Р Е Ш Е Н И Е № 263 гр. София, 07.06.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ :ЕЛЕНА АВДЕВА ЖАНИНА НАЧЕВА при участието на секретаря НАДЯ ЦЕКОВА и на прокурора ТОМА КОМОВ изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 815 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по глава 33 от НПК и е образувано по искане на осъдения Л. К. Г. за възобновяване на наказателното производство по внохд № 196/2012 г. на Шуменския окръжен съд и проверка на постановеното решение, с което е потвърдена присъда на Шуменския районен съд. Поддържа се, че решението е постановено в нарушение на процесуалните правила и е явно несправедливо. В искането не е конкретизирано кои от правомощията си по чл.425 от НПК да упражни ВКС, ако възобнови делото. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че искането е неоснователно. Частният обвинител и граждански ищец Н. Д. не се явява и не изразява становище по искането. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на съдебния акт, установи следното: С присъда № 540/ 13.04.2011 г. по нохд № 967/2009 г. Шуменският районен съд признал подсъдимия Л. Г. за виновен в това, че на 24.12.2008 г., при условията на повторност и в съучастие като съизвършител с И. И. причинил средна телесна повреда на Н. И. Д., поради което и на основание чл.131 ал.1 т.7 вр. чл.129 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.28 от НК го осъдил на две години лишаване от свобода. Оправдал го по обвинението да е извършил престъплението по хулигански подбуди. На осн. чл.68 ал.1 от НК привел в изпълнение наказанието една година лишаване от свобода, наложено му по нохд № 155/08 г. на Ш.. С присъдата е признал за виновен и осъден и И. атанасов И.. Двамата са осъдени да заплатят солидарно на пострадалия обезщетение на неимуществени вреди в размер на шест хиляди лева. С решение № 127/ 21.11.2011 г. по внохд № 320/2011 г. Шуменският окръжен съд потвърдил присъдата. С решение № 11/06.04.2012 г. по к.д. № 2939/2012 г. на ВКС, ІІІ н.о. въззивното решение е отменено по реда на възобновяването и делото е върнато за ново разглеждане от окръжния съд. С решение № 34/ 18.03.2013 г. по внохд № 196/2012 г. Шуменският окръжен съд отново потвърдил присъдата. Искането, като подадено от оправомощена страна в законния шест месечен срок е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. Основните оплаквания в подаденото искане са свързани с начина, по който са формирани фактическите изводи на решаващите съдилища. Осъденият счита, че не е спазени основните принципи на наказателния процес за разкриване на обективната истина и вземане на решение след обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Възразява срещу доказателствения анализ, направен от въззивния съд и кредитирането на една част от гласните доказателствени средства за сметка на друга част. Върховният касационен съд намира оплакването за неоснователно. От съдържанието на атакувания съдебен акт се установява, че Шуменският окръжен съд е извършил дължимата проверка на присъдата, възприел е като пълен и обективен направеният от районния съд анализ на всички доказателствени източници, подложил е на оценка показанията на свидетелите, разпитани при въззивното следствие и е изложил убедителни съображения защо приема за установено, че уврежданията на пострадалия са причинени от двамата подсъдими, а не са резултат от претърпяно пътно-транспортно произшествие. В тази връзка е констатирал взаимоизключващите се показания, дадени от двете групи свидетели- очевидци на събитията в нощта на инцидента, като е посочил на кои дава вяра и защо не кредитира останалите. Решението на съда да приеме за достоверни показанията на пострадалия Н. Д. и на св. М. М. за причината, поради която са се върнали отново в заведението и че тогава двамата осъдени са нанесли ударите, довели до съставомерния резултат е мотивирано с факта на тяхната подкрепеност от показанията на свидетелите Й. П., С. С. и К. К.. Съпоставени са показанията на свидетелите К. Д., П. П. и К. К. с тези на двамата полицаи- св. Б. П. и Г. В. и въз основа на съобщеното от тях съдът е заправил заключението, че ПТП е причинено от К. по времето, когато Н. Д. е бил откаран в болницата с полицейския автомобил. Изводът за недостоверност на обясненията на осъдения Л. Г., в които отрича авторството на деянието и твърди, че увреждането на Д. се дължи на претърпяната катастрофа съдът е мотивирал и със заключенията на СМЕ-зи. Експертите са категорични, че двустранното счупване на долната челюст се дължи на силни, директни удари, нанесени по описания от пострадалия механизъм- удари с юмрук. Шуменският окръжен съд е отделил съществено внимание на показанията на разпитаните пред него свидетели Д. и А., които е отхвърлил като недостоверни с убедителни съображения. Затова настоящият касационен състав намира, че вътрешното му убеждение относно авторството на осъдения Л. Г. и механизма на причиняване на съставомерните увреждания на пострадалия е формирано при спазване на процесуалните изисквания по чл.13 и чл.14 от НПК. Решението съдържа отговор на всички направени от защитата възражения, както изисква чл.339 ал.2 от НПК. Не са налице основания за възобновяване на наказателното производство и отмяна на съдебния акт. Няма основания и за извод, че наложеното наказание е явно несправедливо. То е индивидуализирано в рамките на минимума, предвиден в нормата на чл.131 ал.1 от НК, като съдът изрично е обвързал решението си с агресивното и предизвикателно поведение на пострадалия Н. Д., прието като смекчаващо отговорността на дееца обстоятелство. Като взе предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Л. К. Г. за възобновяване на наказателното производство по внохд № 196/ 2012 г. на Шуменския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: