Р Е Ш Е Н И Е № 591 София, 19.01.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и седми септември , две хиляди и десета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова Олга Керелска При участието на секретаря Цветанка Найденова и след като изслуша докладваното от съдията К. гр.д.№ 1759/2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Министъра на финансите като представител на държавата срещу решение № 138 от 16.07.2009 год., постановено по гр.д. № 25/2009 год. на П.ския апелативен съд, с което е оставено в сила решението по гр.д. № 57/2006 год. на П. окръжен съд в частта, в която са отхвърлени предявените от държавата чрез О. на област П. като пълномощник на Министъра на финансите на Република България против М. К. Николова, П. К. Д. и В. К. К. /У./ субективно съединени искове по чл. 55,ал.1 ЗЗД за възстановяване на сумата от по 1 508 500 лв. за всяка от тях във вид на компесаторни записи ,а ако за възстановяването не могат да бъдат предоставени компесаторни записи поради изчерпването им или спиране на търговията с тях , за възстановяване на паричната сума в размер на тяхната пазарна цена в последния ден , в който са търгувани на регулиран пазар на ценни книжа и държавата е осъдена да заплати разноски в размер на 6 000 лв. . В касационната жалба, се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Касаторът моли в обжалваната част решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени както и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответниците по касация М. К. Николова и В. К. Николова , оспорват касационната жалба в писмен отговор по делото. Останалите ответници не вземат становище. С определение № 565 от 01.06.2010 год. по делото е допуснато касационно обжалване на решението в обжалваната част по правният въпрос относно точната правна квалификация на исковете за неоснователно обогатяване, с които съдът е сезиран, предвид обстоятелството, че иска касае компесаторни инструменти, предоставени по Закона за сделките с компесаторни инструменти. Касационното обжалване е допуснато на осн.чл. 280,ал.1,т.3 ГПК. Прието , че отговорът на този въпрос е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото, доколкото предвид сравнителната новост на материята породила тези спорове, не съществува достатъчна съдебна практика. В отговор на поставения въпрос, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. ,приема следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове срещу М. К. Николова, П. К. Д. и В. К. К. за възстановяване на държавата чрез Областния управител на Област П. получената без основание сума от по 1 508500 деноминирани лева / всяка от тях/ във вид на компесаторни записи , а ако за възстановяването им не могат да предоставени компесаторни записи поради изчерпването им или спиране на търговията с тях, да бъдат осъдени да възстановят парична сума в размер на тяхната пазарна цена в последния ден в който са търгувани на регулирания пазар на ценни книжа.От обстоятелствената част на исковата молба става ясно, че ответниците са били обезщетени по Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти с компесаторни записи, което право им е признато със заповед № 5538/22.12.1998 год. на Областния управител на област П.. Посочено е че с последваща заповед на Областния управител № 940/28.01.1999 год. е възложено изготвяне на експертиза от лицензирания оценител И. П. И., която да определи размера на дължимото обезщетение . Въз основа на изготвената от него експертиза,утвърдена със заповед № 1903/30.06.1999 год., на Областния управител на Област П., ответниците са били обезщетени по Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти с компесаторни записи на стойност 1 520 600 ден. лева за всяка от ответниците като за целта са им били издадени временни удостоверения за притежание на записите,с които те са се разпоредили. Посочено е, че тази оценителна експертиза не отразява действителният размер на дължимото обезщетение , което при правилно съблюдаване на методиката за неговото определяне, възлиза на сумата 36 485,66 ден. лв. или по 12 161,89 лв. за всяка една от ответниците.Последното е послужило като основание за образуване на наказателно производство срещу оценителя. С предявените искове на практика се претендира връщане на компесаторни инструменти на стойност която представлява разликата между стойността на предоставените компесаторни инструменти и стойността на компесаторните инструменти, която се е дължала като обезщетение. Според ищеца с тази разлика ответниците са се обогатили неоснователно. При така посочените обстоятелства и петитум , предявените искове следва да се квалифицират като такива по чл. 13б,ал.1 и 3 от Закона за сделките с компесаторни инструменти/ З./, който представляват специални искове по отношение на общите искове за неоснователно обогатяване по чл. 55,ал. 1 ЗЗД и чл. 57 ЗЗД . Исковете по чл. 13б,ал.1 и 3 З. представляват реализация на забраната за неоснователно обогатяване при спецификата, която е обусловена от предмета на неоснователното обогатяване, а именно издадени компесаторни инструменти. Разпоредбата на чл. 13б,ал.1 от З. включва две хипотези : когато компесаторните инструменти са били издадени без правно основание и когато са издадени на отпаднало правно основание .Искът по чл. 13,ал.3 З., е предвиден като евентуален в случай, че издадените без основание или на отпаднало основание компесаторни инструменти не могат да бъдат върнати.В тази хипотеза е предвидена спесифична компенсация за държавата, която неоснователно се е обеднила .Страната, която се е обогатила неоснователно следва да върне сума в размер на пазарната цена на компесаторните инструменти в последния ден, в който са търгувани на регулирания пазар на ценни книжа. Доколкото искът по чл. 13,ал.3 З. е регламентиран като евентуален, съдът следва да го разгледа и постанови решение по него само в случай, че издадените без основание или на отпаднало основание компесаторни инструменти не могат да бъдат върнати поради изчерпването им или поради спиране на търговията с тях, поради което искът по чл. 13б,ал.1 З. за реалното им връщане, не може да бъде уважен. По основателността на касационната жалба: За да постанови своето решение, въззивната инстанция е приела, че предявените искове са с правно осн. чл. 55,ал.1, предл.1 ЗЗД за връщане на дадено поради липса на основание. Прието е, че искът не е доказан по основание доколкото компесаторните записи са били предадени на ответниците по силата на Заповед № 5538/22.12.1998 год. на Областния управител на Област П., с която на ответниците по иска им е признато правото да бъдат обезщетени с компенсаторни записи съгл. чл. 3,ал.1,т.3 във вр. чл. 3,ал.3 ЗОСОИ и като наследници на К. П. К. и Заповед №19032/30.06.1998 год. на Областния управител, с която е определен размера на полагащите им се записи - т.е. записите са предадени на законно основание. Прието е също така, че исковете са погасени по давност , която предвид възприетата правна квалификация на претенцията, е започнала да тече от момента на извършване на недължимото плащане. Решението е постановено при нарушение на процесуалния закон. Служебно задължение на съда е да квалифира правно иска, с който е сезиран. Той прави това въз основа на изложените от ищеца обстоятелства и петитум на исковата молба. В случая съдът е квалифицирал неточно исковете, с които е сезиран. Освен това се е произнесъл и по нередовна искова молба. При искова молба сочеща на искове по чл. 13б,ал.1 и 3 от Закона за сделките с компесаторните инструменти до приключване на производството пред въззивната инстанция не е било изяснено на коя от двете хипотези на неоснователно обогатяване по чл. 13б,ал.1 З. ищецът се позовава. Доколкото това не е било сторено от първоинстанционния съд, въззивният съд като инстанция „по същество” е следвало да положи усилия да изясни това обстоятелство,още повече, че още пред първата инстанция ищецът се е позовал и представил заповед № 999/23.06.2000 год., с която е отменена заповед № 1903/30.06.1999 год. на Областния управител на област П., с която на ответниците е бил определен размерът на дължимото обезщетение с компесаторни записи. Като не е сторил това, съдът се е произнесъл по нередовна искова молба, обусловила недопустимост на постановеното решение. Същото следва да бъде обезсилено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав.След уточняване на исковата молба съдът следва да събере доказателства в това число и чрез служебно назначаване на експертиза относно обстоятелствата по чл. 13б,ал.1 и 3 от З. във връзка с това съществува ли възможност за връщане на компесаторните инструменти или при липса на такава възможност за тяхната пазарна цена в последния ден , в който са търгувани на регулиран пазар на ценни книжа в случай, че същите са изчерпани или търговията с тях е спряла. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 138 от 16.07.2009 год., постановено по гр.д. № 25/2009 год. на П.ския апелативен съд, с което е оставено в сила решението по гр.д. № 57/2006 год. на П. окръжен съд в частта, в която са отхвърлени предявените от Държавата чрез О. на област П. като пълномощник на министъра на финансите на Република България против М. К. Николова, П. К. Д. и В. К. К. /У./ субективно съединени искове по чл. 55,ал.1 ЗЗД за възстановяване на сумата от по 1 508 500 лв. във вид на компесаторни записи ,а ако за възстановяването не могат да бъдат предоставени компесаторни записи поради изчерпването им или спиране на търговията с тях , за възстановяване на паричната сума в размер на тяхната пазарна цена в последния ден , в който са търгувани на регулиран пазар на ценни книжа и държавата е осъдена да заплати разноски в размер на 6 000 лв. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда в тази част. В останалата част решението е влязло в сила. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: