4 Р Е Ш Е Н И Е № 289 София, 18.11.2014 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември, две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ при секретаря Райна Пенкова изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1289/2014 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. И. П., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат С. Б., срещу решение №282 от 14.11.2013 г. на Шуменския окръжен съд по гр.д. №469/2013 г., с което след частична отмяна на решение №445 от 29.05.2013 г. на Шуменския районен съд по гр.д. №3439/2012 г. са отхвърлени предявените от Б. И. П. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.3 и т.4 КТ. В. съд е приел, че ищецът не е прекратил законно трудовото правоотношение на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ, защото не са били налице основанията за това. За да възникне това право в полза на работника или служителя, е необходимо работодателят да забави изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетение по КТ, или по общественото осигуряване. Установено е по делото, че ответникът е изплащал своевременно всички дължими осигурителни вноски и Д. за периода до месец юли 2012 г. Падежът за изплащане на трудовото възнаграждение за месец юли 2012 г. е 30.08.2012 г. и към момента на прекратяване на трудовото правоотношение – 01.08.2012 год., още не е настъпил. След като на датата, на която ищецът е отправил волеизявлението си за прекратяване на правоотношението, задължението на работодателя все още не е било изискуемо, то не може да се приеме, че има надлежно прекратяване на трудовия договор на това основание. Доказано е извършването на нарушението, за което ищецът е бил уволнен дисциплинарно на 09.08.2012 г. Жалбоподателят е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Изложени са доводи за неправилност на изводите на въззивния съд, че не са налице предпоставките за прекратяване на трудовия договор на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ. След като трудовото правоотношение е било прекратено едностранно на 01.08.2012 г., то връчената след това заповед за дисциплинарно уволнение е безпредметна. Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място], не е заявил становище. С определение №489 от 03.04.2014 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №282 от 14.11.2013 г. на Шуменския окръжен съд по гр.д. №469/2013 г. Обжалването е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие с практиката на ВКС – решение №144 от 23.02.2010 г. по гр. дело №3101/2008 г. на ВКС,V г.о. по правния въпрос за това настъпва ли прекратяване на трудовото правоотношение с връчване на работодателя на писмено изявление на работника по чл.327, ал.1, т.2 КТ, ако не са били налице основанията за това. По въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: Според решение №144 от 23.02.2010 г. по гр. дело №3101/2008 г. на ВКС,V г.о. съгласно чл.335, ал.2, т.3 от КТ, трудовото правоотношение, което се прекратява без предизвестие, се счита прекратено от момента на получаване на писменото изявление за прекратяване на договора. Тази разпоредба не поставя момента на прекратяване на трудовия договор в зависимост от това, дали фактически е налице основанието за прекратяване на трудовия договор. Както връчването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, издадена от работодателя, автоматично води до прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от това дали са били налице посочените в нея основания за уволнение, така и писменото изявление на работника за прекратяване на трудовото му правоотношение на някое от основанията по чл.327, ал.1 от КТ води до автоматично прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от това дали е налице посоченото в изявлението на работника или служителя основание. При незаконно /без основание/ прекратяване на трудово правоотношение по чл.327, ал.1 от КТ, работодателят разполага само с възможност да претендира от работника или служителя обезщетение за вредите, които е понесъл от неоснователното прекратяване на трудовия договор, но не и с право да иска възстановяването на вече прекратеното трудово правоотношение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за неоснователна поради следните съображения: В. решение не е съобразено със посочената по-горе задължителна съдебна практика, но е правилно като краен резултат. Неправилно въззивният съд е приел, че с достигане на изявлението за прекратяване на трудовия договор до насрещната страна трудовото правоотношение се прекратява само ако потестативното право съществува и е надлежно упражнено. Когато работникът или служителят упражни добросъвестно потестативното си право да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление без предизвестие, трудовото правоотношение се прекратява с достигането на изявлението до работодателя. В този случай е без правно значение дали работникът е притежавал това потестативно право или не го е притежавал, защото не са налице съответните предпоставки на чл. 327 КТ. Трудовият договор е прекратен, а работникът отговаря за вредите, които е причинил на работодателя. В такъв случай работодателят не може да прекрати вече прекратеното трудово правоотношение. Трудовото правоотношение обаче не се прекратява, ако работникът злоупотреби с правото си по чл. 327 КТ - напр. за да избегне налагането на дисциплинарно наказание за нарушение, което е извършено преди отправянето на едностранното изявление./В. определение №1071 от 15.10.2010 г. по гр. дело №562/2010 г. на ВКС, IV г.о./. По делото работодателят е оспорил предявените искове с твърдения, че ищецът е злоупотребил с правото си да прекрати договора, защото още от 20.07.2012 г. е бил в Италия и въобще не е имал намерение да се върне на работа след изтичането на разрешения му отпуск за временна неработоспособност на 28.07.2012 г.. Това обстоятелство е установено по делото от събраните писмени и гласни доказателства - удостоверение от 05.03.2013 г., издадено от ОД на МВР – Шумен и свидетелските показания на Н. Д.. След като ищецът е злоупотребил с правото си да прекрати трудовото правоотношение на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ, считано от 01.08.2012 г., с цел да избегне налагането на дисциплинарно наказание за неявяването си на работа на 30 и 31 юли 2012 г., то следва са приеме, че трудовият договор не е бил прекратен към момента на дисциплинарното уволнение. По делото е доказано извършването на дисциплинарното нарушение, за което е наложено наказанието. Оттук следва, че исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.3 и т.4 КТ са неоснователни. Ето защо въззивното решение трябва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №282 от 14.11.2013 г. по гр.д. №469/2013 г. на Шуменския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.