РЕШЕНИЕ № 255 гр. София, 10 юли 2023 г. Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети юни две хиляди и двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА МАРИЯ МИТЕВА при участието на секретаря: Невена Пелова и в присъствието на прокурора Илиян Точев изслуша докладваното от съдия Мария Митева н. дело № 513/2023 година Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 2 от НПК по касационна жалба на адв. Д. Н., защитник на подс. В. И. З. срещу Присъда № 7/04.05.2023 г. по ВНОХД № 295/2023 г. по описа на Окръжен съд – Враца, с която първоинстанционната присъда на Районен съд – Мездра по НОХД № 161/2022 г. е била отменена в частта, с която подс. В. И. З. е бил признат за невиновен и оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК е била постановена нова осъдителна присъда за това престъпление. В касационната жалба се излагат аргументи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, тъй като неправилно е приложен материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Сочи се, че въззивният съд е постановил осъдителната присъда в противоречие със закона и със събраните по делото писмени доказателствени източници. Изтъква се, че неправилно е прието, че не е допуснато нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба № 1/2017 г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Развиват се съображения за това, че към момента на деянието в Наредбата не е съществувало понятието „приемане” или „неприемане” на резултатите от техническото средство, с което е тестван за употреба на алкохол, както и че издадения талон за изследване № 0042640, приложен л. 35 от ДП е стар образец. Подчертава се, че в този талон е объркано малкото име на подсъдимия, като вместо В. и записано Л.. Защитникът счита, че въззивният съд неправилно е кредитирал този писмен документ. Изтъква, че за да се ценят единствено резултатите от техническото средство е необходимо да е налице някоя от хипотезите на чл. 6, ал. 9, чл. 12, ал. 4 вр. ал. 3 и чл. 15, ал. 6 от Наредба№ 1/2017 година. В заключение акцентира, че е налице съществено опорочаване на реда, визиран в Наредба №1/2017 г. и моли атакуваната присъда на ОС – Враца да бъде отменена в обжалваната част поради допуснато нарушение на материалния закон, а подс. В. И. З. да бъде оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК. В съдебното заседание пред касационната инстанция подс. В. И. З. и защитникът му – адв. Д. Н. не се явяват, редовно призовани и не сочат причините за неявяването си. Представителят на Върховна касационна прокуратура предлага касационната жалба на подсъдимия да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Изтъква, че въззивният съд е изложил подробни мотиви и всестранно е анализирал всички доказателства по делото обективно. Изложил е съображения кои доказателствени източници кредитира, както и съображения защо не са нарушени разпоредбите на Наредба № 1/2017 година. Подчертава, че въззивният съд в съответствие с доказателствата по делото и закона, правилно е формирал извода, че подс. В. З. е осъществил престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК. Предлага атакуваната въззивна присъда на ОС – Враца да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното. С Присъда № 9 от 02.06.2022 г. на РС – Мездра, втори наказателен състав по НОХД № 161/2022 г. подсъдимият В. И. З. е признат за невинен в това, на 13.05.2022 г. в [населено място], по [улица]до №10 е управлявал мотоциклет "марка” с рег. № /рег. №/, /стар образец/, с конкцентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 2,09 промила, установено по надлежния ред с техническо средство "Алкотест Дрегер 7210" с фабр. № АRPL - 0243 и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по обвинението по чл. 3436, ал.1 НК. С присъдата съдът на основание чл. 305, ал. 6 вр. с чл. 301, ал. 4, т. 2 НПК е признал подсъдимия В. З. за невинен и в това по същото време и на същото място, да е управлявал мотоциклет "марка." с рег. № /рег. №/ без данни за собственост, същият не е регистриран по надлежния ред по чл. 140 от ЗДвП и Наредба № 1- 45/24.03.2000 г., като е поставена табела стар образец невалидна от 01.10.2006 г. и го е оправдал по обвинението по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 НК и на основание чл. 175, ал. З от ЗДвП му е наложил административно наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца и глоба в размер на 200 лв., като е приел, че деянието представлява административно нарушение по смисъла на чл. 140 от ЗДвП. С присъдата съдът се е произнесъл и по вещественото доказателства регистрационна табела с № ВР 08708 /стар образец/, която е отнел по реда на чл. 53. ал. 1, б. "а" от НК. Недоволен от така постановената оправдателна присъда е останал прокурорът от ТО - Мездра при РП - Враца, който е подал въззивен протест против оправдателния съдебен акт. Образувано е въззивно производство и с присъда № 7/04.05.2023 г. по ВНОХД № 295/2023 г. ОС – Враца, първи въззивен наказателен състав е отменил присъда № 9/02.06.2022 г. на Районен съд - гр. Мездра, постановена по НОХД 161/2022 г. в частта, с която подсъдимия В. И. З. е признат за невиновен и оправдан по обвинението по чл. 343б, ал. 1 НК и вместо нея е постановил нова, с която е признал подсъдимия В. И. З., [дата на раждане] в [населено място], живущ в [населено място], български гражданин, с основно образование, пазач в кариера [населено място], разведен, неосъждан, с ЕГН [ЕГН] за ВИНОВЕН в това, че на 13.05.2022 г. в [населено място], по [улица]до № /№/ е управлявал мотоциклет "марка" с рег. № /рег. №/, /стар образец/, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 промила, а именно 2,09 промила, установено по надлежния ред с техническо средство "Алкотест Дрегер 7210" с фабричен № АRPL-0243, поради което и на основание чл. 3436, ал.1, вр. чл. 54 НК го е осъдил на една година лишаване от свобода и глоба в размер на 200 лева. На основание чл. 66, ал.1 НК съдът е отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от гри години от влизане на присъдата в сила. На основание чл.343г НК съдът е лишил подсъдимия В. И. З. от право да управлява МПС за срок от една година от влизане на присъдата в сила, като зачита времето, през което е бил лишен от право да управлява МПС със Заповед за ПАМ, считано от 19.05.2022год. до влизане в сила на настоящата присъда. В останалата част, по обвинението по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 НК въззивният съд е потвърдил присъдата на районния съд. Касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Оплакването в касационната жалба е свързано с основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК – нарушение на закона. При касационната проверка обаче Върховният касационен съд констатира, че въз основа на събраните възможни и относими доказателства и доказателствени средства, фактологията по делото е правилно установена, не се оспорва от страните, а въз основа на нея въззивният съд е достигнал до верни и съответни на закона правни изводи. Извършен е прецизен анализ на доказателствените източници от страна на въззивната инстанция и с основание е прието, че първостепенния съд въз основа на верни фактически констатации, е направил неправилни правни изводи относно престъплението по чл. 3436, ал.1 НК. В разрез с правната уредба първата инстанция е приела, че при възприетата фактическа обстановка обвинението по чл. 3436, ал. 1 от НК е останало недоказано, тъй като е нарушена разпоредбата на чл. 7 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози, като водачът на МПС не е заведен в медицинско заведение за вземане на кръвна проба от проверяващите полицейски служители. Това е така, защото този извод на първостепенния съд е в нарушение разпоредбата на чл. 3а от Наредбата /изм. в ДВ бр. 81 от 2018 г./, съгласно която медицинско или лабораторно изследване се извършва в три случая - т. 1 - когато лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест, т. 2- когато лицето не приема показанията на техническото средство или теста и т. З - когато физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест. Единствено в тези три случая е задължително приложението на чл. 7 от Наредбата. Когато обаче лицето е проверено с техническо средство и изрично е заявило, че приема показанията от това средство, както е в конкретния случай, то тогава разпоредбата на чл. 7 от Наредбата не е нужно да се прилага, тъй като медицинското изследване не е задължително. Поначало установяването на употребата на алкохол и управлението на МПС след тази употреба може да се извърши с всички допустими доказателствени средства, както чрез гласни, така и с веществени такива, по експертен път и др. В настоящия случай, видно от материалите по делото, тази употреба е установена с годно техническо средство - "Алкотест Дрегер 7510", за което е констатирано, че е преминало съответната проверка, приложения талон за изследване, в който е отразено както техническото средство, така и установената алкохолна концентрация, АУАН, подписан от нарушителя без възражения, показанията на разпитаните по делото свидетели и обясненията на самия подсъдим в съдебното производство, който не отрича, че е управлявал мотопеда след употреба на алкохол. След обстойна проверка на правилността на първоинстанционната присъда, въззивната инстанция, с основание е коригирала правните изводи на първостепенния съд във връзка с това дали полицейските служители са нарушили разпоредбата на чл. 7 от Наредбата и с основание е прието, че такова нарушение липсва, поради което и обвинението за извършено от подсъдимия престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК е несъмнено доказано. Издаденият талон за изследване, приложен на л. 35 от ДП е съответен на Наредбата. Действително в талона за изследване вместо В. И. З. е записано името Л. И. З.. Очевидно е обаче, че се касае за техническа грешка, тъй като всички останали данни в талона съответстват на действителната самоличност на В. И. З.. В този смисъл неоснователни са възраженията на защитника на подсъдимия за допуснати груби нарушения на Наредбата. Нежно е да се подчертае, че в редица свои решения Върховния касационен съд нееднократно е имал повод да отбележи, че нарушаването на процедурата по Наредба № 1/19.07.2017 г. изм. ДВ бр.81 от 2018 г., действаща към момента на извършване на престъплението, няма абсолютен характер и последици и не води еднозначно да отпадане на съставомерността на деянието и респективно до отпадане на наказателната отговорност. Деянието може да бъде прието за несъставомерно по чл. 3436. ал. 1 или ал. 2 НК. само ако нарушението на процедурата е с такъв характер, че да доведе до невъзможност безсъмнено да се установи, че при управлението на МПС концентрацията на алкохол в кръвта на водача, е превишавала определените в закона стойности. Предвид на изложеното правилно на основание чл. 336, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 НПК, ОС – Враца е постановил нова осъдителна присъда, с която е отменил оправдателната присъда на РС - Мездра в частта относно обвинението по чл. 3436, ал. 1 НК. Подсъдимият В. З. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението по чл. 3436, ал. 1 НК, като на 13.05.2022 г. в [населено място], по [улица]до № 10 е управлявал мотопед "марка" със стар регистрационен номер /рег. №/ с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 промила, а именно 2,09 промила, установено по надлежния ред. Тази употреба е установена с техническото средство "Алкотест Дрегер 7510" с фабр. № АRPL-0243 и е приета от подсъдимия, което приемане е отразено в талона за изследване, предоставен му от полицейските служители. С оглед на изложените съображения касационната инстанция намери, че възраженията, залегнали в касационната жалба са неоснователни. Така Върховният касационен съд не установи нарушение на закона. Въззивният съд се е съобразил с изискванията на Наредба № 1/2017 г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози и правилно е приложил закона. Поради това и въззивната нова присъда следва да бъде оставена в сила. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 7/04.05.2023 г. по ВНОХД № 295/2023 г. по описа на Окръжен съд – Враца, първи въззивен наказателен състав. Решението е окончателно. Председател: Членове: 1. 2.