Р Е Ш Е Н И Е № 200 гр. София, 13 юни 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на тринадесети май, две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА АНТОАНЕТА ДАНОВА при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА и на прокурор от ВКП Пенка МАРИНОВА, изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 631/2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба и допълнение към нея от подсъдимия З. Ж. К., [ЕГН], чрез неговия упълномощен защитник - адвокат С. С. от АК Русе, срещу нова въззивна присъда от 13.02.2014 г.,постановена по внохд № 90/21014 год.на Окръжен съд гр. Русе. С новата въззивна присъда е ОТМЕНЕНА ПРИСЪДА №234 от 22.11.2013 г., постановена по нохд№2005/2013 г. на Районен съд гр. Русе, втори състав В ЧАСТТА, в която подсъдимият З. Ж. К. е бил признат за невиновен и е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК и вместо това е признал подсъдимият З. Ж. К., [ЕГН], за виновен в това, че на 17.03.2013 г., в [населено място] е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил "марка", модел „марка”, с рег. [рег.номер на МПС] , с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда – 1,81 на промила, установена по надлежния ред – по реда на Наредба №30/27.06.2001г. на МЗ, МВР и МП за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1 и вр. чл. 55, ал. 1,. 2 от НК е осъден на пробация при следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с периодичност два пъти седмично; задължителни срещи с пробационен служител за срок от шест месеца със същата периодичност .На основание чл. 343г от НК е лишен от право да управлява МПС за срок от една година. На основание чл. 304 от НПК е признат за невиновен и е оправдан по същото обвинение за разликата относно инкриминираната концентрация на алкохол в кръвта от 1,81 до 1,94 промила. На основание чл. 59, ал.3 НК съдът е ПРИСПАДНАЛ времето от 18.03.2013 г. до влизане на присъдата в сила, през което подс. З. Ж. К. е бил лишен от право за управлява МПС по административен ред. ОСЪДИЛ е подсъдимия на основание чл.189, ал.3 от НПК да заплати направените по делото разноски на досъдебното производство – сумата от 174.70 лв. по сметка на Републиканския бюджет; сумата от 40 лв. съдебни разноски, по сметка на РС гр. Русе ; на основание чл. 190, ал. 2 от НПК, да заплати и 5 лв. държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист. В останалата част, в която подсъдимият е признат за невиновен и е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 270, ал.1 от НК, присъдата е ПОТВЪРДЕНА. В КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА се съдържа твърдение за незаконосъобразност на обжалваната присъда поради нарушение на закона и съществено нарушение на процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.1 и 2 от НПК. Иска се отмяна на новата въззивна присъда и оправдаване на подсъдимия, алтернативно – връщане на делото за ново разглеждане. Аргументите в жалбата и в допълнението към нея накратко са следните: концентрацията алкохол в кръвта на подсъдимия не е била установена по надлежния ред; допуснати са редица нарушения на Наредба № 30; неправилно съдът е приел протокола за медицинско изследване за годно доказателствено средство; лекарят, извършил обследването, е нарушил чл.10, ал.1 от Наредбата, тъй като едновременно е осъществявал процедура по отношение освидетелстване за наличие на алкохолно съдържание в кръвта на две лица; прави се внушение за възможност да са разменени кръвните проби на подсъдимия и на другото лице; съдът неправилно е приел, че книгата за алкохолни проби в СПО е лабораторната книга по чл. 18 от Наредбата; неправилно протоколът за медицинското изследване е приет за официален документ; неправилно са ценени заключенията на двете химически експертизи; налице е нарушение на чл. 11, ал.2 от Наредбата, че не е спазено изискването шишенцата да бъдат с обем 10 мл.; не е спазено изискването на чл. 13 от Наредбата за поставяне на 0.5 гр. суха субстанция; по делото липсват доказателства за спазването на изискването на чл. 16, ал. 2 от същия подзаконов нормативен акт – за изследване на кръвните проби минимум два пъти ; не е установено спазването и на изискването на чл. 15 от Наредбата - кръвните проби да се изпращат в хладилни чанти. В съдебно заседание подсъдимият З. Ж. К. се явява лично и със защитника си – адвокат С. С.. Поддържат жалбата и молят да бъде уважена. Твърдят, че има съмнения за грешка /размяна/ при изследване на кръвната проба Представителят на Върховна касационна прокуратура намира жалбата за неоснователна. Счита, че присъдата на въззивния съд е правилна и законосъобразна. Изтъква, че изготвеният протокол за медицинско изследване, въпреки направените поправки, е годно доказателствено средство; не е нарушение провеждането на процедура едновременно по отношение на две лица; не е нарушен чл.12 от Наредба 30. В последната си дума подсъдимият К. моли да бъде оправдан или делото да бъде върнато за ново разглеждане. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, КАТО ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ И ИЗВЪРШИ ПРОВЕРКА НА АТАКУВАНИЯ ВЪЗЗИВЕН СЪДЕБЕН АКТ, СЧИТА ЖАЛБАТА ЗА НЕОСНОВАТЕЛА. При проверката съставът на ВКС не откри нарушения на процесуалните правила при събирането, проверката и оценката на доказателствените източници. Вътрешното убеждение на въззивният съд, постановил обжалваната присъда, е формирано при стриктно спазване на принципните положения по чл. 13, чл. 14 и чл. 107 НПК. Правната оценка на приетите за установени фактически обстоятелства относно деянието, дееца и вината съответства на предвидените в закона признаци на инкриминираното от обвинението престъпление. Основателно въззивният съд не се е съгласил с цялостния анализ на доказателствените средства и приобщените писмени доказателства, направен от първостепенният съд, който е довел и до неправилния извод, че подсъдимият не е извършил деянието, описано в обвинителния акт, очертаващо съставомерните признаци на престъпление по чл. 343б, ал.1 НК. В мотивите на въззивната присъда се съдържа обстоен анализ на доказателствените източници и съображения относно тяхната относимост и достоверност спрямо обстоятелствата от предмета на доказване. Изложени са отговори на възраженията на защитата спрямо всяко едно оспорено от нея доказателствено средство. От проверката и анализа на доказателствените източници правилно е изведено, че са спазени предписанията в Наредба № 30/27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС, издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието/ обн., ДВ, бр. 63 от 17.07.2001 г., изм. и доп., бр. 23 от 17.03.2006 г./ при изясняване на алкохолното съдържание в кръвта на подсъдимия К. на инкриминираната дата при управлението на л.а. „марка”. Неоснователно се твърди в жалбата и допълнението към нея за допуснати нарушения, поставящи под съмнение годността на извършеното освидетелстване на подс. К.. Съставът на ВКС споделя като съответни на данните по делото и закона изложените в мотивите съображения за отхвърляне на всякакво съмнение, че самоличността на лицето, предоставило на свидетелката Г. Д.- лекар ординатор в Спешно отделение към МБАЛ-Русе АД, кръвна проба на 17.03.2013 год. в 03,15 ч. за изследване, е на подсъдимия З. Ж. К.. Свидетелката е дала обстоятелствени и непротиворечиви показания / спр. от съдебно заседание на 24.10.2013 год. по нохд№2005/13 год. на РРС; респ. на л.30 от досъд.произв. /, в които е изяснила защо се е наложило да нанесе саморъчно поправки в протокола за медицинско изследване относно данните, съставляващи номера на личната карта и ЕГН на подсъдимия К., които в момента на попълването им е объркала с тези на лице, от което преди това е взела кръвна проба. Протоколът за медицинско изследване е удостоверителен документ, изготвен при действието на Наредба № 30/27.06.2001 г. Вярно е изведено, че протоколът за медицинско изследване, макар и с извършени корекции е годно и достоверно писмено доказателство, приобщено по делото по реда на чл. 283 от НПК. Поправките са извършени от автора на документа свид.Д., след като е направила справка в личната карта на К., от която да се увери, че същите данни фигурират и в амбулаторния журнал, и в книгата за алкохолни проби, че дадената за изследване проба е именно на подсъдимия, а не на лицето, от което предходно е била взета кръвна проба. Поправките в протокола не са с такъв характер, че да се постави под съмнение самоличността на освидетелстваното лице. Те не засягат имената на подсъдимия. Отразяват коректно и истинно данните в амбулаторния журнал и лабораторната книга. Извършени са от автора на документа. Съдът е изяснил, че преди да нанесе поправката в протокола за медицинско изследване, свид.Д. е направила справка от амбулаторния журнал и лабораторната книга, че личните данни на К. изцяло съвпадат с отразеното в тези два документа; поправката изхожда от автора на документа чрез текстово отразяване и допълнително полагане на подпис. Не може да се сподели твърдението в касационната жалба, че медицинският протокол неправилно е ценен като годно доказателствено средство, респ. че същият не е официален документ. В случая, за наказателния процес значение има не характерът на документа – дали той е официален или частен, диспозитивен или свидетелстващ / удостоверителен/, а дали са спазени изискванията на закона за реда при неговото съставяне и дали съдържащите се в него данни са верни, отговарящи на истината. Правилно въззивният съд е приел, че по отношение на протокола са предвидени единствено изисквания, свързани с авторството на изготвянето му /това задължително следва да е лекарят, извършил освидетелстването/, както и неговото съдържание, съобразно Приложение № 2 към чл. 10, ал. 2 от Наредбата. Извършените в него корекции не го правят недостоверен. Тъкмо обратното – поправката на технически грешки е наложителна, тъй като именно непоправеният документ с внесени погрешно данни ще бъде документ с невярно съдържание. Неоснователни са твърденията за възможна размяна на кръвните проби, тъй като едновременно пред лекаря са се явили две лица. Последното не е нарушение на нормативно правило. За да приеме, че кръвните проби са коректно изследвани, съдът е събрал достатъчно относими доказателства в тази насока и е направил извода си въз основа на цялостната им оценка, а не само предвид данните в оспорения от защитата медицински протокол. Въззивният съд аргументирано е отговорил на доводите на защитата, че редът за взимане на кръвта за изследване не е бил нарушен, от факта на взимане на пробата не от дежурният лекар, а от медицинска сестра. В чл. 11, ал. 1 от Наредбата не е предвидено ограничение кое медицинско лице технически ще осъществи взимане на кръв за изследване; в чл. 8 от същата Наредба се предвижда, че може да участва и медицински специалист (каквато е медицинската сестра). Не съставлява нарушение на Наредбата и обстоятелството, че процедурата е била реализирана последователно по отношение на две явили се за освидетелстване лица. Що се касае за изразеното съмнение за неспазване на изискването на чл. 11, ал. 2 от Наредба №30/2001 г., изискването шишенцата да бъдат с обем 10 мл. Изискването на Наредбата е да се вземе „достатъчно”количество кръв за изследване. Такова количество по конкретния случай е налице. Несъстоятелно е и твърдението на защитата, че е било допуснато нарушение на чл. 12 от Наредба №30/2001 г. Макар и за дезинфекция да е бил използван риванол, то последното обстоятелство не води автоматично до негодност на извършеното изследване, доколкото същото не съставлява нарушение на императивни изисквания на приложимия подзаконов нормативен акт; употребата на аналог, съгл. чл. 12, ал. 2 от посочения нормативен акт е допустима. Не се споделят и останалите възражения на защитата, че: не е било спазено изискването на чл. 13 от Наредбата за поставяне на 0.5 гр. суха субстанция; по делото липсвали доказателства за спазването на изискването на чл. 16, ал.2 от същия подзаконов нормативен акт - за изследване на кръвните проби минимум два пъти; не било установено спазването и на изискването на чл.15 от Наредбата - кръвните проби да се изпращат в хладилни чанти и пр. Възраженията представляват дословно изброяване на изискванията в отделните разпоредби на Наредбата с представката „няма данни да са спазени...”. Така изтъкнати, не сочат никакви данни в тяхна подкрепа. Сочените нарушения не са подкрепени с никакви доказателства. Обратно е вярно, налице са категорични доказателства, че пробите са били изследвани два пъти- има изготвени две химични експертизи. Не само предвид приобщените две химически изследвания, но и предвид изявленията на вещите лица, че са повторили два пъти изследването на кръвната проба. Тези „два пъти” има предвид и текстът на чл. 16, ал.2 от Наредба №30/2001 г., а не непременно изготвяне на втора експертиза. Спазен е 72 часовия срок за транспортиране на пробите и при получаване на последните за анализ, експертите ясно са отразили, че не са констатирали нарушения в опаковката и съдържанието им. Не се споделя от съставът на ВКС и възражението, че двете химически експертизи са ценени неправилно. Експертните изследвания са извършени от вещи лица – специалисти в съответната област, по предвидения в нормативен акт ред. Подобно на медицинския протокол, макар да нямат характер на материали, съставени и изготвени по реда на НПК, на общо основание те са годни доказателствени източници, тъй като са изготвени по реда на специален нормативен документ - Наредба № 30 и няма пречка да бъдат приобщени като писмени доказателства и/или чрез разпит на лицата, които са ги изготвили, което съдът е сторил. Подсъдимият е признат за виновен при несъмнено доказано обвинение, поради което присъдата е постановена в съгласие с правилото по чл. 303, ал. 2 НПК. Правилно е приложен материалният закон. Не почиват на данните по делото и на закона аргументите в жалбата, че не е установено по несъмнен начин подсъдимият да е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда. Безспорно е установена величината на алкохолната концентрация на кръвта на водача по време на извършване на деянието, а именно 1,81 промила. При тези данни законосъобразно са изведени съставомерните обективни и субективни признаци от състава на чл. 343б, ал. 1 от НК По изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не са налице касационни основания, поради което въззивната присъда следва да бъде оставена в сила и на основание чл. 354, ал. 1,т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА нова въззивна присъда, постановена на 13.02.2014 год. по ВНОХД № 90/21014 год. на ОКРЪЖЕН СЪД гр.РУСЕ в обжалваната й осъдителна част. В оправдателната й част присъдата е влязла в сила. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :