Р Е Ш Е Н И Е                                                                                                                              № 1002/09 г.                                                      гр.София 07.01.2010г.                                                В  ИМЕТО НА НАРОДА        Върховният касационен съд на Република България ,Четвърто гражданско отделение ,в съдебно заседание на  четиринадесети декември  през две хиляди и девета година в състав:                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НАДЕЖДА ЗЕКОВА                                                    ЧЛЕНОВЕ:  ВЕСКА РАЙЧЕВА                                                                                СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА        при участието на секретаря Юлия Георгиева  в присъствието на прокурора Дечева             изслуша    докладваното от съдията Бояджиева гр.дело № 3800 по описа за 2008г..и за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК . Образувано е по касационна жалба на Н. Д. Н. против решение № 102 от 2.07.08г.по в.гр.дело № 55/08г.на Пловдивския апелативен съд.с което е оставено в сила решение № 1* от 26.11.07г.,постановено по гр.дело № 2256/07г.на Пловдивския окръжен съд. С него са отхвърлени като неоснователни исковете с правна квалификация чл.71 ал.1 вр.чл.74 ал.2 от Закона за защита от дискриминация във вр.с чл.1 от ЗОДВПГ и чл.86 от ЗЗД,предявени от същата страна против О. гр. К. за заплащане на сумата 10 500 лв обезщетение за неимуществени вреди за периода от 1.08.03г.до 11.08.2005г.,ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 1.08.03г.до 15.08.05г.,както и да бъде осъдена О. гр. К. да преустанови дискриминационното третиране спрямо ищеца,като изгражда и поддържа архитектурна среда,която не затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места. На основание чл.10 от ЗОДОВ ищецът е осъден да заплати по сметка на ПОС държавна такса в размер на 420 лв. С определение № 63 от 5.11.08г.,постановено по делото ВКС,състав на ІІІ г.о.е допуснал касационно обжалване на решението на въззивния съд на основание чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. Касаторът поддържа оплаквания за постановяване на обжалвания съдебен акт в нарушение на материалния закон и процесуалните правила,както и необоснованост на направените от решаващия съд правни изводи - основания по чл.281 т.3 от ГПК. По съображения,изложени в жалбата моли решението да бъде отменено и исковете – уважени. Ответникът по касационната жалба О. К. моли да бъде оставена без уважение. Представителят на контролиращата страна П. на Р. е на становище,че жалбата е основателна. Върховният касационен съд,състав на ІV г.о.,за да се произнесе по основателността на касационната жалба с оглед заявените касационни основания,приема следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел,че ищецът не е доказал,че ответната община не е изпълнила задълженията си,вменени от Закона за защита,рехабилитация и социална интеграция на инвалидите да осигури достъпна битова и архитектурна среда,съобразена със специфичните нужди на хората с увреждания. Изложени са съображения,че не са доказани и конкретните вреди,претърпяни от ищеца,подлежащи на обезщетяване,изразяващи се във възпрепятстването му поради състоянието му на инвалид да посети конкретни сгради и публични места за процесния период.. Поставеният от касатора материалноправен въпрос,разрешен от въззивния съд се отнася до противоправното поведение на общината. С обжалваното решение той е решен в противоречие с решение № 589 от 3.07.08г.по гр.дело № 1728/07г.на ВКС,ІІІ г.о. и решение № 556 от 30.06.08г.по гр.дело № 1514/07г.на ВКС,ІV г.о. В тях е прието,че съответната ответна община не е осигурила на лицата с двигателни увреждания такава достъпна архитектурна среда,която да осигурява безпрепятствен достъп до всички обществени институции в общината,както и съответните транспортни услуги и то при изричното разпореждане и изричните крайни срокове на Закона за защита,рехабилитация и социална интеграция на инвалидите/отм.-в сила до 1.01.2005г./ Настоящият състав на ВКС,след преценка на застъпените становища в цитираните решения по поставения правен въпрос и на основание чл.291 от ГПК приема следното: Предявени са от Н. Д. Н. срещу О. гр. К. обективно съединени искове с правно основание чл.71 ал.1 от Закона за защита от дискриминация във вр.с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ за обезщетение в размер на 10 500 лв за периода от 1.08.03г.до 11.08.05г.-датата на завеждане на иска. С допълнителна молба са конкретизирани обектите на територията на О. К. ,по отношение на които ищецът поддържа,че не са отстранени от общината съществуващите архитектурни бариери и не са изградени приспособления,осигуряващи свободно използване от инвалидите. Представено е решение на ТЕЛК от 1998г.,с което на ищеца Н. Н. е определена първа група инвалидност с чужда помощ пожизнено. С оглед здравословното му състояние/невро мускулни заболявания/поддържа,че единствената му възможност е за предвижване с инвалидна количка. Съгласно чл.5 ал.1 от ЗЗОД изграждането и поддържането на архитектурна среда,която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места,се смятат за дискриминация. Разпоредбата на чл.9 от същия закон установява,че ищецът трябва да докаже вероятността да е дискриминиран,поради което в тежест на ответника е да опровергае при условията на пълно и главно доказване тази вероятност. Въззивният съд е разместил тежестта на доказване,като е приел,че ищецът следва да докаже по делото ,че общината не е изпълнила задълженията си по ЗЗРСИИ. В случая ищецът твърди наличието на факти,които обуславят вероятността да е дискриминиран,поради което в тежест на ответника е да опровергае тази вероятност. Ако ответникът не опровергае по несъмнен начин тази вероятност следва да се приеме,че е проявил дискриминация по отношение на ищеца. В нарушение на процесуалните си задължения по чл.235 ал.2 от ГПК въззивният съд не е обсъдил в съвкупност твърденията на ищеца,доводите на ответника и доказателствата по делото – заключенията на съдебно-техническата и авто-техническата експертизи,както и свидетелските показания,ангажирани по иска за обезщетение за установяване на вредите и причинната връзка с дискриминационното отношение на ответника. Допуснатите нарушения на съдопроизводствените правила са довели до необосновани изводи,поради което и неправилно е приложен материалния закон. Налице са въведените основания по чл.281 т.3 от ГПК за касиране на решението. На основание чл.293 ал.3 от ГПК следва да бъде отменено и делото върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на иска за обезщетение при преценката на вредите съдът ще следва да съобрази преките и непосредствени вреди от дискриминационното отношение,като се съобрази заболяването на ищеца и с оглед на това заболяване възможността обективно да ползва услугите на всеки един от обектите през процесния период. В тази връзка съдът следва да обсъди освен събраните по делото доказателства и да упражни правомощията си по чл.195 от ГПК и с оглед преценка на конкретните нужди на ищеца да назначи икономическа експертиза със задача вещото лице да направи анализ на обичайно необходимите за задоволяване на нуждите му посещения на процесните обществени сгради и необходимостта му от ползване на обществен транспорт,като направи икономическа оценка на същите за процесния период. Съдът, като изслуша и съобрази заключението на тази експертиза,следва да направи преценка на размера на обезщетението за неимуществени вреди,които търпи ищецът от неизпълнение на разпоредбите на ЗЗРСИИ и с оглед критериите по чл.52 от ЗЗД. На следващо място,настоящият състав приема,че съдопроизводственият ред,по който следва да се разглежда делото е общият исков ред при условията на ЗОДОВ доколкото се търси отговорността на общината за противоправно бездействие,а приложимия материален закон са разпоредбите на Закона за защита от дискриминация. Тъй като се касае за специален закон при колизия неговите разпоредби дерогират тези на общия закон. Ето защо при новото разглеждане на делото въззивният съд следва съобрази разпоредбата на чл.75 от Закона за защита от дискриминация,според който за производствата пред съд по този закон не се събират държавни такси,а разноските са за сметка на бюджета. Воден от горното ,Върховният касационен съд,състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ изцяло решение № 102 от 2.07.08г.,постановено по в.гр.дело № 55/08г.на Пловдивския апелативен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.