Решение на Върховен касационен съд ІІІ г.о 5 Р Е Ш Е Н И Е № 118 С., 15.05. 2012 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на единадесети април, през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАПКА ЮСТИНИЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА С. ДИМИТРОВА при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. гр.д. № 588 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Г. Ц. от [населено място], чрез пълномощниците си адв. С. С. и адв. З. Г., и двете от АК-С., против въззивно решение № 923 от 01.12.2010 г., постановено по в.гр.д. № 607 по описа за 2010 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 8 с-в, с което като е потвърдено решението от 18.05.2010 г. по гр.д. № 1951/2008 г. на Софийски градски съд, І-12 с-в, е отхвърлен като неоснователен искът предявен от В. Г. Ц. срещу М. А. Ч. от [населено място], с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Изложени са твърдения за допуснати съществени нарушения на процесуалния закон и необоснованост – основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Подробни съображения са изложени в писмена защита. Ответницата по касационната жалба М. А. Ч. от [населено място], чрез пълномощниците си адв. Д. Б. и адв. З. Н., и двете от АК-С., оспорва касационната жалба като неоснователна. Подробни съображения са изложени в писмена защита. С определение № 1375 от 21.12.2011 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос - може ли въззивният съд с оглед т. 10 от ТР № 1/04.01.2001 г. по гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, предвид твърденията на страните, служебно да възложи задача на вещото лице по графологичната експертиза, а именно - наред с нотариално завереното копие от предварителния договор да извърши проверка на всички оригинални записвания по водените книги от съответния нотариус, заверил датата и подписа на обещателката по предварителния договор, когато преценява подписите на нотариуса, на служителя от кантората му, както и на техните печати и щемпели, което би изключило вероятността положеният подпис за „обещател” да е пренесен от друг документ, при хипотезата, че липсва оригиналът на предварителния договор. По правния въпрос, обусловил допускане на касационното обжалване, следва да бъде даден отговор, че съгласно т. 10 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, съдът може както по молба на страните, така и по своя преценка, да назначи експертиза, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси из областта на науката, изкуството, занаятите и др. са нужди специални знания, които съдът няма – чл. 195 ГПК, аналогичен на чл. 157 ГПК/отм./. Това се налага поради необходимост от съобразяване на определени правила на опита и положения на науката, отнасящи се до специални области на знанието, които имат отношение към обосноваността на решението. Вещото лице подпомага съдията, който сам би извършил тази дейност по доказването, ако притежаваше необходимите специални знания. Не само формулирането на задачата на експертизата, но и назначаването й може да бъде осъществено по преценка на съда и без да има искане от заинтересованата страна, на която обаче трябва да се възложат разноските за възнаграждение на вещото лице. Освен това обаче заключението на вещото лице, като всяко доказателствено средство, трябва да бъде обсъдено наред с всички доказателства по делото. В тази връзка съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице дори и когато страната не е направила възражение срещу него – чл. 202 ГПК /чл. 157, ал. 4 ГПК отм./, а да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му. Независимо дали съдът възприема или не експертното заключение, той следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид доводите на страните във връзка с подадената касационна жалба и като провери правилността на въззивното решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното: За да отхвърли предявеният иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД въззивният съд е приел, че предварителния договор, сключен между страните е неистински, тъй като подписът положен за „продавач” под процесния предварителен договор, не е поставен от обещателката. Съдът е приел, че в случая е налице хипотезата на чл. 161 ГПК, тъй като ищцовата страна е възпрепятствала събирането на писмено доказателство - оригинала на процесния предварителен договор, чието обявяване за окончателен на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД се иска, а са представени два различни нотариално заверени преписи на същия, което е възпрепятствало точното изпълнение на задачата на графологичната експертиза. Съдът е приел, че в тази връзка експертът е заявил, че подписът в изследваното ксерокопие на договора би могло да е поставен там чрез технически способ, като същото се отнася и до реквизитите на нотариалната заверка, поради което е приел за доказано възражението на ответната страна за неистинност на документа и е отхвърлил предявеният иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД. В касационната жалба против въззивното решение, подадена от ищеца В. Г. Ц. се поддържа, че въззивният съд не е съобразил служебното начало при назначаване на вещо лице-графолог, когато по делото са възникнали въпроси, за които са необходими специални знания в областта на науката и не е поставил допълнителна задача на съдебно-почерковата експертиза да изследва наред с оспореното нотариално заверено копие от предварителния договор и всички оригинални записвания по водените регистри от съответните нотариуси, предвид изявлението на ищеца, че не разполага с оригинала на предварителния договор. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира касационните оплаквания за основателни. В хода на първоинстанционното производство с молба на В. Г. Ц. с вх. № 22111 от 07.05.2009 г. е заявено, че той не разполага с оригинала на предварителния договор, а притежава само нотариално заверено копие от същия. Въпреки това въззивният съд е приел в обжалваното решение, че ищецът не е изпълнил задължението си да представи оригинала на предварителния договор само въз основа на който може да се цени заключението на графологичната експертиза с предмет изследване автентичността на оспорения подпис. Приел е, че в случая е налице хипотезата на чл. 161 ГПК, тъй като ищецът е създал пречки за събирането на допуснато писмено доказателство - оригинала на процесния предварителен договор, а е представил два различни нотариално заверени преписи на същия, което е възпрепятствало точното изпълнение на задачата на графологичната експертиза. В тази връзка е приел за доказано направеното оспорване на истинността на нотариално заверения препис от предварителния договор в производството по чл. 193 ГПК като е възприел тезата, че макар формално предварителния договор да носи подписа на ответницата по касационната жалба/обещател по предварителния договор/ и вещото лице-графолог да е дало заключение, че подписа върху предварителния договор е положен от нея, без наличието на оригинал е невъзможно да се изключи хипотезата подписите, печатите и щемпелите върху предварителния договор да са пренесени от друг документ. Настоящата инстанция намира, че при постановяване на обжалваното решение въззивният съд не е обсъдил всички събрани и релевантни по делото доказателства и е изградил фактическите си констатации единствено въз основа на устно допълненото заключение на вещото лице С. Ч. и неправилно е приложил нормата на чл. 161 ГПК без да съобрази молбата на касатора от 07.05.2009 г. При тези данни той не е съобразил служебното начало при назначаването на вещо лице – графолог, когато по делото са възникнали въпроси, за които са необходими специални знания в областта на науката, а именно след като касаторът е декларирал, че вече не разполага с оригинал от документа, а единствено с нотариално заверен препис, въззивният съд е следвало да възложи допълнителна задача на експертизата, а именно - наред с нотариално завереното копие/я от предварителния договор да извърши проверка на всички оригинални записвания по водените книги от съответния нотариус, заверил датата и подписа на обещателката по предварителния договор, когато преценява подписите на нотариуса, на служителя от кантората му, както и на техните печати и щемпели, което би изключило вероятността положеният подпис за „обещател” да е пренесен от друг документ, при хипотезата, че липсва оригиналът на предварителния договор. Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който след изслушване на допълнителна графологична експертиза със задача посочена по-горе, обсъдена наред с всички релевантни по делото доказателства, да се произнесе по основателността на предявената претенция по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал.3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 923 от 01.12.2010 г., постановено по в.гр.д. № 607 по описа за 2010 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 8 с-в. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :