Ключови фрази
Търговски пълномощници - прокурист * договор за прокура

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

66

 

София 16.04.2009 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, ІІ отделение, в публично заседание на 08.04.2009 год. в състав:

 

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

                                   ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ   

                                                 КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

                                                                

 

при секретар Лилия Златкова

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ

т. д. № 649/2008 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК и е образувано по касационна жалба на З. С. П. от гр. С. подадена против решението от 19.05.2008 год. постановено по т. дело № 3109/2007 год. на Софийския градски съд.

Ответникът по касация – “Е” А. от гр. С., чрез пълномощника си а. И от САК, е подал отговор по реда на чл. 287 ал. І ГПК, с който се заявява становище за неоснователност на жалбата и се моли за присъждане на адвокатски хонорар на основание чл. 64 ГПК /отм./, във вр. с чл. 36 ЗА, във вр. с чл. 7, ал. ІІ т. 3 от Наредба № 1/09.07.04 год. за размерите на минималните адвокатски възнаграждения.

ВКС състав на ІІ т. о. намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.

Въззивният съд е приел исковете, предявени с правно основание чл. 21 ТЗ, за заплащане на възнаграждение по договор за прокура за времето от 01.09.2005 год. до 30.04.2006 год. в размер на 6 800,00 лв., по чл. 86 ал. І ЗЗД за сумата 630,38 лв., и за заплащане на обезщетение за неползван отпуск за 2005 и 2006 год. в размер на 1 789,00 лв., за неоснователни.

Съображенията на СГС са били, че ищецът не е доказал твърдението си, че през процесния период той е имал качеството си на прокурист – такъв той е бил от 18.04.2002 год. до края на същата година, но този период не обхваща процесния. Според приетото от въззивния съд, макар и с анекси от 28.12.2002 год., 30.12.2003 год., 30.12.2005 год., 31.01.2006 год. и 28.02.2006 год. действието на договора за прокура да е било продължавано, няма доказателства за упълномощаване за прокура след 31.12.2002 год. в предвидената в чл. 21 на ТЗ форма с нотариална заверка на подписите, и между страните липсвало валидно отношение за прокура след тази дата, а това означавало, че на предявеното основание исковете са неоснователни.

Въззивното решение е неправилно.

Прокуристът е физическо лице, натоварено и упълномощено от търговец да управлява предприятието му срещу възнаграждение, като упълномощаването на прокуриста трябва да бъде с нотариално заверени подписи и да се заяви от търговеца за вписване в търговския регистър заедно с образец от подписа на прокуриста – вж. чл. 21 ал. І ТЗ, като вписването на упълномощителната сделка е от значение за третите лица съгласно чл. 24 ТЗ и има декларативно действие. От разпоредбата на закона следва, че източникът на представителната власт на прокуриста е упълномощителната сделка и по силата на нея прокуристът имат право да действуват от името на търговеца. Отношенията между търговеца и прокуриста обаче се уреждат с договор съгласно чл. 25 ТЗ и по силата на този договор прокуристът е длъжен да извършва това за които е овластен.

От разпоредбите на чл. 21, 24 и 25 ТЗ следва правен извод, че между търговеца и прокуриста възникват две правоотношения и те имат за свой източник различни юридически факти – едностранна упълномощителна сделка която е строго формална, и двустранен договор за който формата не е условие за действителност. Едностранната сделка дава представителна власт на прокуриста, а по силата на договора който може да е трудов или за мандат, прокуристът може, но е и задължен, да извършва действията за които е упълномощен от търговеца. Ето защо, правата и задълженията както на търговеца така и на прокуристът са с източник на облигация сключения между тях договор.

В настоящият случай ищецът претендира заплащане на задължения на търговеца по силата на договора за прокура, които не са изпълнени през процесния период от 01.09.2005 год. до 30.04.2006 год. - претенциите са за заплащане на възнаграждение за прокура, обезщетение за неползван неплатен отпуск и обезщетение за забавено плащане, на които претенции ответникът не е противопоставял възражения, че ищецът не е изпълнявал задълженията си на прокурист, или че е погасил своите задължения към ищеца чрез извършено плащане.

Възражението на ответника е за това, че след като прокурата не била вписана в търговския регистър на съда, той не дължал възнаграждение, от което следва че ответникът иска да черпи права от собственото си виновно бездействие. Възнаграждението обаче се дължи не по силата на упълномощителната сделка, а по силата на договора който урежда вътрешните отношения между търговеца и прокуриста със съотвенто произтичащите от това права и задължения.

Предвид изложеното ВКС ІІ т. о. счита, че исковите претенции са основателни в предявените им размери – 6 800,00 лв., 630,38 лв. и 1789,00 лв., което е установено от релевираните по делото доказателства и от назначената и неоспорена ССЕ.

Ето защо въззивното решение следва да се отмени и вместо него се постанови друго с което исковете се уважат ведно със законните последици.

Водим от горното ВКС, състав на ІІ търг. отделение,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯВА въззивно решение от 19.05.2008 год. по т. дело № 3109/2007 год. на Софийския градски съд и вместо него постановява:

ОСЪЖДА “Е” А. от гр. С., кв. “И”, ул. “. № 14, да заплати на З. С. П. от гр. С., със съдебен адрес: гр. С., бул. “. № 1А, търговски дом, а. Б, сумата от 6 800,00 лв. /шест хиляди и осемстотин лева/, представляваща възнаграждение по договор за прокура за времето от 01.09.2005 год. до 30.04.2006 год., ведно със законната лихва върху нея считано от 12.10.2006 год. до окончателното й плащане, на основание чл. 86 ал. І ЗЗД обезщетение за забавено плащане в размер на сумата 630,38 лв. /шестстотин и тридесет лева и 38 ст./, обезщетение за неползвани платени отпуски за 2005 и 2006 години в размер на 1 789,00 лв. /хиляда седемстотин осемдесет и девет лева /, както и да му заплати съдебни разноски в размер на 1385,00 лв. /хиляди триста осемдесет и пет лева/.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: