Р Е Ш Е Н И Е № 428/2015 г. гр. София 11.04.2016 г.. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 9 ноември през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА При секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр.дело № 6452 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца П. Д. Т., чрез адв. В. Щ. срещу решение № 228/20.05.2013 г. по гр.дело № 166/2013 г. на Софийски окръжен съд, с което е отменено изцяло решение № 227/05.11.2012 г. по гр.дело № 987/2011 г. на Костинбродския районен съд и е отхвърлен предявения от жалбоподателя срещу Б. П. Л. иск за признаване за установено на осн.чл.23, ал.1 СК по отношение на Б. П. Л., че придобития по време на брака между страните недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица] представляващ ПИ с площ 659 кв.м., съставляващ № I -3944 от кв.63а по регулационния план на [населено място], ведно с построената в имота едноетажна жилищна сграда не представлява съпружеска имуществена общност, а е лична собственост на П. Д. Т.. Отхвърлен е предявения от жалбоподателя иск срещу ответницата за признаване за установено на осн.чл.21,ал.4 СК,че Б. П. Л. няма принос за придобиване на гореописания имот и е прекратено производството по предявения иск от П. Д. Т. срещу Б. П. Л. с пр.осн.чл.29,ал.3 СК. Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на обжалваното решение – нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила. Неправилни според жалбоподателя са изводите на въззивния съд, че придобития през време на брака недвижим имот, находящ се в [населено място] е съпружеска имуществена общност. Поддържа, че ответницата Б. П. Л. няма принос в придобиването на имота. Подробно е мотивирано становището, че към момента на закупуване на семейното жилище на 20.02.2008 г. ответницата не е имала на разположение никакви свободни финансови средства, тъй като към същият момент цялата й заплата е била удържана за изплащане от нея на изтеглени три кредита – един ипотечен и два потребителски. Поддържа също, че сумата от 6000 лв., с която е закупено семейното жилище е сума, обезпечена със собствения апартамент на ищеца, че по този начин е доказана и липсата на принос на ответницата при закупуване на семейното жилище. Ответницата по касационната жалба Б. П. Л., чрез адв.М. А. в писмен отговор е изразила становище за неоснователност на касационната жалба по същество. С определение № 937/20.07.2015 г. постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по правния въпрос в случаи на придобиване на недвижим имот през време на брака чрез договор за покупко-продажба на името на двамата съпрузи допустимо ли е установяване на трансформация на лично имущество на основание чл.23,ал.1 и ал.2 СК. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, като взе предвид изложените основания и след проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 и чл.293 от ГПК констатира следното: С обжалваното въззивно решение е отменено изцяло решението от 05.11.2012 г. по гр.дело № 987/2011 г. на Районен съд [населено място] и вместо него е отхвърлен предявения от жалбоподателя П. Т. срещу Б. Л. иск за признаване за установено на основание чл.23,ал.1 СК по отношение на Б. П. Л., че придобития по време на брака между страните недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица] площ от 659 кв.м. ведно с построената в имота едноетажна сграда не представлява съпружеска имуществена общност, а е лична собственост на П. Д. Т.. Със същото решение е отхвърлен предявения от П. Т. срещу Б. Л. иск за признаване за установено на основание чл.21ал.4 СК, че Б. П. Л. няма принос за придобиване на гореописания имот и е прекратено производството по предявения от П. Т. срещу Б. Л. иск с пр.осн.чл.29,ал.3 СК. За да постанови този резултат съдът е приел, че съгласно чл.21 СК при възмездно придобиване по време на брака в резултат на съвместен принос, който се предполага до доказване на противното вещните права принадлежат общо на двамата съпрузи, че презумпцията на чл.21,ал.3 СК е оборима. Посочил е, че приносът е изключен и е основание за пълна или частична трансформация съгласно чл.23 СК, когато вещите и вещните права са придобити по време на брака, но със средства или права придобити по дарение, наследство или с друго лично имущество по смисъла на чл.22 СК. Според въззивния съд от значение за правата на страните в съсобствеността е меродавен моментът, в който юридически става придобиването на правото на собственост съобразно съответния придобивен способ. Прието е, че договорът за покупко-продажба е консенсуален и поражда целените от страните правни последици към момента на подписването му. Приел е също, че когато стойността на имота е заплатена със заем, взет за придобиване на жилището по силата на чл.32 СК е възникнала солидарна отговорност за двамата съпрузи за погасяването му, че получените заемни средства се приобщават към съпружеската имуществена общност. Съдът е посочил, че с оглед вещнопрехвърлителното действие на сделката без правно значение е обстоятелството кой от съпрузите и с какви средства е погасил заема след придобиване на собствеността върху имота, че погасяването на заема или част от него само от единия съпруг не му създава вещни права и не може да промени вече възникналите вещни права в патримониума на съпрузите, че създава само облигационни отношения с оглед изравняване на участието им. Според въззивния съд дори и да се приеме, че П. Т. и Б. Л. са придобили процесния недвижим имот със средства от получения от последната кредит и че той е изплатен със сума, получена от покупко-продажбата на апартамента в[жк]съпрузите са съсобственици при равни права и че презумпцията за съвместен принос в придобиването не е оборена. Съдът е приел, че бившите съпрузи са придобили по време на брака процесния недвижим имот и че след като и двамата са участвали като страна по сделката и са изразили воля за придобиване на имущество те придобиват имуществото в режим на съпружеска имуществена общност, независимо от произхода на вложените при покупката средства. Посочил е, че дори вложените средства за придобиване на имуществото да са били лични на единия от съпрузите следва да се приеме, че той е предоставил половината от тях на другия съпруг на някакво основание, което е без значение за възникване на съпружеската имуществена общност и изключва трансформирането на лично имущество. Въззивният съд се е произнесъл и по евентуалния иск с пр.осн.чл.29,ал.3 СК. Приел е, че бракът между страните е прекратен с влязло в сила на 02.08.2010 г. решение, че исковата молба е подадена в районен съд [населено място] на 16.12.2011 г. след изтичане на преклузивния срок, предвиден в чл.31 СК и поради това искът е недопустим. По този иск съдът е прекратил производството по делото. По правния въпрос: С т.4 от т.решение № 5/2013 г. по т.дело № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че в случаите на придобиване на недвижим имот през време на брака с договор за покупко – продажба на името на двамата съпрузи може да се установява пълна и частична трансформация на лично имущество, на осн. чл.23, ал.1 и 2 СК / чл.21, ал.1 и 2 СК, отм./. Настоящият съдебен състав споделя тази практика на ВКС. Като взема предвид разрешението на правния въпрос съдът намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и като краен резултат правилно. С въззивното решение съдът се е произнесъл по обективно съединени искове с правно основание чл.23,ал.1 СК, чл.21,ал.4 СК и евентуален иск с правно основание чл.29,ал.3 СК. Установено е по делото, че страните – ищецът П. Д. Т. и ответницата Б. П. Л. са сключили граждански брак на 07.02.2008 г. С решение № III-83-130/02.08.2010 г. по гр.дело № 511/2009 г. на Софийски районен съд сключеният граждански брак е прекратен. От приложения по делото договор за жилищен и ипотечен кредит се установява, че на 18.02.2008 г. между [фирма] [населено място] като кредитор и ответницата Б. П. Л. като кредитополучател е сключен договор за жилищен и ипотечен по силата на който кредиторът отпуска на кредитополучателя кредит в размер на 114 000 лв. за срок от 360 месеца. Според т.8 от договора кредитът се обезпечава с договорна ипотека на недвижим имот, собственост на П. Д. Т. – апартамент 119, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] със застроена площ от 83.40 кв.м. Видно от приложения по делото нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 59/2008 г. на 19.02.2008 г. между кредитора [фирма] [населено място] и кредитополучателя Б. П. Л. и П. Д. Т. като трето задължено лице и собственик на недвижимия имот е учредена договорна ипотека в полза на кредитора [фирма] върху посочения недвижим имот. От заключението на вещото лице по назначената съдебно икономическа експертиза пред първоинстанционния съд, преценено в съвкупност със събраните по делото писмени доказателства се установява, че по сметка на Б. Л. в [фирма] на 19.02.2008 г. е постъпила сумата от 114 000 лв. по ипотечен кредит и на същата дата Б. Л. е изтеглила сумата 137 130 лв. Видно от приложените по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по назначената съдебно икономическа експертиза по сметка на Б. Л. в [фирма] на 19.02.2008 г. е постъпила сума от усвояване на кредит текущо потребление в размер на 35 000 лв. и на същата дата е наредена от ответницата сума от 6 794.36 лв. за частично погасяване на кредит от 18 000 лв. към [фирма]. Установява се също, че на 20.02.2008 г. по сметка на ответницата в [фирма] е постъпила сума от усвояване на кредит текущо потребление в размер на 35 500 лв., като на същата дата ответницата-титуляр по сметката окончателно погасява кредита текущо потребление/К./ в размер на 35 006.32 лв. На 15.05.2008 г. по сметка на ответницата в посочената банка постъпва сума в размер на 114 700 лв. от З. С. Д. за окончателно погасяване на ипотечен кредит и на същата дата ответницата нарежда окончателно погасяване на ипотечния кредит в размер на 114 395.64 лв. От приложения нотариален акт № 109, том I, дело № 98/2008 г. на нотариус с район на действие Районен съд [населено място] на 20.02.2008 г. Т. Г. К. и съпругът й И. В. К. продали на ищеца П. Д. Т. и на Б. П. Л. недвижимия имот, находящ се в [населено място] – поземлен имот с площ от 659 кв.м., съставляващ № I-3944, в кв.63а по регулационния план на [населено място], заедно с построената в имота едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 114.35 к в.м. за сумата 6000 лв. В нотариалния акт е удостоверено, че продавачите са получили напълно и в брой от купувачите продажната цена от 6000 лв. преди подписването на договора за продажба. Установява се по делото от приложения договор от 20.02.2008 г., че Б. П. Л. и П. Д. Т. са възложили на Т. Г. К. и И. В. К. строително-ремонтни работи на едноетажна жилищна сграда, находяща се в поземлен имот № I-3944, в кв.63а по регулационния план на [населено място] на обща стойност 80 000 лв. Видно от приложените по делото писмени доказателства на 29.03.2008 г. между П. Д. Т. като продавач и З. С. Д. и Е. И. Д. като купувачи е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот с ползване на жилищен кредит от [фирма], който имот е апартамент № 119 на 15 етаж в блок № 47,вх.А,[жк]в [населено място]. На 09.05.2008 г. е сключен окончателенен договор за покупко-продажба на имота с нот.акт № 48/2008 г. Видно от приложената по делото банкова референция изх. № 162/16.04.2008 г. дължимата сума от Б. П. Л. по ипотечния кредит е 114 474.33 лв. С преводно нареждане от 15.05.2008 г. З. С. Д. превела по сметката на Б. П. Л. сумата 114 700 лв. за предсрочно погасяване на ипотечния кредит. От приложената разписка от 22.05.2008 г. се установява, че П. Д. Т. получил от З. С. Д. сумата 47 500 лв. От събраните по делото доказателства се установява, че с договор № 18/30.05.2008 г. [фирма] се задължило да извърши доставка на материали и монтажни работи, описани в приложението към договора на обект – едноетажна, еднофамилна жилищна сграда, находяща се в [населено място] за сумата 19 111.12 лв. Видно от приложената разписка П. Т. заплатил авансово сумата 14 000 лв. Видно от приложената квитанция от 24.09.2008 г. П. Т. заплатил на фирма Л. сумата 1200 лв. за изработка и монтаж на дограма. Ответницата по иска Б. П. Л. сключила договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нот.акт № 64/2005 г. като купувач на недвижим имот, представляващ апартамент № 612, находящ се в [населено място],[жк], [улица]бл. 97 със застроена площ от 25.92 кв.м. за сумата 5 096 лв., изплатена от същата при подписването на договора. Видно от приложения по делото нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот № 30/2006 г. на 03.02.2006 г. ответницата Б. Л. закупила от Д. С. Д. апартамент № 501, находящ се в [населено място],[жк], [улица], ет.5 , вх.1 със застроена площ 59.30 кв.м. за сумата 31 500 евро от която сума продавачът получил напълно и в брой от купувачката Б. Л. преди подписването на нотариалния акт сумата 7500 евро, а останалата част от продажната цена в размер на 24000 евро продавачът се съгласил да му бъде заплатена с предоставения на купувачката от [фирма], чрез Р. ц. „С.-з.”, „Ф. ц.” 4 и от [фирма] [населено място] банков кредит за закупуване на имота след вписване на законна ипотека върху имота в полза на посочените банки. От приложеното по делото удостоверение, издадено от [фирма] изх. № 79/106.2009 г., преценени в съвкупност със заключението на вещото лице по назначената съдебно икономическа експертиза се установява, че на Б. П. Л. са отпуснати два потребителски кредита – на 20.02.2008 г. в размер на 35 500 лв. и на 24.06.2008 г. в размер на 30 000 лв. Установено е по делото, че на 17.09.2008 г. между Б. П. Л., като продавач и С. И. К. и Г. Р. К. като купувачи е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в [населено място], район н.И.-С., представляващ неурегулирано дворно място заедно с построената в него вилна сграда за сумата 38 000 евро, от която сума 4000 евро капаро са платени в деня на подписване на договора, а останалата част от 34 000 евро ще бъде преведена в банкова сметка на продавача от банкова сметка на купувачите от банка [фирма] съгласно отпуснат ипотечен кредит за закупуване на имота и издадено писмо за ангажимент, издадено най-късно в деня на сключване на окончателния договор. С оглед на установените факти са правилни изводите на въззивния съд за неоснователност на предявените искове с правно основание чл.23,ал.1 СК и с правно основание чл.21,ал.4 СК. Съгласно разпоредбите на чл. 21,ал.1 СК в сила от 01.10.2009 г. вещните права придобити по време на брака в резултат на съвместен принос принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Според ал.3 на чл.21 съвместният принос се предполага до доказване на противното. За заварени от новия Семеен кодекс бракове, какъвто е и бракът между страните по делото се прилага законовия режим на съпружеска имуществена общност, след като съпрузите не са уредили отношенията си с брачен договор или не са избрали режим на разделност. Когато придобиването на вещи и вещни права е по време на брака, но със средства, придобити по дарение, наследство или с друго лично имущество по смисъла на чл.22 СК приносът е изключен и е основание за пълна или частична трансформация – чл.23 СК. Презумпцията по чл. 21,ал.3 СК е оборена, когато е установено влагането на лични средства на един от съпрузите към момента на придобиването на вещта. Средствата, получени по договор за кредит не съставляват лични средства, макар и да са получени от единия от съпрузите, тъй като задължението им за връщане е солидарно за двамата съпрузи по силата на закона – чл. 32,ал.2 СК. Без значение за оборване на презумпцията по чл.21,ал.3 СК е и начинът на последващо погасяване на заемните средства, вложени в покупката на общата вещ. Изплащането на кредита със средства на един от бившите съпрузи води до облигационни отношения, но не и до промяна на правата им в съсобствеността. По делото е установено, че процесният имот – поземлен имот с площ от 659 кв.м., представляващ № I-3944 от кв.63а по регулационния план на [населено място] с построената в него едноетажна жилищна страда е придобит на 20.02.2008 г. през време на брака между страните П. Д. Т. и Б. П. Л. на основание сключен договор за продажба с купувачи двамата съпрузи. Вещноправното действие на този договор е настъпило със сключването му на 20.02.2008 г. – в този момент собствеността е преминала върху купувачите ищецът Т. и ответницата Л.. Установи се също, че цената на закупения имот от 6000 лв. е изплатена от получения от ответницата Б. Л. жилищен и ипотечен кредит с общ размер 114 000 лв., обезпечен с договорна ипотека на недвижим имот, собственост на ищеца. Сумата получена по договора за кредит от ответницата Б. Л. не съставлява лични средства на последната, тъй като задължението за връщане е солидарно за двамата съпрузи по силата на чл. 32,ал.2 СК. Според посочения текст съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството. Без значение за оборване на презумпцията на чл.21, ал.3 СК е начинът на последващото погасяване на средствата, получени въз основа на договора за жилищен кредит, вложени в покупката на общия имот. Обстоятелството, че договорът за кредит за сумата 114 000 лв. е сключен само от ответницата Б. Л. през време на брака, обезпечен с договорна ипотека на недвижим имот, собственост на П. Т. и погасен със сума, получена от покупко-продажбата на същия имот, лична собственост на ищеца води до облигационния отношения между съпрузите, но не и до промяна на правата им в съсобствеността. Съдът намира, че придобитият недвижим имот – дворно място и жилищна сграда, находящи се в [населено място] на основание договор за покупко - продажба, сключен на 20.08.2008 г. с купувачи П. Т. и Б. Л. през време на брака им е в режим на съпружеска имуществена общност. Презумпцията за съвместен принос не е оборена, какъвто е и извода на въззивния съд. От доказателствата по делото не се установи цената по договора за продажба на процесния имот – сумата 6000 лв. да е заплатена изцяло или отчасти с лични средства на ищеца П. Т., към момента на придобиването на имота – 20.02.2008 г., за да се приеме, че е изцяло или отчасти личен на ищеца. Неправилен е извода на въззивния съд, че след като бившите съпрузи са придобили по време на брака процесния недвижим имот, че щом и двамата са участвали като страна по сделката и са изразили воля за придобиването на имущество, те придобиват имуществото в режим на съпружеска имуществена общност, независимо от произхода на вложените при покупката средства. Неправилен е и извода, че дори вложените средства за придобиването на имуществото да са били лични на единия от съпрузите, то следва да се приеме, че той е предоставил половината от тях на другия съпруг на някакво основание, което е без значение за възникването на съпружеска имуществена общност и изключва трансформирането на лично имущество. Както се отбеляза според практиката на ВКС в случаите на придобиване на недвижим имот през време на брака с договор за покупко-продажба на името на двамата съпрузи може да се установява пълна и частична трансформация на лично имущество на основание чл.23,ал.1 и ал.2 СК/чл. 21,ал.1 и ал.2 СК/отм./ - т.4 от т.решение № 5/2013 г. по т.дело № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Според мотивите на тълкувателното решение съвместният принос на съпрузите се предполага оборимо при възмездните придобивни основания, какъвто е договорът за покупко - продажба на недвижим имот - чл. 21, ал. 3 СК. Прието е, че критерият за преобразуване на лично имущество в закупения през време на брака имот е изцяло обективен - изследва се характерът на вложените в придобиването средства. Съпругът, притежавал преобразуваното лично имущество, може по всяко време на брака и след неговото прекратяване да предяви положителния установителен иск за признаване личния характер на придобитото имущество, с което да го отграничи и изключи от съпружеската имуществена общност. Това е правна възможност, предоставена на всеки от съпрузите. Затова, ако намерението им е било да придобият общо, воля на съпруга е да не релевира личния си принос в придобиването. Размяната на документални изявления /пълномощно, обратно писмо и други документи, които доказват воля да се придобие на лично основание/ трудно може да се предположи и реализира през време на брака. Плащането на цената в брой при сключване на договора сочи, че съпрузите са разполагали с паричните средства в момента на придобиването, както и че трансформацията е възможна при доказване произхода на средствата. Облигационни отношения между съпрузите възникват при плащане на цената със заемни средства, когато задължението за връщането им е поето солидарно от двамата за нуждите на семейството - чл. 32, ал. 2 СК/ чл. 25, ал. 2 СК, отм./. Само в този случай изплащането на заема с лични на единия съпруг средства не променя възникналото в съпружеска общност вещно право. В настоящият случай страните по делото са придобили процесния недвижим имот през време на брака на основание договор за покупко-продажба на името на двамата и може да се установява пълна и частична трансформация на лично имущество на основание чл.23,ал.1 и ал.2 СК/чл. 21,ал.1 и ал.2 СК/отм./. От доказателствата по делото се установи, че същият имот не е придобит изцяло или отчасти с лични средства на ищеца П. Т., поради което исковете с правно основание чл.23,ал.1 и чл.21,ал.4 СК са изцяло неоснователни. Съдът намира, че е недопустим предявения евентуален иск от жалбоподателя П. Т. с правно основание чл.29,ал.3 СК. Съгласно разпоредбите на чл.31 СК искът по чл.29,ал.3 СК се предявява в едногодишен срок от прекратяване на брака. В настоящият случай бракът между страните е прекратен с влязло в сила съдебно решение на 02.08.2010 г. Исковата молба е постъпила в Районен съд [населено място] на 16.12.2011 г. – след изтичане на едногодишния преклузивен срок по чл.31 СК. С оглед на това правилно въззивният съд е прекратил производството по делото по този иск. Изложените съображения налагат извода, че решението на въззивния съд като краен резултат е правилно и следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : Оставя в сила решение № 228/20.05.2013 г., постановено по гр.дело № 166/2013 г. на Софийски окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: