Ключови фрази
Нищожност * договор за покупко-продажба * договор за заем * нищожност на договор за продажба * конституиране на страни


                       Р Е Ш Е Н И Е
         405
                            София, 04.05.2010 г.
 
                         В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А
    Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети април хиляди и десета година в състав:

                                                                            Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева

При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 4515/08 г. /по описа на IV-то г. о./, и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
С решение № 549 от 13.02.2008 г. по гр. д. № 640/05 г. Ловешкият районен съд уважил предявен срещу П. К. П., Д. Л. П. и Х. Д. Л. иск за нищожност на договор за покупко-продажба, сключен с н. а. № 148 от 25.04.2001 г., с който Д. И. Д. продала на П. Кр. П. по време на брака му с Д. Л. П. , недвижим имот, подробно описан, на основание чл. 26 ЗЗД поради нееквивалентност на престациите, и отменил нотариалния акт.
С решение № 113 от 02.06.2008 г. по в. гр. д. № 158/08 г. на Л. окръжен съд това решение е обезсилено в частта, с която искът е уважен срещу Х. Д. Л. и производството по делото е прекратено. В останалата част решението е оставено в сила и е постановено, че договорът е нищожен поради противоречие със закона - основание по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
С определение № 454 от 26.05.2009 г. по жалба на ищцата е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която първоинстанционният съдебен акт е обезсилен по иска срещу Х. Д. Л. и производството е прекратено. Поставен за разрешаване при предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е процесуалноправният въпрос за правния интерес и надлежните страни по този иск.
Със същото определение не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в останалата част, по жалбата на П. Кр. П. и Д. Л. П.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:
С влязлата в сила част на въззивното решението е прието, че договорът за покупко-продажба между ищцата Д продавач и ответника П купувач, сключен с н. а. № 148/2001 г., прикрива съглашение, с което заемодателят и длъжницата са уговорили предварително начин на удовлетворяване на кредитора по договора за заем, различен от предвидения в закона. Вместо да обезпечи вземането си чрез ипотека и при евентуално неизпълнение да се удовлетвори по реда на принудителното изпълнение върху ипотекирания имот, кредиторът е станал собственик на имота чрез тази сделка. С оглед на тези данни и като се позовал на уговорката за обратно изкупуване, съдържаща се в предварителния договор за покупко-продажба между същите страни, въззивният съд приел, че договорът е нищожен съгласно чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
По делото е установено и това, че на 13.08.2001 г. с н. а. № 171/01 г. П. П. продал на Х. Л. спорния по делото имот. Легитимирайки се за собственица, Л. предявила срещу Д. Д. иск по чл. 108 ЗС, уважен с решение № 1* от 17.12.2001 г. по гр. д. № 1760/01 г. на Л. районен съд, въззивното производство по което е спряно.
За да обезсили като недопустимо първоинстанционното решение по иска за нищожност на договора от 25.04.2001 г., въззивният съд приел на първо място, че липсва пасивна процесуална легитимация, тъй като ответницата Л не е страна по договора между първоначалния приобретател и ищцата и последната може да защити правата си с друг иск, касаещ сключения между П договор. На второ място не са налице условията на чл. 117, ал. 4 ГПК /отм./, по реда на който Л. е конституирана като страна, тъй като не съществува връзка между отговорността на първоначалния и на новия ответник по делото.
Касационната жалба, подадена от ищцата, е неоснователна.
Ищцата е продавач по обявения за нищожен договор за покупко-продажба, а ответницата Л е последващ приобретател, придобила имота от купувача по първата прехвърлителна сделка. В това качество тя е лице, чуждо на правния спор между страните по първоначалната сделка. Затова установителният иск е недопустим като предявен срещу ненадлежна страна както в материалното, така и в процесуалното правоотношение. Друго би било правното положение, ако последващата приобретателка е конституирана като трето лице - помагач. В този случай тя ще е обвързана от мотивите на решението - чл. 179, ал. 2 ГПК /отм./. Страните обаче не са изправени пред тази хипотеза.
Данните по делото са наложили законосъобразния извод на въззивния съд, че ищцата разполага с правната възможност да предяви друг иск, касаещ сключения между Л договор за покупко-продажба. Доколкото е установено, че последващата приобретателка, легитимирайки се с нотариалния акт от 13.08.2001 г., е предявила иск по чл. 108 ЗС, то първоначалната собственица в качеството си на ответница следва да противопостави и изчерпи всички възражения, които има срещу заявеното придобивно основание. В производството по ревандикационния иск, при позоваване на влязлото в сила решение по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, съдът ще разреши въпроса дали договорът от 13.08.2001 г. има вещнопрехвърлителен ефект, при положение, че продавачът по него се е разпоредил с чужда вещ.
С оглед горното, поставеният от ищцата, сега касатор, процесуалноправен въпрос: дали търсената защита срещу ответницата Л е допустима, е разрешен от въззивния съд при точно приложение на закона. Не са налице касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК и затова съгласно чл. 293, ал. 1, предл. 1 ГПК обжалваното решение следва да се остави в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 113 от 02.06.2008 г. по в. гр. д. № 158/08 г. на Л. окръжен съд в частта, с която е обезсилено решение № 549 от 13.02.2008 г. по гр. д. № 640/05 г. на Л. районен съд в частта, с която предявеният от Д. И. Д. иск за нищожност на договор за покупко-продажба, сключен с н. а. № 148/01 г., е уважен срещу Х. Д. Л., и производството в тази част е прекратено.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: