Ключови фрази
Нищожност и недопустимост на съдебно решение * нередовност на исковата молба * правомощия на въззивната инстанция * неправилна правна квалификация

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

101

 

гр. София, 12.07.2010 година

 

 

            ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и пети май през две хиляди и десета година в състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РОСИЦА КОВАЧЕВА

                                              ЧЛЕНОВЕ:  ЛИДИЯ ИВАНОВА

                                                                      ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

 

при участието на секретаря Лилия Златкова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 857 по описа за 2009г., взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на на ответника Б. И. К. чрез процесуалния му представител адв. П срещу решение от 27.03.2009г. по гр. д. № 2377/2007г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, ІV-Б състав, с което е обезсилено решението от 02.07.2003г. по гр. д. № 000746/2001г. на Софийски районен съд, ГК, 2 състав и делото е върнато на СРС за произнасяне по предявените искове.

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Релевира доводи, че неправилно въззивният съд е приел, че СРС не се е произнесъл по предявения иск, а именно по иск въз основа на договор за заем. Поддържа становище, че в исковата молба ищецът не е конкретизирал, че искът му се основава на договор за заем, направил е това с въззивната жалба и съдът не е съобразил, че ищецът не разполага с възможност да изменя основанието на предявения иск пред въззивната инстанция. Касаторът моли решението на СГС да се обезсили и делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане.

Ответникът У. Г. от гр. С. не изразява становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 от ГПК едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

С определение № 104/23.02.2010г. по т. дело № 857/2009г. ВКС на РБ, ТК, състав на Второ отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по процесуалноправен въпрос, свързан с правната квалификация на предявените искове, задълженията на въззивния съд при предявена искова молба с недостатъци и правомощията на въззивната инстанция, когато първоинстанционният съд е разгледал предявения иск, но е посочил неправилна правна квалификация и не е обсъдил някои от твърдените в исковата молба обстоятелства.

Въззивният съд е приел въз основа на обстоятелствената част от исковата молба, че предявените искове са с правна квалификация чл. 240, ал. 1 ЗЗД – за връщане на заета сума в размер 2 573 лв., и чл. 92, ал. 1 ЗЗД - за заплащане на уговорено обезщетение за забава в изплащането на заетата сума в размер 772 лв. Изложил е съображения, че в исковата молба се твърди, че ищецът е заел на ответника сумата от 2 573 лв., за което се задължил с подписването на запис на заповед и сумата е следвало да бъде върната на 01.05.2001г., а в случай, че плащането бъде просрочено ответникът се задължил да плати общо сумата 3 345 лв., което не е направил и след връчване на нотариална покана. Въззивният съд е констатирал уточнението, направено от ищеца във въззивната жалба, че искът му се основава на договор за заем, и е направил извод, че първоинстанционният съд недопустимо се е произнесъл по пряк менителничен иск, поради което е обезсилил решението на СРС и е върнал делото за произнасяне по предявените искове от друг състав.

Правилно решаващият съдебен състав е приел, че правното основание на иска се определя от съда въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства и, отчитайки твърденията в исковата молба, е съобразил направеното с въззивната жалба уточнение, че претендираната сума е на основание договор за заем, а не на основание запис на заповед, поради което следва да се приложат разпоредбите на чл. 240 – чл. 241 ЗЗД. Не се касае до изменение на предявения иск по реда на чл. 116 ГПК /отм./, а до уточнение на исковата молба с оглед изложените в нея твърдения.

Въззивният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като не е процедирал съгласно чл. 100, ал. 1 и 3 ГПК /отм./. Когато исковата молба е с недостатъци, задължение на въззивната инстанция е да ги отстрани, като даде указания за поправянето им и едва след тяхното отстраняване да определи правното основание на предявения иск. В настоящия случай в исковата молба са изложени твърдения за договор за заем и издаден запис на заповед като обезпечение за връщането на заетата сума. Нито в исковата молба, нито във въззивната жалба са посочени конкретните обстоятелства, въз основа на които се претендира разликата над 2 573 лв. – предоставена на заем сума до 3 345 лв., а именно не е уточнено дали се претендира уговорена между страните неустойка, обезщетение за забава в размер на законната лихва или обезщетение за други имуществени вреди вследствие на неизпълнение на основното задължение в срок. В този смисъл решаващият съдебен състав в нарушение на закона и задължителната съдебна практика на ВКС /Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001г. на ВКС, ОСГК, т. 4/ е постановил решението си, като не е упражнил правомощията си на въззивна инстанция.

Неправилно въззивният съд е обезсилил първоинстанционния съдебен акт и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав. Неправилната правна квалификация, дадена от първоинстанционния съд, прави решението незаконосъобразно, тъй като определянето на действителното правно основание е дейност на съда по приложението на закона, като задължение на съда е да даде вярната правна квалификация и да разгледа предявения иск. Когато първоинстанционният съд не е обсъдил някои от твърдените в исковата молба обстоятелства, въззивният съд като инстанция по същество следва да изложи мотиви относно инвокираните от ищеца факти и обстоятелства. Като не е обсъдил твърдението в исковата молба за заемане на отразената в записа на заповед сума, въпреки че първоинстанционният съд е посочил, че в исковата молба се твърди договор за заем, а именно, че ищецът на 04.04.2000г. е заел на ответника сумата 2 573 лв., за която последният му подписал запис на заповед и се е задължил да му я върне на 01.05.2001г., въззивният съд е постановил неправилно решение.

По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че въззивното решение следва да бъде отменено и делото върнато на Софийски градски съд за отстраняване недостатъците на исковата молба и разглеждане на предявените искове.

Разноски към настоящия момент не следва да се присъждат, а същите трябва да бъдат отчетени при постановяване на решението по същество.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение от 27.03.2009г. по гр. д. № 2377/2007г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, ІV-Б състав.

ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за ново разглеждане от друг състав.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

2.