Ключови фрази
обезпечение на бъдещ иск * несеквестируемост

____? ? ? ? ? ? ?

        О   П    Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

277

 

     София, 04.11.2008 год.

 

      

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о.       в закрито заседание на  двадесет и седми октомври през две хиляди и осма година в състав:

 

                                                 Председател: Таня Райковска  

                                                        Членове: Дария Проданова

                                                                        Тотка Калчева       

 

като изслуша докладваното  от съдията  Проданова ч.т.д.N 219     по описа за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.2 ГПК.

Постъпила е частна жалба от В. С. Г. срещу определението от 14.07.2008 год. на Варненския апелативен съд по ч.т.д. № 260/08 год. с което е отменено определението от 04.06.2008 год. по т.д. № 493/2008 год. на Варненски окръжен съд и ВнАС се е произнесъл по направеното искане на "Клавис"О. за допускане на обезпечение на бъдещ иск срещу В. Г. , като е наложил възбрана върху неин недвижим имот, представляващ апартамент в гр. В., ул."Димитър И. ; № 21.

Ч. касационна жалба депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК.

Представено е изложение по смисъла на чл.284 ал.3 т.1 ГПК вр.чл.274 ал.3 ГПК. В него се поддържа основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС досежно налагането на обезпечителна мярка по отношение на несеквестируем жилищен имот, както и основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК – значение за точното прилагане на закона – чл.444 т.7 ГПК.

В самата частната жалба за изложени доводи за неправилност на определението поради това, че е наложена възбрана върху несеквестируем жилищен имот.

Не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК поради това, че страната свързва това с липсата на практика по чл.444 т.7 ГПК, поради това, че разпоредбата е нова и спорове с такава квалификация липсват. Ограничението на секвестируемостта по чл.444 т.7 ГПК не се различава от това по чл.339 б."ж" ГПК (отм.), а и позоваването по т.1 е именно на практика на ВС на НРБ по чл.339 б."ж" ГПК (отм.).

Налице е основанието по т.1 на чл.280 ал.1 ГПК, доколкото касаторката се позовава на противоречие на обжалваното определение с константна практика на ВС на РБ. Следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение.

Разгледана по същество, обаче, частната касационна жалба е неоснователна. Съдебната практика, съдържаща се в Р.91-54-ОСГК; Р.21-54-ОСГК; Р.69-67-І; Р.821-55-ІV; Р.1748-58-ІІІ и Р.495-54-ІV на които се позовава Г. , няма отношение към производството по чл.308 и чл.309 ГПК (отм.). Не съществува знак на равенство между допускането на обезпечителна мярка (възбрана) в това производство и пристъпването към изпълнение на влязло в сила съдебно решение срещу възбранен несеквестируем имот на длъжника. В рамките на произнасянето по искането по чл.308-309 ГПК (отм.), извън правомощията на съда е проверката дали се касае за обезпечителна мярка е върху единствен имот на длъжника. А и ограничението по чл.444 т.7 ГПК се проверява към момента на изпълнението, а не към момента на обезпечението на иска към който момент имущественото състояние на ответника би могло да бъде различно или пък искат – отхвърлен.

Предвид на горното Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА определението от 14.07.2008 год. по ч.т.д. № 260/08 год. на Варненския апелативен съд.

Определението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

2.