Ключови фрази
Делба * съсобственост * определяне на квоти * съпружеска имуществена общност * поправка на нотариален акт * унищожаване поради грешка * трансформация * лично имущество * предявяване на унищожаемостта чрез възражение * привидни и прикрити договори * принос * преобразуване на лично имущество * лични средства

Р Е Ш Е Н И Е

№ 63

София, 23.02.2012 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на девети февруари през две хиляди и дванадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Светлана Калинова
ЧЛЕНОВЕ:Зоя Атанасова
Мария Яначкова
при участието на секретаря Ани Давидова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 766 от 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Д. А. от [населено място] срещу въззивното решение на Шуменския окръжен съд, постановено на 14.04.2011г. по гр.д.№1/2011г.,с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд,с което между В. С. Б. и К. Д. А. е допусната делба при равни квоти на апартамент №13 на 4 етаж,вход 1 и магазин №4 на 1 етаж,находящи се в сградата в [населено място], [улица].
С определение №951/26.10.2011г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато по въпроса по какъв начин следва да бъде поправено волеизявлението при сключен договор за прехвърляне на собственост върху недвижим имот при липса на спор между страните за действителната им воля-задължително ли е отстраняването на несъответствието между действителната и изразената в нотариалния акт воля да стане по съдебен ред чрез унищожаване или е възможно да се извърши поправяне по реда на чл.475,ал.3 ГПК/отм./,респ. чл.579,ал.3 от сега действащия ГПК под формата на нотариален акт,с който сключеният договор да бъде изменен по взаимно съгласие като страните изразят действителната си воля.
Касаторът поддържа,че обжалваното решение е неправилно,тъй като неправилно въззивният съд е приел,че е недопустимо с нотариален акта да бъде изменен предходен нотариален акт,като не е съобразил принципа,че съдържанието,а не формата е водеща. Излагат се съображения,че неправилно съдът е възприел последващото изменение на нотариален акт като самостоятелна сделка,изолирана от останалите предходни сделки между [фирма] и К. Д. и макар да е приел,че действителната воля на тези два правни субекта е била собствеността да бъде прехвърлена в изпълнение на договорено между същите страни в предходен договор задължение за обезщетение,т.е. установил е,че изразената в н.а.№/2005г. воля е била привидна,неправилно е субсумирал тези отношения като грешка във волеизявлението и е приел,че същата може да бъде поправена само по реда на чл.32 ЗЗД. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо това предявеният от В. Б. иск за делба бъде отхвърлен като й бъдат присъдени направените по делото разноски.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба В. С. Б. изразява становище,че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения.Претендира заплащане на направените по делото разноски.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:
Предявен е иск за делба на апартамент №13 на ІV етаж,вход 1 и магазин №4 на 1 етаж в сграда,находяща се в [населено място], [улица].Производството е във фазата по допускане на делбата.
За да достигне до извода,че процесните недвижими имоти следва да бъдат допуснати до делба между съделителите В. С. Б. и К. Д. А. при равни квоти,въззивният съд е приел,че тези имоти са придобити по време на брака на страните по силата на договор за продажба.
Прието е,че съделителите са бивши съпрузи,сключили граждански брак на 15.05.1994г.,който е прекратен с решение на Шуменския районен съд,влязло в законна сила на 14.10.2008г.,като са били във фактическа раздяла от 13.05.2007г.
С договор за дарение /н.а.№*,том *,н.д.№*/2002г./ и договор за продажба /н.а.№*,том *,н.д.№*/2001г./ К. Д. е придобила право на собственост върху 4/9 ид.части от дворно място, представляващо УПИ *,кв.* по плана на [населено място] с къща и пристройка в северозападната част на двора,като е прието,че този имот е лична собственост на К. Д.-2/9 ид.части са дарени от нейната майка С. Г.,а останалите 2/9 ид.части са придобити със средства,дарени на К. Д. от нейната майка С. Г..
На 23.08.2004г. между К. Д. и [фирма] е сключен договор /н.а.№*,том *,н.д.№*/2004г./,съгласно който К. Д. прехвърля на дружеството своите 4/9 ид.части от УПИ * в кв.* срещу задължението на дружеството вместо заплащане на цената да построи за своя сметка и прехвърли на К. Д. апартамент със застроена площ от 75кв.м. и търговско помещение с площ от 20кв.м. В н.а.№*,том *,н.д.№*/2005г. е посочено,че [фирма] продава на К. Д. апартамент №13 на ІV етаж и магазин на 1 етаж в сградата,находяща се на [улица],гр.Ш. срещу посочена цена,за която е отбелязано,че продавачът е получил напълно от купувача. С н.а.№*,том *,рег.№*,н.д.№*/2007г. на 12.10.2007г. е извършена поправка на н.а.№*,том *,рег.№*,н.д.№*/2005г.,като е посочено,че действителната воля на страните е била да се изпълни поетото с договора от 23.08.2004г. задължение за обезщетение чрез прехвърляне правото на собственост,а не да се продава,както е отразено в нотариален акт от 16.06.2005г.
Прието е,че процесните имоти са придобити от К. Д. по договор за покупко-продажба от 16.06.2005г.,чийто граматически и логически анализ показва,че той представлява единен официален свидетелстващ документ,съдържащ цялостно споразумение между пописалите го лица относно покупко-продажбата на описаните в него недвижими имоти срещу уговорената между страните цена,изплатена от К. Д. и получена изцяло от дружеството. Прието е,че в договора липсват уговорки,че прехвърлянето на собствеността е в изпълнение на поетото от дружеството с договора от 23.08.2004г. задължение за обезщетяване и не са налице неяснота или двусмислие на изрази,които да налагат да се издири волята на договарящите страни посредством тълкуването й по правилата на чл.20 ЗЗД. Обстоятелството,че при съставянето на н.а. от 16.06.2005г. като приложение са посочени нотариалните актове за сделките,които са посочени и при съставянето на нотариалния акт от 23.08.2004г. е прието,че не дава основание да се приеме,че сделката е осъществена в изпълнение на задължението за обезщетяване,тъй като волята на страните се извлича от съдържащите се в договора клаузи,а не от приложените към него документи.
Прието е,че при сключването на сделката на 16.06.2005г. изразената в акта воля е различна от обективираната в предходния договор,като според въззивния съд това различие е вследствие на неправилно формулиране и изразяване на волята на договарящите страни,което е довело до несъответствие между нея и волеизявлението им,т.е. договорът от 16.06.2005г. е сключен при грешка по смисъла на чл.27 ЗЗД /договарящите страни са мислели,че със сключването на договора финализират отношенията си по сделката от 23.08.2004г. с изпълнението на поетото с нея от дружеството задължение за обезщетение,а в същност сключват договор за покупко-продажба/,като с поправката на нотариалния акт са искали да поправят грешка в самата сделка /error in negotio/. Прието е обаче,че поправянето на грешка,отнасяща се до съдържанието на волеизявлението на страните по реда на чл.475,ал.3 ГПК/отм./,респ. чл.579,ал.3 ГПК е недопустимо,тъй като с поправката на акта се отстраняват допуснати очевидни фактически грешки без обаче да се изменя съдържанието на акта и без да се подменя волята на страните,взели участие при издаването му. Прието е,че грешката при сключването на договора,отнасяща се до волята на договарящите страни,води до неговата унищожаемост,която се осъществява по съдебен ред съгласно чл.32,ал.1 ЗЗД. И тъй като липсват доказателства за унищожаването на сделката, обективирана в н.а.№*,том *,н.д.№*/2005г. е прието,че договорът за покупко-продажба е породил своето правно действие,имуществото е придобито по време на брака на страните и следва да бъде допуснато до делба при равни квоти.
По реда на чл.288 ГПК по настоящето дело е прието,че касационно обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл.280,ал.1,т.3 ГПК с оглед необходимостта от тълкуване досежно възможността при наличие на несъответствие между действителната воля на две договарящи страни и изразената от тях воля в нотариалния акт,обективиращ сключена помежду им сделка поправянето да бъде извършено по реда на чл.475,ал.3 ГПК/отм./, респ. чл.579,ал.3 от сега действащия ГПК.
По така поставения въпрос настоящият състав приема следното:
Ако при обективирането на договор за прехвърляне право на собственост върху недвижим имот в предвидената от закона нотариална форма е допусната грешка,която обуславя несъответствие с действителната воля на сключилите договора лица и по отношение съдържанието на действителната воля между тях съществува спор, грешката може да бъде отстранена само по реда на чл.32,ал.2 ЗЗД и то само ако се отнася до съществени качества на предмета на договора или до лицето, когато договорът е сключен с оглед на личността /арг. от чл.28,ал.1 ЗЗД/.
Ако обаче страните не спорят за съдържанието на действителната си воля,т.е. за естеството на насрещните си престации,които са насочени към една и съща цел,идентична с целта,която се постига и чрез престациите, отразени в нотариалния акт, действителните им волеизявления могат да бъдат разкрити и обективирани по реда на чл.475,ал.3 ГПК/отм./, респ. чл.579,ал.3 от сега действащия ГПК. Редът,установен в чл.32,ал.2 ЗЗД следва да бъде спазен само ако грешката е от такова естество,че една от страните,респ. двете страни в правоотношението, не желаят то да продължи да съществува и да ги обвързва,т.е. действителната им воля дотолкова се различава от отразената в акта,че би имала за последица промяна в останалите елементи на правоотношението. Ако грешката касае само естеството на една от насрещните престации,за което между страните не съществува спор и те желаят да запазят облигационната връзка и правните й последици,действителната им воля може да бъде изразена под формата на нотариален акт,с който страните да разкрият тази действителна воля по взаимно съгласие,запазвайки по този начин правните последици на договора. Разпоредбата на чл.32,ал.2 ЗЗД има за последица прекратяване на действието на правоотношението,което обаче страните при липса на спор за естеството на действителната си воля не желаят.
Изразяването в предвидената в закона нотариална форма за действителност на воля,различна от действителната,сочи на привидност на волеизявленията,като тази привидност може да се дължи и на грешка,която не е допусната умишлено - между страните е постигнато съгласие за естеството на договора,т.е. за естеството на насрещните им престации и целта,към която същите са насочени,което представлява действителната им воля,но в нотариалния акт е посочено,че е постигнато съгласие за други по вид насрещни престации. И ако изразената в нотариална форма воля е насочена към същата крайна цел,както и действителната воля на страните, договорът запазва действието си и след разкриване на привидността,като приложение намират правилата за прикритата сделка съгласно разпоредбата на чл.17,ал.1 ЗЗД.
Не съществува пречка привидността да бъде разкрита в нотариална форма,ако между страните не съществува спор за това,като изразеното от тях съгласие досежно естеството на действителната им воля следва да бъде съобразено от съда при разрешаването на спор за правните последици на договора. Посочвайки в нотариалния акт,че желаят извършването на поправка на очевидна фактическа грешка в обективиращия привидната сделка нотариален акт,страните изразяват действителната си воля по начин, идентичен с т.нар. “обратен документ”. Изявленията им нямат за цел и последица изменение на договора.
По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема,че обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо,но по същество неправилно като постановено при неправилно приложение на материалния закон /чл.19,ал.1 СК от 1985г./отм./,чл.21,ал.1 СК от 1985г./отм./,чл.17,ал.1 ЗЗД/ и при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при извършването на преценка за значението на представените по делото писмени доказателства.
Съгласно чл.19,ал.1 СК от 1985г./отм./ вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове,придобити от съпрузите по време на брака в резултат на съвместен принос,принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това,на чие име са придобити,като съвместният принос се предполага до доказване на противното. Съвместен принос е налице винаги при осъществяването на възмездно придобивно основание,освен ако не се установи,че имуществото е придобито срещу личен имот или лични средства на единия съпруг,т.е. че имуществото,чрез което е престирано при придобиване на собствеността,принадлежи само на единия съпруг. От съществено значение следователно е естеството на насрещната престация,а ако същата представлява вещно право от значение е и произходът на средствата,вложени при придобиването му.
Естеството на насрещната престация се установява чрез тълкуване волята на сключилите договора лица,а ако изразената в договора воля е привидна и по установените в закона правила бъде разкрита действителната воля на страните,съгласно чл.17,ал.1 ЗЗД приложение намират правилата относно прикритото съглашение,ако са налице изискванията за неговата действителност. Т.е. за разкриване естеството на насрещните престации значение има действителната воля на договарящите страни и именно на основата на техните изявления може и следва да бъде разкрита привидността. Не съществува пречка и трети лица да установяват наличието на привидност,както и да установяват, че привидност не е налице,ако имат интерес от това,т.е. ако последиците на договора засягат и тяхната правна сфера.
При спор досежно естеството на насрещните престации и при наличие на доводи за привидност на съглашението,съдът следва да обсъди в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства,които съдържат данни за действителната воля на сключилите договора лица,като вземе предвид както изявленията на съконтрахентите,така и доказателствата,които ги опровергават,ако такива са представени по делото. В настоящия случай при извършването на преценката си за естеството на насрещните престации при придобиване правото на собственост върху процесните недвижими имоти съдът се е ограничил единствено с констатацията,че отразената в н.а.№* /16.05.2005г. воля не съответства на действителната воля на лицата, сключили обективирания в този нотариален акт договор ,като неправилно е приел,че несъответствието представлява грешка по смисъла на чл.28 ЗЗД, която води до унищожаемост на договора. Неправилно е преценено и естеството на волеизявленията,съдържащи се в н.а.№*/12.10.2007г.
Между К. Д. и [фирма] не съществува спор за действителната им воля досежно съдържанието,смисъла и целта на волеизявленията им по повод прехвърляне правото на собственост върху процесния недвижим имот-още в н.а.№*,том *,рег.№*, н.д.№*/2004г. е постигнато съгласие К. Д. да придобие собствеността върху процесните имоти като обезщетение срещу притежаваните от нея 4/9 ид.части от УПИ * в кв.* по плана на [населено място]. Сключилите този договор лица не спорят,че волята им е била погрешно отразена в н.а.№*,том *,н.д.№*/2005г. и са заявили това изрично пред нотариус,с оглед на което е бил съставен и н.а.№*,том *, рег.№*,н.д.№*/2007г.,обективиращ желанието това несъответствие да бъде отстранено и да бъде разкрита действителната им воля за естеството на насрещните престации,като правните последици на извършеното от [фирма] в полза на К. Д. разпореждане с правото на собственост върху процесните имоти бъдат запазени. Чрез съставянето на н.а.№*/12.10.2007г. е разкрито естеството на прикритото съглашение и тъй като изискванията за неговата действителност са налице /договорът от 16.05.2005г. е сключен в предвидената от закона нотариална форма/,приложение съгласно чл.17,ал.1 ЗЗД следва да намерят правилата относно прикритото съглашение,вкл. и правилата на СК от 1985г./отм./,уреждащи имуществените отношения между съпрузите.
И след като по делото не е установено действителната воля да е различна от отразената в н.а.№*/2007г.,а напротив всички събрани доказателства сочат,че между К. Д. и [фирма] е постигнато съгласие правото на собственост върху процесните обекти да бъде прехвърлено срещу вече придобитото от дружеството право на собственост върху УПИ * в кв.* по плана на [населено място], неправилно въззивният съд е приел,че К. Д. е придобила това право по силата на договор за продажба. Правото на собственост е придобито като обезщетение срещу личен имот на К. Д. и представлява нейно лично имущество по смисъла на чл.21,ал.1 СК от 1985г./отм./,който е действал към момента на прекратяване на брака между съделителите. Процесните имоти не са придобити от съделителите в режим на съпружеска имуществена общност и понастоящем не се установява да са съсобствени между тях.
Неоснователни са доводите на ответника по касационна жалба,че в случая с н.а.№*/12.10.2007г. се извършва промяна в съдържанието на н.а. №*/16.05.2005.,която не би могла да бъде извършена без негово участие, доколкото двамата съпрузи са като олицетворение на един субект по отношение на собствеността върху обектите,придобити в режим на съпружеска имуществена общност.
На първо място следва да се отбележи,че посредством изявленията, съдържащи се в н.а.№*/12.10.2007г.,том *,н.д.№*/2007г. не се извършва промяна в съдържанието на н.а.№*/16.05.2005г.,том *, н.д.№*/2005г.,а се разкрива действителното съдържание на обективираните в н.а.№*/16.05.2005г. волеизявления,което може да бъде извършено само от сключилите договора лица,т.е. само от лицата,чиято действителна воля се разкрива. Доколкото В. Б. не е страна по договора,сключен на 16.05.2005г.,т.е. не е изразявал воля нито досежно естеството на насрещните престации,нито за целта,към която същите са били насочени,то и при разкриването на действителната воля неговото участие не е необходимо,а не е и допустимо-несъответствие между изразена от него воля и действителната такава не е налице,доколкото изразена от него воля изобщо липсва. Всеки от съпрузите действа като самостоятелен правен субект при придобиването на вещни права по време на брака,изразява своята самостоятелна воля при сключването на сделките, посредством които се извършва това придобиване и за разкриването на привидност съдействието на другия съпруг не се изисква. Другият съпруг придобива права върху имотите, предмет на сделката,по силата на закона и то само при условие,че са налице предвидените в чл.19,ал.1 СК от 1985г./отм./ предпоставки. Самото правоотношение не го обвързва-задължение да изпълни насрещната престация възниква само за съпруга-съконтрахент,но не и за неучастващия при сключването на договора съпруг.
Неоснователни са и доводите на съделителя В. Б.,че като сделка,сключена с цел той да бъде увреден,извършената с н.а.№*/12.10.2007г. поправка му е непротивопоставима.
На първо място следва да се отбележи отново,че изявленията, съдържащи се в н.а.№*/12.10.2007г. не представляват сделка,нито изменят предмета и съдържанието на друга сделка,а само разкриват действителното съдържание на договора,сключен на 16.05.2005г. Освен това след като по делото е установено с оглед данните за естеството на насрещните престации,съдържащи се и в н.а.№*/23.08.2004г.,том *, н.д.№*/2004г.,че действителната воля на К. Д. и [фирма] още при прехвърлянето на собствеността върху дворното място е била правото на собственост върху процесните апартамент и магазин да бъде придобито именно срещу извършеното прехвърляне на собствеността върху терена, последващото разкриване на тази действителна воля не би могло да увреди трето неучастващо при сключването на сделката лице, доколкото не е налице хипотезата на чл.17,ал.2 ЗЗД. Намерение за увреждане би било налице ако страните по сделката се опитват да подменят действителната си воля с такава,каквато не са имали намерение за изразят единствено с цел да навредят на третото лице. Действително разкриването на симулацията в настоящия случай има за последица отпадане на действието на установената в разпоредбата на чл.19 СК от 1985г./отм./ презумпция,но целта на това правно действие е именно оборването на тази презумпция,което законът допуска. Оборването на установената в закона презумпция не се извършва с цел увреждане на другия съпруг, а с цел установяване и запазване правата на съпруга,чието лично имущество е вложено при придобиване на собствеността.
Неоснователни са и доводите,че чрез съставянето на н.а.№*/12.10.2007г. [фирма] прави опит за повторно разпореждане с права. Разкриването на прикритата сделка представлява правно действие, различно от сделка и не може да бъде приравнено на последващо прехвърляне на собствеността,тъй като не променя момента на прехвърлянето нито правните последици на сделката.
Неоснователни са и доводите,че поправянето на волеизявлението по взаимно съгласие на страните по договора води до конфликт с европейското законодателство и по-специално със сочените в представените по делото писмени бележки Допълнителен протокол №1 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи,чл.1 и Протокол №7 към същата конвенция,чл.5.
Разпоредбите на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи не са насочени към допустимото от вътрешното законодателство поведение на правните субекти. Освен това в случая,както вече беше отбелязано, не е налице последващо отнемане на права, доколкото правната сделка поражда още от момента на своето сключване онези правни последици,които се свързват с действителната воля на страните,т.е. с привидното съглашение. Посредством н.а.№*/12.10.2007г. се разкрива действителната воля,а не се внася промяна в правоотношението. Установяването на действителната воля на сключилите договора лица оборва,както вече беше отбелязано, презумпцията за съвместен принос,т.е. установява се,че още при придобиване правото на собственост върху процесните имоти е била извършена трансформация на лично имущество по смисъла на чл.21,ал.1 СК от 1985г./отм./.
Установеният и във вътрешното законодателство и в Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи принцип за равенство между съпрузите не противоречи на възможността всеки един от тях да придобива лично имущество,да брани това свое имущество и да доказва че то му принадлежи,вкл. и по отношение на другия съпруг,доколкото същите права се признават и на двамата съпрузи. И двамата съпрузи разполагат с призната и гарантирана от закона възможност да придобиват лично имущество чрез влагане на лични средства и да доказват по исков ред наличието на такава трансформация,както и да ангажират доказателства с цел опровергаване на твърдение за придобиване на лично имущество. И ако поддържаната от единия съпруг теза бъде доказана по категоричен начин и възприета от съда,това не лишава другия съпруг от права по смисъла на чл.7 от конвенцията.
Доводите на ответника по касационна жалба за недопустимост на промяната на сделката след като престациите са вече изпълнени не следва да бъдат обсъждани,тъй като,както вече беше отбелязано, в случая не е налице последващо изменение на договор,а разкриване на привидност.
Процесните недвижими имоти са лична собственост на К. Д. А. и не са съсобствени между страните.Решението на въззивния съд,с което е прието,че същите следва да бъдат допуснати до делба е неправилно.По реда на чл.293,ал.1 ГПК решението на въззивния съд следва да бъде отменено и вместо това спорът бъде решен по същество, като предявеният от В. С. Б. срещу К. Д. А. иск за делба бъде отхвърлен като неоснователен.
На основание чл.78,ал.3 ГПК в полза на К. Д. А. следва да бъде присъдена сумата 2574лв.,представляваща направените по делото разноски.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение на Шуменския окръжен съд, постановено на 14.04.2011г. по гр.д.№ 1/2011г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. С. Б.,ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица],ет.4,ап.17 против К. Д. А., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица],вх.1,ет.4,ап.13 иск за делба на апартамент №13 с идентификатор №*, находящ се на 4 етаж във вход 1 на жилищна сграда в [населено място],построена в УПИ *,*,*,*, *,*,* в кв.*,със застроена площ от 83.1 кв.м.,при граници: от юг-вътрешен двор,от север- [улица],от изток-ап.12,от запад-калкан,заедно с изба №13 с площ от 4.4 кв.м.,при граници: от юг-вътрешен двор,от север-изба №12,от изток-коридор,от запад-изба №8,заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж,на които съответстват 14.9 кв.м. и магазин №4 с идентификатор №*,находящ се на 1 етаж от същата сграда, със застроена площ от 24.2кв.м.,при граници: от юг-ап.1,от север- [улица],от изток-магазин №3,от запад-калкан,заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж,на които съответстват 4.9кв.м.
ОСЪЖДА В. С. Б. на основание чл.78,ал.3 ГПК да заплати на К. Д. А. сумата 2574лв. /две хиляди петстотин седемдесет и четири лева/,представляваща направените по делото разноски.

Председател:

Членове: