Р Е Ш Е Н И Е № 215 гр. София, 09.07.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди и петнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ: 1. Юрий Кръстев 2. Жанина Начева при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Джамбазов изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 439 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимата С. Д. В., чрез защитника, срещу присъда № 2 от 22.01.2015 г. на Русенския окръжен съд по в. н. о. х. д. № 716/2014 г. В жалбата са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Твърди се, че съдът неправилно е интерпретирал съдебно техническата експертиза, изследвала снимачната камера; че в случая не е налице повреждане на вещта и следователно, деянието на подсъдимата е несъставомерно по чл. 216, ал. 1 НК; че разпоредбата на чл. 78а НК законосъобразно е била приложена от първоинстанционния съд по обвинението за престъпление по чл. 325, ал. 1 НК. Направено е искане за отмяна на присъдата на Русенския окръжен съд. В съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна, поради което присъдата следва да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 2 от 22.01.2015 г. по в. н. о. х. д. № 716/2014 г. Русенският окръжен съд е отменил присъда № 199 от 17.11.2014 г. на Русенския районен съд по н. о. х. д. № 2134/2014 г. в частта, с която подсъдимата С. Д. В. е била оправдана по обвинението за престъпление по чл. 216, ал. 1 НК, както и в частта, с която е била освободена от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК за престъпление по чл. 325, ал. 1 НК. Въззивният съд е признал е подсъдимата С. Д. В. за виновна в това, на 4.09.2014 г. в [населено място], Русенска област, да е повредила противозаконно чужда движима вещ - камера, собственост на [фирма], като счупила корпуса на електронния й визьор и стойността на повредата възлиза на 1109,21 лева, поради което и на основание чл. 216, ал. 1 НК и чл. 58а, ал. 1 НК е наложил наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, а за престъплението по чл. 325, ал. 1 НК - шест месеца лишаване от свобода и обществено порицание. На основание чл.23, ал.1 НК съдът е наложил общо, най-тежкото от определените наказания, а именно една година и шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил за срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 НК. Присъединил е наказанието обществено порицание. В останалата част присъдата на първоинстанционния съд е потвърдена. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Видно от мотивите на въззивната присъда доводите в касационната жалба пресъздават съображенията на първоинстанционния съд, с които Русенският окръжен съд не се е съгласил. Отново се застъпва тезата, че деянието е несъставомерно от обективна страна, тъй като спукването на корпуса на визьора на камерата в резултат на удара на подсъдимата не се е отразило в този момент върху нейното правилно функциониране, а евентуално частична или временна негодност може да се предполага при наличие на неблагоприятни атмосферни условия. Поддържа се също, че не е налице повреждане на камерата, тъй като електронният визьор е самостоятелна вещ, без която камерата може да работи. Твърди се, че неправилно е било интерпретирано специализираното заключение на експерта. Доводите не могат да бъдат възприети. Видно от мотивите на въззивното решение експертизата е била прецизно обсъдена, а специализираното заключение на вещото лице потвърждава фактическата обстановка, възприета въз основа на цялата съвкупност от достоверни доказателства. Русенският окръжен съд правилно е съобразил, че предмет на повреждане по смисъла на чл. 216, ал.1 НК може да бъде и вещ, съставена от отделни части, които функционират заедно и са свързани помежду си по начин да образуват едно цяло. Затова в случая снимачната апаратура следва да се счита за повредена, щом по време, когато действат определени атмосферни условия (влага, прах и пр.) тя престава да може да се използва по предназначението, за което е служила (да функционира при всякакви условия), а възможността за понататъшното й ползване предпоставя вещта да бъде поправена. В рамките на установените фактически положения за нанесения удар от подсъдимата В. върху камера, собственост на [фирма], причинната връзка между действието и счупването на корпуса на визьора, както и противозаконно извършеното повреждане на чуждата вещ, въззивният съд законосъобразно е отхвърлил съображенията за обективна несъставомерност на деянието по чл. 216, ал. 1 НК. Наказателно правната оценка на установените фактически обстоятелства е законосъобразна. Русенският окръжен съд правилно е отчел и изискването на чл. 78а , ал. 7 НК, тъй като извършването на множество престъпления е пречка за приложението на чл. 78а, ал. 1 НК и освобождаване на подсъдимата от наказателна отговорност за престъплението по чл. 325, ал. 1 НК. Наложените наказания не разкриват явна несправедливост. Конкретният размер на лишаването от свобода, индивидуализирано по общите правила на чл. 54 НК за всяко от престъпленията държи сметка за доказаните по делото обстоятелства от значение за наказанието. В съответствие с изискванията на чл. 58а, ал. 1 НК е била извършена и редукцията с една трета. Правилно са били преценени предпоставките по чл. 66, ал. 1 НК и възможността за постигане на целите по чл. 36 НК без ефективно изтърпяване на общото наказание по съвкупност лишаване от свобода. Ето защо касационната жалба е неоснователна и присъдата следва да бъде оставена в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 2 от 22.01.2015 г. на Русенския окръжен съд по в. н. о. х. д. № 716/2014 г. Настоящото решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: