Ключови фрази
Управление на МПС в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества * порок при формиране на вътрешното убеждение на съда

Р Е Ш Е Н И Е

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 349

 

София, 16 октомври  2009 година

 

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и девета година, в състав:

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА                     

                   

                    ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ

                                          

                                         ПАВЛИНА ПАНОВА

                      

                                   

при участието на секретаря Лилия Гаврилова

и в присъствието на прокурора Явор Гебов

изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев

н. дело № 367/2009 година.

Производството е образувано по касационен протест от прокурор във Военно-апелативна прокуратура против решение № 70 от 18.05.2009 год. по внохд № 64/2009 год. по описа на Военно-апелативния съд на Република България.

В протеста е релевирано основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК за проверка на въззивното решение. Развити са доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се по същество в неизпълнени в пълен обем задължения по чл. 313 и чл. 314 НПК от въззивната инстанция. При потвърждаване на първоинстанционната присъда Военно-апелативният съд е отговорил формално на наведените от обвинението доводи за нейната незаконосъобразност и пороци при изграждане вътрешното убеждение на първоинстанционния съд за невинността на подсъдимия, без да подложи на всестранен, пълен и обективен анализ всички доказателства по делото. Неоснователно не са били уважени исканията от представител на Прокуратурата за допълнителни процесуално-следствени действия и събиране на нови уличаващи подсъдимия доказателства и не е даден отговор на възраженията срещу присъдата, съдържащи се във въззивния протест. Липсата на такива съображения по направените от обвинението възражения представлява по същество липсата на мотиви-основание за отмяна по чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК, като същевременно е било ограничено правото на Прокуратурата като страна в процеса да поддържа повдигнатото обвинение и да отстоява реализирането на наказателната отговорност на дееца-основание за отмяна и по чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК. Всичко изложено е довело както първата, така и втората съдебни инстанции до неправилно изградено вътрешно убеждение за недоказаност на обвинението, а като последица от това и до неправилно приложение на закона. В съответствие с релевираните в протеста доводи за касационна проверка се прави искане за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Пред касационната инстанция представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него основания, доводи и искания.

Защитникът на подсъдимия изразява становище, че протестът е неоснователен, а въззивният съдебен акт, като правилен и законосъобразен, следва да се остави в сила.

Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 25 от 18.03.2009 год. по нохд № 25/2009 год. на Плевенския военен съд, подсъдимият ст. л-т М. Р. М. от под. 22160-гр. Плевен е признат за невиновен в това, че на 21.08.2007 год. в гр. П., около 08.15 часа е управлявал моторно превозно средство-лек автомобил „Опел Астра” с ДК№ С* с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2%о, а именно: 2.25 %о, установено по надлежния ред с химическа и съдебномедицинска експертизи, поради което е оправдан по обвинението по чл. 343б, ал. 1 НК.

С обжалваното решение Военно-апелативният съд на Република България е потвърдил присъдата.

Като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки решението в пределите на чл. 347, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд намира протеста за основателен.

Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

На 20.08.2007 год. вечерта, до 22.30 часа подсъдимият М консумирал 150-200мл. ракия. На 21.08.2007 год. сутринта, с личния си л.а. ”Опел Астра” с ДК№ С* той тръгнал за работа. Около 08.15 часа, при десен завой на кръстовището на улиците „Цар Самуил” и „Мария К. ” в гр. П. предизвикал леко ПТП, като закачил л.а. „Хонда Сивик” с рег. № С* шофиран от свид. Росен Б. Подсъдимият не спрял, а продължил с автомобила към работата си-под. 22160-Плевен. Там, поради проблеми от личен и служебен характер, за успокоение изпил 150 мл. домашна ракия, а впоследствие още 200мл. ракия, която закупил от магазин, намиращ се в близост до военното поделение.

По сигнал на свидетеля Б подсъдимият бил издирен в поделението и в 10.47 часа бил изпробван с техническо средство-„Алкомер 931”, № 2* който показал 1,78%о наличие на алкохол в кръвта. На М. бил съставен акт за установено административно нарушение и даден талон за медицинско изследване.

В 11.04 часа на 21.08.2007 год. в специализираната химическа лаборатория към ЦСМЛ-Плевен била взета кръвна проба от М. , като при изследването й се установило наличие на 1,8%о етилов алкохол в кръвта му.

Тази фактическа обстановка, съдът възприел изцяло въз основа на обясненията на подсъдимия за количеството и времето, през което е консумирал алкохолните напитки и е стигнал до изводите, че деянието предмет на обвинението е несъставомерно по чл. 343б, ал. 1 НК, тъй като към 08.15 часа не е управлявал автомобила си след употреба на алкохолни напитки и концентрация на алкохол в кръвта му над 1.2%о.

В подкрепа на фактическите си изводи съдът се е позовал на показанията на свидетеля Б мястото и времето на настъпилия пътен инцидент; на свидетелите М, В. И. и Н. Ц. фактите по установяване самоличността на извършителя на ПТП и действията им съобразно служебните им задължения, свързани с изпробването на М. с техническо средство за употребата на алкохол, съставянето на акта за установено административно нарушение и показанията им пресъздаващи заявлението на дееца за употребен алкохол преди произшествието, както и показанията на свидетелките Ц. С. и Ю. К. процедурата по вземане кръв на подсъдимия и разясненията на последния пред свидетелките за времето и количеството на употребения от него алкохол, включени в протокола за медицинско изследване, саморъчно подписан от него.

В мотивите на присъдата съдът е насочил усилията си да изложи съображения за недоказаност на обвинението и критика към него, като се позовал основно на защитните обяснения на подсъдимия и на един от алтернативните варианти в отговора на експерта от назначената съдебномедицинска експертиза, а именно: че ако се възприемат за достоверни обясненията на М. за употребата на 300 мл. концентрирани алкохолни напитки след 08.15 часа до химическото изследване на кръвта му към 11.00 часа, то е налице съответствие с резултатите от него-1.8%о, т.е. към момента на произшествието не е имало съставомерно за престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК количество на алкохол в кръвта му. Тук е мястото да се отбележи, че констатацията на съда, че кръвната проба от М. е взета в 11.04 часа е невярна. В този час е връчен талона, с който той е изпратен на медицинско изследване, а от разпечатката на данните от техническото средство е видно, че изследването с него е станало в 10.47часа.

Върховният касационен съд не може да установява нови фактически положения и по този начин да подменя вътрешното убеждение на въззивния съд като инстанция по установяване на фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване. Правомощията на касационната инстанция при извършваната от нея проверка, обаче, могат да се разпрострат върху спазването на правилата, свързани със събирането, проверката и оценката на доказателствата, които са предвидени, за да изключат произволното формиране на това убеждение.

В случая, същото не е изградено на основата на обективно, всестранно и пълно изследване на данните от всички доказателствени средства. Обясненията на подсъдимия, че в 08.15 часа на 21.08.2007 год. не е управлявал автомобила си след употреба на алкохол, а е консумирал алкохолни напитки в последващ период от време са възприети за достоверни, както от първоинстанционния, така и от въззивния състав, без тези обяснения да са били съпоставени с целия останал събран по делото доказателствен материал.

Наличните противоречия между обясненията на подсъдимия и показанията на разпитаните свидетели, както и писмени доказателства не са били обсъдени, съобразно предписанията на чл. 305, ал. 3 НПК.

За да постанови оправдателна присъда за съда е необходимо да стигне до изводи за недоказано авторство на подсъдимия в деянието, предмет на обвинението, като в мотивите е длъжен да отговори на въпросите, указани в чл. 301 НПК и присъдата да отговаря на изискването на чл. 305, ал. 3 НПК при наличие на противоречия в доказателствения материал. Задължения със същото съдържание закрепени в чл. 339 от НПК при проверка на присъдата има и въззивният съд като контролно-ревизионна инстанция.

В хода на изпълнение на задължителната по смисъла на чл. 107 НПК аналитична дейност от съда на събраната доказателствената съвкупност е подходено едностранно, като са останали изолирани и игнорирани доказателствени източници, подкрепящи тезата на обвинението.

Противоречията в доказателствения материал, от една страна са в обясненията на М. , дадени пред първоинстанционния съд в проведеното съдебно следствие на 18.03.2009 год., че е употребил около 150-200мл. ракия до към 22.00часа на 20.08.2007 год., а от друга, с изявлението му закрепено в подписания от него протокол за медицинско изследване /л. 37 от досъдебното производство/, в който е отразено, че е употребил същото количество алкохол до 03.00 часа на 21.08.2007 год. Впрочем, за последното обстоятелство-времето на употреба на алкохолни напитки от М. , данни са изложени в показанията на свидетеля М, който пред съда заявил, че в негово присъствие при вземане на кръвна проба в болничното заведение подсъдимият е заявил употребата на 300-350мл. ракия до 03.30часа на 21.08.2007 год. В същия аспект са и показанията на актосъставителя-полицейският служител В. И. , че при изследването на М. с „Алкомер”-а, той му лъхал на алкохол и споделил, че вечерта се е черпил с алкохол. Идентични са показанията пред съда и на другия служител от полицията присъствал при съставянето на акта на М. Н. Ц. ”Каза /подсъдимия/, че е пил до 03.30 часа, но колко и какъв алкохол е пил не каза…”. Не на последно място, имат отношение към предмета на доказване и показанията на свидетеля Б на л. 51 от досъдебното производство, приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 3, във вр. ал. 1, т. 2 НПК, в които той заявил, че с оглед на практиката си като лекар, в момента на произшествието е възприел М. като пиян човек.

Вън от вниманието на съда и изолирано от горните факти е останало мнението на експерта доц.д-р П. Л. по т. 1 от заключението му по представената съдебномедицинска експертиза /л.119-121 от досъдебното производство/, че ако до 03.00 часа на 20.08.2007 год. подсъдимият е употребил около 150-200мл. ракия, то към 08.18 часа на същата дата, съдържанието на алкохол в кръвта му е била около 2.25%о.

Наличните събрани по делото доказателства, съдът е следвало да съпостави и анализира, а след това и отстрани съществуващото между тях разминаване, подчинявайки се на правилата на формалната логика, като даде вяра на тези от доказателствата, които са в единство, последователност и взаимосвързаност, като съобрази и поддържаното пред него от експерта заключение по представената от него експертиза, която не е неясна и противоречива. Алтернативните й варианти в заключението по поставените за изследване задачи са обяснени от експерта с оглед променливата позиция на подсъдимия в хода на воденото срещу него наказателно производство по фактите за време и количество на употребен алкохол.

От всичко изложено може да се направи извода, че първоинстанционният съд не е положил необходимите усилия за разкриване на обективната истина според изискванията на чл. 13 НПК и е изградил вътрешното си убеждение в разрез с разпоредбата на чл. 14 НПК и в резултат на допуснати нарушения по чл. 107, ал. 3 и 5 НПК.

Въззивният съд изцяло безкритично е възприел фактическите положения на първоинстанционния съд, както и направените от него правни изводи, с което сам е допуснал нарушение на процесуалните правила.

След като е взел решение да потвърди първоинстанционната присъда, въззивният съд, от своя страна е бил длъжен да посочи основанията, поради които не възприема доводите, изложени в подкрепа на въззивния протест. В конкретния случай, това е предполагало да направи собствен анализ на съвкупността от доказателствени материали, да отчете противоречията между тях и да изложи съображения защо приема едни за достоверни, а други-отхвърля. Именно, това не е сторено в пълен обем, като в тази насока мотивите на въззивния съд са лаконични и в тях не е налице пълен, обективен и всестранен анализ на доказателствата и доказателствените средства, така както предписват изискванията на чл. 313 и чл. 314 НПК. По този начин е било ограничено правото на обвинението да разбере причините, поради които неговите възражения срещу присъдата не са приети за основателни и да развие оплакването си пред настоящата инстанция за допуснато нарушение на закона-касационно основание по чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК. От друга страна, ако не бяха допуснати съществени процесуални нарушения, би могло да се даде противоположна правна оценка на извършеното от подсъдимия.

Всичко изложено по-горе сочи, че липсва онази основа за изграждане на вътрешното убеждение, каквато се изисква от принципа по чл. 14, ал. 1 НПК, отразен и в специалните правила по чл. 339, ал. 2 и чл. 305, ал. 3 НПК. Допуснатото нарушение е съществено, понеже липсата на подробни и аргументирани съображения, защо не се възприемат доводите в подкрепа на въззивния протест представлява липса на мотиви, което е довело до ограничаване процесуалните права на Прокуратурата в упражняване на функциите й по чл. 46, ал. 1 НПК и това налага отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото на въззивната инстанция за ново разглеждане, тъй като в този стадий на процеса е допуснато нарушението и там следва да бъде отстранено. При новото разглеждане на делото съдът следва да подложи отново на преценка основателността на направеното пред предишния въззивен състав искане от представителя на прокуратурата в съдебното заседание от 13.05.2009 год. за събиране на посочените от него нови доказателства.

По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1 т. 4 вр. ал. 3, т. 2 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 вр. ал. 3, т.т. 1 и 2 НПК, Върховният касационен съд на РБ, ІІІ н.о.

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯВА решение № 70 от 18.05.2009 год. по внохд № 64/2009 год. по описа на Военно-апелативния съд на Република България и връща делото за ново разглеждане от друг въззивен съдебен състав, като се изпълнят дадените по реда на чл. 355 от НПК указания.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: