4 Р Е Ш Е Н И Е № 791/10 СОФИЯ, 20.07.2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на 9 ноември 2010 година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 1347/09 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 290 ГПК. С решение № 850 от 16.05.2009 г. по в.гр.д. № 573/09 г. на Пловдивския окръжен съд е оставено в сила решение № 179 от 05.12.2008 г. по гр.д. № 1668/08 г. на Пловдивския районен съд, с което е допуснато извършването на съдебна делба между В. И. О. и Е. И. З. по отношение на описаните в диспозитива на решението земеделски имоти, находящи се в землището на [населено място], общ. Р., Пловдивска област, при права 2/3 ид. части за съделителката В. И. О. и 1/3 ид. част за съделителката Е. И. З., като е отхвърлен искът за делба на същите по отношение на ищеца Л. О.. Против въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от елена И. З., приподписана от нейния пълномощник адв. А. Н.. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон вследствие неправилно тълкуване на разпоредбите на чл. 19, ал.1 и чл.133, ал.1 СК/ отм./, на чл. 29 ЗС, на чл. 26 ЗЗД и на чл. 22 от Конституцията на Република България. Ответниците по касация В. И. О. и Л. О. чрез своя процесуален представител изразяват становище, че касационната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното въззивно решение във връзка с наведените в касационната жалба доводи, приема следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за безспорно установено, че с две решения на Поземлена комисия- Общ. Р. от 25.03.1994 г., процесните земеделски земи са били възстановени съответно в стари реални граници и с план за земеразделяне на наследниците на И. С. З.. Същият е починал на 27.06.1986 г. и е оставил за наследници съпруга К. П. З. и две дъщери- В. И. О. и Е. И. З., които са наследили при равни права- по 1/3 ид. част. С нотариален акт № 19, т.І., дело № 578 от 02.12.2002 г. съпругата К. З. продала на своята дъщеря В. О. собствената си 1/3 ид. част от тези имоти. Към момента на сключване на договора за продажба В. О. е била в граждански брак с италианския гражданин Л. О.. Съдът е намерил за неоснователно възражението на съделителката Е. З. за нищожност на договора за продажба като противоречащ на чл. 29 ЗС предвид разпростиране вещноправното действие на договора и за съпруга - чужденец по силата на чл. 19, ал.1 СК/ отм./, като е приел, че нормата на чл. 29 ЗС е специална по отношение на правилото на чл. 19, ал.1 СК/ отм./ и изключва приложението му, т.е. върху придобитите имоти не възниква съпружеска имуществена общност, а те принадлежат само на съпругата, която е български гражданин и за която забраната на чл. 29 ЗС не се прилага. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по материалноправния въпрос за действителността на договор за продажба на земя, когато купувач по него е български гражданин, който е в граждански брак с чужденец, като е констатирано противоречивото му разрешаване от съдилищата с оглед представеното с касационната жалба решение № 31/08 от 11.02.2008 г. по гр.д. № 789/07 г. на ВКС, V г.о. В него е прието, че след като единият съпруг е български гражданин, а другият - чужденец, сделката за придобиване на право на собственост върху земя по време на брака е нищожна и за двамата съпрузи, тъй като на основание чл. 19, ал.1 СК / отм./ придобитото ще им принадлежи общо, независимо на чие име е придобиването. С изменението на чл. 22 от Конституцията на Република България се допусна възможност за придобиване на правото на собственост върху земя от чужденци при определени условия в зависимост от тяхното гражданство. Съгласно чл. 29, ал.2 ЗС лицата, граждани на държавите- членки на ЕС или на държавите - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, могат да придобиват право на собственост върху земя при спазване на изискванията, установени със закон, в съответствие с условията на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, и при наследяване по закон. Лицата, които не са граждани на държавите- членки на ЕС или на Споразумението за Европейското икономическо пространство, не могат да придобиват земя в България, освен ако не са граждани на държава, с която България има сключен международен договор, ратифициран по реда на чл. 22, ал.2 от Конституцията, обнародван и влязъл в сила,както и при наследяване по закон. Нормата на чл. 29 ЗС има ограничителен характер и не може да се тълкува разширително извън смисъла, който законодателят й е придал. Нейните адресати са изчерпателно посочени и няма законово основание ограничителният режим относно придобиването на право на собственост върху земя да бъде прилаган и по отношение на български граждани само поради факта, че са сключили граждански брак с чужденец. Българските граждани могат да придобиват право на собственост върху земя по всички способи, визирани в чл. 77 ЗС. Обратното разбиране би довело до недопустимо ограничаване на правата им въз основа на личното им положение, в противоречие с установения в чл. 6, ал.2 от Конституцията принцип за равенство на гражданите пред закона. Придобиването на имущество в режим на съпружеска имуществена общност при определените в чл. 19, ал.1 СК/отм./ предпоставки е по силата на закона, който обявява за обща собственост на двамата съпрузи вещите и правата върху вещи придобити през време на брака в резултат на съвместен принос, независимо от това на чие име за придобити. Този придобивен способ не е посочен като изключение от установения в чл. 29 ЗС режим за придобиване на право на собственост върху земя от чужди граждани. С оглед на това следва да се приеме, че договорът за покупко- продажба, няма да прояви рефлексното си действие по отношение на съпругът - чужденец. Доколкото обаче за съпруга - български гражданин не съществува законова забрана да придобива право на собственост върху земя, договорът е действителен, а придобитото ще бъде негова лична собственост. В тези случаи нормата на чл. 29, ал.2 ЗС изключва приложението на чл. 19, ал.1 СК/ отм./ При това разрешение на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, въззивното решение се явява обосновано и законосъобразно. Като е приел, че договорът за продажба, с който К. З. е продала на своята дъщеря В. О. собствената си 1/3 ид. част от тези имоти не е нищожен поради противоречие със закона и последната се легитимира като собственик на 2/3 ид. части от делбените имоти, въззивният съд е приложил правилно материалния закон. По изложените съображения въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 850 от 16.05.2009 г. по в.гр.д. № 573/09 г. на Пловдивския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: