Р Е Ш Е Н И Е № 315 гр. София, 09 ноември 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди и петнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Бисер Троянов при секретаря …… Н. Цекова ……………………………………........ в присъствието на прокурора … Гебрев ………………………………….. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ………………………………………. наказателно дело № 925 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящото производство е по глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на осъдения С. С. Ч. за възобновяване на в. н. о. х. д. № 465/2014 г. по описа на Великотърновския окръжен съд. Искането за възобновяване на делото се основава на разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК поради допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Развити са пространни съображения, че въззивното решение е било постановено от незаконен състав; че първоинстанционният съд не се е оттеглил на съвещание за постановяване на присъдата, каквото задължение е имал по чл. 300 НПК; че изводите за участието на осъдения Ч. в изпълнение на самото престъпление са били изградени на „оговор”; че мотивите на решението не показват самостоятелен анализ и преценка на доказателствените материали от въззивния съд, и обсъждане на всички доводи, които е навеждала защитата; че авторството на осъдения Ч. почива на недопустимо предположение; че наложеното наказание е явно несправедливо и не държи сметка за чистото съдебно минало. Отправени са алтернативни искания към Върховния касационен съд, като упражни процесуалните си правомощия по чл. 425, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК. В съдебно заседание защитникът (адв. К.) поддържа искането за възобновяване на делото по изложените в него съображения. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че искането е основателно, защото по делото не се установява първоинстанционният съд да се е оттеглил на тайно съвещание за постановяване на присъдата. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, съображенията, развити устно в открито съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатото основание за възобновяване, намира следното: С присъда № 118 от 20.11.2014 г. по н. о. х. д. № 766/2014 г. на Великотърновския районен съд подсъдимият С. С. Ч. е признат за виновен в това, на 27.03.2013 г. в [населено място], след предварителен сговор с А. Й. С., чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот и използване на технически средства - чук и отвертка, да е отнел от владението на Д. В. В. без негово съгласие с намерение противозаконно да присвои чужди движими вещи - метална каса и пари, всичко на обща стойност от 8 276, 84 лева, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, т. 5 НК и чл. 54 НК му е наложено наказание от две години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Със същата присъда за престъплението е осъден и подсъдимият А. Й. С., на когото е наложено наказание от две години лишаване от свобода. Великотърновският районен съд е приложил чл. 59 НК, разпоредил се е с веществените доказателства и в тежест на всеки от двамата подсъдими е възложил разноски, направени по делото. С решение № 42 от 4.05.2015 г. на Великотърновския окръжен съд по в. н. о. х. д. № 465/2014 г. присъдата е изцяло потвърдена. Процесуално допустимото искане е ОСНОВАТЕЛНО. На първо място се твърди, че въззивното решение е било постановено от незаконен състав, тъй като по отношение на двама от съдиите (съдия Б. и съдия П.) е било налице основание за отвод по чл. 29, ал.1, т. 1, б. „г” НПК – участвали в постановени определения, с които е била потвърдена мярката за неотклонение „задържане по стража”. Доводите на осъдения в този аспект са неприемливи. Разпоредбата на чл. 29, ал. 1, т. 1, б. „г” НПК въвежда забрана за участие в състава на съда на съдия, участвал в съдебния състав, постановил определение, с което се взема, потвърждава, изменя или отменя мярка за неотклонение задържане под стража в досъдебното производство. От материалите по делото се установява, че всеки от двамата съдии е участвал в състав на съда, постановил определение по мярката за неотклонение в съдебно производство, поради което при постановяване на решението не е било допуснато изтъкваното от осъдения Ч. съществено нарушение на процесуалните правила по 348, ал. 3, т. 3 НПК. Основателни са обаче доводите на осъдения Ч., че Великотърновският окръжен съд е бил длъжен, но не е отстранил съществено процесуално нарушение, допуснато от първоинстанционния съд. Протоколът за проведеното съдебно заседание на 20.11.2014 г. удостоверява, че Великотърновският районен съд не се е оттеглил на тайно съвещание за постановяване на присъда. След последната дума на подсъдимите - С. С. Ч. и А. Й. С. в протокола е отбелязано буквално следното: „съдът счете делото за изяснено и обяви приложената присъда”. Разпоредбата на чл. 33 НПК въвежда общите изисквания относно реда за постановяване на актовете на съда. По силата на чл. 33, ал. 1 НПК съдът постановява актовете си, следователно и присъдата, в тайно съвещание. В съответствие с чл. 300 НПК, изслушвайки последната дума на подсъдимия съдът е длъжен да се оттегли на съвещание за постановяване на присъдата (решението на съда по въпросите, посочени в чл. 301 НПК). Постановяването на присъдата в тайното съвещание се явява не само една от гаранциите за независимост на съда, но има важно значение за вземането на решение по вътрешно убеждение. Неизпълнението на задължителното условие за провеждане на тайно съвещание за постановяване на присъдата всякога я опорочава и нарушението се явява безусловно основание за нейната отмяна (в този смисъл и Решение № 826/2006 г. по н. д. № 270/06 г. на ВКС). Въпреки че искане за възобновяване на делото е направил само единият от осъдените, опорочената процесуална дейност е засегнала и другия - А. Й. С., който с присъдата е осъден по обвинението за извършена кражба след предварителен сговор с подсъдимия Ч.. Нормалното развитие и правилно решаване на делото налага отмяна в цялост на въззивното решение и потвърдената с него присъда на Великотърновския районен съд. Посоченото прави безпредметно да се излагат съображения по останалите доводи в искането за възобновяване, които следва да бъдат аналитично преценени при ново разглеждане на делото от друг съдебен състав на Великотърновския районен съд. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА производството по в. н. о. х. д. № 465/2014 г. по описа на Великотърновския окръжен съд. ОТМЕНЯ въззивно решение № 42 от 4.05.2015 г. на Великотърновския окръжен съд по в. н. о. х. д. № 456/2014 г. и потвърдената с него присъда № 118 от 20.11.2014 г. по н. о. х. д. № 766/2014 г. на Великотърновския районен съд. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Великотърновския районен съд от съдебно заседание. Настоящото решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: