6 Р Е Ш Е Н И Е № 68 гр. София, 07 март 2017 година Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ВАЛЯ РУШАНОВА при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурор Т.Комов изслуша докладваното от съдията Валя Рушанова н.д. № 107/2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на гл. ХХХІІІ от НПК. Образувано е по искане на осъдения Р. В. Р. за възобновяване на наказателното производство по нохд № 146/2012г. по описа на РС - Разград поради неучастието му в съдебното производство. В искането се изтъква основанието по чл. 423, ал.1 от НПК, подкрепено с доводи относно причините за неучастието на осъдения в съдебното производство, както и неправилен извод на първоинстанционния съд, че са налице предпоставките на чл. 269 от НПК за задочно разглеждане и решаване на делото. Посочва се, че молителят не е разполагал с каквато и да е информация за постановения краен съдебен акт на въззивната инстанция и влизането му в сила. Изтъкнати са съображения за възобновяване на наказателното производство на осн. чл. 422, ал.1, т. 5 от НПК - поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от решаващите съдилища – в процедурата по призоваване на осъдения, преценката за действителното наличие на предпоставките по чл. 269, ал. 2 от НПК (доколкото отсъствието на осъдения е затруднило разкриването на обективната истина), по отношение на процесуалната дейност на съда по събирането и оценката на доказателствения материал. Отправени са претенции към мотивите на въззивното решение и липсата на отговори по наведени от защитата възражения. В заключение се иска отмяна на постановените съдебни актове и връщане на делото за ново разглеждане на досъдебната фаза на процеса. В съдебно заседание пред ВКС защитникът и осъденият поддържат направеното искане за възобновяване на наказателното производство, като изтъкват доводи в подкрепа на заявените основания. Прокурорът от ВКП намира искането за неоснователно и изразява становище, че същото следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване по чл. 423 от НПК, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е подадено от осъдения в срока по чл.423, ал.1 от НПК. Видно от приложените към искането материали относно предаването на лицето от румънските съдебни власти и постановление на ВКП от 11.01.2017г., осъденият е упълномощил защитник на 01.11.2016г. за предприемане на процесуални действия по възобновяване на наказателното производство след като е узнал за издадената спрямо него ЕЗА за предаването му за изтърпяване на наложено наказание. При липса на информация относно точния момент за получаване на ЕЗА от осъдения, настоящият състав намира, че същият е узнал за постановената спрямо него присъда, подлежаща на изпълнение, именно от датата на упълномощаването на защитник за изготвяне на искане за възобновяване на наказателното производство. При това положение и доколкото искането е депозирано на 27.12.2016г. от процесуално легитимирано лице и срещу акт от категорията по чл.419 от НПК, ВКС счете същото за допустимо. Разгледано по същество искането за възобновяване на осн. чл. 423, ал.1 от НПК е неоснователно, поради следните съображения: Осъденият Р. В. Р. е бил предаден на съд за престъпление по чл. 195, ал.1, т.3, пр.1, т.4 и 4, т. 5 и т.7 във връзка с чл.194, ал.1 от НК. Обвинителният акт е внесен на 23.02.2012г., като по него е образувано нохд № 146/2012г. по описа на Районен съд - Разград. Досъдебното производство е образувано на 30.06.2011г., като с постановление от 25.08.2011г. осъденият е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.195, ал.1, т.3, пр.1, т.4, пр.1 и 2, т.7 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК. Действието е извършено в присъствието на осъдения, както и в присъствието на служебен защитник. Спрямо молителя е взета мярка за неотклонение „подписка”, с поето задължение от обвиняемия да не нарушава взетата мярка, да не променя местоживеенето си и да се явява при призоваване. Впоследствие, поради издирване на едно от лицата, срещу което досъдебното производство е водено (Н. А. Р.), с постановление от 31.08.2011г. производството по делото е спряно, а с постановление от 14.10.2011г. – възобновено. В хода на допълнителните процесуално-следствени действия, осъденият Р. е бил призован на известния по делото адрес- [населено място], [улица]. Установено е, че призоваването не дало резултат, тъй като молителят не бил намерен на адреса, а по данни от съпругата му се намирал в Германия, като се очаквало „в скоро време да се завърне в Република България” (докладна записка - л.73 от ДП до Началника на РУ „Полиция”-гр. Разград). Поради това, при условията на чл. 269, ал. 3 НПК молителят е привлечен задочно, в присъствието на служебен защитник, за престъпление по чл.195, ал.1, т.3, пр.1, т.4, пр.1 и пр.2, т.5 и т.7 във връзка с чл.194, ал.1 от НК- обвинение със същите фактически и правни рамки, като това с внесения за разглеждане в РС- Разград обвинителен акт. След образуване на съдебното производство по нохд № 146/2012г. на Районен съд - Разград съдията - докладчик с разпореждане от 23.02.2012г. разпоредил връчването на препис от обвинителния акт на подсъдимия и призоваването на подсъдимия за съдебно заседание, като спазил задължението си по чл. 254 от НПК да разясни в призовката за съдебното заседание, че делото може да бъде разгледано и решено при условията на чл. 269 от НПК – в негово отсъствие. Изисканата служебно справка от НБД”Население” не дала информация за нов, неизвестен до момента, адрес на осъдения, а от справката на ОД на МВР-Разград (л.27 от нохд № 146/2012г. на РС-Разград) било установено, че обв. Р. е напуснал Република България на 14.01.2012г. през ГКПП – Д. м., като към датата на първото съдебно заседание липсват данни за завръщането му на територията на страната. Изпратената в изпълнение на разпореждането на съдията-докладчик призовка на подсъдимия за насроченото съдебно заседание (20.04.2012г.), ведно с преписа от обвинителния акт и разясненията по чл.254 от НПК за възможността делото да бъде разгледано при условията на чл. 269 от НПК(л.37 от нохд) е получена на 28.02.2012г. от Н. А. М. (живуща на съпружески начала с осъдения) със задължението да му ги предаде. Последвали действия на осъдения, с които той ясно обективирал знанието си за производството, фазата на което то се намира и неговия предмет. Със саморъчни пълномощни осъденият е упълномощил като защитници - адв. П. и адв. М., с изричното отбелязване, че упълномощаването касае защита и представителство по нохд № 146/2012г. на РС- Разград. В проведеното на 20.04.2012г. съдебно заседание пред РС- Разград по нохд № 146/2012г., двамата упълномощени защитници се явили, заявили, че подсъдимият е в Германия на неизвестен адрес, като представили и писмени доказателства относно неговото здравословно състояние. Преценявайки, че подсъдимият е обявен за общодържавно издирване с телеграма № 7792/07.03.2012г. на ГД КП- София и че е с неизвестен адрес в чужбина, съдът счел, че са налице предпоставките на чл. 269, ал.3, т.1, т.2 и т.4, б.”а” от НПК и дал ход на делото в отсъствие на подсъдимия. В това съдебно заседание било одобрено споразумение за решаване на делото по гл. 29 от НПК спрямо другия подсъдим, след което съдът се отвел, а делото било разпределено на друг съдия-докладчик при първоинстанционния съд. Последвало ново разпореждане от 02.05.2012г. на съдията-докладчик с изпълнение на процедурата по чл.254 от НПК, като призовката с обвинителния акт и разясненията относно възможността делото да се разгледа задочно били връчени на 08.05.2012г. отново на Н. М. със задължението да ги предаде на подсъдимия. В проведеното съдебно заседание на 29.05.2012г. районният съд намерил, че след щателно издирване подсъдимият не е намерен и че отсъствието му няма да затрудни разкриването на обективната истина, поради което на осн. чл. 269, ал.3, т.2 и т.4 от НПК дал ход на делото в отсъствие на подсъдимия и го решил, като постановил присъда № 312 от 29.05.2012г. С нея подсъдимият бил признат за виновен по повдигнатото обвинение и осъден на 6 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип. На осн. чл. 68, ал.1 от НК съдът привел в изпълнение и наложеното по нохд № 752/2007г. на РС- Разград наказание от 3 месеца лишаване от свобода. Образуваното по жалба на защитника на осъдения внохд № 186/2012г. на ОС- Разград финализирало с решение № 78 от 16.07.2012г. С него първоинстанционната присъда била потвърдена изцяло. Проследяването на съдебните книжа, приложени във въззивното производство, дава основание да се счете, че осъденият е бил запознат с постановената спрямо него първоинстанционна присъда, тъй като с нарочно пълномощно от 08.06.2012г. упълномощил адв. Н. Й. да го представлява и защитава по нохд № 146/2012г. по описа на РС-Разград, „пред втора инстанция, пред Окръжен съд-гр. Разград”. От същата дата подсъдимият оттеглил пълномощията си от адв. М.. На 03.06.2015г. Районна прокуратура-Разград издала ЕЗА за задържане на осъдения Р. и предаването му с цел изпълнение на наложеното му наказание „лишаване от свобода”. От така посоченото развитие на наказателното производство и предприетите от осъдения действия по упълномощаване на конкретни защитници в различните етапи на наказателното производство, може да се заключи, че осъденият е бил запознат с характера, предмета и развитието на водения срещу него наказателен процес. При предпоставките на чл.180, ал. 2 от НПК на осъдения е бил връчен препис от обвинителния акт, с който той се е запознал и действията му указват на това, че е бил запознат с факта на образуваното съдебно производство и възможността то да приключи задочно - при условията и предпоставките на чл. 269 от НПК. Известно е, че съгласно разпоредбата на чл.180, ал.2 от НПК е допустимо връчването на призовката и съдебните книжа да се извършва на друго лице, а не лично на подсъдимия, стига това лице да е поело ангажимент за предаването им на подсъдимия. В конкретния случай лицето, приело призовката и книжата, не е отказало получаването на книжата. Друг е въпросът, че с оглед предприетите от осъдения действия по упълномощаване на защитници, които да го защитават както пред първоинстанционния, така и пред окръжния съд, се налага извода че процедурата по чл. 254, ал. 4 от НПК е изпълнена не само формално, но и че е постигнат заложения от законодателя резултат – подсъдимият да бъде ефективно запознат с възможността делото да бъде разгледано и решено в негово отсъствие. Вярно е, че след надлежното уведомяване за насрочените съдебни заседания (чрез връчване на призовките за тях на Н. М. - фактически съжителстваща с осъдения - л. 37 и л. 76 от нохд № 146/2012г. на РРС) подсъдимият не е участвал тях, а съдебните актове са постановени в негово отсъствие. За да се възобнови наказателното производство на осн. чл. 423, ал.1 от НПК обаче фактът на отсъствието на подсъдимия в хода на наказателното производство не е достатъчен. Необходимо е също така да се изследва неговото процесуално поведение и доколко то е в съответствие с изискванията на процесуалния закон, отнесено към качеството му на „обвиняем” и към информираността му за наличието на висящ срещу него наказателен процес. Тази информираност може да се постигне или чрез надлежното привличане на лицето като обвиняем за конкретното престъпление, или чрез връчването на обвинителния акт при съблюдаване разпоредбата на чл.254 от НПК. Затова и еднозначно се застъпва становището, че ако лицето е било привлечено в качеството на обвиняем, но се е укрило по начин, възпрепятстващ възможността да бъде уведомено за съдебната фаза, или, ако е получило съобщение за съдебното производство, то е обективирало отказ от правото си на лично участие, поради което не му се гарантира възможност за повторно разглеждане на делото. В конкретния случай, въпреки информираността си за наличието на висящ процес и то в съдебната му фаза, молителят (вече заминал за чужбина), не е предприел действия нито по явяването си в насрочените съдебни заседания, нито за посочване на актуален адрес за призоваване. По този начин той ясно и недвусмислено е демонстрирал отказа си от правото си на лично участие в процеса. Следователно – в конкретния случай се касае до личен избор на осъдения да не участва в наказателното производство, поради което той не може да претендира отмяната на постановената задочна присъда, възобновяването на наказателното производство и връщане на делото за ново разглеждане. В искането за възобновяване се изтъкват редица доводи, които са относими към основанието по чл. 422, ал.1, т. 5 във връзка с чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК - оспорена е преценката на съдилищата за наличието на предпоставките по чл. 269, ал. 2 от НПК, както и процесуалната им дейност по събиране, оценка и анализ на доказателствените източници, довела до осъждането на молителя. Съгласно разпоредбата на чл. 424, ал.1 от НПК компетентен да се произнесе по допустимостта и основателността на наведените оплаквания е съответния апелативен съд, а именно Апелативен съд- В., на който делото следва да се изпрати. Водим от горното Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Р. В. Р. за възобновяване на производството по нохд № 146/2012г. по описа на Районен съд- Разград на основание чл. 423, ал. 1 от НПК. Изпраща делото на Апелативен съд - Варна за произнасяне по искането за възобновяване на основание чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: