3 РЕШЕНИЕ № 20 София, 12.03.2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и тринадесета година, в състав: Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева при секретаря Даниела Цветкова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. N 838/2012 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Й. П. Генчева и И. Д. Д. от [населено място] са подали молба за отмяна на влязлото в сила решение № 260 от 20.05.2011 г. по в. гр. д. № 141/2011 г. на Русенския окръжен съд и потвърденото с него решение № 2009 от 26.11.2010 г. по гр. д. № 1030/2010 г. на Русенския районен съд, с което са отхвърлени предявените от молителите и от Д. И. Д. и З. Д. И. искове за собственост на недвижими имоти, съставляващи парцел VІ-87 и парцел VІІ-87 от кв. 21 по регулационния план на [населено място] от 1986 г. Към молбата са представени писмени доказателства, за които молителите твърдят, че са от съществено значение за делото. Искат отмяна на влезлите в сила решения, за да се обсъдят и вземат предвид сега представените документи. Ответниците по молбата Л. Г. М., Д. Л. М., Р. А. К.-Б. и М. Р. Б. я считат за неоснователна, З. Д. И. счита, че същата следва да бъде уважена, Д. И. Д. не е взел становище. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: По делото е установено, че с н. а. № 81 от 06.05.1987 г. П. Г. К., починал в 1987 г., е признат за собственик по обстоятелствена проверка на три дворищнорегулационни парцела, два от които са предмет на спора. След неговата смърт имотите са поделени между наследниците му по закон - ищцата Й. П. Генчева и Т. П. Д. - наследодателка на останалите ищци. За да отхвърли исковете за собственост, съдът в двете инстанции приел, че ищците не са доказали да са собственици на спорните имоти. Изводът е формиран, след като са обсъдени събраните по делото писмени и гласни доказателства и чрез заключения на вещи лица е проследен регулационният статут на имотите съобразно данните в първия регулационен план на селото от 1924 г., последващия от 1986 г. и неговото изменение в 2005 г. Молбата за отмяна е подадена на 02.04.2012 г. Предвид твърденията на молителите, че представените с нея доказателства са им станали известни през месец януари 2012 г., и при липса на данни, обосноваващи друг извод, молбата следва да се приеме за допустима като подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. По същество тя е неоснователна. С молбата за отмяна са представени писмо рег. № 94-623 от 03.01.2012 г. на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, приложено към него копие от част от регулационния план на [населено място], одобрен със заповед № 1264 от 26.05.1924 г., и приходна квитанция № 437066 от 24.02.1994 г. Според молителите копието е с всички промени в регулацията, която, видно от отбелязаното на обратната страна на плана, е от 1923, а не от 1924 г.; от него ясно личи, че кадастралните граници на процесните имоти в него се различават от тези в представените от общината планове към 1924 г., както и че единствено в имот № 31 има построена сграда и това е имотът на ответника Л. М., продаден на ответницата Р. Б. - тя е купила не имота на молителите, а съседния му - този на Л. М.. На първо място следва да се посочи, че писмото от 03.01.2012 г., към което е приложено копието от плана от 1924 г., не съдържа само по себе си факти и обстоятелства, относими към предмета на спора. В него е посочено кои материали се съхраняват в Държавния геодезически, картографски и кадастрален фонд, и кои - в съответната община. На следващо място сега представените документи удостоверяват, че първият регулационен план на [населено място] не е от 1923 г., както твърдят молителите, а е от 1924 г., и именно това е прието с влязлото в сила решение. На последно място съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото. В случая обстоятелството, че в спорните по делото имоти не е имало сгради, а такава има в съседен имот, е установено в хода на инстанционното производство от изявлението на вещото лице инж. С. Т. Д. в съдебното заседание на 29.03.2011 г. /л. 53 по в. гр. д. № 141/2011 г. на Русенския окръжен съд/. По отношение на това обстоятелство представените сега доказателства не са нови по смисъла на закона. Прегледът на делото сочи, че са представени няколко копия от плана от 1924 г. /в частта за спорните имоти/, приложени са на л.л. 111 и 161 от първоинстанционното дело, както и на л. 47 по гр. д. № 141/2011 г. на Русенския окръжен съд, и са взети предвид при изготвяне заключенията на съдебно-техническите експертизи в двете инстанции. Констатациите на вещите лица относно статута на имотите по този, по следващия план от 1986 г., както и съобразно частичното изменение от 2005 г., са обсъдени при решаване на делото. Освен това решаващо значение при доказване на собствеността в случая е придадено на представените нотариални актове, които са обсъдени от съда в двете инстанции. Така, с н. а. № 197/1983 г. е удостоверено право на собственост, придобито по давност и наследство от праводателите на ответниците М. върху парцел ІІ-30 от кв. 15 по плана от 1924 г., с който са идентични спорните парцели. М., закупили имота с н. а. № 133 от 12.06.1984 г., от своя страна го прехвърлили на ответниците Б. с договор за продажба, сключен с н. а. № 70/2007 г. Наследодателят на ищците също се е легитимирал за собственик на спорните парцели, като правото му е удостоверено с н. а. № 81/1987 г. на основание давностно владение и наследство. Съдът е преценил доказателствената сила на този нотариален акт, но е приел, че тъй като той се явява последващ във времето на н. а. № 197/1983 г., действието му не може да бъде противопоставено на доказателствената сила на възмездната сделка - договора, сключен с нотариалния акт от 1984 г. Следователно, данните за предвижданията по регулационния план от 1924 г. не биха могли да променят извода на съда по принадлежността на правото на собственост към 1983, 1984, 1987 г. и понастоящем. Приходната квитанция № 437066 от 24.02.1994 г. за заплатен от Т. П. Д. данък сгради не може да се разглежда изолирано от поддържаното от ищците придобивно основание - давност и наследствено правоприемство. При това положение и от гледна точка на съображенията, поради които съдът е отказал да зачете доказателствената сила на нотариалния акт от 1987 г., това доказателство също не би могло да промени изводите му, че удостовереното с този акт право на собственост не съществува. В обобщение, не са налице предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и молбата за отмяна следва да се остави без уважение. На ответниците по молбата Л. и Д. М. следва да се присъдят разноските по договора за правна защита и съдействие от 12.09.2012 г. в размер на 200 лева. Ответниците Р. и М. Б. не са поискали присъждане на сторените от тях разноски по водене на делото във Върховния касационен съд. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИИЕ молбата, подадена от Й. П. Генчева и И. Д. Д. от [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение № 260 от 20.05.2011 г. по в. гр. д. № 141/2011 г. на Русенския окръжен съд на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. ОСЪЖДА Й. П. Генчева и И. Д. Д. да заплатят на Л. Г. М. и Д. Л. М. 200 лева разноски по водене на делото във Върховния касационен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: