Р Е Ш Е Н И Е № 28 София, 23 февруари 2017 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при участието на секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора Пенка Маринова изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 18/2017 година. Производството е образувано по касационна жалба от защитника на подсъдимия Б. А. К. против решение № 279 от 21.11.2016год. по внохд № 270/2016год. на Великотърновския апелативен съд, с основание за изменяване на съдебния акт по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Твърди се, че при определяне на наказанието съдът не е съобразил в достатъчна степен съотношението на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства. В резултат на това, съдът е стигнал до неправилни изводи при индивидуализирането му, поради което в определения размер то е завишено и явно несправедливо. По изложените доводи се иска изменяване на обжалвания съдебен акт и намаляване на наказанието чрез определянето му в минималния, предвиден в закона, размер от три години лишаване от свобода. Пред касационната инстанция защитникът на подсъдимия поддържа жалбата по основанието и доводите в нея. Прокурорът от ВКП даде заключение, че жалбата на касатора е неоснователна, тъй като релевираното основание за изменяване не е налице. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 35 от 11.07.2016гщод. по нохд № 366/2016год. на Русенския окръжен съд подсъдимият Б. А. К. е признат за виновен в това, че на 25.01.2016год. в [населено място], при условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи на обща стойност 205/двеста и пет/лв. от владението на И. В. Е. от [населено място], с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4, във вр. чл. 198, ал. 1, т. 1 и чл. 54, във вр. чл. 58а, ал. 1 от НК е осъден на четири години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип. Съдът се е произнесъл по направените деловодни разноски, които е присъдил в тежест на подсъдимия. С обжалваното решение първоинстанционната присъда е потвърдена. Като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки решението в пределите на чл. 347 НПК, Върховният касационен съд намира жалбата на подсъдимия за неоснователна. Делото е разгледано от съда по диференцираната процедура по гл. ХХVII НПК- чл. 371, т. 2 от НПК, като К. е признал обстоятелствата изложени в обвинителния акт, съгласил се е да не се събират доказателства и в съответствие с изискванията на съкратеното съдебно следствие в производство пред първата инстанция, на основание чл. 373, ал. 2, вр. с чл. 372, ал. 4 НПК, наказанието му е определено при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК. Оплакването в жалбата, че при индивидуализиране на наказанието съдилищата не са съобразили всички обстоятелства за това по чл. 54 от НК, не отговаря на действителното положение. В случая, липсват обстоятелства, които да не са били отчетени от инстанционните съдилища и които да налагат допълнително смекчаване на наказанието. Подсъдимият е с отрицателни характеристични данни и обременено съдебно минало. Той е осъждан многократно за извършени престъпления /общо с шест влезли в сила присъди за престъпления от общ характер/, вън от тези осъждания, определящи квалификацията на деянието като опасен рецидив. Посочените обстоятелства са довели решаващите по фактите съдебни инстанции до правилния извод за високата обществена опасност на деянието и на дееца, с оглед на създадените у него престъпни навици. За престъплението, по което подсъдимият е признат за виновен, законът предвижда наказание от пет до петнадесет години лишаване от свобода. В тези рамки, след като е отчел наличните отегчаващи и смекчаващи обстоятелства по чл. 54 от НК и приемайки наличието на последните, първоинстанционният съд е наложил наказанието „лишаване от свобода” в размер на шест години, което съобразно чл. 58а, ал. 1 от НК е редуцирал на четири години лишаване от свобода. По довода на подсъдимия срещу присъдата за явна несправедливост въззивният състав е съзрял неправилната преценка на съотношението между обстоятелствата по чл. 54 от НК за определяне на наказанието му, но с обратна насоченост - че наказанието е следвало да се определи при баланс на тези обстоятелства, към средния предвиден за престъплението размер от десет години /с последваща редукция по чл. 58а, ал. 1 от НК /за да се постигнат целите по чл. 36 от НК, което не е могъл да коригира поради липсата на надлежно подаден въззивен протест. Основателно съдът е отхвърлил претенцията на К. за намаляване размера на наложеното по реда на чл. 58а, ал. 1 НК наказание от шест години лишаване от свобода, което - след намаляването му с 1/3, е определено на четири години лишаване от свобода. Така, на подсъдимия е било определено наказание малко над предвидения за престъплението минимален размер, което, с оглед престъпната му деятелност, отговаря на критерия за справедливост по чл. 35, ал. 3 от НК. Във въззивното решение е извършена преценка по довода за смекчаване правното положение на подсъдимия, включително и относно неговите заболявания, като са изложени убедителни аргументи, по реда на чл. 339, ал. 2 от НПК, защо не ги приема за основателни. Оплакването за влошено здравословно състояние на К.-зъбен статус, язва на дванадесетопръстника и др., което ще намери отражение в затрудненото му пребиваване в затвора, в конкретиката по случая е несъотносим към обстоятелствата, очертаващи индивидуализацията на наказанието, а е валидно към условията и режима за неговото изпълнение съобразно ЗИНЗС. Настоящият касационен състав намира съображенията на въззивния съд при преценката на тези обстоятелства, свързани с индивидуализиране на наказанието за правилни. Място за проява на по-голямо снизхождение няма. В допълнение следва да се отбележи, че искането от защитника за намаляване на наказанието към искания от него минимум от три години лишаване от свобода /подлежащо на редуциране по чл. 58а, ал. 1 от НК, с оглед проведеното от първоинстанционния съд производство по гл. ХХVІІ НПК/ не намира опора в предвидената за престъплението долна граница на наказанието от пет години лишаване от свобода, а изключителни или многобройни обстоятелства за определяне на санкцията при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НПК липсват. Поради изложеното, не са налице релевираните от защитата доводи за явна несправедливост по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1, във вр. ал. 1, т. 3 НПК и обжалваното решение следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 279 от 21.11.2016год. по внохд № 270/2016год. на Великотърновския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: