Р Е Ш Е Н И Е № 84 гр.София, 02.06.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на двадесет и пети май две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев Геновева Николаева при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 4136 по описа за 2016 г. приема следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. К. Ц. против решение №177 от 31.5.2016 г., постановено по в.гр.д.№238 по описа за 2016 г. на Врачанския окръжен съд, Гражданско отделение, с което е обезсилено като недопустимо решение № 145 от 10.03.2016 г. по гр.д. №389 по описа за 2016 г. на Врачанския районен съд в частите, с които са уважени исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, предявени от касатора против [фирма]. Касаторът твърди, че решението на Врачанския окръжен съд е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, поради което моли то да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав или да бъдат уважени предявените искове. Ответникът по касационната жалба [фирма] оспорва жалбата и моли решението на Врачанския окръжен съд да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното: Касационната жалба на В. Ц. срещу решението на Врачанския окръжен съд е допустима: подадена е от легитимирана страна в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, с което този съд се е произнесъл по искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 156 от 28.02.2017 г. по настоящото дело на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпросите допустимо ли е решението, постановено срещу правосубектно юридическо лице-правоприемник по закон на прекратено чрез преобразуване на правната форма търговско дружество, ако исковата молба е била насочена срещу прекратеното с преобразуването дружество и може ли първоинстанционният съд служебно да конституира като страна в процеса правоприемника на прекратеното чрез промяна на правната форма дружество. За да се даде отговор на поставените въпроси, следва да се изясни какво представлява преобразуването на капиталовото търговско дружество и каква е неговата същност като юридически факт. Същественото за преобразуването е, че като юридически факт по правило то има едновременно правопрекратяващо и правопораждащо действие. Ако за критерий се вземе съдържанието на промените между прекратеното и образуваното търговско дружество, се различават два вида преобразуване. При единия вид се касае за промяна във вида търговско дружество, означено в Търговския закон като промяна във формата, или по-точно-преобразуване чрез превръщане/конвертиране/ от един дружествен вид в друг дружествен вид/ от СД в ООД, от ООД в АД и др./. Вторият вид преобразуване се отнася до броя на търговските дружества, с които се извършва концентрация или деконцентрация. На мястото на две или повече търговски дружества се създава едно или на мястото на едно се образуват няколко търговски дружества./”Капиталови търговски дружества”, ИК „Труд и право” от 2011 г.,обща редакция на проф. д-р Огнян Герджиков, стр.236/. В настоящата хипотеза се касае за преобразуване от първия вид, при която участва само едно преобразуващо се дружество и само едно новоучредено дружество, като правоприемството между тях винаги е общо. По тази причина по правило преобразуващото се и новоучреденото дружество имат един и същ материален и персонален субстрат/имущество и членски състав/, като задължително е различен само видът на двете дружества/пак там-стр.295/. След като прекратяването и учредяването се извършват едновременно, правоприемството е общо, а имуществото и членският състав са едни и същи, правосубектността на преобразуващото се дружество не изчезва в нито един момент, за разлика от хипотезата при смърт на физическо лице или заличаване на юридическо лице без правоприемство. След смъртта и до конституирането на наследниците починалият няма правосубектност, поради което спрямо него не могат да се предприемат валидни процесуални действия заради липса на тази абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска. Когато обаче е осъществено преобразуване чрез промяна на правната форма на търговско дружество, такава загуба на правосубектност няма. Касае се за едно и също юридическо лице, което до вписването на преобразуването в търговския регистър има една правно-организационна форма, а след това придобива друга, като правата и задълженията преминават изцяло и без промеждутък от време върху новоучреденото дружество/чл.264з от ТЗ/. Всичко това означава, че когато ищецът посочи в исковата си молба като ответник търговско дружество, което преди това се е преобразувало чрез промяна на правната форма, не е налице начална липса на правосубектност, която води до недопустимост на процесуалните действия. Съдът е длъжен съгласно чл.7, ал.1 от ГПК служебно да провери процесуалната правоспособнобност и да коригира сгрешената в исковата молба правна форма на надлежния ответник/решение № 777 от 11.01.2011 г. по гр.д. №329/2010 г. на Трето Г.О. на ВКС, № 267 от 8.4.2010 г. по гр.д. № 397/2009 г. на Четвърто Г.О. на ВКС/. Когато първоинстанционният съд извърши това законосъобразно процесуално действие, нередовността на исковата молба е отстранена с обратна сила/чл.129, ал.5 от ГПК/ и преобразуваното чрез промяна в правната форма дружество има правосубектност да отговаря по предявените искове. Ето защо е неправилно в този случай въззивният съд да обезсилва първоинстанционното решение поради липса на правосубектност/решение № 116 от 18.06.2015 г. по т.д. №484/2014 г. на Първо Т.О. на ВКС/. Въззивният съд е длъжен сам да предприеме действия по отстраняване на евентуално допуснатите процесуални нарушения/ решение от 16 април 2015 г. по гр.д. № 5671/2014 г. на Трето Г.О. на ВКС/. От този отговор на въпросите следва, че първоинстанционното решение, постановено по отношение на [фирма] е допустимо, макар в исковата молба дружеството погрешно да е било посочено като събирателно, след като първоинстанционният съд е отстранил тази нередовност. Ето защо обжалваното въззивно решение за обезсилване на решението на Врачанския районен съд е неправилно и следва да бъде касирано. Делото трябва да бъде върнато на друг състав на въззивния съд за ново разглеждане и произнасяне по съществото на спора. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 177 от 31.05.2016 г., постановено по в.гр.д. № 238 по описа за 2016 г. на Врачанския окръжен съд, Гражданско отделение. ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане на друг състав на Врачанския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: