Р Е Ш Е Н И Е   №  72   София,  30.04. 2009 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, ІІ-ро отделение, търговска колегия в съдебно заседание на 10.04.2009 година, в състав:            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ                                                 ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА                                                                        МАРИЯ СЛАВЧЕВА при участието на секретаря  Л.Златкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията   ВАНЯ  АЛЕКСИЕВА т.дело № 475 /2008 година   Производството е по чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на М. И. С. от с. П., община Е. против въззивно решение на Софийски апелативен съд № 90 от 08.-5.2008 год., постановено по гр.д. № 313/2008 год., с което е отменено решението на Софийски градски съд от 20.12.2007 год. по гр.д. № 538/2007 год., в частта, с която върху главницата от 7000 лв. е присъдена законна лихва за периода 27.06.2002 год.- 13.02.2004 год. и при условията на чл.208, ал.1 ГПК е отхвърлен иска на настоящия касатор срещу ЗД „Е” АД за заплащане на законна лихва за посочения по – горе период. В останалата част, с която предявеният иск с правно основание чл.407, ал.1 ТЗ/ отм./ е уважен за сумата 7000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 14.02.2004 год. първоинстанционното решение на СГС е оставено в сила. Касационно обжалване на решението, в частта предмет на подадената касационна жалба е допуснато на основание чл.280, ал.1,т.2 ГПК, поради наличие на противоречие в практиката на съдилищата по съществения материалноправен въпрос за началния момент на изпадане на застрахователя в забава в хипотезата на предявен срещу него пряк иск по чл.407, ал.1 ТЗ/ отм./ и приложимата в тази хипотеза погасителна давност по отношение вземането на пострадалия за мораторна лихва. С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, в посочената по- горе негова част, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон- чл.110 ЗЗД и чл.111,б.”в” ЗЗД, поради което се иска отмяната му, на осн. чл. 281,т.3 ГПК. Касаторът поддържа, че при изграждане на крайния си правен извод въззивният съд в нарушение на чл.110 ЗЗД във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД е приел, че претендираното от него обезщетение за забава се погасява с кратката погасителна давност по чл. 111,б.”б” , пр.ІІ ЗЗД, чието начало е датата на настъпилото увреждане, без да съобрази, че визираната в тази норма кратка погасителна давност е относима само към обезщетения, произхождащи от договор, а установената с чл.111,б.”в” ЗЗД давност, касаеща вземанията за лихви, в случая е неприложима, независимо от съизмеримостта на обезщетението по чл.86, ал.1 ЗЗД със законната лихва, поради различната правна природа на последното. Ответната по касационната жалба страна е възразила по основателността и по реда на чл.287, ал.1 ГПК, поддържайки становище, че доколкото отговорността на застрахователя в хипотезата на чл.407, ал.1 ТЗ/ отм./ е ограничена до поетия със застрахователния договор риск, то функцията и е да обезщети вредите - пряка и непосредствена последица от увреждането, причинено от застрахования деликвент, в обема на които към момента на деликта задължението за лихва, възникващо в по- късен момент не се включва. Настоящият състав на ВКС, второ отделение,търговска колегия, като взе предвид доводите на страните, във вр. с инвокираните оплаквания и провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, намира: Касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд, сезиран с обективно кумулативно съединени искове по чл.407, ал.1 ТЗ/ отм./ и по чл.86, ал.1 ЗЗД , е приел за основателно направеното от ответника ЗД ” Е. ИНС” АД възражение за давност по отношение претендираното от ищеца обезщетение за забава, позовавайки се на правната му характеристика и датата, от която възниква вземането за лихва, с което същото е съизмеримо. Изложени са в тази вр. съображения, че вземането за лихви при непозволено увреждане и вземането за лихви в хипотезата на прекия иск на увредения срещу застрахователя на застрахования по застраховка „гражданска отговорност” деликвент имат идентично съдържание, възникват от един и същи юридически факт и в един и същи момент, поради което спрямо последното приложение също намира кратката погасителна давност по чл.111,б.”б”, пр.ІІ ЗЗД, чието начало е моментът на злополуката, от която е настъпило увреждане. Следователно съпоставени датата на ПТП – 27.06.2002 год. с датата на предявяване на иска по чл. 86, ал.1 ЗЗД- 14. 02. 2007 год., направено материалноправно възражение за прихващане, според съжденията в съобразителната част на обжалваното решение, се явява основателно за периода преди 14. 02.2004 год.. Решението като краен резултат е правилно, независимо, че приложима в случая е нормата на чл.111,б.”в” ЗЗД, а не чл.111,б.”б” пр.2 ЗЗД, която касае обезщетенията, произтичащи от неизпълнен договор, различни от обезщетението за забава в хипотезата на чл.407, ал.1Т/ отм./, на която въззивният съд се е позовал. Законосъобразно и в съгласие с приетото в т.14 от ППВС №7/77 год. е разбирането на Софийски апелативен съд, че в хипотезата на насочен срещу застрахователя на гражданската отговорност на делеквента пряк иск на пострадалия за обезвреда вземането за лихви,вкл. за минал до исковата молба период се погасява с кратката тригодишна погасителна давност. Обстоятелството, че прякото право на третото лице срещу застрахователя, имуществено притезателно право, произтича от закона, а не от клаузите на застрахователния договор и се намира във функционална зависимост от деликтното право на увредения, породено от непозволеното увреждане, обуславя правен извод, че двете права имат еднаква насоченост и обезщетяват едни и същи вреди. Следователно щом застрахователното обезщетение зависи от деликтното обезщетение и е функционално обусловено от него, то в тежест на застрахователя в хипотезата на чл.407, ал.1ТЗ/ отм./ е да покрие и лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото увредено лице. Несъмнено е, че и в този случай, с оглед идентичното съдържание на прякото право на увредения и деликтното право - обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди, причинени на последния, началният момент и срокът на погасителната давност, които важат за вземанията му срещу застрахования деликвент и произтичат от деликтното правоотношение между тях следва да бъдат напълно изравнени с началото и продължителността на погасителната давност за вземането предмет на прекия иск срещу застрахователя на деликвента. Затова, като е съобразил горното, излагайки аналогични правни съждения правилно Софийски апелативен съд е приложил специалната тригодишна давност, чието начало е деня на настъпилата злополука - момент на изискуемост на вземането от непозволеното увреждане. С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира за неправилно становището на Софийски градски съд, изразено във влязлото в сила решение от 17.10.2006 год. по гр.д. № 3481/2005 год., според което дължимата от застрахователя в хипотезата на чл.407 ТЗ/ отм./ лихва за забава няма компенсаторен характер и независимо, че се съизмерява със законната лихва, има различна правната характеристика, поради което не се погасява с кратката погасителна давност по чл. 111, б.”в” ЗЗД и спрямо нея законовото правило на чл.84, ал.3 ЗЗД не се прилага. По изложените съображения касационната жалба следва да бъде оставена без уважение. Ответното ТД, в съответствие с процесуалното правило на чл.78, ал.8 във вр. с ал.3 ГПК е претендирало деловодни разноски за настоящата инстанция, които следва да му бъдат присъдени в размер на сумата 150 лв. за осъществената защита от юрисконсулт Л. Водим от горното настоящият състав на второ отделение, търговска колегия на ВКС   Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение на Софийски апелативен съд № 90 от 08.05.2008 год. по в.гр.д. № 313/ 2008 год., по описа на с.с. ОСЪЖДА М. И. С. от с. П., община Е. да заплати на ЗД ”Е” АД, гр. С. сумата 150 лв., /сто и петдесет лева/, представляваща деловодни разноски за касационното производство-юрисконсултско възнаграждение за осъществената от юрисконсулт Л. защита по делото. РЕШЕНИЕТО е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: