Р Е Ш Е Н И Е № 49 С о ф и я, 19 април 2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 23 ф е в р у а р и 2018 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ СПАС ИВАНЧЕВ при секретар Мира Недева и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски наказателно дело № 15/2018 година. Производството по Глава 23 от НПК е образувано по бланкова касационна жалба от подсъдимата П. Д. А. от Шумен с допълнение от защитника й адв.Г.Г. от АК-Шумен с предмет новата въззивна присъда № 16 от 16.11.2017 г., постановена по ВНОХД № 465/2016 г. на Варненския апелативен съд с ангажиране на двете касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 3 от НПК и наведени в допълнението й доводи за неправилно приложение на материалния закон с искане за нейната отмяна и оневиняването изцяло на подсъдимата от касационната инстанция, като в допълнението е направен изричен отказ от оплакването за явна несправедливост на наложеното й наказание. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Подсъдимата П. А. и защитниците й адв.Г. и адв.Ж.П. от АК-Шумен, редовно уведомени, не вземат участие в касационното производство. Върховният касационен съд провери правилността на обжалваната присъда в пределите на чл.347 от НПК, като съобрази следното : С присъда № 24 от 20.10.2016 г. по НОХД № 449/2015 г. Шуменският окръжен съд е признал подсъдимата П. Д. А. от Шумен за невинна в това на 28.05.2013 г. в Шумен в качеството й на търговец с фирма [фирма] със седалище в Шумен да е подала в заявление до ДФ „Земеделие” неверни сведения за получаване на средства за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за земеделски парцели в землището на [населено място], област Шумен от фондове, предоставени от Европейския съюз на българската държава, които й били отказани и е оправдана по обвинението й по чл.248а, ал.3 вр.ал.2 вр.ал.1 от НК, както и за това, че на 28.05.2013 г. в Шумен в горното й качество да е направила опит да получи без правно основание чуждо движимо имущество, собственост на българската държава – субсидия в размер на 6,19 лева, с намерение да го присвои, като използвала за това документ с невярно съдържание, а именно заявление за подпомагане форма 2013 за получаване на средства за директни плащания за кампания 2013 година, като престъплението останало недовършено по независещи от нея причини и е оправдана и по обвинението й по чл.212, ал.6 вр.ал.1 вр.чл.18, ал.1 от НК. Присъдата е била протестирана от Окръжна прокуратура-Шумен като неправилна и в нарушение на материалния закон с бланков протест, като в допълнението му е възразен непълния и избирателен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и направените въз основа на тях правни изводи за липса на елементите от субективната страна на съставите на двете предявени на подсъдимата обвинения, в разрез с практиката на съдилищата, подкрепяйки искането си за отмяната й и постановяване на нова осъдителна и по двете обвинения присъда с налагане на общо наказание с приложението на чл.66, ал.1 от НК. След назначаване и изслушване на КСТЕ Варненският апелативен съд е отменил обжалваната присъда в частта й относно оправдаването на подс.А. за престъплението по чл.248а, ал.3 вр.ал.2 от НК и като я е признал за виновна за осъществяване на този престъпен състав, при условията на чл.54 от НК й е наложил наказание от 1 година лишаване от свобода, отложено за изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 години от влизане на присъдата в сила и наказание глоба в полза на държавата в размер на 2000 лева, като е потвърдил присъдата в останалата част. Присъдил е в тежест на подсъдимата направените по водене на делото разноски общо в размер на 3 435,76 лева. Въззивната присъда се атакува с касационна жалба от подсъдимата с ангажиране на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 3 от НПК, доразвити в допълнение от защитника й и поддържане на искане за отмяната на въззивната присъда и оправдаването й изцяло от касационната инстанция. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намира жалбата за подадена в законния 15-дневен срок, от страна в процеса с право на жалба и срещу подлежащ на основание чл.346, т.1 от НПК на редовна касационна проверка въззивен съдебен акт, поради което е допустима, като разглеждайки я по същество, ВКС приема следното : Доводите на касаторите са за недоказаност на обвинението и противоречие на изводите на апелативния съд на закона, обосновавайки се с неправилен прочит на разпоредби от Наредба № 5/2010 г. на МЗХ относно условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели с оглед на тяхното фактическо състояние към момента на заявяването им, липсата на единствено допустимите за контрол теренни проверки в присъствието или най-малкото след своевременното уведомяване за такива на заявителите или на техни представители, което оборвало правната значимост на представените по делото протоколи. На тази база се оспорва обективната съставомерност на невярното деклариране на земеделските земи от подсъдимата, както и наличието у нея на изискуемия се пряк умисъл, оправдавайки действията й с качеството й на „подставено лице” на св.К. и на тъста й св.А., без да е имала „реална представа за границите на имотите, … фактическото им състояние, … необходимите технически познания”, но като била наела компетентна геодезическа фирма и се била съобразила с указанията на служителка от ОСЗ-Шумен със значителна корекция на декларираните от нея данни за имотите. В тази насока се отправя упрек към съда за превратна интерпретация на свидетелските показания, повлияло върху правната им оценка за наличието на възприетия умисъл на подсъдимата при изготвяне на заявлението за подпомагане. В крайна сметка, с декларацията за направени от съда „верни констатации”, но „неверни и необосновани” били изводите му, заради което се претендира за оправдането на подс.А. като „посредствен извършител” именно от касационната инстанция. Като се подмине без коментар доводът за необоснованост, което не е касационно основание, тази теза е била поднесена и на въззивната инстанция и е получила дължимия се отговор по фактите и по приложимото право. Апелативният съд изключително прецизно на стр.4-20 от мотивите на обжалваната присъда е проследил хронологията по заявяването на собствените, арендованите и наетите на 18.05.2013 г. от [община] от ЕТ П.А. с фирма „В.-П. А.” имоти, за които кандидатствала по две схеми за подпомагане в подадените на 25.04 и на 27.05.2013 г. заявления до РАДФЗ, констатираните несъответствия между предоставените й от св.Х. „шейп файлове” по КВС с тези по ИСАК при извършените от св.Й. автоматични проверки на въведените данни и последиците от това, както и за дължимото се от заявителката А. поведение. Ползвайки изводите на допълнително събраната във въззивното съдебно следствие КСТЕ като най-пълни и ясно онагледени, съдът ги е съпоставил с кредитираните показания на свидетелите В., В., И., Д., П. и отхвърлените на св.К. и св.А., със заключенията на събраните от окръжния съд АгрТЕ и СТЕ, както и с наличните писмени и веществени доказателства по делото. По този начин той е изпълнил задължението си да посочи кои факти и от кои доказателствени източници възприема и отрича доверие на други, имащи отношение от обективна страна към верността или неверността на декларираните данни и тяхното проявление в поведението на подсъдимата за очертаване на субективното й отношение при осъществяване на инкриминираното деяние. Всъщност, касаторите не оспорват изведените от съда фактически обстоятелства от предмета на доказване по делото, видно от заявеното в жалбата им за „верността им” и от липсата на касирано основание за неправилност на присъдата по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. При така очертаната фактическа рамка апелативният съд е направил законосъобразни правни изводи, като с основание се е отнесъл критично към тези на първата инстанция. Правилно са били изведени елементите от обективната страна на ангажираното спрямо подс.А. обвинение, както и за дължимото й се поведение за елиминиране на неверността в декларираните от нея данни за заявените за подпомагане земеделски имоти. Така е отречено убедително тя да е действала поради неволна грешка, недоразумение, неопитност, като съдът е намалил размера на недопустимите (а оттам и невярно заявени) за подпомагане площи до 20,38 ха въз основа на експертно постигнатия с КСТЕ резултат. Спорното в касационното производство е доколко тези обективни данни са вложени в правния извод на съда за формата на вината на подс.А. при извършване на деянието. И в тази насока апелативният съд е изложил убедителни съображения, ползвайки и относимата съдебна практика на състави на ВКС. Наведените от касаторите и пред настоящата инстанция доводи правилно са били обсъдени на основата на подзаконовата нормативна база, действала към инкриминирания период, с които жалбоподателката не се е съобразила. Съдът законосъобразно е отрекъл приложението на чл.2, ал.2 от НК по отношение на извършените впоследствие промени в нормативните изисквания, както и на разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК с оглед установената обществена опасност на деянието и личната й такава. ВКС приема, че апелативният съд е приложил закона, който е следвало да приложи и не е налице основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК за намеса в исканата от жалбоподателите насока. Изрично е заявен в допълнението на касационната жалба отказ от наведеното касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК за явна несправедливост на наложеното на подсъдимата наказание, което е определено на минимума на предвидената в чл.248а, ал.3 вр.ал.2 от НК комплексна санкция. Обжалваната присъда като правилна следва да бъде оставена в сила. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 16 от 16.11.2017 г., постановена по ВНОХД № 465/2016 г. от Варненския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :