Р Е Ш Е Н И Е № 32 [населено място], 29.02.2024 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, 5 състав, в публично заседание на двадесет и шести октомври две хиляди двадесет и трета година, в състав: Председател: Росица Божилова Членове: Ивайло Младенов Анна Ненова при участието на секретаря Ивона Мойкина, като разгледа докладваното от съдията докладчик Анна Ненова т.д. № 2461 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „ОББ Факторинг“ ЕООД срещу решение № 93 от 06.07.2022г. по в.т.д. № 376/2021г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което, като е отменено изцяло решение № 260082 от 05.07.2021г. по т.д. № 271/2020г. на Окръжен съд - Русе, е отхвърлен предявеният от касатора против „Про Грийн - М“ ЕООД иск за заплащане на сумата от 63 411. 10 лева, останала неплатена цена с ДДС на авансови доставки на горива, за които са издадени данъчни фактури № 10380/22.08.2018г., № 10386/03.09.2018г. и № 10493/21.12.2018г., вземанията по които са били прехвърлени на касатора от „Бългериън Рекавъри Къмпани“ ЕООД по договор за факторинг № А00239 от 26.04.2018г., с присъждане на разноските в първоинстанционното и във въззивното производство съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК. Оплакванията на касатора в подадената жалба са, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Не би могло да се признае на доставчика и на платеца възможността с нарочно последващо споразумение да установят в отношенията по между си, че вземанията на доставчика не съществуват и това да има действие спрямо фактора. Споразумението между доставчика и платеца за анулиране на процесните фактури няма действие спрямо фактора. От въззивния съд са били допуснати процесуални нарушения във връзка със съдебно-счетоводната експертиза. Ответникът не е поискал допускане на експертиза в подадения отговор на исковата молба, нито е подал допълнителен отговор, при което в нарушение на чл. 373 от ГПК, въпреки възражението на касатора, че доказателството е преклудирано, въззивният съд е допуснал експертизата, приемайки, че страните поначало имат възможност след изготвяне на доклада от първостепенния съд по делото да ангажират доказателства. От въззивния съд не са били обсъдени всички релевантни доказателства и тяхното значение за спора – приемо-предавателните протоколи и изричното потвърждаване от ответника на процесните доставки. В обжалваното решение липсва какъвто и да е правен извод или обяснение защо съдът не кредитира извънсъдебното признание на иска от ответника. Неправилно съдът е приел, че вещото лице може да установи липсата на доставка. Не е била извършена още преценка на заключението на експертизата при съобразяване на другите доказателства по делото. Направените оплаквания се поддържат и в проведеното открито съдебно заседание. Касаторът иска въззивното решение да бъде отменено и предявения иск – уважен. От насрещната страна по жалбата „Про Грийн - М“ЕООД не е подаден отговор нито в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, нито в хода на въззивното производство. С определение по чл. 288 от ГПК по настоящото дело е допуснато, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, касационно обжалване по въпроса относно процесуалното задължение на въззивния съд да приложи установената в чл. 373 от ГПК преклузия. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването. В исковата си молба по делото касаторът е изложил, че между него, в качеството му на фактор, и „Бългериън Рекавъри Къмпани“ ЕООД, в качеството на доставчик, е бил сключен договор за факторинг № А00239 от 26.04.2018г. Съгласно договора доставчикът се е задължил да прехвърли (цедира) свои настоящи и бъдещи вземания към трети лица (платци) по фактури с отложено плащане срещу извършено от фактора финансиране на търговската дейност на доставчика. Това са били, освен другото, вземания на „Про Грийн – М“ ЕООД, описани в приложение към договора. Дружеството е било уведомено за прехвърляне на вземанията от „Бългериън Рекавъри Къмпани“ ЕООД на 30.04.2018г. С нарочно писмо „Про Грийн – М“ ЕООД е потвърдило получаването на уведомлението за цесията и се е съгласило да извършва плащания директно към касатора. Прехвърлените вземания са произтичали от доставка на горива. Заплатената от „Про Грийн – М“ ЕООД сума е била в размер на 100 997. 92 лева, но след 23.01.2019г. плащанията са били преустановени без основателна причина, като са останали неплатени три фактури – данъчна фактура № 10380 от 22.08.2018г. с падеж 20.11.2018г. на стойност 46 210. 92 лева с ДДС, от които неплатени 6 500 лева, данъчна фактура № 10386 от 03.09.2018г. с падеж 02.12.2018г. на стойност 30 409. 50 лева с ДДС, изцяло неплатена, и данъчна фактура № 10493 от 21.12.2018г. с падеж 21.03.2019г. на стойност 26 501. 60 лева с ДДС, също изцяло неплатена, общо 63 411. 10 лева. Получателят е потвърдил получаването на всяка доставка със стокова разписка. „Про Грийн – М“ ЕООД е изпратило изрично писмено потвърждение на всяка една от неплатените фактури, с характер на извънсъдебно признание на задължението. Въз основа на тези изложени обстоятелства от касатора е поискано да бъде осъден ответникът „Про Грийн – М“ ЕООД да плати сумите по фактурите. С отговор на исковата молба ответникът е възразил, че процесните фактури са били анулирани поради неосъществен предмет на доставките и нереализирани основания за бъдещи вземания на „Бългериън Рекавъри Къмпани“ ЕООД. Фактурите са били за предоставен лимит за бъдещо ползване (стойност, до която може да се зарежда). Прехвърляло се е за определен срок до посочен падеж право на собственост върху стоки за определена стойност за зареждане на горива от верига обекти бензиностанции чрез картова система за безналично плащане, не фактури за покупка на стоки. Срокът от 90 дни за ползване на стоки е изтекъл и фактурите са с неосъществим предмет. Имало е и спор с доставчика за начина на работа. Не е имало стокови разписки, а приемо-предавателни протоколи, обективиращи право на зареждане на горива за срок от 90 дни. Няма признание на иска, а се е потвърдило получаването на лимити. Същевременно не е било получено писмено потвърждение за всяка от цесиите от „Бългериън Рекавъри Къмпани“ ЕООД. Сумите са дължими на ищеца от това дружество, на основание клаузите на чл. 9, ал. 1 от чл. 10 по сключения договор за факторинг. В отговора на ответника не са били посочени и представени доказателства. С допълнителна искова молба касаторът-ищец е потвърдил твърденията и исканията си към съда. По-конкретно е счел за доказани извършените доставки, а възражението на ответника за анулиране на фактурите – неотносимо, тъй като не са били уговаряни лимити, както и тъй като всякакви действия след уведомяването по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, които се отнасят до промяна на цедираното задължение, са непротивопоставими на цесионера. От ответника не е бил подаден допълнителен отговор. Към молба от 13.04.2021г. на ответника, за когато е било насрочено и единственото съдебно заседание по делото в първоинстанционното производство, е било приложено писмено становище по същество на спора. При изявление, че предявените искове трябва да бъдат отхвърлени, с присъждане на направените от ответника разноски, ответникът е поискал допълнително да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза, в заключението на която вещото лице да отговори има ли доставени стоки по процесните фактури, както и осчетоводени ли са тези фактури, съответно анулирани ли са в счетоводството на ответника и на какво основание. В открито съдебно заседание е бил направен доклад по делото. Доказателственото искане на ответника за допускане на експертиза е било отхвърлено. От първоинстанционния съд е било прието, че с разпореждането, с което е било разпоредено изпращането на препис от исковата молба на ответника, той е бил предупреден, че е длъжен да посочи доказателствата, които иска да бъдат събрани, като в противен случай ще загуби това право, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. С решението по делото първоинстанционният съд е уважил предявеният иск на основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 99 от ЗЗД. Приел е надлежно извършено прехвърляне на вземания за доставки на гориво, установени с фактури и приемо-предавателни протоколи, при писмено признание от 30.01.2019г. от управителя на ответното дружество, че е получил горивото по фактурите. Възражението на ответника, че фактурите са били анулирани, според съда, е останало недоказано – преклудирано е било доказателственото искане за експертиза. Срещу първоинстанционното решение е била подадена въззивна жалба от „Про Грийн – М“ ЕООД, с която всички направени срещу иска на касатора възражения, оспорвания и правни доводи са били потвърдени. Изрично е било направено оплакване срещу недопускането на съдебно-счетоводна експертиза. Експертизата, с уточнени задачи, е била допусната от въззивния съд, възприел, че по отношение на доказателственото искане не е настъпила преклузия. Искането е било направено преди първото съдебно заседание в първоинстанционното производство, а страните по начало имат възможност след изготвяне на доклада да ангажират доказателства (чл. 375, ал. 1 от ГПК). В случая доказателственото искане е било преди изготвяне на доклада, още повече че се касае за експертиза. Била е допусната и задача на касатора – за осчетоводяване на фактурите и при „ОББ Факторинг“ЕООД. Във въззивното производство не са били сочени и събирани други доказателства. На вещото лице, по електронна поща, от ответника е бил представен договор от 01.05.2018г., сключен между „Про Грийн – М“ ЕООД и „Бългериън Рекавъри Къмпани“ ЕООД относно зареждането на горива, предлагани на бензиностанции „Ромпетрол“. Въз основа на този договор е било и даденото заключение, изрично уточнено от вещото лице при приемане на заключението. Допълнително вещото лице е правило проверка при страните по делото и при дружеството „Ромпетрол“. Проверка не е била правена при „Бългериън Рекавъри Къмпани“ ЕООД, междувременно обявено в несъстоятелност. За да отмени първоинстанционното решение изцяло, като отхвърли предявения иск за сумата от 63 411. 10 лева, въззивният съд е приел, че посоченото основание за плащане по фактурите е „дизел бензиностанции Ромпетрол – лимит“ и при установеното от вещото лице съдържание на договора между „Про Грийн – М“ ЕООД и „Бългериън Рекавъри Къмпани“ ЕООД относно зареждането на горива, се касае за предоставен лимит – стойност и количество, до което ответното дружество има право да зарежда гориво за срок от 90 дни, което се реализира с издаване на фактура за този лимит, обективираща право за ползване на същия за зареждане на горива чрез картова система за безналично плащане. Фактурите са били отразени при ответника по дебитна сметка 402“Доставчици по аванси“, а не по сметка 401 „Доставчици“. Ответникът не се е възползвал от предоставеното му право на зареждане за времето, когато е разполагал с лимита. Дружеството няма получени бонове или разписки за заредено гориво, а фактурите са били анулирани чрез протокол от 22.02.2019г. по чл. 117 от ЗДДС, поради невъзможност на доставчика да осигури зареждане на гориво. Анулирането е на основание прекратяване на договор и липсата на възможност да бъде осъществено зареждане на горива и на основание ЗДДС при липса на осъществен предмет на доставка. За времето на процесните доставки няма налични фискални бонове за осъществяване стокови транзакции от „Ромпетрол“ с контрагент „Бългериън Рекавъри Къмпани“ ЕООД. Счетоводните записвания при ответника кореспондират със съдържанието на издадените фактури и приемо-предавателните протоколи, в които е посочено, че се издават за ползване на лимит, както и на уговорките между доставчика и платеца, констатирани от вещото лице, поради което, на основание чл. 182 от ГПК, съставът на въззивния съд е счел счетоводното отражение на осъществените стопански операции за достоверен източник на информация. Реална доставка на гориво не е извършена, не е възникнало вземане за заплащане на цената и такова вземане не е възникнало и в полза на фактора. Търговската продажба е възмездна сделка и при нея задължението за плащане на цената възниква при предаване на стоката. Договорът за факторинг в случая, в унисон с чл. 100, ал. 1 от ЗЗД, урежда случаите, при които при промяна на отношенията между доставчика и платеца, довела до частично намаляване или пълно анулиране, отговорността към фактора е вменена на доставчика. Направеното от ответника признание за дължимост на цената по доставките не е било ценено на въззивния съд, тъй като не е съответствало на обстоятелствата и доказателствата по делото (чл. 175 от ГПК). По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване: Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС (мотиви), по силата на концентрационното начало в процеса, страната не може да поправи пред въззивната инстанция пропуските, които поради собствената си небрежност е допуснала в първоинстанционното производство. Тази постановка е приложима и във връзка със събирането на доказателства. С въззивната жалба, в рамките на второинстанционното производство като ограничено въззивно обжалване, може да се иска събиране на доказателства, които не са могли да бъдат посочени и представени в срок до подаване на жалбата, относно нови обстоятелства или на доказателства, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради извършени от този съд процесуални нарушения, но не и поради пропуск на страната да поиска събирането им (чл. 260, т. 5 и т. 6 от ГПК, вр. чл. 266, ал. 1 и ал. 3 от ГПК). За да бъде уважено искане по чл. 266, ал. 3 от ГПК, трябва да са били налице условията доказателството да бъде допуснато, а отказът на първоинстанционния съд да допусне доказателството да е направен в нарушение на процесуалните правила. В производството по търговски спорове с първоначалния отговор на исковата молба ответникът е длъжен да посочи точно доказателствата и конкретните обстоятелства които ще доказва (чл. 367, ал. 3 от ГПК). Ако това не бъде направено, ответникът губи тази възможност, освен ако пропускът не се дължи на особени непредвидени обстоятелства (чл. 370 от ГПК). С допълнителния отговор могат да бъдат поискани доказателства във връзка с допълнителната искова молба, а други нови доказателства могат да бъдат само тези, които ответникът не е могъл да посочи и представи с първоначалния отговор на исковата молба (чл. 373, ал. 2 от ГПК). Същото е по отношение на доказателствата, които ответникът не е могъл да представи с допълнителния отговор, както и тези, чиято допустимост в хода на делото е изрично установено в хипотезата на чл. 147 от ГПК, вр. чл. 377 от ГПК. При произнасянето си по чл. 266, ал. 3 от ГПК въззивният съд дължи съобразяване на процесуалните преклузии по чл. 370 и чл. 373, ал. 2 от ГПК относно доказателствените искания на ответника. Освен своевременно, доказателственото искане трябва да е допустимо, необходимо и относимо - свързано със своевременно въведени от ответника относими към предмета на спора обстоятелства (чл. 146, ал. 4 от ГПК, вр. чл. 377 от ГПК). Тези изисквания относно дейността на въззивния съд са израз на служебното начало в процеса и задълженията на съда да следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия на страните (чл. 7 от ГПК). Разглеждането на делото от първоинстанционния съд в открито съдебно заседание, изготвянето на устен доклад и предприемането от страните на желаните процесуални действия по чл. 375, ал. 1 от ГПК не изключва предвидените в чл. 370 и чл. 373, ал. 2 от ГПК срокове за посочване на доказателствата от ответника. Допълнителни доказателствени искания могат да бъдат правени само ако са основани на доклада на съда, например относно факти, за които съдът в доклада си е указал на страните, че не сочат доказателства (арг. чл. 146, ал. 2, вр. чл. 377 от ГПК). Без значение за сроковете по чл. 370 и чл. 373, ал. 2 от ГПК е и възможността за служебно събиране на доказателства, включително при назначаването на вещо лице по чл. 195, ал. 1 от ГПК, щом не са налице предпоставките за допускане на доказателството (назначаване на експертиза). В този смисъл е и каузалната практика на ВКС (решение № 107 от 13.07.2016г. по т.д. № 764/2015г. на ВКС, ГК, І т.о.). По основателността на касационната жалба: С оглед задължителната практика на Върховния касационен съд в посоченото тълкувателно решение, както и трайната и непротиворечива практика на Върховния касационен съд по приложението на чл. 370 и чл. 373, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 266, ал. 3 от ГПК, касационната жалба е основателна. Въззивното решение в обжалваната част е постановено в отклонение от съдебната практика (чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК), при нарушение на процесуалния закон и е неправилно (чл. 281, т. 3, пр. 1 от ГПК). В нарушение на процесуалните правила на чл. 266, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 260, т. 5 и т. 6 от ГПК, по искането на „Про Грийн – М“ ЕООД във въззивната жалба на дружеството от въззивния съд е била допусната съдебно-счетоводна експертиза със задачи да установи има ли доставени стоки по процесните данъчни фактури № 10380/22.08.2018г., № 10386/03.09.2018г. и № 10493/21.12.2018г., както и осчетоводени ли са тези фактури при ответника, съответно анулирани ли са в счетоводството на ответника и на какво основание. Такова доказателствено искане не е било правено от ответника в първоначалния отговор на исковата молба, нито такъв пропуск се е дължал на особени непредвидени обстоятелства. От страната не е бил подаден отговор на допълнителната искова молба на касатора – ищец. Отказът на първоинстанционния съд да допусне съдебно-счетоводна експертиза не е бил направен в нарушение на процесуалните правила относно преклузиите при събиране на доказателствата. Доказателственото искане не е било основано на доклада по делото, изготвен от първоинстанционния съд. Същевременно изясняването на поставените въпроси не е изисквало непременно специални знания по смисъла на чл. 195 от ГПК, налагащо допускане на експертиза. Предвидените в разпоредбата на чл. 375, ал. 1 от ГПК процесуални действия на страните и съда не изключват правилата относно преклузиите при посочването и събирането на доказателства, нито процесуалните срокове за посочване и събиране на доказателства се преодоляват от възможността експертиза да бъде допусната служебно от съда, щом не са налице предпоставките такова доказателство да бъде допуснато, както също неправилно е приел въззивният съд при произнасянето си по чл. 266, ал. 3 от ГПК. Доколкото не се налага извършването на нови или повтарянето на съдопроизводствени действия, спорът, по аргумент от чл. 293, ал. 3 от ГПК, следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция. На 26.04.2018г. между ищеца, като фактор, и „Бългериън Рекавъри Къмпани“ ЕООД, доставчик, е бил сключен писмено договор за факторинг № А00239. Съгласно договора доставчикът се е задължил да прехвърли (цедира) свои настоящи и бъдещи вземания за доставени стоки и/или предоставени услуги към трети лица (платци) по фактури с отложено плащане срещу извършено от фактора авансово плащане, представляващо част от стойността на прехвърлените вземания за финансиране на търговската дейност на доставчика. Като платец, посочен в приложение № 5, неразделна част от договора, е било посочено дружеството „Про Грийн – М“ ЕООД. За основание на издаваните фактури в приложението е било отразено „поръчки“, с период на отложено плащане 90 дни и при плащане от страна на платеца, дължимо на падежа, посочен в съответната фактура чрез безкасов банков превод по сметка на касатора. На 30.04.2018г. „Про Грийн – М“ ЕООД, чрез тогавашния управител С. В. М., е потвърдило получаването на уведомление за прехвърлените вече възникнали вземания и се е съгласило, че всички плащания, за да бъдат действителни и с погасителен ефект, трябва да бъдат извършвани единствено в полза на касатора по негова сметка. За времето след сключване на договора за факторинг от „Бългериън Рекавъри Къмпани“ ЕООД са били издадени допълнително данъчни фактури за извършени доставки с получател „Про Грийн – М“ ЕООД. Това са били, освен другото, данъчна фактура № 10380 от 22.08.2018г. с падеж 21.11.2018г. на стойност 46 210. 92 лева с ДДС, данъчна фактура № 10386 от 03.09.2018г. с падеж 02.12.2018г. на стойност 30 409. 50 лева с ДДС и данъчна фактура № 10493 от 21.12.2018г. с падеж 21.03.2019г. на стойност 26 501. 60 лева с ДДС. Доставяната стока (продукт) по фактурите е била дизел (Бензиностанции Ромпетрол-лимит). Това гориво е било описано по конкретно количество (литри) – съответно 18 970 литра, 14 550 литра и 12 560 литра, единична цена и обща стойност с и без ДДС. Всяка от фактурите е била подписана за доставчик и получател. Били са издадени приемо-предавателни протоколи от 22.08.2018г., 03.09.2018г. и 21.12.2018г., също двустранно подписани, за получаване на продуктите. От „Бългериън Рекавъри Къмпани“ ЕООД са били изпратени уведомителни писма до касатора и „Про Грийн – М“ ЕООД за вземанията. С писмо от 30.01.2019г. ответникът, чрез вписания нов управител на дружеството Д. Р. В., е посочил издадените на 22.08.2018г., 03.09.2018г. и 21.12.2018г. данъчни фактури и е декларирал, че доставките, за които са издадени фактурите, са редовно извършени и няма възражения относно дължимостта и платимостта на сумите, като е съгласен да извърши плащане на касатора. От ответника е била платена частично първата от фактурите (останали са неплатени 6 500 лева), или общо неплатени 63 411. 10 лева. С оглед всички тези фактически обстоятелства, твърдението на касатора – ищец, че „Про Грийн – М“ ЕООД дължи останалата неплатена цена на извършени доставки на гориво по издадените данъчни фактури № 10380 от 22.08.2018г., № 10386 от 03.09.2018г. и № 10493 от 21.12.2018г. е основателно. Ответникът и „Бългериън Рекавъри Къмпани“ ЕООД са били обвързани от договор за търговска продажба на стоки – дизел, съгласието за който е било постигнато изрично. В изпълнение на договора „Бългериън Рекавъри Къмпани“ ЕООД, продавач, е осигурил доставките на гориво от конкретни бензиностанции и ответникът, купувач, дължи плащане на цената с включен ДДС, на основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД. Съгласно уговорката между касатора и продавача по сключения договор за факторинг от 26.04.2018г., касаторът (фактор) е придобил срещу възнаграждение (авансово финансиране) паричното вземане за цената на доставената от името на „Бългериън Рекавъри Къмпани“ ЕООД (доставчик) стока. Вземането е възникнало и е станало изискуемо за периода на действие на договора за факторинг. Договорът съдържа елементи на възмездна цесия и по отношение на него са приложими общите разпореди на чл. 99 и сл. от ЗЗД. За прехвърляне на вземането на основание извършените доставки на гориво ответникът е бил уведомен и прехвърлянето има действие по отношение на „Про Грийн – М“ ЕООД, платец и длъжник на касатора. Като е платил 39 710. 92 лева от доставките, ответникът е останал задължен за разликата от 63 411. 10 лева и сумата е дължима на касатора, на основание чл. 99 от ЗЗД. Неоснователно като недоказано е възражението на ответника, че уговорката между „Про Грийн – М“ ЕООД и „Бългериън Рекавъри Къмпани“ ЕООД е била за лимит за бъдещо ползване (стойност, до която може да се зарежда), за срок от 90 дни за ползването, като срокът е изтекъл, доставки не са били извършвани и издадените фактури са с неосъществен предмет. По делото няма доказателства за такава уговорка по доставките. Уговорка в този смисъл не може да се изведе от съдържанието на издадените фактури и приемо-предавателни протоколи, както е възразявал ответникът. Напротив, документите установяват уговорка и доставка на конкретни количества гориво с отложено плащане за срок от 90 дни, така както е било установено в договора за факторинг от 26.04.2018г. между касатора и „Бългериън Рекавъри Къмпани“ ЕООД и в уведомителните писма относно прехвърлените вземания. В договора за факторинг вземанията на доставчика срещу „Про Грийн – М“ ЕООД са били индивидуализирани чрез правните сделки, от които произхождат – доставка на стоки и/или предоставяне на услуги. Това е и съгласно писмото от 30.01.2019г. на управителя на ответното дружество, с което той е потвърдил, че доставките, за които са издадени процесните фактури, са редовно извършени и няма възражения относно дължимостта и платимостта на сумите за тях. Изявлението е с характер на извънсъдебно признание на извършените доставки, което съдът приема, тъй като то съответства на обстоятелствата по делото (чл. 175 от ГПК). Едва във въззивното производство ответникът се е позовал на сключен с „Бългериън Рекавъри Къмпани“ ЕООД договор от 01.05.2018г. с предмет зареждането на горива, предлагани на бензиностанции „Ромпетрол“, но такова писмено доказателства не е било представено и приемано по делото. Договорът е бил представен единствено на вещото лице, възпроизведен в неговото заключение и обусловил крайните му изводи. В тази част заключението, дори да е било своевременно поискано и допуснато като доказателство, не може да бъде ценено, нито съществуването на такъв договор - съобразявано. Вещото лице единствено може да субсумира фактите, установени по делото, към правилата на практиката и научната теория, за да направи фактически изводи, релевантни за изхода на спора (т. 10 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001г. по гр.д. № 1/2000г. на ОСГК на ВКС). То не може да прави фактически и правни изводи въз основа на доказателства, които не са надлежно посочени, представени и събрани в хода на делото. В частта на задачите на вещото лице относно неизвършването на доставките, обосновано с осчетоводяването и анулирането на издадените фактури при ответника, заключението също не може да бъде ценено. То е допуснато от въззивния съд в нарушение на чл. 266, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 260, т. 5 и т. 6 от ГПК, съгласно изложеното по-горе. Въззивното решение следва да бъде отменено в обжалваната част, като искът по чл. 327, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 99 от ЗЗД се уважи в пълния предявен размер от 63 411. 10 лева. По разноските На касатора, на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 81 от ГПК, е дължим пълният размер на направените разноски в първоинстанционното производство от 4 696. 44 лева (за платена държавна такса от 2 536. 44 лева и за адвокат от 2 160 лева с ДДС по договор за процесуално представителство от 15.06.2020г.), 1 080 лева разноски за въззивното производство за адвокат и общо 3 098. 22 лева разноски в касационното производство, съответно 30 лева държавна такса за допускане на касацонно обжалване, 1 268. 22 лева за разглеждане на касационната жалба и 1 800 лева разноски за адвокат с ДДС. Разноски на насрещната страна по делото не са дължими. Воден от горното съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 93 от 06.07.2022г. по в.т.д. № 376/2021г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което, като е отменено изцяло решение № 260082 от 05.07.2021г. по т.д. № 271/2020г. на Окръжен съд - Русе, е отхвърлен предявеният от „ОББ Факторинг“ ЕООД против „Про Грийн - М“ ЕООД иск за заплащане на сумата от 63 411. 10 лева, останала неплатена цена с ДДС на доставки на горива, за които са издадени данъчни фактури № 10380/22.08.2018г., № 10386/03.09.2018г. и № 10493/21.12.2018г., вземанията по които са били прехвърлени на „ОББ Факторинг“ ЕООД от „Бългериън Рекавъри Къмпани“ ЕООД по договор за факторинг № А00239 от 26.04.2018г., с присъждане в полза на „Про Грийн - М“ ЕООД разноски в първоинстанционното и във въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, като вместо това постановява: ОСЪЖДА „Про Грийн - М“ ЕООД, с ЕИК[ЕИК] и със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на „ОББ Факторинг“ ЕООД, с ЕИК[ЕИК] и със седалище и адрес на управление [населено място], район „Средец“, [улица], на основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 99 от ЗЗД, сумата от 63 411. 10 лева (шестдесет и три хиляди четиристотин и единадесет лева и десет стотинки), останала неплатена цена с ДДС на доставки на горива, за които са издадени данъчни фактури № 10380/22.08.2018г., № 10386/03.09.2018г. и № 10493/21.12.2018г., вземанията по които са били прехвърлени на „ОББ Факторинг“ ЕООД от „Бългериън Рекавъри Къмпани“ ЕООД по договор за факторинг № А00239 от 26.04.2018г. ОСЪЖДА „Про Грийн - М“ ЕООД, с ЕИК[ЕИК] и със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на „ОББ Факторинг“ ЕООД, с ЕИК[ЕИК] и със седалище и адрес на управление [населено място], район „Средец“, [улица], сумата от 4 696. 44 лева (четири хиляди шестстотин деветдесет и шест лева и четиридесет и четири стотинки), направени разноски в първоинстанционното производство, 1 080 лева (хиляда и осемдесет лева) разноски във въззивното производство и 3 098. 22 лева (три хиляди деветдесет и осем лева и двадесет и две стотинки), направени разноски в касационното производство, на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 81 от ГПК. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Председател: Членове:1. 2.