РЕШЕНИЕ № 160 София, 14. май 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на седми май две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 5764 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решение № 1789/10.05.2013 на Благоевградския окръжен съд по гр.д. № 26/2013, с което е отменено решение № 3789/10.09.2012 на Разложкия районен съд по гр.д. № 1390/2011, като бракът е прекратен по вина на съпруга. Обжалването е допуснато поради значението на процесуалноправния въпрос за съдържанието на правомощието на съда да се произнесе по вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, когато само един от съпрузите е поискал това. По поставения въпрос Върховният касационен съд намира, че по иск за развод съдът е ограничен да обсъжда фактите и обстоятелствата само с оглед тяхното значение за дълбокото и непоправимо разстройство на брака – какви са отношенията между съпрузите и в каква степен те съответстват на отношенията между свързани в брак. Без да е сезиран с искане от някоя от страните, съдът не може да обсъжда доколко определено поведение на съпрузите е противбрачно (съставлява неизпълнение на съпружески задължения) и как то се е отразило на съществуващите отношения. Когато някой от съпрузите е поискал съдът да се произнесе по въпроса за вината, това не ограничава съда да преценява само противобрачното поведение на другия съпруг. Предявяването на искане за произнасяне по вината в отговора на исковата молба позволява на ищеца в първото заседание по делото да посочи известното му противобрачно поведение на ответната страна, както и да представи и поиска събирането на съответните доказателства. На новоузнато противобрачно поведение страните могат да се позовават във всяко следващо заседание, както и да сочат и представят съответни доказателства. Когато е сезиран с искане за произнасяне по вината, съдът е длъжен да прецени поведението на двамата съпрузи и може да приеме, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство имат двамата или дори съпругът, който е поискал произнасяне по вината. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че доколкото ищецът е заявил, че не желае съдът да се произнася по вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, първионстанционният съд не следва да я обсъжда, дори когато ищецът се е позовал на вината като защита по предявения от ответницата насрещен иск за издръжка. Съдът се произнася и относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, само ако някой от съпрузите е поискал това. По делото не са налице обективни обстоятелства, които не могат да се вменят във вина на съпруга, обратното дори да се приеме, че едва след фактическата раздяла ищецът е заживял с друга жена и има дете от нея, това обосновава неговата вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Правилно въззивният съд е приел, че ищецът изрично е заявил, че не желае съдът да се произнася по вината, но неправилно не е отчел, че е сезиран с такова искане от ответницата в отговора на исковата молба и е длъжен да прецени поведението на двамата съпрузи, както и да се произнесе кой от двамата или и двамата са виновни за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. По делото е установено, че бракът е сключен на 10.11.1986 г. в Р., от бака е родено едно дете – вече пълнолетно. От 2003 г. съпрузите се подозират взаимно в поддържането на извънбрачни връзки и се разделят фактически, когато съпругата решава и напуска семейното жилище, а непълнолетната дъщеря остава при бащата, който се грижи за нея с помощта на майка си. От 2004 г. ищецът живее с друга жена (с която е подозиран да е имал връзка преди фактическата раздяла) и има дете от нея, родено през 2005 г. Видно от изложеното бракът е дълбоко и непоправимо разстроен по вина на двамата съпрузи, които не са взели мерки за изясняване на отношенията им и преодоляване на възникналата криза, ответницата е напуснала семейното жилище, а ищецът е приел това фактическо състояние. На касатора П. И. П. следва да бъде присъдена сумата 60.00 лева разноски по делото. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решение № 1789/10.05.2013 на Благоевградския окръжен съд по гр.д. № 26/2013 в частта по вината и разноските. ВИНА за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат двамата съпрузи. ОСЪЖДА М. Б. Ш. от Б. да заплати на П. И. П. от Р. сумата 60,00 лева разноски по делото. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.