Р Е Ш Е Н И Е №121 гр. София, 25 май 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение в съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ:БЛАГА ИВАНАВОА РУМЕН ПЕТРОВ при участието на секретаря Мира Недева и на прокурора АТАНАС ГЕБРЕВ, след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 426 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производството по реда на чл.346 т.1 и сл. от НПК е образувано по жалба на подсъдимия С. К. П. против въззивно решение № 53/14.03.2016 г., постановено по внохд № 32/2016 г. по описа на Апелативен съд - Варна. В жалбата, която буквално състои от три изречения, се сочи единствено наличието на касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК. Посочено е, че наложеното наказание е завишено по размер и е отправена молба за неговото намаляване. В съдебно заседание подсъдимият и назначеният му служебен защитник за нуждите на настоящото производство – адв. И. А. поддържат депозираната жалба и молят същата да бъде уважена. В пледоарията на защитника и в депозираното „писмено становище“ изрично е отразено, че Варненският апелативен съд е нарушил правилата за определяне на наказанието на подсъдимия, следствие на което е постановил една несправедлива присъда. Съставът на въззивния съд си е позволил да приеме като отегчаващо вината обстоятелство наличието на друго висящо наказателно производство срещу подсъдимия, по което макар и да има постановена осъдителна присъда, същата все още не е влязла в сила. Според защитника в атакуваното решение не са изложени задълбочени мотиви относно определянето на обществената опасност на извършеното деяние, което при големия толеранс на предвиденото в закона наказание – от 5 до 20 години лишаване от свобода и с оглед на неголемия интензитет на престъпното посегателство, биха могли да мотивират налагането на по-леко наказание, още повече, че високата степен на обществена опасност на самия подсъдим e определена с оглед на предходното му осъждане за същото такова престъпление, което обаче е довело до квалифициране на настоящото деяние по чл.149 ал.5 т.3 от НК. С оглед на тези обстоятелства и предвид факта, че подсъдимият е на шейсет години наложеното му наказание от първоинстанционния съд се явява значително несправедливо. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна и решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Гражданският ищец В. Ц., като майка и законен представител на малолетната В. Ц. и повереникът й адв. М. П., редовно призовани не се явяват. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност съобразно чл.347 ал.1 от НПК, намери следното: В производство по реда на чл.371 т.2 и сл. от НПК с присъда № 23/18.11.2015 г., постановена от ОС – Добрич по нохд № 357/2015 г. подсъдимият С. К. П. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.149 ал.5 т.3 вр. с ал.1 вр. с чл.26 ал.1 от НК и на основание чл.54 ал.1 от НК му е определено наказание от девет години лишаване от свобода, като при условията на чл.58а ал.1 от НК му е наложено наказание от шест години лишаване от свобода. На основание чл.61 т.2 вр. с чл.60 ал.1 от ЗИНЗС е постановено така наложеното наказание лишаване от свобода да бъде изтърпяно в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл.59 ал.1 от НК е приспаднат периода на предварителното задържане по отношение на подсъдимия. С присъдата П. е осъден да заплати на пострадалата, чрез нейните родители и законни представители сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва, считано от 16.06.2015 г. до окончателното й заплащане. С присъдата съдът се е разпоредил с приложените по делото веществени доказателства, като в тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски от 273 лв. и 600 лв. дължима държавна такса върху уважения размер на предявения граждански иск. По протест на прокурор от ОП – Добрич и по жалба на служебния защитник на подсъдимия съответно за увеличаване и за намаляване на наложеното наказание е образувано внохд № 32/2016 г. по описа на Апелативен съд – Варна. С решението, предмет на настоящата касационна проверка, е изменена първоинстанционната присъда като е увеличено определеното на подсъдимия наказание на дванадесет години лишаване от свобода и съответно наложеното му такова на девет години лишаване от свобода. В касационната жалбата, а и в срока по чл.351 ал.3 от НПК, не са наведени доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния закон, поради което релевираните такива в пледоарията и „писменото становище“ на служебния защитник не следва да бъдат обсъждани. При извършената проверка настоящият състав не установи да е допуснато и някое от абсолютните процесуални нарушения. Начинът, по който е проведено първоинстанционното производство - с признанието от страна на подсъдимия, в присъствието на защитника му, изцяло на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразеното от него съгласие да не се събират доказателства за тези факти е предопределил не само налагането на наказанието при условията на чл.58а от НК, но е преодолян и пропуска, изразяващ се в липсата на цифровото изписване в диспозитива на обвинителния акт на разпоредбата на чл.29 от НК. В този смисъл не може да се приеме, че подсъдимият не е могъл да разбере в какво точно престъпление е обвинен, още повече че в обстоятелствената част на обвинителния акт изрично е отбелязано, че „третото по ред“ осъждане на подсъдимия определя настоящото престъпление като извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б. „А“ от НК. При правилно изяснените и неоспорени от страните въпроси относно авторството на деянията и правната квалификация на извършеното от страна на подсъдимия престъпление, възприетият от въззивния съд подход при изписване диспозитива на решението, а и от първоинстанционния състав на присъдата - първо да се посочи определеното наказание при условията на чл.54 от НК, след което да бъде приложена разпоредбата на чл.58а от НК, противоречи както на смисъла на закона, така и на ТР № 2/19.06.2015 г. на ОСНК на ВКС /л.9 абз.5 от мотивите/. Касационният съд не споделя и извода на въззивния състав за увеличаване на наказанието на подсъдимия и определянето на същото при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства. Не може да бъде прието като отегчаващо вината обстоятелство наличието на друго наказателно производство спрямо подсъдимия за деяние, извършено преди настоящото, по което все още няма влязла в сила присъда. Прекалено завишена в негативен план е и оценката на въззивния съд относно съдебното минало на П. – осъждането по първите две присъди за деяния извършени преди 1988 г. е настъпила реабилитация, а „третото осъждане“, както е отразено в обвинителния акт и в мотивите към присъдата, макар и за три престъпления, едно, от които е за осъществени блудствени действия, но при условията на чл.23 от НК, определя квалификацията на настоящото престъпление като извършено при условията на опасен рецидив, т.е. това осъждане е включено в съставомерните квалифициращи елементи на фактическия състав на настоящото престъпление и не би могло допълнително да доведе до отегчаване положението на подсъдимия при индивидуализация на наказанието. Според настоящия състав силно е надценена и степента на обществена опасност на самото деяние. Действително в случая става въпрос за недопустимо посегателство срещу половата неприкосновеност на едно ненавършило десет годишна възраст дете, но извършените действия, осъществени на два пъти по за няколко минути се изразяват само в опипвания по различни части на тялото на пострадалата. С оглед на всички горепосочени обстоятелства касационният състав счита, че определеното от въззивния съд наказание от дванадесет години лишаване от свобода - при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, е твърде завишено. Същевременно трудно биха се намерили смекчаващи отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимия, още по-малко те да не са взети предвид или да са налице такива, които са многобройни или от изключителен характер. Ето защо така увеличеното от апелативния съд наказание лишаване от свобода, следва да бъде намалено до размера определен от първоинстанционния състав, който го е индивидуализирал при баланс на определящите отговорността обстоятелства. В случая липсват основание за проява на по-голямо снизхождение спрямо подсъдимия. В съответствие с предписания в разпоредбата на чл.58а от НК ред определеното наказание от девет години лишаване от свобода следва да бъде редуцирано с една трета – на шест години, което в максимална степен ще съдейства за постигане на целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК и до който размер би трябвало да бъде изменено въззивното решение. Така определеният размер на наказанието не води до промяна на вида на пенитенциарното заведение и на първоначалния режим на неговото изтърпяване. Водим от горното и на основание чл.354 ал.2 т.1 вр. ал.1 т.3 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ въззивно решение № 53/14.03.2016 г., постановено по внохд № 32/2016 г. по описа на Апелативен съд – Варна, като намалява наложеното на подсъдимия С. К. П. наказание за извършеното от него престъпление по чл.149 ал.5 т.3 вр. с ал.1 вр. с чл.26 ал.1 и вр. с чл.58а ал.1 от НК на ШЕСТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: