Р Е Ш Е Н И Е № 134 гр. София, 25 март 2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА РУМЕН ПЕТРОВ при секретаря……...….Аврора Караджова….......……и в присъствието на прокурора….....….........Пенка МАРИНОВА…….изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 2361 по описа за 2013 г. Производството е образувано по касационна жалба на адв. М. Б. - защитник на подсъдимия К. П. И. срещу решение № 355 от 28.10.2013г., постановено по внохд № 667/13г. на Софийски апелативен съд, НО – 2 с-в. В жалбата се релевират всички касационни основания по чл. 348, ал.1 от НПК. Твърди се, че правната квалификация по чл.244, ал.1 от НК, приета от инстанционните съдилища не отговаря на установените факти, тъй като подсъдимият не е обвинен в прокарването в обръщение на подправени парични знаци. За съществено нарушение на процесуалните правила се изтъква осъждането на подсъдимия по непредявено обвинение, по което той не се е защитавал. Като явна несправедливост на наложеното наказание се изтъква обстоятелството, че въззивният съд оправдал подсъдимия за голяма част от инкриминираната парична сума, което довело единствено до намаляване на изпитателния срок по чл.66, ал.1 от НК, а не и на срока на наказанието „лишаване от свобода”. Пред касационния съд жалбата се поддържа със същите аргументи, като се настоява алтернативно за оправдаване на И. или за намаляване на размера на наказанието. Прокурорът от ВКП дава становище за неоснователност на жалбата. Счита, че е приложен закон за по- леко наказуемо престъпление без да е налице съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението. Предлага решението да бъде оставено в сила. Подсъдимият К. И., редовно призован, не се явява. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 1390 от 10.04.2013г., постановена по нохд № 350/12г., по описа на окръжен съд [населено място], подсъдимият К. П. И. бил признат за виновен в това, че при условията на продължавано престъпление през периода 20.06. – 26.06.2008г. в [населено място], си служил с подправена карта по чл.243, ал.2, т.3 от НК, за която знаел, че е подправена – банкова кредитна карта № .... (издадена от банка „К.” [населено място] – Италия) с титуляр Ч. Ч. , като осъществил транзакции на обща сума 2 540 лв., поради което и на основание чл. 244, ал.1, пр.3 във вр. с чл.243, ал.2, т.3 (в редакцията преди изменението с ДВ бр.27/09г.) във вр. с чл.26, ал.1 от НК му било наложено наказание от три години „лишаване от свобода”, изпълнението на което било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. По жалба на защитника на подсъдимия било образувано внохд № 667/13г. по описа на Софийски апелативен съд, НО – 2 с-в. С решение № 355 от 28.10.2013г., постановено по същото дело, присъдата била изменена, като подсъдимият бил оправдан по обвинението за продължавано престъпление, за сумата над 140 лв. и бил намален изпитателния срок по чл.66, ал.1 от НК на четири години. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347 ал.1 от НПК, намери следното: Жалбата е частично основателна. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от двете съдебни инстанции, за каквито се твърди в жалбата. Срещу подсъдимия е внесен обвинителен акт, в обстоятелствената част на който са описани всички релевантни за обвинението факти – време, място, действия извършени от И.. Отразено е обстоятелството, че същият използвал за извършването на парични транзакции „бяла” пластика, върху която имало магнитен запис, копиращ данните от действителна карта, издадена от италианска банка. Същите факти са били приети за установени в мотивите на първоинстанционната присъда. Подсъдимият е бил признат за виновен за престъпление по чл.244, ал.1 от НК, което е по- леко наказуемо в сравнение с повдигнатото му с обвинителния акт обвинение за престъпление по чл. 249, ал.1 от НК. Това налага извода, че не е налице промяна в обстоятелствената част на обвинението, а е приложен закон за по- леко наказуемо престъпление в рамките на същите факти, по които подсъдимият се е защитавал. В този смисъл няма допуснато нарушение на правото на защита и не е била налице необходимост от изменение на обвинението пред първоинстанционния съд по реда на чл.287 от НПК. Същите изводи е направил и въззивният съд, който в мотивите си е обсъдил идентични възражения от страна на защитата и правилно ги е отхвърлил като неоснователни. Във въззивното решение са обсъдени свидетелските показания на майката на подсъдимия – М. С., като съдът е изложил съображения, поради които не ги е кредитирал. Не е налице процесуално нарушение, свързано със събирането и оценката на доказателствения материал. Твърденията за произхода на намерената у И. парична сума не могат да бъдат обсъждани от касационния съд, тъй като необосноваността не представлява касационно основание. Приетата от инстанционните съдилища правна квалификация по чл.244, ал.1 от НК съответства на установените факти, което налага извод, че законът е приложен правилно. Инкриминираният по делото платежен инструмент – банкова карта, не е издаден по предвидения ред от банкова институция и върху него липсват отпечатани реквизити и знаци за принадлежност към определена банка или картова институция. Подсъдимият И. си е служил с копие на банкова карта, върху магнитната лента на която са били копирани данни от действителната карта, по начин, че да получи достъп до наличните средства в банковата сметка на истинския картодържател. Разликата от обективна страна между съставите на престъпленията по чл.244, ал.1 от НК и чл.249, ал.1 от НК, когато предмет на престъплението е платежен инструмент, е в зависимост от това дали вещественото средство, послужило за прехвърляне на парични стойности, е истинско. Когато деецът си е послужил с подправен платежен инструмент е налице извършено престъпление по чл.244, ал.1 от НК, а когато се касае до използване на истински платежен инструмент или данни от него, без съгласието на титуляра, тогава ще е осъществен съставът на чл.249, ал.1 от НК. С оглед изложеното оплакването в жалбата за нарушение на закона е неоснователно. С решението на въззивния съд подсъдимият е оправдан по обвинението да е извършил продължавано престъпление по чл.244, ал.1 от НК, а първоинстанционната присъда е потвърдена само по отношение на деянието, извършено на 26.06.2008г. Това е довело и до значително снижаване на стойността на предмета на престъпление. По отношение на размера на наложеното наказание „лишаване от свобода” първоинстанционният съдебен акт е останал непроменен. Касационният съд намери, че намаляването на обема на престъпното посегателство и стойността на предмета на престъпление са фактори, които безспорно следва да се отразят върху наказателната отговорност в посока на нейното смекчаване. Жалбата в частта й относно явната несправедливост на наказанието следва да бъде уважена, като наложеното на подсъдимия наказание се намали до минималния предвиден за престъплението размер от две години ”лишаване от свобода”, в каквато насока следва да се измени въззивният съдебен акт. Предвид горното и на основание чл.354, ал.2, т.1 и чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, І НО, Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ въззивно решение № 355 от 28.10.2013г., постановено по внохд № 667/13г. на Софийски апелативен съд, НО – 2 с-в, като намалява размера на наложеното наказание на подсъдимия К. П. И. на две години”лишаване от свобода”. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.