Р Е Ш Е Н И Е №.74 София,02.09.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ търговско отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ при секретаря в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията М.Славчева т.дело N 1028/2011 година Производство по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. Г. Л. и С. Г. Л. срещу решение № 724 от 03.05.2011 г. по гр.д.№ 560/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е обезсилено решение № 5894 от 13.12.2010 г. по гр.д.№ 418/2011 г. на Софийски градски съд и е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявените от касаторите срещу Г. фонд искове по чл.288, ал.1, т.2, б.”а” КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от тях от смъртта на сина им, настъпила при ПТП по вина на водач на МПС без валидна застраховка „Гражданска отговорност”. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното решение поради наличие на касационните основания по чл.281, т.3 ГПК. В становището си по съществото й се иска отмяна на въззивното решение при съобразяване на постановките в ТР № 1/2010г. на ОСТК на ВКС. Ответната страна Г. фонд в писмения си отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. С определение № 798 от 02.11.2012 г. касационното обжалване е допуснато поради разрешения в противоречие с ТР № 1/2010 г. на ОСТК на ВКС въпрос за процесуалната допустимост на иск срещу застрахователя за присъждане на обезщетение за вреди от ПТП, ако такъв иск е бил предявен и уважен за същите по вид вреди срещу делинквента в наказателния процес. Настоящият състав на Второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените от касаторите доводи във връзка с наведените оплаквания и провери правилността на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.290 и сл.ГПК приема следното: С обжалваното решение въззивният съд приел за недопустими исковете по чл. 288, ал.1, т.2, б.”а” КЗ за присъждане на неимуществени вреди, които ищците търпят от смъртта на сина им, настъпила при ПТП на 05.04.2006 г. по вина на Ц. Д. Ц., призната с влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 909/2006 г. по описа на Кюстендилския окръжен съд, с която последният е осъден да заплати на ищците неимуществени вреди в размери по 30 000 лв. на всеки от тях. Направен е извод, че правото да се предяви пряк иск срещу застрахователя или Г. фонд съществува само доколкото не е реализирано деликтното право, а в случая защитата по чл.45 ЗЗД била изчерпана, като допълнителни аргументи в подкрепа на извода си за недопустимост на исковете в решението е извършено позоваване на т.1 на ППВС № 7/77 г., според която деликвентът и застрахователят не са солидарно отговорни и исковете срещу застрахователя и прекия причинител могат да бъдат предявени само при условията на евентуалност. Счетено е за недопустимо касаторите да разполагат с две отделни изпълнителни основания - срещу прекия причинител и застрахователя. Правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване е разрешен от въззивния съд в противоречие с Тълкувателно решение № 2 от 06.06.2012 г. на ОСТК на ВКС. В същото е прието, че при уважен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента е допустим пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка гражданска отговорност по чл. 407, ал. 1 (отм.) ТЗ, съответно по чл. 226, ал. 1 КЗ. При уважен иск по чл. 45 ЗЗД, решението няма сила на пресъдено нещо срещу застрахователя на гражданската му отговорност. Дадените с ТР разрешения следва да намерят приложение и при предявен иск от увреденото лице срещу Г. фонд, в случаите, в които не може да бъде предявен пряк иск срещу застрахователя. Законът възлага на Г. фонд отговорност за чуждо задължение и в случаите, когато е поискано от пострадалите. Последователно в практиката си ВКС е поддържал становището, че двата правни режима, този за отговорността на застрахователя по чл. 407 (отм.) ТЗ, респ. на чл. 226 КЗ и този за отговорността на Г. фонд по чл.288, ал.1 КЗ /действащ към момента на ПТП/ за обезщетяване на третото увредено лице при отсъствие на сключена в момента на непозволеното увреждане от делинквента - собственик или водач на МПС застраховка "Гражданска отговорност" или когато няма правоспособност, са сходни, както по реда за реализиране на гражданската отговорност за вреди, така и по обема на тази отговорност. С оглед на изложеното и на приетото с ТР № 2/2012 г. настоящият състав приема, че въззивното решение е неправилно. Предявените от ищците искове срещу Г. фонд са допустими. По делото не са представени доказателства за заплащане на обезщетението от делинквента на пострадалите лица. На основание чл. 281, т. 3 пр. първо ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато на въззивния съд за произнасяне по доводите във въззивните жалби на Г. фонд по съществото на спора - за размера на уважените искове за неимуществени вреди и относно възражението за съпричиняване на резултата от наследодателя на ищците, по които няма произнасяне от въззивния съд. При новото разглеждане на делото въззивният съд ще следва да съобрази направените от страните разноски за касационното обжалване на въззивното решение. Водим от горното и на основание чл. 290 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 724 от 03.05.2011 г. по гр.д.№ 560/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е обезсилено решение № 5894 от 13.12.2010 г. по гр.д.№ 418/2011 г. на Софийски градски съд и е прекратено производството по делото. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: