Р Е Ш Е Н И Е   № 288   София, 30.03.2010 година     В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 23 март две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЖАНИН СИЛДАРЕВА   ЧЛЕНОВЕ:  ДИЯНА ЦЕНЕВА                                       БОНКА ДЕЧЕВА   при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 411 /2009 година Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 618/09 от 06.07.2009г. по касационна жалба на С. Й. П. е допуснато касационно обжалване на решение № 298/10.12.20008г. по гр.д. № 348/2008г. на Ловешки окръжен съд, с което е отменено решение от 09.07.2008г. на Тетевенски РС и вместо това е отхвърлен предявеният от касатора иск по чл. 21, ал.1 от СК против В. В. А. за признаване за установено, че той е изключителен собственик на основание пълна трансформация на “Б”, построени в имот ІV-054104 от кв. 54 в м. “П” в землището на гр. Т. и на лек автомобил “А” А8 с ДК ОВ 8888 АМ и е допусната делба на тези вещи при равни квоти. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 19 и 21 от СК, чл. 20а и чл. 225 от ЗЗД и необоснованост. Ответницата по касация В. В. А. оспорва жалбата и моли решението да се остави в сила, тъй като бензиностанцията е строена от кооперация, но срещу наемът за 10 години върху този имот, а лекия автомобил е купен за нуждите на семейството.. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Окръжен съд - Ловеч, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима Разгледана по същество, жалбата е основателна За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е констатирал следното: Страните са бивши съпрузи, чийто брак е бил сключен на 08.03.2003г. и е прекратен с влязло в сила решение за развод на 18.01.2007г. Преди сключване на брака С. П. е купил с н.а. № 88,т.1/17.04.2002г. недвижимия имот, в който е изградена бензиностанция и газ станция по време на брака. По делото е безспорно от неговите твърдения и обясненията на ответницата, дадени по чл. 114 от ГПК /отм/ и от многобройните писмени доказателства, вкл. и н.а. № 6,т.2/29.03.2004г. че бензиностанцията и газ станцията са изградени от кооперация “Д” с. Л. председател е бил бащата на касатора/ като насрещна престация по друг договор. Стойността на строителството е била 340597 лв., констатирана с протокол между С кооперацията от 19.09.2007г. Тази цена не е платена от семейството, а за нея той е продал с нот. акт на 11.12.2007г. друг свой имот на кооперацията. Юридическото лице е теглило кредит от банка в размер на 250 000 евро за изграждане на бензиностанцията, който е обезпечен с ипотека, учредена от С. Й. П. върху собствения му имот с н.а. № 6,т.ІІ/29.03.2004г. В договора е участвала и съпругата му. Въззивният съд е приел, че няма трансформация в този случай, тъй като няма продадено лично имущество на съпруга, с парите, от което да е придобит новия имот, т.е. не била налице нова физическа форма на стойността на първия имот и защото продажбата от 2007г. е след построяване на бензиностанцията и газ станцията. По отношение на лекия автомобил, съдът е приел, че паричните средства за закупуването му в размер на 125 000 лв. са дарени от бащата на семейството, въпреки представения договор за дарение от 11.07.2005г. На съпругата била купена друга кола марка “П”, регистрирана на нейно име. Правният въпрос, по който е допуснато касационно обжалване е оборена ли е презумпцията на чл. 19, ал.1 от СК, ако постройката в имот, лична собственост на единия съпруг е построена по време на брака, но не със семейни средства, а от трето лице. СК от 1985г. изисква за възникване на съпружеска общност освен възмездно придобиване по време на брака и придобиването да е резултат от съвместен принос /за разлика от чл. 13, ал.1 от СК от 1968г./ и установява оборима презумпция за съществуването му. Още при действието на отменения СК от 1968г. задължителната съдебна практика – ПП-5-72, т.3 даде разяснения че не принадлежат на двамата съпрузи, вещите придобити чрез преобразуване на лично имущество. Със отменения вече СК от 1985г. законодателят въведе като предпоставка за възникване на съпружеската общност наличието на съвместен принос, който намира изражение в пари, работа в домакинството, отглеждане на деца. Всяка от тези форми обаче е изключена, когато реализирането на сграда в имот индивидуална собственост на единия съпруг макар и по време на брака е станало със средства и дейност на трето лице в изпълнение на други договорни отношения със съпруга, на когото е земята. Независимо дали построяването на бензиностанцията е като насрещна престация за продажба на личен имот, или по договор за наем, и в двата случая съпругът е имал вземане към кооперацията, което при всички действащи семейни кодекси е лична собственост. Върху вземанията на единия съпруг не възниква съпружеска общност, съгласно чл. 19, ал.1 от СК /отм/. Полученото от изпълнението на договореното в хипотезата на чл. 65, ал.2 от ЗЗД даване вместо плащане също не става съпружеска общност, защото и при тази трансформация на вземането в нещо друго, най често вещ е изключен приноса на другия съпруг. При безспорно установеното от писмените доказателства и от обясненията на ответницата по този иск, че бензиностанцията и газ станцията са изградени от трето лице – кооперация “Д” като насрещна престация по договор със съпруга, индивидуален собственик на земята, законовата презумпция за съвместен принос на съпрузите, предвидена в чл. 19, ал.3 от СК е оборена. Режимът на съпружеската имуществена общност е създаден за да отчете и уреди правно статута на недвижим имот, придобит възмездно с общи средства, и при съвместни усилия и на двамата съпрузи. Изграждането на обект в имот индивидуална собственост на единия съпруг има за последица възникване на правото на собственост за него на основание приращение. Презумпцията на чл. 92 от ЗС че собственика на терена е собственик и на постройката също е оборима. Тя обаче не е оборена, когато изграждането на постройка, макар и по време на брака е станало с лични средства на единия съпруг или в хипотезата на даване вместо плащане за негово облигационно вземане. В този случай липсва съвместен принос и презумпцията на чл. 19, ал.3 от СК е оборена. Така изградената върху терен лична собственост на единия съпруг бензиностанция и газ станция е негова индивидуална собственост. Неправилно въззивният съд в противоречие с материалния закон – чл. 19, ал.1 и ал.3 от СК от 1985г. е търсил да установи продажба на личен имот и влагане на същите средства в построяването на бензиностанцията и газ станцията и поради това, че не са вложени лични средства на съпруга е отхвърлил насрещния иск на касатора. Въззивното решение в тази част, като неправилно поради противоречие с материалния закон следва да се отмени, като по същество насрещния иск за бензиностанцията и газ станцията се уважи.. По отношение на лекия автомобил е установено, че парите за покупката му са дадени от бащата на касатора. За доказване на това обстоятелство е представен договор от 11.07.2005г. за дарение от Й. В. на сина му С. П. на 125 000 лв. Съгласно чл. 225 от ЗЗД договорът за дарение на движими вещи следва да се сключи в писмена форма с нотариална заверка на подписите. Това е форма за действителност. Представеният договор не е нотариално заверен. От показанията на св. С обаче се установява, че парите са били предадени на касатора. Цитираната норма допуска договорът за дарение да бъде и реален, като постановява, че се счита сключен и чрез реално предаване на вещта – чл. 225, ал.2 от ЗЗД. С оглед това и предвид обясненията на ответницата, дадени по чл. 114 от ГПК/отм/, съдът приема за безспорно установено, че парите за покупката на този автомобил не са на съпрузите, а са дадени от бащата на касатора. Основният спорен въпрос по тази претенция е какво е било намерението на бащата на касатора за дарение – да надари и двамата съпрузи, или да надари само сина си след преживяната от него злополука и продължително лечение. При договора за дарението основанието и мотива за сключване на сделката съвпадат. Съдът приема, че намерението за дарение само в полза на сина е доказано от фактите по делото. Свидетелските показания и договорът сочат на желание на бащата синът му да получи колата. На името на съпругата е придобита друг лек автомобил марка “П”. В тази част изводите на съда в решението противоречат на материалния закон и са необосновани, поради което и в тази част решението е неправилно и следва да се отмени. Имотът и лекия автомобил не са били съпружеска общност, поради което след развода между страните не са съсобствени между тях. Затова предявеният иск за делба е неоснователен и следва да се отхвърли. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 298/10.12.20008г. по гр.д. № 348/2008г. на Ловешки окръжен съд и вместо това постановява: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. В. А. ЕГН-7704274013, че С. Й. П. ЕГН-7508053163 е изключителен собственик на “Б”, построени в имот ІV-054104 от кв. 54 в м. “П” в землището на гр. Т. и на лек автомобил “А” А8 с ДК ОВ 8888 АМ, рама № WAUZZZ4EX4N022424 и двигател № ASF007706 ОТХВЪРЛЯ иска за делба, предявен от В. В. А. ЕГН-7704274013 против С. Й. П. ЕГН-7508053163 по отношение на “Б”, построени в имот ІV-054104 от кв. 54 в м. “П” в землището на гр. Т. и на лек автомобил “А” А8 с ДК ОВ 8888 АМ, рама № WAUZZZ4EX4N022424 и двигател № ASF007706. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ