6 Р Е Ш Е Н И Е № 379 С. 10.01. 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в публично заседание на девети ноември, две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова С. Димитрова При секретаря Райна Стоименова като разгледа докладваното от съдията Богданова гр. дело № 300/2011 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. 28, [населено място], подадена от пълномощника адв. В. Г., срещу въззивно решение от 24.11.2010 г. по гр. дело № 9239/2010 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 27.04.2010 г. по гр.д. № 4180/2010 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от Ю. К. К. срещу А. 28, [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ и вместо него е постановено ново, с което е отменено уволнението, извършено със заповед № РД-10-61 от 30.11.2009 г. на генералния директор на А. 28 на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ и е признато за незаконно на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, К. е възстановен на заеманата до уволнението длъжност “авиоинженер по радиооборудване, дейност Т. по РО, организация за техническо обслужване PART 145” в дирекция “Авиационно техническа” и на основание чл.225, ал.1 КТ му е присъдена сумата 13 260 лв., ведно със законната лихва считано от 28.01.2010 г. до окончателното изплащане на сумата. Поддържа се, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, основание за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Претендира присъждане на разноски за производството. Ответникът Ю. К. К., чрез пълномощника си адвокат Св. Н. изразява становище, че решението е правилно и следва да се потвърди. Посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото правоотношение, не е било налице, поради което същата е незаконосъобразна. Ответникът е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст преди прекратяване на правоотношението, поради което не може отново на това основание то да се прекрати. Претендира присъждане на разноски за производството. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима. С определение № 867 от 4.07.2011 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по материалноправния въпрос: може ли да бъде прекратен трудов договор с работещ пенсионер на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ, когато работещият пенсионер е придобил право и получава пенсия за осигурителен стаж и възраст по време на действието на трудовия договор. На поставеният материалноправен въпрос е дадено разрешение в постановени по реда на чл.290 ГПК решения на Върховния касационен съд- решение № 838 от 17.12.2010 г. по гр.д. № 1739/2009 г. , ІV г.о. решение по г.д. № 381/2009 г. ІV г.о., решение по гр.д. № 374/2010 г. Прието е, че основанието за уволнение по чл.328, ал.1, т.10 КТ- при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, представлява определен юридически факт, който трябва да е възникнал след сключване на трудовия договор и при наличието на който уволнението би могло да се извърши законосъобразно. Законът има предвид факт, настъпил след, а не преди сключването на трудовия договор между страните. Правна възможност за прекратяване на правоотношение с лице, което към момента на възникване на трудовото правоотношение е придобило и упражнила правото си на пенсия се предвижда с основанието по т.10а на чл.328 КТ /Д.В. бр.46/2010 г. в сила от 18.06.2010 г./., т.е. тази възможност е налице за бъдещи правоотношения. С даденото разрешение е уеднаквена практиката по приложението на чл.328, ал.1, т.10 КТ. При този отговор на поставения правен въпрос настоящият съдебен състав намира жалбата на А. 28, [населено място] за основателна. С обжалваното решение въззивният съд е приел, че не е налице хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, която урежда правото на работодателя да прекрати трудовия договор с работник /служител при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Изложил е съображения, че страните са в трудово правоотношение от 30.12.1999 г., че ищецът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и е реализирал това право на 30.03.2001 г. Работодателят се е съгласил действието на трудовия договор да продължи макар да е знаел, че служителят му е вече пенсионер, поради което няма право да го уволни няколко години след това на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ, тъй като това действие ще съставлява злоупотреба с права. Приел е, че след като служителят е бил вече пенсионер, работодателят няма право да го уволнява, на основание чл.328, ал.1,т.10 КТ. Неправилен е изводът на въззивния съд, че уволнението на служителя на посоченото в заповедта основание е незаконосъобразно. Трудовото правоотношение между ищецът Ю. К. К. и А. 28 е възникнало по силата на сключения между тях на 30.12.1999 година трудов договор. Със заповед № РД-10-61 от 30.11.2009 г. същото е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ. С посочената разпоредба е дадено право на работодателя да прекратява трудовото правоотношение с работник или служител при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Фактическият състав на чл.328, ал.1, т.10 КТ изисква работникът или служителя да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст след сключване на трудовия договор, като без значение за законността на уволнението е дали правото на пенсия е упражнено от него. В случая ищецът е придобил и упражнил правото си на пенсия през 2001 г., т.е. след сключване на трудовия договор, поради което основанието по чл.328, ал.1, т.10 КТ е било налице към момента на прекратяване на трудовото правоотношение. Поради това, като е приел, че уволнението на ищеца е незаконно, Софийски градски съд е приложил неправилно материалния закон. Уволнението по т.10 на чл.328, ал.1 КТ се извършва по преценка на работодателя. По нашето законодателства няма юридическо задължение на работодателя да уволнява работника или служителя, който е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, т.е. това е право на работодателя, а не негово задължение да стори това. Затова, неправилно въззивният съд е приел, че прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца на посоченото основание няколко години след като служителят е придобил и реализирал правото на пенсия, за което работодателят е знаел съставлява злоупотреба с права. Неправилно е и позоваването на даденото в решение по гр.д. № 256/2009 г. на ВКС, ІV г.о. разрешение. В него е прието, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е незаконна, тъй като правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст е придобито и упражнено от служителя преди сключване на трудовия договор, какъвто не е настоящия случай. Обстоятелството, че ищецът е придобил и реализирал право на пенсия през 2001 г. в условията на първа категория труд не налага извод, че работодателят не може да прекрати трудовия договор на посоченото в заповедта основание в по-късен момент. С прекратяването му не се създава за ищеца отново правото на пенсия, след като това право е придобито. Придобиването на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст през време на действието на трудовото правоотношение е основание за прекратяването му по чл.328, ал.1, т.10 КТ, като право на работодателя е да прецени в кой момент, след възникване на посоченото основание, да прекрати трудовото правоотношение. Предвид на това решението на въззивния съд като неправилно ще следва да се отмени и делото се реши от касационната инстанция съобразно разпоредбата на чл.293, ал.2 ГПК. Настоящият съдебен състав с оглед изложените съображения намира, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е законосъобразна, поради което предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ ще следва да се отхвърли, като неоснователен. Следва да се отхвърлят и останалите обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.2 и т.3 КТ, предвид тяхната обусловеност от иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ. При този изход на делото на жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение. Представен е списък по чл.80 ГПК от А. 28 за направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 890 лв., 30 лв. внесена държавна такса за допускане до касационно обжалване и 315.20 лв. държавна такса за касационно разглеждане или общо сума в размер на 1235.20 лв. И. дължи на А. 28, [населено място], разноските за адвокатско възнаграждение на основание чл. 359 КТ във вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК в размер на 890 лв. Искането за присъждане на по-нисък размер на разноските е неоснователно. Съобразно разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК съдът може да искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Съгласно § 2 ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в случаите по чл.78, ал.5 ГПК присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнагражденията, посочени в наредбата. В случая по дела за отмяна на уволнение и възстановяване на работа възнаграждението е не по-малко от размера на минималната месечна работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ – чл.7, ал.1, т.1 от наредбата, или 270 лв., а по иска по чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ съгласно чл.7, ал.2, т.4 е 715.20 лв.- общо 985.20 лв. Трикратният размер на възнаграждение съобразно наредбата е 2955.60 лв. Заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение е 890 лв., т.е. по-малко от определеното в наредбата, поради което няма основание за неговото намаляване. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение от 24.11.2010 г. по гр. дело № 9239/2010 г. на Софийски градски съд и вместо него Постановява: ОТХВЪРЛЯ предявените от Ю. К. К., ЕГН: [ЕГН], [населено място],[жк], [улица], ап.13, със съдебен адрес: [населено място], ул. “20-април” № 19, ет. 2 чрез адвокат С. Н. срещу А. 28, със седалище и адрес на управление: [населено място], район С., Летище С. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със заповед № РД-10-61 от 30.11.2009 г., за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност “авиоинженер по радиооборудване”, дейност “Т. по РД”, организация за техническо обслужване PART 145, дирекция “Авиационно техническа” и за заплащане на сумата 13 260 /тринадесет хиляди двеста и шестдесет/ лева, представляваща обезщетение за оставане без работа за периода 1.12.2009 г. до 1.07.2010 г., като неоснователни. Осъжда Ю. К. К., ЕГН: [ЕГН], [населено място],[жк], [улица], ап.13, със съдебен адрес: [населено място], ул. “20-април” № 19, ет. 2 чрез адвокат С. Н. да заплати на А. 28, със седалище и адрес на управление: [населено място], район С., Летище С. направените разноски за касационното производство в размер на 890 лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: