Ключови фрази
Частна касационна жалба * разноски * обратен иск

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 249
София, 03.08.2019 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Марков
ЧЛЕНОВЕ: Ирина Петрова
Десислава Добрева

при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ...............……….............…........….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 2599 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, във вр. чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 4285 от 24.VІІ.2019 г. (имаща характера на касационна) на застрахователната компания „ДаллБогг Живот и Здраве” АД-София, подадена чрез неин юрисконсулт против определение № 446 на Варненския апелативен съд, ТК, от 25.VІ.2019 г., постановено по т. д. № 32/2019 г., с което е била оставена без уважение частна жалба на това дружество срещу онази част от първоинстанционното определение № 4460/14.ХІІ.2018 г. на ОС-Варна по т. д. № 107/2017 г., с която е било отхвърлено искането на застрахователя за изменение на постановеното по същото дело решение в частта му за разноските: в размер на 20 лв. /двадесет лева/ – депозит за свидетел, 300 лв. /триста лева/ – депозит за съдебно-автотехническа експертиза /САТЕ/ и 5 лв. /пет лева/ - държавна такса за издаването на съдебно удостоверение.
Единственото оплакване на търговеца настоящ частен касатор е за неправилност /необоснованост/ на атакуваното определение на въззивния съд, поради което той претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на искането му с правно основание по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК от настоящата инстанция, с който горепосочените разноски в размер общо на 325 лв. /триста двадесет и пет лева/ да бъдели присъдени в негова полза: като направени в производството по обратния негов иск срещу прекия делинквент Й. К. Г. от [населено място] /конституиран в процеса като трето лице-помагач на страната на ответното по прекия иск на Ж. застрахователно дружество/.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към частната касационна жалба застрахователят неин подател обосновава приложно поле на касационния контрол освен с твърдението си за „очевидна неправилност” на атакуваното определение на въззивния съд (основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК), още и едновременното наличие на допълнителните предпоставки по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки че с този свой акт Варненският апелативен съд се е произнесъл по следните два правни въпроса, явяващи се от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1./ Направените от застрахователя като ответник разноски в производството по предявения срещу него главен иск /т. нар. „пряк” с правно основание по чл. 432 КЗ/, които остават за негова сметка поради пълното му уважаване, следва ли да му бъдат присъдени в производството по обратния /регресен, суброгационен/ иск срещу застрахования водач, при условие, че същият е бил уважен и е било направено общо искане в петитума на този обратен иск за присъждане на разноски?”;
2./ „Следва ли да бъде формулирано изрично искане от ищеца по обратния иск в петитума на същия за присъждане в производството по него на направените разноски при разглеждането на главния иск, които са останали за негова сметка поради пълното уважаване на главния иск?”
Ответницата по касация Д. Л. Ж. от [населено място] не е ангажирала свое становище нито по основателността на единственото оплакване за неправилност на атакуваното определение на въззивния съд по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК, нито по допустимостта на частното касационно обжалване.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Варненския апелативен съд, настоящата частна жалба на застрахователната компания „ДаллБогг Живот и Здраве” АД-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на частното касационно обжалване са следните:
В мотивите към атакуваното определение в настоящето частно касационно производство по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК въззивната инстанция е приела досежно претендираните от търговеца настоящ касатор разноски в размер общо на 325 лв., че „тези вземания не са част от разноските, направени от застрахователя по обратния иск”. Този решаващ извод на състава на Варненския апелативен съд е бил базиран върху констатацията му, че в петитума на обратния иск срещу прекия делинквент Й. К.. Г. нямало надлежно формулирано искане за присъждане на направени от самия застраховател разноски в това производство, които, предвид съдопроизводственото правило на чл. 78, ал. 1 ГПК, били останали в негова тежест. Ето защо, точно по причина на липсващо изрично искане в петитумната част на обратния иск, същите тези разноски не можело да бъдат присъдени нито с решението по този обратен иск, нито по реда на изменението на съдебния акт по съществото на обратния иск в имащата характера на определение за разноски негова част по реда на чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК.
Така приетото от въззивния съд е в пряко противоречие с т. 11 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 6/ХІ.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г., според която: „Претенция за разноски по чл. 80 ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция”. Ето защо, налице е основанието по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на частното касационно обжалване във връзка с произнасянето на Варненския апелативен съд по втория правен въпрос в изложението на застрахователя настоящ касатор по чл. 284, ал. 3 ГПК.
Разгледана по същество частната касационна жалба е основателна.
Преценката на въззивния съд, че при неформулирането на искане за присъждане на разноски в петитумната част на молбата, с която е бил предявен обратния иск на застрахователя срещу прекия делинквент Й. К.. Г., се преклудира процесуалната възможност това да бъде направено в по-късен момент, е погрешна /незаконосъобразна/. Този извод следва пряко от съдопроизводственото правило на чл. 80 ГПК, където като меродавен момент за валидно отправяне на искането се визира „приключване на последното заседание в съответната инстанция”. Видно е в процесния случай от финалната част на съдържанието на т.нар. „Становище” на застрахователя ищец по обратния иск срещу Г. до първостепенния съд, което е било заведено в канцеларията на ОС-Варна с вх. № 25936 от датата 11.ІХ.2018 г., че с него дружеството е поискало присъждане на: „направените по делото разноски, както във връзка с разглеждането на главните искови претенции, така и във връзка с обратния иск, както следва:
~ 20 лв. – депозит за свидетел;
~ 300 лв. – депозит за САТЕ;
~ 5 лв. – ДТ за СУ.”
Същевременно последното заседание по делото в първата инстанция, в което на същото е бил даден ход по същество и то е било обявено за решаване, се явява проведеното на следващия ден – 12 септември 2018 г. Ето защо атакуваното определение на въззивната инстанция, както и потвърденият с него отказ на първостепенния съд да измени решението си в частта за разноските, ще следва да бъдат отменени. Първоинстанционното решение № 736/11.Х.2018 г. на ОС-Варна, постановено по т. д. № 1307/2017 г., ще следва да се измени в имащата характера на определение негова част за разноски, като делинквентът Й. К.. Г. бъде осъден – на основание чл. 78, ал. 1 ГПК - да заплати на застрахователя настоящ касатор горепосочената сума в размер общо на 325 лв., от която 300 лв. – депозит за вещо лице, 20 лв. – депозит за свидетел и 5 лв. – държавна такса за издаване на съдебно удостоверение.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 446 на Варненския апелативен съд, ТК, от 25.VІ.2019 г., постановено по т. дело № 32/2019 г.
ОТМЕНЯВА определение № 446/25.VІ.2019 г. на Варненския апелативен съд, ТК, постановено по т.д. № 32/2019 г., КАКТО И потвърденото с него първоинстанционно определение № 4460 от 14.ХІІ.2018 г. на Варненския ОС по т. дело № 1307/2017 г. в частта му, с която молбата на „ДаллБогг Живот и Здраве” АД-София по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК (с вх. № по описа на ОС-Варна) за изменение на постановеното по същото дело решение № 736/11.Х.2018 г. досежно разноските е била оставена без уважение („отхвърлена”), КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯВА първоинстанционното решение № 736/11.Х.2018 г. на ОС-Варна по т. д. № 1307/2017 г. в частта му за разноските, КАТО:
ОСЪЖДА Й. К. Г., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], ет. І, ап. № 3 – на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – да заплати на ищеца по предявения срещу него обратен иск застрахователната компания „ДаллБогг Живот и Здраве” АД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], бул. „Г.М. Димитров” № 1, СУМА в размер общо на 325 лв. (триста двадесет и пет лева), от която 300 лв. - депозит за вещо лице, изготвило заключение по изслушаната съдебно-автотехническа експертиза, 20 лв. - депозит за свидетел и 5 лв. – държавна такса за издаване на съдебно удостоверение.
Определението не полежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1


2