РЕШЕНИЕ № 410 София, 28 декември 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на десети октомври две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1124 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на Сливенския окръжен съд от 14.06.2011 г. по гр.д. № 208/2011, с което е отменено частично решението на Сливенския районен съд от 14.03.2011 г. по гр.д. № 6899/2010, като са уважени предявеният иск по чл. 227, ал. 5 ЗЗД за обезщетение в размер на 1.029 лева при отмяна на дарение със законната лихва по чл. 86 ЗЗД. Обжалването е допуснато поради значението на материалноправните въпроси за момента, към който се оценява обогатяването на надарения и правното значение на обедняването на дарителя. По повдигнатите правни въпроси Върховният касационен съд намира, че правилата за неоснователното обогатяване, уредени в чл. 59 ЗЗД се прилагат само когато отношенията между страните не са уредени от особени или от други общи правила (затова отговорността по чл. 59 ЗЗД е субсидиарна). Когато договорите се развалят, отменят или прекратяват по друга причина (напр. отказ от договора, настъпване на прекратително условие и др.), отношенията между страните се уреждат от правилата за съответния договор, а ако липсват такива – от правилата на чл. 55 – 58 ЗЗД. Сходно е положението и при недействителност на договорите (прилага се чл. 34 ЗЗД, който след 1993 г. възпроизвежда разрешението на чл. 55 – 58 ЗЗД), при извършването на разходи за запазването на чужда вещ или за подобряването й от владелец (прилагат се чл. 70 – 74 ЗС) или съсобственик (прилага се чл. 30 ЗС), при воденето на чужда работа (прилага се чл. 60 – 62 ЗЗД) и др. Съгласно чл. 227 ЗЗД отмяната на дарението поражда правото на дарителя да иска връщане на даденото, а ако надареният се е разпоредил с подареното преди предявяването на иска – правото на обезщетение за това, с което надареният се е обогатил. Обедняването на дарителя не е включено в хипотезата на чл. 227, ал. 5 ЗЗД и е без правно значение. Д. се обеднява и надареният се обогатява при извършването на дарението. Това разместване на блага е основателно и не това обогатяване има предвид законодателят при последваща отмяна на дарението (това разместване на блага има значение при недействителност на дарението). Ако надареният се разпореди с подареното, той се разпорежда със свое имущество и се обеднява или обогатява въз основа на своето разпореждане. Релевантното обогатяване (с оглед разпоредбата на чл. 227, ал. 5 ЗЗД) на надарения настъпва при предявяването на основателния иск за отменяване на дарението. За това свое обогатяване дължи обезщетение надареният, проявил непризнателност в съответната тежка форма. Ако подареното е у него, тъй дължи връщането му с плодовете от този момент, а ако подареното не е (или не се намери) у него, той дължи равностойността му в пари към този момент със законната лихва (срв. чл. 332 ЗНасл./1889). В условията на спокоен пазар размерът на обезщетението може да бъде определен към момента на настъпването на вредите, а вредите от забавеното изпълнение на задължението за плащане на обезщетението да бъдат компенсирани от законната лихва. Когато пазарът не е спокоен (изпитва резки колебания), съдът не може да извърши оценката към момента на настъпването на вредите, тъй като е длъжен да съобрази пазарните промени до предявяването на иска, а съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК и пазарните промени след предявяването му (новонастъпили обстоятелства, които са от значение за спорното право). Като се вземе предвид, че силата на пресъдено нещо установява съществуването на вземането (в т.ч. неговия размер) към приключването на съдебното дирене, това е моментът към който интегралното обезщетение трябва да осигури възможността на кредитора да си набави предмета на задължението. Разбира се, няма пречка според особеностите на отделния случай съдът да извърши оценката и към друг момент (например момента на пика на цените – когато се претендират вредите от разрушаването на подарената вещ, станало след предявяване на иска), но във всички случаи законната лихва върху обезщетението трябва да бъде присъдена от момента, към който съдът е извършил оценката на вредите. Обстоятелството, че кредиторът претендира вреди по оценка към предявяването на иска или към друг момент със съответната лихва, не пречи съдът (без да е необходимо изменение на иска), в пределите на претендираната сума, да ги определи към различен подходящ момент, като съобрази и от кога да присъди законна лихва. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ответницата, която е отчуждила подарения имот преди вписването на исковата молба за отменяване на дарението отговаря за обезщетение според правилата за неоснователно обогатяване, т.е. според оценката на подареното към момента на дарението, тъй като в това се изразява обедняването на дарителя. Ако надареният се е възползвал повече, той не дължи да предаде реализираната по-голяма полза на дарителя. Правилно въззивният съд е приел, че след като се е разпоредила с подареното преди предявяването на иска, ответницата не може да върне подареното и дължи обезщетение за това, с което се е обогатила. В нарушение на закона обаче съдът е приел, че релевантното обогатяване е това към момента на извършването на дарението, както и че дължимото обезщетение не обхваща всичко, от което проявилата непризнателност надарена се е възползвала. Правилата за неоснователното обогатяване, уредени в чл. 59 ЗЗД се прилагат само когато отношенията между страните не са уредени от особени или от други общи правила, в т.ч. тези по чл. 55 – 58 ЗЗД. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. По делото е установено, че по предявен на 07.10.2009 г. иск извършеното от ищцата през 1974 г. дарение е отменено поради непризнателност на ответницата, която е отчуждила подарения имот преди предявяването на иска. Паричната равностойност на имота към 28.02.1974 г. е 1.029,00 лева, а към 07.02.2011 г. – 15.778,00 лева. Видно от изложеното ответницата дължи на ищцата обезщетение за това, с което се е обогатила към 07.10.2009 г. С оглед предявения размер на иска и предвид обстоятелството, че цените на недвижимите имоти в периода 07.10.2009 – 07.02.2011 г. намаляват размерът на обезщетението следва да бъде определен на 15.778,00 лева. От този момент се дължи и законна лихва върху обезщетението. На ищцата Ж. П. Б. следва да бъдат присъдени и съответната част от разноските по делото в размер на 1.625,00 лева. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решението на Сливенския окръжен съд от 14.06.2011 г. по гр.д. № 208/2011. ОСЪЖДА М. Н. Р. от С. да заплати на Ж. П. Б. от С. сумата 15.778,00 лева на основание чл. 227, ал. 5 ЗЗД със законната лихва от 07.02.2011 г. на основание чл. 86 ЗЗД, както и сумата 1.625,00 лева. разноски за всички инстанции, а в полза на Върховния касационен съд – държавна такса в размер на 631,12 лева на основание чл. 78, ал. 6 ГПК. ОТХВЪРЛЯ предявения от Ж. П. Б. от С. срещу М. Н. Р. от С. иск за законна лихва по чл. 86 ЗЗД за времето от предявяването на иска 07.12.2010 до 07.02.2011 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.