1 Р Е Ш Е Н И Е № 95 София, 02. 07. 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на четвърти април две хиляди и тринадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА и при участието на секретаря Емилия Петрова изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 645/ 2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 6 от 8.01.2013г. е допуснато касационно обжалване на решение № 130 от 6.06. 2012 г. по гр.д.№ 92/2012 г. на окръжен съд К.. Решението е постановено в производство по чл.32, ал.2 ЗС, като извършеното разпределение на ползването се обжалва от съсобственика А. Хабил А. поради неучастие на съпругата му, с която са необходими другари. Искането е за отмяна на решението и връщане за ново разглеждане с обезпечаване участието на всички страни в процеса. По поставения правен въпрос дали съпрузите са необходими другари в процеса по чл.32, ал.2 ЗС когато разпределението се иска за вещ в съпружеска общност има формирана задължителна съдебна практика, която дава положителен отговор на този въпрос. Съгласно решение № 265 от 27.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 912/2010 г., I г. о. , постановено по реда на чл.290 ГПК и затова задължително за съдилищата като практика, в производството по чл.32, ал.2 ЗС следва да участват всички съсобственици и носители на ограниченото право на ползване, тъй като те имат качеството на необходими другари. Решението за разпределение на ползването следва да е еднакво за всички, тъй като то почива на едни и същи факти и обстоятелства. Съдът служебно следи за правилното конституиране на страните и в случаите на необходимо другарство сам предприема действия за обезпечаване участието в процеса на всички необходими другари. Неизпълнението на това задължение води до постановяване на недопустимо решение. По настоящото дело първоинстанционният съд е указал на ответника да представи удостоверение за сключен граждански брак предвид установяване на пасивнолегитимираната страна по спора, но не е контролирал изпълнението на това указание, поради което решението е постановено без да се изясни дали ответникът има съпруга и дали имотът е придобит по време на брака с оглед конституиране на последната като необходим другар в производството. Съгласно представеното с касационната жалба и допустимо с оглед т.9 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС писмено доказателство- удостоверение за сключен граждански брак, ответникът е в брак с Б. Х. А. от от 27.12.1986г., а недвижимият имот, предмет на разпределението, е придобит възмездно през 1991 г. - т.е. по време на брака и представлява съпружеска имуществена общност. Това обуславя качеството на съпругата като необходим другар и задължителното й участие в процеса, което съдът не е обезпечил. Допусната нарушение на служебното задължение на съда да следи за правилното конституиране на страните и данните за наличието на неучаствал необходим другар на страната на ответника е основание за обезсилване на първоинстанционното и на въззивното решение и за връщане на делото на районния съд за извършване на следващите се процесуални действия по надлежно конституиране на страните. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.4 във вр.с чл.270 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И ОБЕЗСИЛВА решение № 150 от 13.01.2012 г. по гр.д.№ 886/2011 г на Районен съд Кърджали и решение № 130 от 6.06.2012 г. по гр.д.№ 92/2012 г. на Окръжен съд Кърджали и връща делото на районния съд за ново разглеждане от друг състав от фазата на проверка за правилното конституиране на участващите в делото лица на страната на ответника. Председател: Членове: