4 Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 4690/2014 год. О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 522 София, 25.09.2014 година Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на осемнадесети септември две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА ГЕНИКА МИХАЙЛОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА ч.гражданско дело под № 4690/2014 година Производство по чл.274, ал.3 ГПК. Обжалвано е определение № 1386 от 12.05.2014 год., постановено по ч.гр.дело № 589/2014 год. по описа на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 281 от 07.01.2014 год. по гр.дело № 11707/2013 год. на Варненския районен съд, ХХ-ти състав за прекратяване производството по делото като недопустимо. Недоволна от въззивното определение е Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие, [населено място], която го обжалва в срока по чл.275, ал.1 ГПК чрез старши юрисконсулт С. Г. Б. като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: Преклудира ли се правото на предявяване на иск за прогласяване на нищожност на съдебно решение? Постъпила е и втора частна жалба от Администрацията на Министерски съвет, [населено място] чрез главен юрисконсулт Д. В. И., подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: Как след приемане на ТР № 5/14.01.2013 год. по т.дело № 5/2011 год. на ОСГК на ВКС може да се защити публична държавна собственост от земеделска реституция, постановена с нищожни съдебни решения? От Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие е постъпил писмен отговор по чл.276, ал.1 ГПК със становище за допустимост на частната касационна жалба, подадена от Администрацията на Министерския съвет. От ответника по частната касационна жалба В. К. С. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], представляван от адвокат Б. И. Ж., е постъпил писмен отговор по чл.276, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване. Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение, разгледа частните касационни жалби с оглед наведените основания за допустимост на касационното обжалване и като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: За да потвърди определението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че съдебните решения на Варненския районен съд и Варненския окръжен съд, чиято нищожност се иска, са постановени от гражданския съд в производство, което е административно, но с решение № 93 от 24.04.2013 год. по гр.дело № 1535/2010 год. на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение със сила на пресъдено нещо е разрешен спора по иска с правна квалификация чл.108 ЗС, предявен от В. К. С. срещу Държавата, в което производство заинтересованата страна не се е позовала съгласно чл.270, ал.2 ГПК, не е направила възражение за нищожност, поради което е преклудирана, отпаднала е възможността да се позовава на пороци на реституционното производство по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ, за това предявените искове са недопустими и правилно е прекратено производството. За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото. Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена. За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Касационно обжалване следва да се допусне по първия въпрос: Преклудира ли се правото на предявяване на иск за прогласяване на нищожност на съдебно решение? Отговорът на този въпрос е отрицателен по следните съображения: Нищожно е решението, което не отговаря на изискванията за валидно решение. С реформата на ГПК от 1983 год. се въведе възможност предявяване на иск за обявяване на нищожността – чл.209, ал.3, а сега с ГПК от 2008 год. – чл.270, ал.2 предвижда, че нищожността на решението може да се предяви по исков ред безсрочно, както е в случая. Порокът на нищожното решение трябва да търсим във волеизявлението. С чл.269, чл.270, а при касацията чл.281, т.1 ГПК (чл.209, ал.2 и ал.3 ГПК-отм.) се въвежда нормативно тази категория порочни решения. Регламентирани са правомощията на въззивната и касационна инстанция, както и способите на защитата срещу нищожното решение извън обжалването. Но законодателят не е дал законова дефиниция за този вид порочно решение, нито посочва пороците, които водят до него. Разрешаването на тези пороци е предоставено на правната теория и съдебната практика. За да бъде един акт съдебно решение, освен че трябва да бъде издаден от съд, необходимо е да бъде издаден в писмена форма като се няма предвид точно изискванията на чл.236 ГПК, а какво постановява съдът писмено относно спора между страните тъй като другите изисквания са по-скоро технически. Изхождайки от термина „нищожно”, т.е. нещо, което го няма, което само създава под някаква форма привидност, че съществува – то нищожността е толкова тежък порок, че дори решението да стане необжалваемо, то не влиза в сила и неговата нищожност може да се предявява безсрочно чрез иск срещу всички лица, по отношение на които би се разпростряла силата на пресъдено нещо, изпълнителната сила и конститутивното действие на решението. В процесуалната литература се застъпва становището, че едно решение, издадено от компетентен съд, ще бъде нищожно, ако противоречи на повелителна материалноправна норма, имаща характер на основен принцип на нашия правов ред. В нормативните актове законодателят не ни е дал кои повелителни материалноправни норми имат характер на основен принцип и кои – не. Не е нужно един принцип да бъде прогласен изрично в правната норма. Той трябва да се извежда от закона, от правните институти, които реално го въплъщават. В исковата молба и уточнението към нея е наведено като оплакване относно норма (норми) за защита на обществен ред, които обосновават нищожност на посочените решения, поради което исковете са допустими по съображения за накърнен обществен ред и се дължи произнасяне по съществото на спора. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1386, постановено на 12.05.2014 год. по ч.гр.дело № 589/2014 год. по описа на Варненския окръжен съд, Гражданска колегия. ОТМЕНЯВА определение № 1386 от 12.05.2014 год. по ч.гр.дело № 589/2014 год. на Варненския окръжен съд, Гражданска колегия и потвърденото с него определение № 281 от 07.01.2014 год. по гр.дело № 11707/2013 год. на Варненския районен съд, Гражданско отделение, ХХ-ти състав, за прекратяване производството по делото на основание чл.130 ГПК. ВРЪЩА делото на Варненския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ