О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 101 Гр. София, 26.09.2016 година Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в закрито заседание на ………………………………………………. през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТОНЕВА МИЛЕНА ПАНЕВА при участието на секретаря ................................................................................................... и в присъствието на прокурора ............................................................................................ изслуша докладваното от съдия Панева частно наказателно дело № 903/2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 43, т. 1 НПК за промяна на местната подсъдност на НЧХД № 13281/2016г. по описа на Софийския районен съд-Наказателно отделение. Според депозирано по делото писмено становище от прокурор от Върховна касационна прокуратура, налице са предпоставки за разглеждане на делото от Районния съд в гр. Враца. Върховният касационен съд, като взе предвид данните по делото и становището на прокурора, прие следното: По тъжба на Д. П. Д., подадена пред Районен съд-гр. Враца срещу И. Е. Й. с обвинение по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. чл. 146, ал. 1 НК, е било образувано НЧХД № 734/2016г. по описа на посочения съд. Приемайки, че делото не му е подсъдно, като с оглед правилото по чл. 36, ал. 1 НПК следва да се разгледа от Софийския районен съд, с разпореждане № 326 от 11.07.2016г. съдията-докладчик е прекратил съдебното производство и е постановил изпращане на делото на Софийския районен съд. В Софийския районен съд е било образувано НЧХД № 13281/2016г. С горепосоченото разпореждане съдията-докладчик по това дело е преценил, че то е подсъдно на СРС по правилата на местната подсъдност, но същевременно всички участници в производството – както страните, така и трите лица, чието допускане до разпит като свидетели е поискано с тъжбата, живеят в [населено място]. Поради това и позовавайки се на чл. 43, т. 1 НПК, е поискал промяна на подсъдността. Искането е неоснователно. Правилата за подсъдността са предназначени да създадат еднакъв мащаб за разглеждането и решаването на делата от гледище на обективност, непосредственост, ефективност, срочност и пр., т.е. от гледище на действителното прилагане на установени в закона основни принципи на наказателния процес. Поради това възникването на обстоятелства, поставящи под въпрос възможностите за ефикасно съблюдаване на тези принципни положения, законът е свързал с възможност за корекция на правилата относно местната подсъдност, указвайки изрично в чл. 43 НПК хипотезите, в които това е допустимо да се случи. Настоящият казус попада в една от тези хипотези – по чл. 43, т. 1 НПК. Според данните, съдържащи се в тъжбата, тъжителят, обвиненото лице, както и лицата, чието допускане до разпит като свидетели е поискано, живеят в [населено място]. Т.е. всички, предвидими към настоящия момент участници в съдебното производство живеят в района именно на Районен съд-гр. Враца, с което може да се приеме, че е реализирано изискването на чл. 43, т. 1 НПК много обвиняеми или свидетели да живеят в района на другия, еднакъв по степен съд. Поради изложеното и на осн. чл. 43, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И: ИЗПРАЩА наказателно частен характер дело № 13281/2016г. по описа на Софийския районен съд-Наказателно отделение за разглеждане от Районен съд-гр. Враца. Определението е окончателно. Препис от определението да се изпрати на СРС-НК, 129-ти състав за сведение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.