РЕШЕНИЕ
№ 50029
София, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в състав:
Председател: Елеонора Чаначева
Членове: Росица Божилова
Васил Христакиев
секретар Ангел Йорданов,
в открито заседание на 28.02.2022 г. разгледа докладваното от съдията Христакиев т. д. № 2064 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 47 и сл. ЗМТА, образувано по молба на ответника по исковете „Уестум България“ ЕООД за отмяна на решение на Арбитражния съд при БТПП.
Ответникът по молбата и ищец в арбитражното производство „Бул. България 69“ ЕАД оспорва молбата.
Искането за отмяна е по чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗМТА, основано на твърденията, че:
1) арбитражният съд не указал на молителя, че има право да посочи арбитър, поради което същият пропуснал тази възможност;
2) при липса на указания за правото да се посочи арбитър неправилно такъв бил определен от председателя на АС по реда на чл. 14, ал. 5 от правилника на съда;
3) молителят не бил уведомен за назначаването на арбитър по реда на чл. 14, ал. 5 от правилника, не бил запознат с подписаните от арбитрите декларации за безпристрастност и независимост, като, независимо от участието си в производството, осъзнал сериозността на последиците от подобно нарушение едва след постановяването на арбитражното решение.
4) арбитражният съд не съобразил обстоятелството, че управителят на дружеството е сръбски гражданин, за когото липсват данни да владее български език, с което било нарушено правото на защита на ответника.
От събраните по делото доказателства се установява, че арбитражното производство е започнало с постъпване на исковата молба в арбитражния съд на 03.07.2020 г., като в същата е бил посочен и арбитър.
На 27.07.2020 г. до молителя е бил изпратен препис от исковата молба с приложенията, с изрично указание в съпроводителното писмо, че има право в 15-дневен срок да посочи арбитър от приложения списък и предупреждение за служебно назначаване на такъв съгласно чл. 14, ал. 5 ПАС при пропускане на срока. Документите са били изпратени с пощенска пратка до вписания в търговския регистър адрес на управление на дружеството и върнати на 27.08.2020 г. като невръчени с отбелязване „непотърсена“. По същия начин на 28.08.2020 г. втора пратка е била изпратена на посочения в договора адрес на молителя, върната на 02.09.2020 г. с отбелязване „преместен“. На 18.09.2020 г. председателят на АС при БТПП по реда на чл. 14, ал. 5 от Правилника на съда, приложим по силата на включената в договора арбитражна клауза, е определил арбитър на ответника, които на 06.10.2020 г. са определили председател на арбитражния състав. Декларации за независимост и безпристрастност били съставени от тримата арбитри на 06.10.2020 г.
На 26.10.2020 г. по делото било депозирано изрично пълномощно, с което молителят е упълномощил Адв. дружество „В., У. и партньори“ , представлявано от адв. Г. В., да го представлява в арбитражното производство. На 30.10.2020 г. на адреса на дружеството била връчена призовка за насроченото за 23.11.2011 г. заседание на арбитражния съд, а на 16.11.2020 г. по делото постъпил отговор на исковата молба, а на 20.11.2020 г. - и допълнение към отговора, съдържащи становище и възражения по основателността на исковете, възражение за прихващане с насрещно вземане на молителя, както и съответни доказателствени искания.
В заседанието на 23.11.2020 г. молителят е бил представляват от упълномощения адв. Г. В., който е изразил становище, че следва да бъде даден ход на делото и изрично е заявил, че няма възражения по състава на решаващия орган. В същото заседание молителят е депозирал искова молба, с която е предявил насрещен иск срещу първоначалния ищец.
С определение от 12.01.2020 г. решаващият орган е отказал да приеме за разглеждане възражението за прихващане и насрещния иск поради невнасяне на съответната арбитражна такса. След като е провел няколко следващи заседания, в които от страна на ответника възражения срещу конституирането на решаващия орган също не са били повдигнати, арбитражният съд е приключил събирането на доказателства и на 09.06.2021 г. е постановил атакуваното решение.
С оглед горните обстоятелства молбата за отмяна е неоснователна.
Съгласно чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗМТА арбитражното решение подлежи на отмяна, ако страната не е била надлежно уведомена за назначаването на арбитър или за арбитражното производство, или по независещи от нея причини не е могла да вземе участие в производството.
Според уговорената между страните арбитражна клауза (чл. 29 от договора, въведен като основание на исковете) споровете се разрешават от АС при БТПП съобразно неговия правилник за дела, основани на арбитражни споразумения, представляващ поради това уговорена от страните процедура по смисъла на чл. 24 ЗМТА. Чл. 11, ал. 2 и чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от правилника предвиждат, че книжата по арбитражното дело се изпращат на страните, чрез лицензирани оператори на пощенски услуги, като при липса на връчване книжата се смятат за получени, ако са изпратени на последния известен адрес на страната, когато действителният ѝ адрес не е бил установен след старателно издирване; книжата се считат получени и когато получателят не се е явил в пощенската служба, за да ги получи, ако тя удостовери това. Установените с правилника правила са в съответствие с разпоредбите на чл. 32, ал. 1 и ал. 2, пр. 2 ЗМТА, последната предвиждаща като изрична законова последица при неявяване в пощенската станция приравняване на реално предаване на пратката – уведомлението се смята за предадено и когато получателят не се е явил в пощенската станция да го получи, ако тя удостовери това, като приложение намира фикцията, че арбитражните книжа са редовно предадени на страната, в какъвто смисъл е и установената последователна практика на ВКС.
В разглеждания случай исковата молба с приложенията, заедно с надлежни указания за посочване на арбитър, са били изпратени на молителя както на вписания в търговския регистър адрес, така и на посочения в договора адрес, с което следва да се приеме, че е спазено изискването за старателно издирване по чл. 32, ал. 1 ЗМТА и чл. 12, ал. 1 от правилника. Същевременно налице са били и предпоставките за приложение на фикцията по чл. 32, ал. 2 ЗМТА вр. чл. 12, ал. 2 от правилника с оглед редовното удостоверяване от пощенския оператор на обстоятелството, че молителят не се е явил да получи изпратената на вписания адрес на управление пратка. Поради това не е налице допуснато от арбитражния съд отклонение от правилата за конституиране на решаващия орган, респ. за уведомяване на молителя за арбитражното производство или за назначаването на арбитър по смисъла на чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗМТА.
Не представляват основание по чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗМТА и липсата на нарочно уведомяване за извършеното назначаване на арбитър по реда на чл. 14, ал. 5 от правилника и за депозираните от арбитрите декларации за безпристрастност и независимост, доколкото такова нарочно уведомяване не се предвижда нито от разпоредбите на ЗМТА, нито от установените с правилника на арбитражния съд правила. Що се отнася до твърдяната липса на запознаване с подадените от арбитрите декларации, следва да се отбележи, че на първо място, и за тях не е предвидено изискване за нарочно уведомяване на страните, а на второ място – тези декларации представляват гаранция за правото на страните спорът да бъде разрешен от независими и безпристрастни арбитри. В настоящия случай не се сочат конкретни обстоятелства, с които да се обосновава, във връзка с поддържаната липса на уведомяване, съмнение в безпристрастността или независимостта на някой от арбитрите, т. е. за обосноваване на общо заявената в исковата молба „сериозност на последиците от подобно нарушение“. Не се твърди в декларациите да са посочени обстоятелства, а и такива действително не са посочени, които да дават основание за отвод на арбитър, какъвто молителят да е бил възпрепятстван да заяви поради липсата на уведомяване за тези декларации.
Извън горното, обстоятелството, че в арбитражното производство молителят е бил представляван от надлежно упълномощен адвокат, който в първото заседание изрично е заявил, че няма възражения по отношение на състава на решаващия орган, разкрива съгласието на молителя с така формирания състав, изключва възможността същият впоследствие по реда на чл. 47 ЗМТА да се позовава на нарушения (каквито в конкретния случай не се и установяват съобразно изложеното по-горе) на правилата за конституирането на решаващия орган.
Накрая, не представлява основание по чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗМТА и обстоятелството, че управителят на дружеството-молител не владее български език, доколкото това не е лишило молителя от възможността да вземе участие в производството. В хода на това производство молителят е бил представляван от адвокат, който е изложил възраженията на дружеството, направил е съответните доказателствени искания и е участвал в събирането на доказателствата, без в нито един момент от производството дружеството да е било лично представлявано от управителя, в който случай само би възникнала необходимостта от назначаване на преводач съгласно чл. 23, изр. 3 от правилника.
По изложените съображения предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК и съобразно направеното искане и представените писмени доказателства молителят следва да заплати на ответника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 6620,60 лв.
С тези мотиви съдът
РЕШИ:
Отхвърля като неоснователен предявения от „Уестум България“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], пл. „Македония“ № 1, иск по чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗМТА за отмяна на решение от 09.06.2021 г. по в. а. д. № 65/2020 г. на Арбитражния съд при БТПП.
Осъжда „Уестум България“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], пл. „Македония“ № 1, да заплати на „Бул. България 69“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски в размер на 6620,60 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: