5 Р Е Ш Е Н И Е № 343 С., 20.12.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 10 декември две хиляди и тринадесета година в състав: Председател: Ценка Георгиева Членове: М. Иванова И. Папазова При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 2818/2013г., за да се произнесе взе пред вид следното: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 980 от 02.10.2013г., постановено по настоящото дело № 2818/2013г. на ВКС, ІІІ г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІІ-г възз. с-в, № 8089 от 03.12.2012г. по в.гр.д. № 16659/2011г., с което е оставено в сила решението на Софийски районен съд, 40 с-в, от 18.07.2011г. по гр.д. № 5933/2006г., с което е отхвърлен предявеният от В. Н. Т. против Е. Б. Я. иск по чл. 28 ЗЗД за унищожаване на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 16.03.2005г., с който наследодателят на ищцата Т. Н. Т. е продал на ответника собственото си жилище. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправния въпрос „за правното значение на погрешните представи у страната при сключване на договора, когато те не са предизвикани нито от насрещната страна, нито от трети лица” поради противоречие на въззивното решение на решение № 396/28.10.2011г. по гр.д. № 472/2010г. ІV г.о. ВКС. Ответникът Е. Б. Я. от [населено място] не е изразил становище. В отговор на поставения въпрос, по които е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното: С посоченото по-горе решение № 396/28.10.2011г. по гр.д. № 472/2010г. ІV г.о. ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК за уеднаквяване на съдебната практика по въпроса „за правното значение на погрешните представи у страната при сключване на договора, когато те не са предизвикани нито от насрещната страна, нито от трети лица” е прието, че волята на страната е опорочена винаги, когато при сключването на договора тя е имала погрешна представа за съдържанието на насрещните престации (предмета на договора), което е основание за неговото унищожаване. Грешка е налице, когато насрещната страна или трето лице е предизвикало невярната представа без умисъл, при непредпазливост или дори неволно, както и когато страната сама е изпаднала в заблуждение, преценявайки погрешно фактите и обстоятелствата. Увреденото здраве на страната няма самостоятелно правно значение, но ограничената възможност да се преценяват фактите (без да се е стигнало до ограничена вменяемост или невменяемост), податливостта на внушение и други подобни душевни състояния може да улеснят възникването на невярна представа. Волята обаче е опорочена от съществуването на невярната представа, а не от обстоятелствата, които са я породили или улеснили. Настоящият състав на ВКС споделя изразеното по-горе становище по поставения въпрос. По основателността на касационната жалба: За да отхвърли предявения от В. Н. Т. против Е. Б. Я. иск по чл. 28 ЗЗД за унищожаване поради грешка в предмета на договора за покупко-продажба на недвижим имот, с който наследодателят на ищцата Т. Н. Т. е продал на ответника собственото си жилище, въззивният съд е приел, че не са доказани неверни представи, които са от решаващо значение за сключването му. Умишлено въвеждане в заблуждение относно характера на сделката /според ищцата наследодателят й е смятал, че сключва договор за заем на парична сума за да си плати парното/ от ответника или от трето лице, не са предмет на производството. Събраните по делото доказателства не обосновават и извод за наличие на обективно, несъзнателно несъгласие в представата на наследодателя на ищцата като продавач, доколкото към деня на сделката - 16.03.2005г., последният не е могъл да разбира значението и последиците на покупко-продажбата. Иск за унищожаемост на сделката като сключена от дееспособно лице, което при сключването й не е могло да разбира и ръководи действията си, следва да се преценява във връзка с разпоредбата на чл. 31 ЗЗД. Съгласно ал. 2 на посочения текст обаче унищожението на такъв договор не може да се иска след смъртта на лицето, освен ако преди смъртта е било поискано поставянето му под запрещение, или ако доказателството за недееспособността произлиза от същия договор. В случая тези предпоставки не са налице и не това е основанието, заявено с предявения иск. По тези съображения съдът е отхвърлил иска. Предвид дадения по-горе отговор на поставения въпрос жалбата е основателна. В. съд е смесил основанията за унищожаемост на договорите поради грешка в предмета /чл. 28 ЗЗД/ и поради невъзможност за разбиране или ръководене на действията /чл. 31 ЗЗД/. До този извод съдът е стигнал и поради допуснати процесуални нарушения, довели до необоснованост на съдебния акт. Съдът не е дал вяра на част от свидетелите поради евентуалната им заинтересованост, без да ги обсъди във връзка с представените по делото писмени доказателства и да ги съпостави с останалите свидетелски показания. Изложеното налага отмяна на въззивното решение и разглеждане на спора по същество от настоящата инстанция. Предявеният от В. Н. Т. против Е. Б. Я. иск намира правно основание в чл. 28 ЗЗД. Иска се унищожаване на договор за покупко-продажба на недвижим имот, с който наследодателят на ищцата Т. Н. Т. е продал на ответника собственото си жилище, поради грешка в предмета - според твърденията в исковата молба наследодателят на ищцата е смятал, че сключва договор за заем на парична сума за да си плати парното, а не покупко-продажба на жилището. От показанията на разпитани по делото свидетели /Л. Иванова, В. Т., Н. М., М. С./ е установено, че починалият Т. Т. е страдал от алкохолна зависимост поради което е бил уволнен от работа. Дължал около 1000 лв. на Т. за изразходвана топлинна енергия, и твърдял до смъртта си, че е взел пари на заем за погасяване на дълга. Считал, че е подписал договор за заем на пари, а не за продажба на жилището, а след справката при нотариуса не можал да понесе мисълта, че е продал жилището си, и починал от притеснение – св. Иванова. Сделката за продажба на апартамента е сключена на 16.03.2005г. за сумата 15 000 лв. От представените фискални бонове е видно, че задължението към [фирма] в размер на 1061,35 лв. е погасено на 10.03.2005г. За убеждението на продавача по сделката, че сключва договор за заем на пари, говори и обстоятелството, че след сключването на сделката той е искал в заем пари от св. Т. /около 1000 лв./ за да погаси „заема”. След датата на сделката са правени и опити с подписани от него документи за получаване на кредит чрез кредитна карта. По нищо не е личало да е получил пари от продажбата – продължил да живее мизерно. След сключването на продажбата продължил да живее в жилището си без притеснения, че жилището вече не е негово. Никой не е изисквал освобождаването му. Съвкупната преценка на всички доказателства по делото сочи на грешна представа у продавача, че сключва договор за заем на пари, с които да погаси задължението си за изразходвана топлинна енергия. Видно от заключението на вещото лице психиатър, поради зависимостта към алкохола /алкохолна енцефалопатия/ е настъпила личностова промяна с емоционално-волеви и когнитивни нарушения, което е благоприятствало създаването на грешна представа относно извършваната сделка. Според вещото лице разбирането на разликите в по-сложни понятия като различни видове сделки, е представлявало трудност за него поради личностовата промяна, която включва опростено мислене, намалена възможност за формиране на абстрактни понятия, намалената волева устойчивост при предлагане на алкохол. Изложеното мотивира ВКС да приеме, че извършената с нот. акт № 23/16.03.2005г. продажба, с която Т. Н. Т. е продал на Е. Б. Я. апартамент № 76, находящ се в [населено място],[жк], е недействителна поради грешка в предмета. Договорът е сключен от продавача с невярната представа, че сключва договор за заем на парични средства за да погаси задължението си към Т. С.. Без значение е от кого е предизвикана тази представа, дали ответникът е подпомогнал създаването й и дали е знаел за нея. По изложените съображения въззивното решение и оставеното с него в сила първоинстанционно решение следва да се отменят и да се унищожи сключеният между Т. Н. Т. и Е. Б. Я. договор за продажба на процесния апартамент. На ищцата следва да се присъдят направените разноски по делото в размер на 876,55 лв. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІІ-г възз. с-в, № 8089 от 03.12.2012г. по в.гр.д. № 16659/2011г., и оставеното с него в сила решение на Софийски районен съд, 40 с-в, от 18.07.2011г. по гр.д. № 5933/2006г., и вместо това ПОСТАНОВЯВА: УНИЩОЖАВА сключения на 16.03.2005г. между Т. Н. Т., ЕГН [ЕГН], починал на 31.05.2005г., и Е. Б. Я. от [населено място], ЕГН [ЕГН], договор за продажба на апартамент № 76, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „В”, ет. V, подробно описан в нот. акт № 23, том І, рег. № 603, д. № 21/2005г. по описа на нотариус А. Д. с район на действие Софийски районен съд, на основание чл. 28, ал. 1, изр. първо ЗЗД – поради грешка в предмета. ОСЪЖДА Е. Б. Я. от [населено място], ЕГН [ЕГН], да заплати на В. Н. Т. от [населено място], ЕГН [ЕГН], сумата 876,55 лв. разноски по делото. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Председател: Членове: