Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                                                  № 501                                                        Гр.София, 04 декември 2009 г.                                                                                           В   И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на  двадесет и пети ноември,  две хиляди и девета година, в състав:                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА                                                 ЧЛЕНОВЕ:           ЮРИЙ КРЪСТЕВ                                                                                      ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА   При участието на секретаря ЦЕКОВА  И в присъствието  на прокурора ЛЮБЕНОВ Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.525/ 2009 г. И за да се произнесе,взе предвид следното:   Производството е по реда на чл.422,ал.1,т.5 вр.чл.420,ал.2 НПК. С присъда №12/22.01.09 г.,постановена от РС-Девин по Н. О. Х. Д.24/08 г. осъденият К. В. К. е признат за виновен и осъден за извършени от него престъпления по чл.345 и чл.345 А,ал.1,пр.2 НК и във връзка с чл.54 НК за първото и чл.55,ал.1,т.1 НК за второто престъпление му е наложено наказание лишаване от свобода съответно за 1 година и за една година и шест месеца и глоба в размер на 2 500 лв На основание чл.23,ал.1 НК на К. К. е определено по-тежкото измежду двете наказания-лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца и е присъединена глоба от 2 500 лв. На основание чл.66,ал.1 НК изпълнението на наложеното общо наказание е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.53,ал.2,б. А НК е отнет в полза на държавата предметът на престъплението. Осъденият е осъден да заплати направени по делото разноски. Със същата присъда подсъдимият Л е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.345 НК, освободен е от наказателна отговорност и му е наложено наказание Глоба в размер на 700 лв.,на основание чл.78 А НК. Тази присъда е изменена от ОС-Смолян с решение № 39/ 13.04.09 г., постановено по В. Н. О. Х. Д.22/09 г.като е намалено наложеното за извършено престъпление по чл.345 А,ал.1,пр.2 НК наказание на десет месеца лишаване от свобода и глоба от 700 лв., изменена е присъдата и с оглед прилагането на чл.23,ал.1 НК и е потвърдена в останалата част. Решението е подписано с особено мнение на съдията-докладчик, като изцяло е изразено несъгласие с осъждането на К. К. по двете вменени му деяния, предвид незаконосъобразно третиране на доказателствения материал. Постъпило е искане от осъдения К. К. за възобновяване на наказателното производство във връзка с допуснати от съдилищата нарушения на чл.348,ал.1,т.1 и 2 НК. В съдебно заседание пред ВКС осъденият и упълномощеният от него защитник поддържат искането с направените в него възражения. Представителят на ВКС изразява становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като прецени изложените в искането доводи, като изслуша становищата на страните в съдебно заседание и след като се запозна с релевантните за процесната процедура доказателствени материали, намира за установено следното:   За да осъдят подсъдимия К за извършени от него престъпления по чл.345 и чл.345 А,ал.1 НК, решаващите по фактите и правото съдилища са счели, че събраната доказателствена съвкупност е достатъчна за мотивиране на ясен и категоричен извод за виновност на осъдения и по двете вменени му престъпления. Направена е преценка за косвеност на доказателствата, но в крайна сметка и първият, и вторият съд, са стигнали до заключение, че съвкупността от уликите води до единствен и сигурен извод за осъществяване от страна на К. К. на двете инкриминирани му деяния. При правилна оценка на информацията, извлечена от доказателствените източници, долустепенните съдилища са приели, че двамата братя К са взели за ползуване два автомобила Ситроен, стари. За единия от автомобилите Л. , а не К. К. е имал пълномощно за управление, дадено му от собственика. Прието е,че върху двата автомобила е осъществена интервенция, като К. са си служили с контролни знаци, издадени за друго превозно средство, а К. , в нарушение на законоустановения ред, е подправил идентификационния номер на едното МПС. С осъждането на молителя по вмененето му обвинение по чл.345 А,ал.1 НК е стъпено на позицията, в съответствие с изтъкнатото по автотехническото заключение, че манипулацията с флекс, чрез която е осъществена замяната, не изисква специална квалификация и с тази отрезна абразивна машина може да работи всеки, притежаващ минимални умения и подготовка в техническата област. Монтажът на изрязаната горна част на дясна предна основа и десния калник на Ситроена също не изисква специални знания и умения. За работа с аргонов апарат и извършването на заварки и точкуване, са необходими малко по-специални знания. Всички тези манипулации са отнесени като извършени от К. К. На практика обаче анализът на доказателствените средства, извършен от мнозинството на второинстанционния съдебен състав и съвпадащ с възприетото от първостепенния съд , е повърхностен и неубедителен. Той не дава ясна, конкретна представа в логическа последователност на действия на К. К. , които могат да бъдат преценени в светлината на повдигнатото му обвинение. Потвърждаването на осъдителната присъда /същата е изменена досежно наказанието, не и досежно квалификациите/ се явява постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, съдържащо се в разпоредбата на чл.348,ал.1,т.2 НПК, тъй като волята на съдилищата, очертаваща възприетата фактология, е формирана на база недопустими предположения. В искането за възобновяване са отразени няколко важни съображения, свързани и с анализ на особеното мнение на съдията-докладчик от ОС-Смолян. Процесният автомобил е бил предоставен на Л. К. да го управлява с пълномощно от собственика. Няма данни за предприети каквито и да са прехвърлителни собствеността действия. Затова е вярно становището по особеното мнение, че не бива да се говори за “неформална продажба”,както е сторил второстепенният съд. В тази връзка, по отношение на инкриминираното на К. К. обвинение по чл.345 НК, остава неясно защо решаващите съдилища са стигнали до непоколебим извод, че молителят си е служил с контролни знаци за друго превозно средство, след като при направената на 20.03.07 г.проверка от свидетелите Ф, този автомобил е бил управляван от Л. К. К. К. е бил само пасажер. Няма установяване на обстоятелството последният да е засичан да управлява процесното МПС, нито има установяване на негови съучастническа умисъл /за което и няма обвинение/ и познание за неправомерно каране на колата от брата Л. ,с неизправни контролни знаци. Да се приеме, че обсъжданото познание може да се извлече от факта, че двамата мъже са братя, без допълнителни положителни доказателства в тази насока, означава присъдата да почива на предположения, което е забранено от разпоредбата на чл.303,ал.1 НПК. Всъщност, в голяма част от мотивите на второинстанционния съд е обсъждано поведението на двамата братя, без да се отграничи ясно кой какво е правил и как е установено това. За да приеме извършване на обсъжданото престъпление по чл.345 НК, ОС-Смолян е цитирал показанията на свидетеля Р, според когото той бил извикан за смяна на накрайници и шарнири на синия Ситроен от К. К. От това е направен извод,че понеже Л. не бил на място, следователно К. е управлявал колата. Казаното при всички случаи се явява предположително най-малкото, защото дори и в случая на присъствие на Р. К. при синия автомобил, той не дава информация К. да го е управлявал. Даже изрично заявява в своите показания,че не е виждал К. да управлява автомобила, а само Л. /л.73 от първоинстанционното производство/. Показанията на обсъждания свидетел са важни в още една посока, свързана с инкриминираното деяние по чл.345 А,ал.1 НК. Според съда К. К. не е бил изненадан от несъответствието в номерата на колата, не е споделил, че знае някой друг да е съпричастен към установеното несъответствие, нито пък, че ще сигнализира на органите на реда. Извеждането на подобно поведение на К. К. не отговаря на валидната процесуална действителност. Това, което Р. К. е заявил пред съда, е: “Краси каза,че някакви номера на колата не отговарят. Не знам какви номера имаше предвид,така и не го попитах..... Не знам дали е забелязал дали регистрационните номера са други, на мен нищо не е казал”. Т.е., обстоятелството, прието от ОС- Смолян, че е констатирано някакво регистрационно разминаване от страна на К. К. и че последният не е заявил някой друг да го е направил, следователно е той, е превратно тълкувано спрямо казаното от свидетеля. Както правилно е отразено в особеното мнение на съдията-докладчик, тъмносиньото купе от л.а.марка Ситроен БХ с липсващ изрязан калник и номер на рама и регистрационни номера, е открито далеч от дома и обсега на К. и няма конкретна установимост той да е интервенирал върху смяната на контролните номера сам или с помощта на трети лица. Действително, използуването на флекс и извършване на точковите заварки може да се приеме, че е възможно да се осъществи от лице с обикновени технически познания /в противовес на твърдението по искането/, но решаващите съдилища не са посочили никакви положителни доказателства, че това лице е именно К. К. От друга страна, отново както е отразено в особеното мнение, е възможно както молителят да е реализирал действия с възможност да бъде осъществен съставът на чл.345 А,ал.1 НК, така и братът Л. За когото няма подобно повдигнато обвинение нито самостоятелно, нито в съучастие с К. К. И в мотивите на ОС-Смолян, и в особеното мнение на съдията-докладчик, и в искането за възобновяване, се набляга на обстоятелството,че в хода на досъдебното производство К. К. е дал уличаващи го обяснения, но не пред съдия. Затова същите не е било възможно да бъде четени в съдебно заседание и да станат част от ценимата доказателствена маса. Без съмнение, цитираните обяснения са били ценимо гласно доказателствено средство в производството по Ч. Н. Д.209/07 г.по описа на РС-Девин и В. Н. Ч. Д. 1/08 г.по описа на ОС-Смолян, в процедура по реда на чл.243,ал.5 и сл. НПК. Дори и тогава обаче, видно от съдебните определения за отмяна на постановление за частично прекратяване и връщане на делото за доразследване, обясненията на дееца не са били единствените,които са стоели в основата на доказването на вменените престъпни посегателства. Отделен е въпросът дали прокуратурата е събрала някакви допълнителни доказателствени материали след връщане на делото за доразследване, за да докаже обвинителната теза спрямо К. К. Казаното не е предмет на настоящата процедура и не е нужно да бъде обсъждано, независимо от възражението, отправено в тази връзка в искането за възобновяване. Този съд обмисля съдебното разглеждане на делото по същество и изяснява дали осъдителните съдебни актове са постановени при правилно формирана воля на решаващите съдилища, той не се занимава с достатъчността на доказателствения материал още към момента на внасяне на делото за разглеждане в съда от страна на прокуратурата.   Видно от изложеното по-горе, искането за възобновяване на наказателното производство е основателно. Налице са предпоставките на чл.422, ал.1,т.5 вр.чл.348,ал.1,т.2 НПК. Допуснати са груби нарушения на процесуалните правила, довели до опорочено вътрешно убеждение на решаващите съдилища, предвид несъобразяване на фактите с принципите, заложени в разпоредбите на чл.13 и 14 НПК. Върховният касационен съд не е в състояние да възобнови производството и сам да приложи разпоредбата на чл.425,ал.1,т.2,пр.2 НПК, тъй като не може да реши делото в рамките на фактическите положения по влязлата в сила присъда, отсъждайки,че именно те са неправилно установени поради превратно тълкуване на доказателствата, присъствуващи в кориците на производството. Освен това вменената на К. К. фактология не е несъставляваща престъпление, за да се обоснове наличие на предпоставките на чл.24,ал.1,т.1 НПК. Същевременно, е възможно да се постигне правилно приложение на процесуалния и на материалния закон с отмяна единствено на въззивното решение на ОС-Смолян и връщане на делото за ново разглеждане от стадия на второинстанционното съдебно производство от друг състав. При това няма пречка ревизията на присъдата на първостепенния съд да обхване и доводи за неправилността на приложението на нормата на чл.66,ал.1 НК след налагане на наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца за извършеното от К. К. престъпление по чл.345 НК, преди да се наложи общо наказание при осъждане по повече от едно извършено престъпление,след което да се осмисля начинът на изтърпяването му-чл.301,ал.1,т.2,3 и 5 НПК. Водим от изложените съображения и на основание чл.425,ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение   Р Е Ш И :   ВЪЗОБНОВЯВА В. Н. О. Х. Д.22/09 г.по описа на ОС-Смолян.   ОТМЕНЯВА РЕШЕНИЕ № 39/13.04.09 г., постановено от ОС-Смолян по В. Н. О. Х. Д.22/09 г.по описа на същия съд.   ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на ОС-Смолян.   РЕШЕНИЕТО е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: 1/     2/