О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№ 277
София, 04.11.2008 год.
ВЪРХОВЕН
КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди и осма година в състав:
Председател:
Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша
докладваното от съдията Проданова ч.т.д.N 219 по описа за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.2 ГПК.
Постъпила е частна жалба от В. С. Г. срещу определението от 14.07.2008 год. на Варненския апелативен съд по ч.т.д. № 260/08 год. с което е отменено определението от 04.06.2008 год. по т.д. № 493/2008 год. на Варненски окръжен съд и ВнАС се е произнесъл по направеното искане на "Клавис"О. за допускане на обезпечение на бъдещ иск срещу В. Г. , като е наложил възбрана върху неин недвижим имот, представляващ апартамент в гр. В., ул."Димитър И. ; № 21.
Ч. касационна жалба депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК.
Представено е изложение по смисъла на чл.284 ал.3 т.1 ГПК вр.чл.274 ал.3 ГПК. В него се поддържа основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС досежно налагането на обезпечителна мярка по отношение на несеквестируем жилищен имот, както и основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК – значение за точното прилагане на закона – чл.444 т.7 ГПК.
В самата частната жалба за изложени доводи за неправилност на определението поради това, че е наложена възбрана върху несеквестируем жилищен имот.
Не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК поради това, че страната свързва това с липсата на практика по чл.444 т.7 ГПК, поради това, че разпоредбата е нова и спорове с такава квалификация липсват. Ограничението на секвестируемостта по чл.444 т.7 ГПК не се различава от това по чл.339 б."ж" ГПК (отм.), а и позоваването по т.1 е именно на практика на ВС на НРБ по чл.339 б."ж" ГПК (отм.).
Налице е основанието по т.1 на чл.280 ал.1 ГПК, доколкото касаторката се позовава на противоречие на обжалваното определение с константна практика на ВС на РБ. Следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение.
Разгледана по същество, обаче, частната касационна жалба е неоснователна. Съдебната практика, съдържаща се в Р.91-54-ОСГК; Р.21-54-ОСГК; Р.69-67-І; Р.821-55-ІV; Р.1748-58-ІІІ и Р.495-54-ІV на които се позовава Г. , няма отношение към производството по чл.308 и чл.309 ГПК (отм.). Не съществува знак на равенство между допускането на обезпечителна мярка (възбрана) в това производство и пристъпването към изпълнение на влязло в сила съдебно решение срещу възбранен несеквестируем имот на длъжника. В рамките на произнасянето по искането по чл.308-309 ГПК (отм.), извън правомощията на съда е проверката дали се касае за обезпечителна мярка е върху единствен имот на длъжника. А и ограничението по чл.444 т.7 ГПК се проверява към момента на изпълнението, а не към момента на обезпечението на иска към който момент имущественото състояние на ответника би могло да бъде различно или пък искат – отхвърлен.
Предвид на горното Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определението от 14.07.2008 год. по ч.т.д. № 260/08 год. на Варненския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.