Р Е Ш Е Н И Е № 103 гр. София, 12 февруари 2013 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 216 по описа за 2013 г Производството е образувано по искане на осъдения К. Р. Г., депозирано на 9.01.2013 г, за възобновяване на ВНОХД № 2051/12 по описа на Софийски градски съд, по което е постановено решение № 870 от 9.07.2012 г, с което е изменена присъда на Софийски районен съд от 13.02.2012 г, по НОХД № 22595/11, както следва: - определено е наложеното наказание „лишаване от свобода” да бъде изтърпяно чрез настаняване на подсъдимия в затворническо общежитие от закрит тип, - определен е закрит тип затворническо заведение за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода”, приведено в изпълнение, на основание чл. 68 НК, - намален е уваженият размер на присъденото обезщетение за имуществени вреди на 483, 60 лв, а искът е отхвърлен до пълния му размер от 520 лв, - подсъдимият е осъден да заплати на пострадалата обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 900 лв, - постановено е заплащане на дължимата държавна такса върху уважените размери на гражданските искове, - присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда е постановено следното: - подсъдимият К. Р. Г. е признат за виновен в това, че на 31.08.2011 г, в [населено място], е отнел чужда движима вещ, на стойност 483, 60 лв, от владението на П. Т. К. с намерение противозаконно да я присвои, като за това употребил сила, с оглед на което и на основание чл. 198, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на три години „лишаване от свобода”, при „строг” режим, със зачитане на предварителното задържане, считано от 24.10.2011 г до влизане на присъдата в сила, - на основание чл. 68 НК, е приведена в изпълнение присъда, постановена по НОХД № 414/06 на СРС, с наложено наказание шест месеца „лишаване от свобода”, което да бъде изтърпяно при „строг” режим, - на основание чл. 45 ЗЗД, подсъдимият е осъден да заплати на пострадалата обезщетение за имуществени вреди, в размер на 484 лв, а искът за неимуществени вреди, в размер на 900 лв, е отхвърлен. Искането е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Изтъква се, че обективната истина не е разкрита, че авторството на деянието в лицето на осъдения не е доказано по несъмнен начин, че доказателственият анализ е извършен в нарушение на чл. 14 НПК, че неправилно са игнорирани обясненията на подсъдимия, подкрепени от показанията на св. Т., св. Д., св. П. и св. Й., че дадено от пострадалата описание на извършителя не съвпада с външния вид на осъдения, че разпознаването от досъдебното производство е проведено в нарушение на чл. 170 НПК. Иска се да бъде отменен въззивният акт и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на искането. Осъденият моли делото да бъде възобновено. Частният обвинител и граждански ищец пледира за оставяне на искането без уважение. Повереникът на частния обвинител и граждански ищец изразява становище в писмен вид за неоснователност на искането. Представителят на ВКП счита, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо: подадено е от лице, имащо право да поиска възобновяване, при спазване на законоустановения срок, и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е неоснователно. ВКС намери, че релевираното основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е налице. Обективната истина по делото е разкрита. Въззивният съд е анализирал събраните доказателства, стриктно спазвайки изискванията на чл. 14 НПК и правилата на формалната логика. Осъждането на подсъдимия почива на надлежна доказателствена основа, поради което неоснователно се твърди, че авторството не е доказано, съгласно изискванията на чл. 303, ал. 2 НПК. По искане на защитата са разпитани св. Т., св. П., св. Д. и св. Й.. Техните показания са подложени на внимателен анализ в контекста на останалите доказателствени източници и правилно е прието, че същите не създават алиби на подсъдимия и не разколебават обвинителната теза. Верен е изводът, че не следва да се дава вяра на посочените от защитата свидетели, тъй като техните показания взаимно си противоречат и будят съмнение относно тяхната достоверност. Така например, св. П. е заявила, че на 31.08.11 г, към 11-12 ч, е отишла в дома на подсъдимия и го е заварила все още сънен. За същия факт обаче св. Й. е била категорична, че към 11 ч на същата дата, подсъдимият вече е бил пред блока и е играел на топка с друго момче. Непоследователни са и показанията на св. Т. и св. Д., пресъздаващи едни и същи събития / например, различни са техните твърдения относно обстоятелството къде са консумирали закупените от верига за хранене „Събуей” сандвичи /. Вярно са интерпретирани и обясненията на подсъдимия, които не напълно кореспондират с показанията на св. Т., макар и двамата да поддържат версията, че на инкриминираната дата през целия ден са били заедно. В същото време, твърденията на св. К. са ясни, последователни и еднопосочни, поради което и правилно същите са кредитирани и поставени в основата на осъдителните съдебни актове. Пострадалата е разпитана на 31.08.11 г и още тогава е дала подробно описание на нападателя, разяснявайки в кой момент го е възприела / в момента, когато той се е обръщал неколкократно към нея, за да провери дали го преследва /. За втори път пострадалата е разпитана на 24.10.2011 г. Същия ден е проведено и разпознаването, при което св. К. категорично е посочила подсъдимия като неин нападател. Вярно е, че на протокола за разпит като свидетел е вписано, че разпитът е проведен за времето от 15, 00 часа до 15, 15 часа, а в протокола за разпознаване е вписано, че следственото действие е проведено от 10, 10 ч до 10, 25 часа. Тази грешка обаче е техническа и като такава не е повлияла на годността на самото следствено действие, а и същественото е, че св. К. е дала подробно описание на извършителя още при първия си разпит / този от 31.08.11 г /. От друга страна, в съдебната фаза пострадалата не е проявила колебание относно лицето, което я е нападнало, а е посочила присъстващия в съдебната зала подсъдим като извършител. Вярно е интерпретирана и справката за водени разговори от мобилен телефон със сим-карта, собственост на друго лице. Правилно е отбелязано, че липсват доказателства именно подсъдимият да е водил разговорите от[жк], отбелязани в справката, касаещи времето на инкриминираното деяние, тоест, верен е изводът, че това писмено доказателство не може да се цени в подкрепа на лансираната от подсъдимия версия. Липсата на допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения изключва възможността за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд, а искането в тази насока не може да бъде удовлетворено. По изложените съображения, ВКС намери, че искането е неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 425 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения К. Р. Г. за възобновяване на ВНОХД № 2051/12 по описа на Софийски градски съд, по което е постановено решение № 870 от 9.07.2012 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: