Ключови фрази
Отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК * отмяна-нарушено право на участие

Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

 

15

 

София, 28.01.2010 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 19 януари две хиляди и десета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЖАНИН СИЛДАРЕВА

  ЧЛЕНОВЕ:  ДИЯНА ЦЕНЕВА

                                      БОНКА ДЕЧЕВА

 

при участието на секретаря Даниела Никова

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

гр.дело 474 /2009 година

Производството е по чл. 307 ал.2 от ГПК

Образувано е по молба на О. “Б” – Б. група гр. Б. за отмяна на основание чл. 303, ал.1 т.5 от ГПК на решение № 1* от 27.06.2007г., постановено по гр.д. № 127/2007г. на Бургаски районен съд, с което е признато за установено по отношение на Б. общност “Б” с адрес гр. Б., ул. “. № 44, че не е собственик по дарение на дворно место с площ 252 кв.м. в гр. Б., на ул. “. № 44, представляващо УПИ № І* от кв. 93, ведно с построената в същото масивна жилищна сграда със застроена площ 56,90 кв.м. по отрицателен установителен иск, предявен от И. С. С..

М. твърди, че поради нарушение на процесуалните правила за призоваване на ЮЛ, каквото счита че, е бил лишен от възможността да участва в делото.

Ответникът по молбата оспорва допустимостта и основателността й, като я счита просрочена и изходяща от лице, което не установява, че е било страна по делото, по което е постановено атакуваното решение, а по същество счита, че съдът е спазил стриктно нормата на чл. 51, ал.4 от ГПК/отм/, поради което няма основание за отмяна на решението.

Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявеното в молбата основание по чл. 303, ал.1 т.5 от ГПК и данните по делото, приема следното:

Съдът намира молбата за допустима поради следното:

Наведеното основание за отмяна е по чл. 303, ал.1 т.5 от ГПК. Съгласно чл. 305, ал.1 т.5 от ГПК срока за подаването на молба за отмяна при това основание е три месеца и започва да тече от узнаване на акта за отмяна. Със ЗИДГПК /ДВ бр.50/2008г. в сила от 01.03.2008г. крайния едногодишен срок в тази хипотеза отпадна. Така основният въпрос е кога молителят е узнал за решението. В хода на производството той е приеман за редовно призован на основание чл. 51, ал.4 от ГПК и книжата са прилагани към делото. С молба от 04.11.2008г. представляващият молителя А. Т. З. е поискал копиране на страници от делото, между които и 116 и 117. На тези страници се намира решението по делото. От този факт не може да се съди, че той е разбрал съдържанието на решението, а няма доказателства кога е получил преснетите копия от него. Молбата е подадена на 26.02.2009г. и затова следва да се приеме, че е в срок.

Второто възражение на ответника е по легитимацията на молителя, като се оспорва качеството му на страна по делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. Молбата изхожда от О. “Б” – Б. група гр. Б., а решението е постановено по отношение на Б. общност “Б”. Видно от доказателствата по делото, макар ответника да е изписан с това наименование в исковата молба и в диспозитива на решението, по делото е приложено удостоверение от Община Б. от 15.01.2007г., в което в регистъра на общината е записано О. “Б”. Видно от чл. 26.2 от Устава на О. “Бяло б. България, утвърден със заповед № Р*5г. на зам.министър председателя, в едно населено место може да се образува само едно Б. общество.

По изложените съображения, съдът приема, че молбата изхожда от процесуално легитимирана страна, която може да иска отмяна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима

Разгледана по същество, молбата е неоснователна поради следното:

В исковата молба адресът на посочения ответник Б. общност “Б” гр. Б. е ул. “. № 4*ъдът е оставил исковата молба без движение за представяне на актуално удостоверение за регистрация, тъй като представеното с исковата молба е било от 22.01.2002г., а иска е предявен на 18.01.2007г. – след влизане в сила на Закона за вероизповеданията /ДВ бр. 120/29.12.2002г. В новото удостоверение, издадено от Община Б. № 9* от 15.01.2007г. е посочено, че О. “Б” Б. е регистрирано на адрес ул. “. № 44. На този адрес са изпращани съдебните книжа – съобщения и призовки по делото, но е отразено от призовкаря, че къщата е празна и няма на кого да се връчат книжата. Съдът е приел, че ответника, като ЮЛ е редовно призован на основание чл. 51, ал.4 от ГПК на адреса по регистрация.

Процедирайки по този начин, съдът не е нарушил процесуалните правила. Нормата на чл. 51, ал.4 от ГПК /отм/ предвижда призоваване на ЮЛ по последния адрес, на който е регистрирано в съответния регистър. Ако ЮЛ е променило този адрес и не е съобщило новия адрес, то се счита редовно призовано, като призовките и съобщенията се прилагат по делото. Ответникът Б. общество “Б” гр. Б., като местно поделение на официално регистрирано вероизповедание съгласно чл. 6, ал.1 изр. 2 от Закона за изповеданията от 1948г. има статута на ЮЛ. Този закон е отменен към момента на подаване на исковата молба със Закона за вероизповеданията. /бр. 120 от 29.12.2002 г./, но съгл. пар.2 от ЗВ дадения статут на ЮЛ по чл. 6 от Закона за изповеданията на регистрираните вероизповедания се запазва. Предвидено е само служебно вписване на местните вероизповедания със статут на ЮЛ в съответния ОС по инициатива на кметовете на общините. Неизпълнението на задължението на кмета обаче да изпрати служебно документите за извършване на съдебна регистрация в едномесечен срок не преклудира правата на тези ЮЛ и не влияе върху правосубектността им. Тъй като регистрацията в съответния окръжен съд е служебна по почин на кмета, то тя би се извършила на същия адрес, на който ЮЛ е регистрирано и в общината. Видно от цитираното удостоверение от Община Б., молителят – ответник по иска, по който е постановено атакуваното решение е местно поделение, което в съответствие със ЗИ е било регистрирано в общината, съставлявало е ЮЛ и е запазило това качество независимо, че не е извършена служебно регистрация в Окръжния съд по местоседалището му. Молителят не доказва да е извършил регистрация по негово искане на нов, различен адрес от този по регистъра – Б. , ул. “. № 4*ъщевременно длъжностното лице, натоварено да връчва призовки е установил, че къщата на посочения адрес по регистрацията е празна. Отмененият ГПК не предвижда процедура за поставяне на съобщение в пощенска кутия за явяване в съда за получаване на книжа. Нормата на чл. 46, ал.2 от ГПК /отм/ е неприложима, тъй като тя се отнасяше само за физически лица, на които призоваването можеше да се извърши и чрез съсед. За ЮЛ не бе предвидена подобна възможност. В този смисъл доводът на молителя, че е нарушен този текст е неоснователен. Неприложим е и чл. 42, ал.1 от ГПК /отм/, тъй като посочването на съдебен адрес за призоваване важи само за делото, по което е посочен и не може на него да се призозаза същото лице по друго дело дори страните по двете дела да са еднакви. Това важи и за адреса на пълномощник на ЮЛ. При липса на доказателства за наличие на представителна власт по настоящото дело, призоваването на ответника не може да се извърши редовно чрез изпращане на призовки и съобщения на негов пълномощник по друго дело.

Неоснователен е и доводът, че ако ответника не е бил намерен на адреса е следвало съдът да постанови призоваване на централното вероизпорведание. Щом местното поделение е отделно ЮЛ, то за съда няма задължение на призовава друго ЮЛ, към което първото е организационно свързано. Централното вероизповедание, като отделно ЮЛ не е било страна по делото и за съдът не е съществувало задължение нито да го призовава, нито да го уведомява.

По изложените съображения, молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на О. “Б” – Б. група гр. Б. за отмяна на основание чл. 303, ал.1 т.5 от ГПК на решение № 1* от 27.06.2007г., постановено по гр.д. № 127/2007г. на Бургаски районен съд

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: