Р Е Ш Е Н И Е №60198 гр. София, 21 декември 2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети ноември през 2021 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПАНЕВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора Петя Маринова разгледа докладваното от съдия Панева касационно наказателно дело № 840 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Д. Х. М., чрез защитника му адв. М. М. срещу решение № 176 от 01.06.2021 г. по ВНОХД № 402/2021 г. на Софийския апелативен съд-Наказателно отделение, 2-ри състав. С жалбата се поддържа касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, като изложените в тази връзка доводи са свързани с липсата на предходни осъждания на подсъдимия, предвид настъпилата реабилитация, данните от КАТ за предходни нарушения, които данни според жалбата характеризират М. като внимателен водач на моторно превозно средство, проявената от него самокритичност по повод на инкриминирания транспортен инцидент, допуснатото от самата пострадала съпричиняване на резултата. Изтъкнато е, че подсъдимият има семейство с две деца, издръжката на което осигурява единствено чрез дейността си по управляване на превозно средство. Настоява се, че са налични многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които дори да са недостатъчни за изпълняване на критерия по чл. 55, ал. 1 НК, обосновават определяне на наказание в абсолютния законоустановен минимум. Направено е искане за изменяване на оспорения въззивен акт в този смисъл. В съдебното заседание пред настоящия състав защитникът на подсъдимия поддържа жалбата, изложените в нея аргументи и направеното искане. Представителят на Върховната касационна прокуратура пледира за оставяне в сила на въззивното решение. Повереникът на частните обвинители моли жалбата да бъде оставена без уважение. Не оспорва наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства, както и това, че трудовата ангажираност на подсъдимия е свързана именно с управляването на моторно превозно средство, но счита, че на тези обстоятелства противостои фактът на многобройните предходни нарушения на правилата за движение, за които М. е бил санкциониран по административен ред, както и фактът, че безпричинно не се е възползвал от благоприятната възможност, която е имал за осигуряване на безопасното си движение назад в лицето на придружавалия го Й. Н.. Заявява становище, че след намесата на САС наказанието на подсъдимия е твърде занижено и всяка по-нататъшна корекция в насока за допълнителното му смекчаване би била несъответна на критерия за справедливост. Подсъдимият заявява солидарност с доводите на защитника си и с направеното с касационната жалба искане. Изразява съжаление за случилото се и за невъзможността си да поправи стореното. Моли за възможност да запази свидетелството си за управление на МПС, за да упражнява трудовата си дейност. Настоящият състав, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на оспорения съдебен акт в рамките на правомощията си по чл. 347 НПК, установи следното: С присъда № 260035 от 03.11.2020 г., постановена по НОХД № 323/2020 г. Софийският градски съд-Наказателно отделение, 14-ти състав е признал подсъдимия Д. Х. М. за виновен в това, че на 25.01.2019 г., около 13:20 часа, в [населено място],[жк], в района на „магазин“, по улица без име, при управляване на моторно превозно средство - товарен автомобил „марка“, модел „модел“ с рег. [рег.номер на МПС] нарушил правилата за движение, регламентирани в чл. 40, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Е. П. Д., като след деянието направил всичко, зависещо от него за оказване на помощ на пострадалата, поради което и на осн. чл. 343а, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК и чл. 54 НК му е наложил наказание от една година лишаване от свобода, като го е оправдал по първоначално възведеното обвинение по чл. 343, ал. 1, б. „в“ НК и на осн. чл. 66, ал. 1 НК е отложил изпълнението на това наказание за срок от три години, считано от влизането на присъдата в сила. На осн. чл. 343г НК съдът е постановил лишаване на подсъдимия от право да управлява моторно превозно средство за срок от една година. С оглед изхода на делото и на осн. чл. 189, ал. 3 НПК първоинстанционният съд е възложил в тежест на подсъдимия заплащането на направените по воденето на делото разноски, както и на разноските, направени в процеса от двамата частни обвинители Е. Л. и И. Л.. С оспорения по касационен ред въззивен съдебен акт присъдата е изменена, като е намален срокът на наложените на подсъдимия наказания, свързани с лишаването му от свобода и от право да управлява моторно превозно средство от една година на шест месеца за всяко от тях. В останалата й част присъдата е потвърдена. Жалбата срещу това решение е неоснователна. Въззивният съд е дал справедливо и аргументирано решение относно приложимото наказание, намалявайки наполовина определения от първата инстанция едногодишен срок на лишаването от свобода и на лишаването от право да се управлява моторно превозно средство. В тази връзка той е съобразил всички обстоятелства, имащи отношение към отмерването на пропорционални спрямо извършеното престъпление наказания, като е извършил обстойна и качествена съпоставка на смекчаващите и отегчаващите отговорността сред тях. Извършената от този съд редукция на сроковете на наложените наказания е съобразена с всички, изтъкнати в жалбата обстоятелства - несъмнено искреното разкаяние на подсъдимия за извършеното, липсата на предходни осъждания (с оглед на настъпилата реабилитация), липсата на актуални нарушения на правилата, свързани с безопасността на движението по пътищата, както и с приноса на самата пострадала за възникването на злополуката. Същевременно преценката на степента на вината на подсъдимия е невъзможно да не премине и през съобразяване на факта, че произшествието е настъпило в ранен следобеден час, в жилищен район и в близост до търговски обект, като всичко това е правело закономерна очевидно подценената от подсъдимия възможност за наличие на пешеходци на мястото. Неоспорим е и фактът на изключително благоприятната възможност, която подсъдимият е имал, за да си осигури изпълнение на изискването на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, като се има предвид, че в момента на произшествието той е бил придружаван от свид. Н.. При тези обстоятелства и след съпоставка на относителната тяхна тежест и значението им за индивидуализацията на отговорността на подсъдимия, наказанията в коригирания с въззивната намеса размер се явяват напълно адекватни, включително и от гледище на същността им да бъдат средство за индивидуално въздействие. С извършената редукция на сроковете на лишаването от свобода и лишаването от право да се управлява МПС е проявена и необходимата хуманност от страна на въззивната инстанция, като всяка допълнителна корективна намеса в желаната от подсъдимия насока би довело до нарушаване на изискването на чл. 35, ал. 3 НК за съответствие между престъплението и наказанието Водим от изложеното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 176 от 01.06.2021 г. по ВНОХД № 402/2021 г. на Софийския апелативен съд-Наказателно отделение, 2-ри състав. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.