Ключови фрази
Причиняване на смърт при управление на МПС в квалифицирани случаи * явна несправедливост на наказанието




Р Е Ш Е Н И Е
№ 163

гр.София, 11.06.2015 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесети април две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА
БИСЕР ТРОЯНОВ

със секретар Кристина Павлова
при участието на прокурора ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА
наказателно дело под № 279/2015 година, за да се произнесе,
взе предвид:

Касационното производство е образувано по жалбата на подсъдимия Т. Н. Я., подадена чрез защитника му, срещу решение № 370/29.10.2014 год. по въззивно нохд № 829/2014 год. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 7-ми състав. Поддържа се, че като е изменил присъдата е определил явно несправедлив размер на наказанията лишаване от свобода и лишаване от право на управление на МПС. С касационното основание по чл.348, ал.5, т.1 вр.ал.1, т.3 НПК се обосновава искането за изменение.
Частните обвинители Р. В. Р. и К. Г. К.-чрез повереника си, оспорват основателността на жалбата и поддържат, че размерът на наказанията е съобразен с високата степен на алкохолно повлияване и на данните за множество санкционирани нарушения на правилата по ЗДвП.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура определя увеличението на наказанието лишаване от свобода като максимално строг подход на въззивния съд и излага съображения за възможност да бъде намален размера.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и в пределите по чл.347, ал.1 НПК намира:
Врачанският окръжен съд, наказателно отделение с присъда № 16/22.07.2014 год. по нохд № 277/2014 год. признал подсъдимия Я. за виновен в това, че на 09.11.2013 год. в [населено място] в нарушение на правилата за движение – чл.21, ал.1 и чл.27 ЗДвП, и по непредпазливост причинил смъртта на Е. Г. като деянието е извършено в пияно състояние. На основание чл.343, ал.3, пр.1, алт.1, б.Б, пр.1 вр.чл.58А вр.чл.54 НК го осъдил на 2 години лишаване от свобода, изтърпяването на което наказание определил при условията на чл.61, т.3 вр.чл.59 ЗИНЗС.
Приложил чл.343Г от НК и лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила.
Осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски.
Софийският апелативен съд, наказателно отделение, 7 състав с решението си по въззивно нохд № 829/2014 год. изменил присъдата в частта относно наказанията и увеличил размера на наказанието лишаване от свобода на 4 години и размера на лишаването от право на 4 години и 6 месеца. Потвърдил в останалата част.
Доводите в жалбата за явна несправедливост на наложеното наказание в размер на 6 години, редуцирано с една трета на 4 години, са основателни.
Въззивният съд е споделил оценката в мотивите на обжалваната присъда, че индивидуализиращите обстоятелства са както смекчаващи, така и отегчаващи отговорността на подсъдимия и са налице основанията за приложението на чл.54 НК. Отчел е данните за чистото съдебно минало, за семейното положение, добрата гражданска характеристика, отношението към извършеното и последиците. Обосновал е необходимостта от по-тежко наказание с извършените нарушения на правилата за движение и с многобройните, предхождащи деянието, нарушения, за които е санкциониран по административен ред. Вярно е, че нарушаването на забраната за управление на МПС след употреба на алкохол и пренебрегването на правилата за режима на скоростта са указание за допускане на едни от най-тежките нарушения, предвидени в ЗДвП. От мотивите става ясно, че съдът е надценил тежестта на тези, за които вече има наложени административни наказания. Видно от справката на МВР-КАТ в преобладаващия си брой по своята тежест и значение те не са от вида, пряко застрашаващи останалите участници в движението, а са израз на отношението на подсъдимия към задължението да се спазват законите и правилата на обществото. Надценена е обществената опасност на личността и не е извършена обоснована оценка за необходимостта от въздействието на наказанието чрез откъсване от обичайната среда и необходимата степен да бъдат засегнати възможностите му за нормално общуване с другите хора в смисъла на целите по чл.36 НК и преди всичко тези на индивидуалната превенция. Наказанието има за цел да въздейства за поправяне и превъзпитание, а не за възмездие. Съвкупната оценка на релевантните за отговорността обстоятелства дава основание за извод, че в увеличения размер наказанието лишаване от свобода очевидно не съответства на конкретната обществена опасност на личността на подсъдимия и на деянието, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Достатъчно за постигане целите не само на специалната, но и на генералната превенция е наказание в размер на 4 години и 6 месеца, от които след редукцията съгласно чл.58А, ал.1 НК, към приложението на която норма препраща чл.373, ал.2 НПК, тъй като първоинстанционното производство е проведено по реда на Глава 27 НПК и при условията на чл.371, т.2 НПК, подсъдимият следва да изтърпи 3 години при правилно определени режим-общ и място-затворническо общежитие от открит тип.
Не следва да се отлага изпълнението на наказанието на основание чл.66, ал.1 НК. По отношение на конкретния подсъдим няма смисъл и оправдание, тъй като няма да позволи поправянето му. Предвид характера на извършеното престъпление и резултата условното осъждане няма да позволи да се постигнат и целите на генералната превенция – за възпитание и предупреждение и на другите членове на обществото.
Неоснователно е искането за намаляване размера на наказанието по чл.37, ал.1, т.7 – лишаване от право да управлява МПС. Определеният размер от 4 години и 6 месеца е съобразен с чл.49 НК, съответства на данните за личността на подсъдимия, за извършеното и за въздействието върху членовете на обществото, както и с целите по чл.36 НК, поради което не е явно несправедлив.
С оглед на изложеното и на основание чл.354, ал.2, т.1 вр.ал.1, т.3 вр.чл.348, ал.5, т.1 вр.ал.1, т.3 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ решение № 370/29.10.2014 год. по въззивно нохд № 829/2014 год. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 7 състав в частта относно наказанието лишаване от свобода, наложено на подсъдимия Т. Н. Я., което намалява на 3 години.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: