Р Е Ш Е Н И Е   № 230   гр.София, 27 май  2009 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България,   Първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и четвърти април   две хиляди и девета  година в  състав:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ПЛАМЕН  ТОМОВ                                                 ЧЛЕНОВЕ:    КАПКА КОСТОВА                                                                         БЛАГА ИВАНОВА                                                                                                                                              със секретар    Румяна Виденова при участието на прокурора    АНТОНИ ЛАКОВ изслуша    докладваното  от    председателя        (съдията)    ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно  дело под № 212/2009 година   Върховният касационен съд е трета инстанция по делото пред нея по жалба от името на подсъдимата-британска гражданска Е. К. Т. (Ethel Christina Taylor) срещу въззивната (нова) осъдителна присъда спрямо нея, постановена от апелативния съд-Велико Търново. Осъдителната присъда - № 33 от 9 март 2009 год. по внохд № 31/2009 год., е за това, че на 10 октомври 2006 год. подсъдимата е нарушила правилата за движение на моторните превозни средства при управление на лек автомобил и по непредпазливост причинила смъртта на съпруга си М. Б. Т. (Martin Brian Taylor) – престъпление по чл.343, ал.1, б.”в” НК. Наложеното наказание е 1 година лишаване от свобода условно за 3 години и лишаване от право за управление на МПС за 2 години. Присъдата е оправдателна по обвинението за извършване на престъплението в пияно състояние (по чл.343, ал.3 НК). Осъдителната присъда е втори поред въззивен акт; с първия съдът е потвърдил оправдателната присъда на Великотърновския окръжен съд по обвинението в неговата цялост. ВКС обаче, в състав от ІІ н.о. е отменил потвърдителното решение на въззивния апелативен съд и върнал делото за ново разглеждане, което завършило с новата осъдителна присъда. В касационната жалба се сочи, че присъдата на въззивния съд е в противоречие със закона – чл.15 НК, който не позволява осъждане без съответното субективно отношение на дееца към деянието и последиците от него (без вина). Доводите обаче са,че доказателствата по делото не позволяват правната квалификация „непредпазливост”, т.е. според жалбоподателя, че първо трябва да се приемат за установени други факти от субективната с. на деянието, а те вече да получат квалификацията по чл.15 НК (на т.нар. случайно деяние). Жалбата е поддържана в съдебното заседание на касационната инстанция, а прокурорът е за нейното отхвърляне. ВКС намери, че трябва да остави в сила обжалваната присъда. Тя не е засегната от касационни основания. По-горе вече се спомена, че за нарушение на закона по смисъла на първото от касационните основания не би могло да се говори, след като то се поддържа не самостоятелно, а само като последица от неправилните изводи на съда по фактическите въпроси от значение за приложението на чл.15 НК (вж. още в р.4/02-І, Бюл.4/02)), и, по-конкретно: длъжна ли е била и могла ли е подсъдимата да предвиди причинената смърт на съпруга си. Доколкото оспорването на фактите поначало засяга процесуалните правила при доказване на обвинението, т.е. спада към обхвата на второто от касационните основания – съществените нарушения на процесуалните правила (вж. отново ц.р.), това основание също липсва. Мотивите към присъдата неправилно са схванати като израз на разбирането, че подсъдимата трябва да отговаря, защото не е постъпила така, както изискват някакви изключителни обстоятелства – нарушена координация в движенията на слизащия от колата пътник, усложнена метеорологична обстановка и др.подобни. Идеята на съда е, че безопасността на такъв пътник трябва да бъде осигурена винаги и при всякакви условия – от „обикновените” до „изключителните”. В случая подсъдимата е трябвало просто да се увери (а не просто да предположи), че съпругът й не е в опасна близост до автомобила, който е напуснал, а такава увереност трябва да държи сметка и за ограничените технически възможности на приспособленията в автомобила за тази цел – на различните видове огледала например. Ръководен от изложеното и съобразно още с чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС – І наказателно отделение   Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА въззивната (нова) присъда № 33 от 9 март 2009 год. по внохд № 31/2009 год. на Великотърновския апелативен съд.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/       /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: