Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                                                                № 592     Гр.София, 05.12.2008 г.               В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А   ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди и осма година, в състав:                                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска                                              ЧЛЕНОВЕ:           Дария Проданова                                                                                                                                                                                                            Тотка Калчева   при секретаря Красимира Атанасова, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 306 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:               Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. на о. , гр. С. срещу решение № 26/07.02.2008г., постановено по т.д. № 352/2007г. от Варненския апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 47/04.07.2007г. по т.д. № 189/2007г. на Добричкия окръжен съд. С това решение е отхвърлен искът на М. на о. против “О” ООД, гр. Б., Б. за заплащане на сумата от 284680 лв., представляваща обезщетение за причинени щети на пристанищно съоръжение в гр. Б. от кораб “М” – IMO № 8* на 03.07.2005г., констатирани с акт № 3/2005г. на ИА “М” – Д. В. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон и на процесуалните правила. Моли, актът на Варненския апелативен съд да се отмени и предявеният иск да се уважи, като му се присъдят разноските по делото. Ответникът “О” ООД оспорва жалбата. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че искът е предявен на основание на разпоредбата на чл.338, т.6 от КТК, регламентираща ограничената отговорност на корабопритежателя за заплащане на причинени щети на пристанищни съоръжения. Според състава на апелативния съд искът е специален и независимо че се основава на принципа на непозволеното увреждане, специалният ред на отговорността по КТК дерогира общия гражданскоправен ред по ЗЗД. Изложени са съображения, че вредите в корабоплаването биха могли да бъдат единствено следствие на човешки действия при управлението и експлоатацията на кораба, като и в случаите на технически причини за увреждането се ангажира отговорността на лицето, експлоатиращо кораба, тъй като същото е задължено да го поддържа в изправно мореходно състояние. Въззивният съд е тълкувал и понятието за “корабопритежател” по чл.9, ал.3 от КТК и е приел, че такова качество има наемателят по договор за беърбоут чартър – ПП “З”, гр. Х., У. , поради което се изключва отговорността на корабособственика “О” ООД – конституираният по иска ответник. С определение № 29/15.09.2008г. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение допусна касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Същественият материалноправен въпрос е по приложението на нормите на чл.338, т.6 от КТК и чл.9, ал.2 от КТК за отговорността на корабособственика за причинени вреди на пристанищни съоръжения, собственост на трети лица, в случаите, когато корабособственикът е сключил договор за беърбоут чартър и вредите са настъпили по време на управлението на кораба от работници на чартьора, както и за съотношението на специалните норми на КТК с правилата за непозволеното уреждане по ЗЗД. Твърденията на ищеца в исковата молба са, че на 03.07.2005г. кораб “М” с корабопритежател “О” ООД, плаващ под украински флаг, при подхождане за заставане на котва на пристанище Б. се удря челно в източната част на пирса за акустиране на военни кораби. В резултат на удара са нанесени щети на М. на о. – разрушена стоманобетонова настилка на военния пирс, счупени и разместени бетонови плочи, разбита стоманобетонова стена на пирса и др. Искът е предявен за заплащане на обезщетение в размер на 284680 лв. По делото са били безспорни фактите по настъпване на аварията, причиняването на щетите на ищеца, както и досежно собствеността върху плавателния съд в лицето на ответника по иска - “О” ООД, респ., че корабът е отдаден за експлоатация по договор за беърбоут чартър на ПП “З” и е плавал под украински флаг. Страните спорят по причините за настъпване на аварията. Касаторът поддържа, че съществуват основания да се приеме, че отговорността на ответника следва да се ангажира по реда на чл.50 от ЗЗД с оглед на нормата на чл.9, ал.2 от КТК. Излага становище, че отговорността на капитана на кораба е регламентирана в чл.92, ал.2 от КТК и се отнася да корабоводенето при влизането, преминаването и излизането от пристанищата и следователно, ако аварията е следствие на неговите действия, то корабопритежателят е задължен да обезщети причинените вреди по реда на чл.338, т.6 от КТК. Ако е съществувала техническа повреда на плавателния съд и вредата е причинена от нея, то по реда на чл.50 от ЗЗД обезщетяването на вредите се дължи солидарно от собственика на вещта и от лицето, под чиито надзор се е намирала същата по време на увреждането. Според касатора вредите са настъпили поради техническа неизправност на вещта /неизправност на дистанционното управление на левия двигател/ и екипажът на кораба е взел всички предпазни мерки за избягване на аварията, поради което следва да се ангажира отговорността на корабособственика. Изрично касаторът се позовава и на допуснато от въззивния съд нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в необсъждане на техническата експертиза по делото, заключението на която е оспорено. Ответникът възразява, че правната квалификация на претенцията по чл.338, т.6 от КТК е определена от ищеца в исковата молба и съгласно нормите, регламентиращи отговорността на наемателя по договор за беърбоут чартър, корабособственикът е освободен от отговорност за обезщетяване на трети лица, включително и за вредите, произтичащи от експлоатацията на кораба. По поставения съществен материалноправен въпрос настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира следното: В Кодекса за търговското корабоплаване са дадени легални дефиниции на понятията “корабособственик” и “корабопритежател”. Корабособственикът е собственик на плавателното средство, посочен като такъв в регистъра на корабите – т.24 от Пар.1а от ДР на КТК, а корабопритежателят е лице, което експлоатира кораба от свое име независимо от това, дали е собственик на кораба или го ползва на друго законно основание – чл.9, ал.3 от КТК. Отговорността на корабопритежателя по чл.338, т.6 от КТК за вреди, причинени на пристанищни съоръжения, е ограничена по отношение на пределите и на размера на обезщетяване в чл.340 и чл.341 от КТК. Корабопритежателят отговаря по предявени срещу него претенции във визираните в специалната разпоредба случаи, но без да дължи пълно обезщетяване на причинените щети, като част от рисковете се прехвърлят върху кредиторите на корабопритежателя. От друга страна, за отговорността на корабопритежателя за вреди и загуби от непозволено увреждане от кораб във вътрешните морски води, в териториалното море и във вътрешните водни пътища на Република България, приложение намира българското законодателство – чл.9, ал.2 от КТК. Посочената норма е изменена през 2002г. / ДВ бр.113/02г./ и в предишната си редакция за отговорността на корабопритежателя се е предвиждала отговорност по реда на кодекса, без изрично препращане към общите правила на българското законодателство. Независимо от това препращане към нормите на действащото законодателство за неуредените отношения, свързани с търговското корабоплаване, е направено с чл.1, ал.2 от КТК. Изводът, който се налага е, че уредбата на ограничената отговорност на корабопритежателя по чл.338 от КТК не дерогира приложението на нормите на гражданското право за неуредените в специалния закон случаи. Ограничената отговорност по чл.338 от КТК възниква в различните хипотези от договор или от деликт. Задължението за обезщетяване на причинените вреди на пристанищни съоръжения по т.6 тежи върху корабопритежателя именно в качеството му на лице, което ползва кораба, а отговорността му предполага нанесени щети на трети лица вследствие на непозволено увреждане. Правилата за деликта по общото българско законодателство уреждат отговорност на възложителя на работата по чл.49 от ЗЗД и на собственика на вещта по чл.50 от ЗЗД. Досежно приложението на нормата на чл.49 от ЗЗД от значение са договорните отношения между корабособственика и корабопритежателя, които имат от една страна, свобода за установяване на правата и задълженията си съгласно чл.2 от КТК, а от друга – са задължени да се съобразяват с повелителните норми на кодекса. В конкретния случай, не се поддържа и в касационната жалба не е въведен довод за прилагане на правилото на чл.49 от ЗЗД, поради което съдът не го обсъжда. По отношение на нормата на чл.50 от ЗЗД същата би могла да намери приложение в отношенията по повод на обезщетяване на третите лица за причинени им вреди от авария, ако специалният закон – КТК не е уредил отговорността за щети, произлезли от плавателния съд, като обект на вещното право. По правилото на чл.50 от ЗЗД за вредите, причинени от вещи, отговарят собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Отговорността за вреди от вещи в гражданското право се отграничава от отговорността по чл.45 от ЗЗД с оглед на правопораждащия непозволеното увреждане факт, а именно дали противоправното действие или бездействие е причинено вследствие на човешко поведение или произтича от особеностите на вещта. С оглед на тези характеристики субсидиарното приложение на отговорността за непозволено увреждане по ЗЗД следва да се съобрази с правилата за управление на корабите, правата и задълженията на капитана, екипажите, конкретните отношения между корабособственика и корабопритежателя, т.е. със спецификата на обществените отношения, регулирани от КТК. Договорът на беърбоут чартър, съгласно законовото определение в чл.199а от КТК, е договор за наемане на кораб за определен срок, по силата на който наемателят получава пълни права на владение и контрол върху кораба, включително правото да назначава капитан и екипаж на кораба за целия период на наемане. Отговорността на наемателя пред трети лица обхваща претенциите във връзка с експлоатацията на кораба – чл.199з от КТК, като задължението на корабособственика за предаване на наемателя на кораб, годен за експлоатация, включва състоянието на корпуса, машините и оборудването – чл.199д, ал.1 от КТК. След изпълнение на задължението на корабособственика за предаване на наемателя на кораба в мореходно състояние, поддържането на плавателния съд в това състояние е задължение за наемателя / беърбоут чартьора /– чл.199д, ал.2 от КТК. Законодателно изрично е предвидено / чл.199д, ал.2, изр.2 от КТК/, че отстраняването на скритите недостатъци на кораба е задължение на корабособственика, респ. всички разходи във връзка с експлоатацията на кораба са за сметка на наемателя – чл.199ж от КТК. Особеностите на договора за беърбоут чартър обуславят отговорност на чартьора и за вреди, причинени вследствие на техническа неизправност на кораба, която е възникнала в резултат на нормалната експлоатация на плавателния съд. Основание за този извод са вменените задължения на наемателя за поддържане на кораба в мореходно състояние /по Пар.1а, т.16 от ДР на КТК/ и за отстраняване на повредите при експлоатацията му за негова сметка. В този случай е налице отклонение от общите правила на договора за наем по чл.231 от ЗЗД. Следователно, корабособственикът е освободен от отговорност на вреди, причинени от техническа неизправност на кораба, поддържането на която тежи върху беърбоут чартьора по силата на договора. Специалният закон – в нормата на чл.199д, ал.2, изр.2 от КТК, предвиждайки отстраняването на скритите недостатъци да е за сметка на корабособственика, постановява и отговорността му спрямо третите лица за вредите, настъпили от характеристиките на вещта, които не са били известни на наемателя при предаване на кораба по договора за беърбоут чартър. Единствено в тази хипотеза приложение следва да намери общото правило на чл.50 от ЗЗД за отговорност на собственика за обезщетяване на вредите, произлезли от вещи. Кодексът на търговското корабоплаване не урежда изрично отговорността при причиняване на вреди на пристанищни съоръжения вследствие на техническа неизправност на кораба. Предвидена е отговорност на наемателя пред трети лица във връзка с експлоатацията на плавателния съд и отговорност на корабособственика за скритите недостатъци на кораба, поради което непълнотата в специалния закон налага приложението на общите правила за непозволеното увреждане по ЗЗД, доколкото същите не противоречат на спецификата на отношенията в корабоплаването. Отговорността на корабособственика, отдал кораб на наемател по договор за беърбоут чартър, се ангажира за вреди, причинени на трети лица, в хипотезата, когато вредите са произлезли от плавателния съд като вещ, т.е по реда на чл. 50 от ЗЗД. За вредите, причинени от технически неизправности на кораба, отстраняването на които е задължение на беърбоут чартьора, както и за тези вследствие на действия или бездействия на капитана или екипажа на кораба, отговаря единствено корабопритежателя по реда на специалния закон – КТК. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че изводите на въззивния съд за изключване на отговорността на корабособственика за вреди, причинени от действия на екипажа на наемателя или от техническа неизправност, вследствие на експлоатацията на кораба, са законосъобразни. Неправилни са изводите за принципно изключване на възможността да бъде ангажирана отговорността на корабособственика по правилата на непозволеното увреждане в ЗЗД. Посочената от ищеца правна квалификация не обвързва съда, поради което решаващият състав е бил задължен да определи правното основание на иска с оглед на обстоятелствата, на които се основава претенцията. В случая, твърденията на ищеца се свеждат до причиняването на вреди на негови собствени вещи в резултат на удар на кораба в пирса на пристанище Б. С оглед на въведената теза в процеса за наличието на причинна връзка между повредата на кораба /вещта/ и настъпването на вредите, въззивният съд е бил задължен да обсъди и събраните по делото доказателства за установяване на причините за настъпване на аварията. Въззивният съд не е коментирал заключението на техническата експертиза, както и писмените доказателства по спорните обстоятелства. Налице е съществено нарушение на процесуалните правила на чл.188 и чл.157, ал.3 от ГПК /отм./, поради което въззивното решение подлежи на отмяна съгласно чл.281, т.3 от ГПК. На основание чл.293, ал.3 от ГПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на Варненския апелативен съд за извършването на съдопроизводствени действия по събиране на доказателства и по обсъждането им. Право на разноски за настоящото производство има касатора, не са представени доказателства за направени такива, поради което не следва да се присъждат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд     Р Е Ш И :     ОТМЕНЯ решение № 26/07.02.2008г., постановено по т.д. № 352/2007г. от Варненския апелативен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.