Р    Е    Ш   Е   Н   И    Е    № 44   София,  29 януари 2010 г.   В ИМЕТО НА НАРОДА   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в  съдебно заседание на двадесет и втори януари 2010 г. в състав :                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ                                                            ЧЛЕНОВЕ: КЕТИ МАРКОВА                                                                        ПАВЛИНА ПАНОВА   при секретаря ............Ив. ИЛИЕВА.......................  и в присъствието   на прокурора от ВКП .........Д. ГЕНЧЕВ.............., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА  наказателно дело № 694/2009 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:     Производството е образувано по жалби на защитниците на подсъдимите Г. К. Н. и М. Л. Д. срещу въззивно решение № 3* постановено на 19.10.2009 г. от Софийския апелативен съд по ВНОХД № 315/2009 г. , с което е била потвърдена първоинстанционната присъда по делото. С първоинстанционна присъда, постановена от Софийски градски съд на 20.03.2009 г. по НОХД № 2902/2006 г., подс. Н. e бил признат за виновен за това, че в периода от 04 до 06.08.2006г. в гр. С., в съучастие с подс. Д. и с неустановено лице е отнел чужди движими вещи на обща стойност 775 лв. от владението на В. С. и А. А. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и деянието е извършено при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл. 199 ал.1 т.4 вр. чл. 198 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл. 26 вр. чл. 29 ал. 1 б. А и Б от НК е бил осъден на пет години лишаване от свобода, като е бил определен първоначален „строг” режим за изтърпяване на наказанието. С присъдата е бил признат за виновен и подс. Д. в това, че в периода от 10.07. до 06.08.2006г. в гр. С., сам и в съучастие с подс. Н. и с неустановено лице е отнел чужди движими вещи на обща стойност 1217 лв. от владението на Г. С. , В. С. и А. А. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 198 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр. чл. 26 ал.1 от НК е бил осъден на три години лишаване от свобода, като е бил определен първоначален „общ” режим за изтърпяване на наказанието. Касационната жалба, подадена от името на подс. Н. , релевира касационен довод по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК – допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в това, че доказателствата, събрани на досъдебното производство, на които съдът се е позовал, не биха могли да се ползват, тъй като са събрани в резултат на процесуални действия, извършени извън сроковете за разследване. Сочи се, че обвинителният акт страда от съществен порок, който налага неговото връщане на досъдебната фаза за отстраняването му, а именно – липсва дата и място на изготвянето му. В допълнение се изтъква, че осъдителната присъда е постановена при липса на доказателства за авторството на Н. Прави се искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция или за оправдаването на подсъдимия. Касационната жалба, подадена от защитника на подс. Д. , спрямо когото производството се води задочно, съдържа същите касационни основания, като жалбата на подс. Н. , мотивирани със същите доводи. В нея се правят и аналогични искания. Пред касационната инстанция защитата и на двамата подсъдими поддържа жалбите им по изложените в тях аргументи и с направените искания. Защитата на подс. Д. излага и допълнителен аргумент в подкрепа на искането – фактът, че в съдебно заседание никой от пострадалите не бил разпознал нейния подзащитен. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите, тъй като на всички доводи е бил даден отговор от двете предходни инстанции. Намира, че липсата на дата на обвинителния акт не касае обвинението по същество, поради което не е съществено процесуално нарушение и не налага връщането на делото. Останалите оплаквания според него касаят доказателствата, които той счита, че са били тълкувани правилно от съда. Предлага на съда въззивното решение да бъде оставено в сила. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на с. те и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното: Жалбите са неоснователни.   Касационната инстанция не намира да е допуснато каквото и да е процесуално нарушение от категорията на съществените, което да е основание за отмяната на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Не се констатира по делото да е налице просрочие на разследването и поради това да са били събрани доказателства извън процесуалните срокове. Досъдебното производство е било образувано на 16.08.2006 г., но видно от изготвяните в хода на разследването постановления, то е било връщано двукратно с мотивирани постановления на наблюдаващия прокурор /на 29.03.2007 г. и на 20.06.2007 г./, когато са започвали да текат нови процесуални срокове. И двата случая не се констатира да са били събирани доказателства извън определените с тези постановления срокове от по тридесет дни. Извън това, по делото са приложени писма на водещия разследването с искания за продължаване на сроковете на разследване, като такова е давано за периода от 17.10.2006 г. до 17.02.2007 г. Поради това липсва каквото и да е основание за приложението на чл. 234 ал.7 от НПК и изключването на което и да е от доказателствата от доказателствената съвкупност, ползвана от предходните инстанции. Не е основателно и второто твърдение на защитниците на подсъдимите за наличие на съществено процесуално нарушение, изразило се в непосочването на датата и мястото на съставянето на обвинителния акт. Този довод е бил наведен и пред предходните инстанции и е получил обстоен и обоснован отговор. Липсата на посочване на датата и мястото на съставянето на обвинителния акт се компенсира от наличието на такива в придружителното писмо /л.2 от НОХД/, с което обвинителният акт е бил внесен за разглеждане в Софийски градски съд. Тази дата не е свързана с особени процесуални срокове, за да се претендира, че по някакъв начин е накърнила правата на обвиняемите, с което да е нарушила правото им на защита. Поради това неправилно се интерпретира ТР № 2/2002 г. на ВКС. В т. 4.2 на същото изрично е посочено, че обвинителният акт следва да бъде върнат на прокурора, само ако страда от такива непълноти, които са свързани с непосочване на елементи от обвинението относно извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него. В случая датата на изготвянето на обвинителния акт не е относима към обвинението, поради което и на това основание не би могло нейната липса да има за резултат връщане на делото за изготвяне на нов обвинителен акт. По отношение на твърдяната в жалбите и в съдебно заседание недоказаност на авторството на двамата подсъдими ВКС намира за необходимо да посочи на жалбоподателите, че по естеството си това е твърдение за необоснованост на въззивното решение. Необосноваността не е касационно основание измежду предвидените в чл. 348 ал.1 от НПК, поради което не може да е предмет на проверка и произнасяне от касационния съд. Доказателствената обезпеченост на обвинението би могла да бъде оспорена единствено ако бъде оспорен реда за събиране и проверка на доказателствата по делото. Това не е сторено от защитата нито в касационните жалби, нито в пренията пред съда. Сам ВКС не констатира предходните инстанции да са нарушили която и да е разпоредба на Глава Е. на НПК, регламентираща процеса на доказване в наказателния процес, нито да са се отклонили от принципа на чл. 14 от закона. Въззивното решение съдържа достатъчно изчерпателна аргументация на доказателствената обезпеченост на всяко от обвиненията срещу двамата подсъдими. След като тези доказателства са събрани по реда, предвиден в процесуалния закон за тяхното събиране, те притежават съответната доказателствена стойност и правилно са поставени в основата на доказателствените изводи на двете предходни съдебни инстанции. Несъгласието на подсъдимите и защитата им с установените обстоятелства не сочи на неправилно приложение на материалния закон, след като доказателствените средства, приети за достоверни от двете предходни инстанции, са установили факти, които не биха могли повече за бъдат оспорени от с. те пред касационната инстанция. При така установените фактически обстоятелства ВКС не намира, че са налице основания да се приеме, че деянията, вменени във вина на подс. Н. и Д. , не са престъпни и не съставляват престъпления. Гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите А, С. , С. Д. , С. , Д. и А. Д. , както и писмените доказателствени средства – протоколи за разпознаване и за доброволно предаване, безспорно установяват авторството в лицето именно на подсъдимите Н. и Д. Буди недоумение доводът на защитника на подс. Д. , че никой от пострадалите не бил разпознал този подсъдим в съдебно заседание. Безспорно е видно от съдебните протоколи /обстоятелство, което следва да е известно и за защитника/, че цялото съдебно производство срещу подс. Д. е протекло в негово отсъствие поради неговото укриване. Обяснимо е при това положение, че пострадалите не биха могли да разпознаят лице и да потвърдят направено в по-ранен момент разпознаване, след като не виждат пред себе си лицето. Аргументирано въззивният съд е приел, че показанията на пострадалите следва да бъдат кредитирани, тъй като те намират опора в останалата доказателствена съвкупност, водеща до единствен възможен и необорим извод относно авторството на престъпленията. Безспорен остава изводът за това, че отнетите мобилни телефони на пострадалия Г. С. впоследствие са били намерени в заложна къща, където са били заложени на името на св. А, но при залагането на същите свидетелят е бил с подсъдимия Н. С оглед на това касационната инстанция не намира за основателно твърдението за неправилно приложение на материалния закон /каквото би могло да се приеме в краен случай твърдението за недоказаност на авторството/, поради което не са налице основанията за упражняване на правомощията й за оправдаване на двамата подсъдими. Предвид изложените съображения ВКС не констатира наличие на което и да е касационно основание, налагащо неговата намеса. С оглед на това и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение     Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 331/19.10.2009 г. на Софийски апелативен съд, постановено по ВНОХД № 315/2009 г. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.