4 РЕШЕНИЕ № 125 гр. София, 10.10.2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: Светла Димитрова Членове: Геника Михайлова Александър Цонев изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 4497/17 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Съдът е сезиран с касационна жалба на З. И. Х. и С. И. Д. срещу въззивно решение на Софийски градски съд по чл. 79, ал.1, вр.чл. 286 ЗЗД, вр.чл. 36, ал.1 ЗАдв и чл.422 ГПК, с което е признато за установено, че дължат съответно 10577,32лв. и 21154,67лв. адвокатско възнаграждение на ищеца и адвокат Н. Р. по договор за правна помощ от 22.10.2007г., заедно със законната лихва от 29.05.2012г. до окончателното плащане. В жалбата са изложени доводи, че договорът противоречи на добрите нрави поради свръхпрекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение. Ответникът по жалбата Н. Р. е възразил в срока за отговор, че уговореното възнаграждение е съразмерно на предоставената защита, а възражението за накърняване на добрите нрави е направено несвоевременно. Касационното обжалване е допуснато с определение по чл.288 ГПК на основание чл.280, ал.1,т.1 ГПК по въпроса дали съдът следи служебно за противоречие на договора с добрите нрави. Отговорът на този въпрос е даден с т.р. №1 от 2010г. на ОСТК на ВКС, че съдът следи служебно за свръхпрекомерност на уговорения размер на насрещната престация, което опорочава волеизявлението поради противоречие с добрите нрави и води до нищожност на договора(чл.26, ал.1пр.3 ЗЗД). Съдът не дава указания страните да правят такива твърдения, нито да сочат доказателства за това. Но съдът е длъжен при констатирана свръхпрекомерност на уговорената престация в договора да зачете правните последици на този провоизключващ факт, а именно противоречието с добрите нрави, нищожността и липсата на действие на договора. Специална хипотеза за противоречието с добрите нрави е уредена в чл.36, ал.2 ЗА, където е постановено, че уговореното адвокатското възнаграждение следва да е справедливо и обосновано. В случая процесния договор за правна помощ е един от общо седемте на брой договори за правна помощ, сключени между адвокат Р. и касаторите по двете гр.д. 5687/06г. на СРС и гр.д. 5686/06г. на СРС. По шест от договорите, сключени съответно на дати 16.07.2007г., 20.07.2007г., 18.10.2007г., 18.10.2007г., 06.11.2008г. и 13.10.2009г. са уговорени адвокатски възнаграждение за правна помощ и представителство съответно три пъти по 500лв., два пъти по 50лв. и едни път 1000лв. като в пет от тях се съдържа и разписка за плащане. С процесния договор за правна помощ, сключен на 22.10.2007г. между адвокат Р. и касаторите е уговорено възнаграждение в размер на 32732лв., от което 1000лв. са платени, а остатъкът се дължи след приключване на делата, независимо от изхода им и независимо от свършената работа дори и при оттегляне на пълномощното. Двете гр.д. 5687/06г. и 5686/06г. по описа на СРС са с предмет искове по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ като цената на иска и по двете дела е данъчната оценка на всеки от имотите в размер на 17550лв.. В такъв случай минималният размер на адвокатското възнаграждение за една инстанция е 891лв., съгласно Наредба №1/2004г.(в редакция към момента на сключване на договора за правна помощ 22.10.2007г.). При така установените факти по делото, ВКС намира, че договорът за правна помощ, сключен между страните на 22.10.2007г. противоречи на добрите нрави и е нищожен(чл.26, ал.1,пр.3 ЗЗД). Уговорено е допълнително възнаграждение, което не е справедливо и обосновано(чл.36, ал.2 ЗА). Процесният договор е за същите правни действия, за които са били сключени и останалите шест договори за правна помощ, но допълнителното възнаграждение надвишава десетки пъти минималния размер на адвокатското възнаграждение и плащането му не е поставено под условие нито от изхода на делата(чл.36, ал.5 ЗА), нито от оттегляне на пълномощията. Налице е несправедливо, необосновано и свръхпрекомерно уговорено допълнително адвокатско възнаграждение, поради което е налице противоречие с добрите нрави и нищожност на договора. Размерът на възнаграждението би бил справедлив и обоснован в случай, че е бил договорен с оглед изхода на делата. Но видно от решение на Софийски адвокатски съвет(Протокол №21/2015г.), съдържащо обясненията на адв. Р., тази клауза не е била включена в процесния договор за правна помощ поради противопоставянето на адв. Р. с мотив, че такава клауза противоречи на закона, а напротив чл.36, ал.5 ЗА дава възможност за това. По този начин чрез недобросъвестно водене на преговори е било уговорено несправедливо и необосновано допълнително възнаграждение, която дължимост не зависи нито от изхода на делата, нито от свършената работа при оттегляне на пълномощията. Тъй като договорът за правна помощ, сключен между страните от 22.10.2007г. е нищожен поради противоречие с добрите нрави, то той не поражда правни последици и ответниците не дължат уговореното по него адвокатско възнаграждение. Решението на въззивният съд следва да се отмени като неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила след като съдът служебно не е констатирал свръхпрекомерността на уговореното допълнително адвокатско възнаграждение и липсата на справедливост и обоснованост на същото и необосновано е приел, че сключеният договор е породил правно действие. След отмяната на въззивното решение и по съществото на спора ВКС следва да постанови отхвърляне на предявените искове за установяване, че ответниците дължат адвокатско възнаграждение съответно 10577,32лв. и 21154,67лв. по договор за правна помощ от 22.10.2007г., заедно със законната лихва от 29.05.2012г. до окончателното плащане, като с оглед изхода на спора следва да се отмени определението на въззивния съд по чл.248 ГПК, както и решението на районния съд в частта, в която е присъдил разноски в полза на ищеца, включително и за двете заповедни производства. Воден от горното, ВКС Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №4670/28.06.2017г., постановено по в.гр.д.2550/2017г. на СГС, ГО, ІV-А въззивен състав, както и решение №5917/14.08.2017г. на СГС по същото дело, в частта, имаща характер на определение по чл. 248,ал.1 ГПК, както и решение от 08.09.2014г. на СРС, ІІГО, 75 състав по гр.д. №34644/2012г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от ищеца Н. Д. Р. срещу ответниците З. И. Х. и С. И. Д. по чл. 79, ал.1, вр.чл. 286 ЗЗД, вр.чл. 36, ал.1 ЗАдв и чл.422 ГПК за признаване за установено, че му дължат съответно 10577,32лв. и 21154,67лв. адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ от 22.10.2007г., заедно със законната лихва от 29.05.2012г. до окончателното плащане. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: