О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 275
гр. София, 04.05.2022 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1577 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288, във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищците Д. И. Д., К. С. К. и Е. С. С., последните две като наследници на ищцата Л. С. Б., починала в първоинстанционното производство, чрез процесуален представител адв. Вихър Н. срещу решение № 308 от 30.03.2021г. по гр. дело № 3138/2020г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 4 състав. С обжалвания въззивен съдебен акт след отмяна на решение № 20 от 19.03.2020г. по гр. дело № 11/2019г. на Пернишки окръжен съд, коригирано с решение за поправка на очевидна фактическа грешка от 27.07.2020 г., в осъдителната му част са отхвърлени следните искове, предявени на основание чл. 432, ал. 1 КЗ: иска на Д. И. Д. срещу „Застрахователна компания Лев Инс“ АД за сумата 35 000 лв.; иска на К. С. К. и Е. С. С. /наследници на първоначалната ищца Л. С. Б./ срещу „Застрахователна компания Лев Инс“ АД за сумата 25 000 лв. С решението на въззивната инстанция е потвърдено решението на Пернишкия окръжен съд в останалата му обжалвана част, с който са отхвърлени иска на Д. И. Д. срещу „Застрахователна компания Лев Инс“ АД за разликата над 35 000 лв. до предявения размер 50 000 лв. и иска на К. С. К. и Е. С. С. /наследници на първоначалната ищца Л. С. Б./ срещу „Застрахователна компания „Лев Инс“ АД за разликата над 25 000 лв. до предявения размер 50 000 лв. и ответниците са осъдени да заплатят на ищеца юрисконсултско възнаграждение в размер 300 лв.
Касаторите правят оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В инкорпорирано в касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевират доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпроси относно начина и критериите за определяне на трайна и дълбока емоционална връзка между починал и близък родственик в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/21.06.2018г. по тълк. д. № 1/2016г. на ВКС, ОСНГТК, решение № 26/04.06.2019г. по т. д. № 1505/2016г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 372/14.01.2019г. по т. д. № 1199/2015г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 70/03.06.2019г. по т. д. № 755/2018г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 310/06.02.2019г. по т. д. № 2429/2017г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 5/28.02.2019г. по т. д. № 1404/2018г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 20/30.06.2020г. по т. д. № 376/2018г. на ВКС, ТК, I т. о.:
1. Какви са критериите за определяне наличие на трайна и дълбока емоционална връзка между лицето, претендиращо обезщетение и починалия близък родственик в хипотезата на пряк иск срещу застрахователя?
2. Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 от ЗЗД, при наличието на събрани но делото доказателства, обосноваващи изградена между починалото лице и преживелия го родственик особено близка връзка, респ. действително претърпени от последния вреди?
Касаторите се позовават и на очевидна неправилност на въззивния съдебен акт – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.
Ответникът „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, [населено място] чрез юрисконсулт К. И. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на твърдените основания за допускане на касационно обжалване, тъй като посочените въпроси не са решени в противоречие с практиката на ВКС. Претендира присъждане на разноски за процесуално представителство.
Касационната жалба е редовна – подадена е от процесуалнолегитимирани страни в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея се излагат касационни основания по чл. 281 ГПК, а в приложеното към нея изложение се съдържат твърдения за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на данните по делото, приема следното:
Въззивният съд е приел, че на 30.08.2016г. В. И. С. /27-годишен/ е загинал при ПТП, пътувайки в лек автомобил „Нисан Примера“ с peг. [рег.номер на МПС] , управляван от бащата на загиналия - И. С. К., който също е починал в резултат от уврежданията, получени при същото ПТП. Въз основа на заключението на съдебната автотехническа експертиза, изготвено от вещо лице инж. В. В., съдебният състав е установил механизма на процесното ПТП и е направил извод, че основната причина за неговото настъпване е неправилно избраната траектория на движение от водача на лекия автомобил „Нисан Примера“ – в лентата за насрещно движение, по която са се движели товарен автомобил „Фиат“ и товарен автомобил „Мерцедес“. След навлизане на лекия автомобил в лентата за движение на товарните автомобили настъпили два поредни удара: първият - челен ексцентричен между предните леви части на лекия автомобил „Нисан Примера“ и товарния автомобил „Фиат“, от което последвало завъртане на превозните средства в посока, обратна на часовниковата стрелка, и вторият - страничен, прав, нанесен върху лекия автомобил от товарния автомобил „Мерцедес“. Въззивната инстанция е приела, че получените при удара между автомобилите тежки травми са в пряка причинна връзка с настъпилата смърт на В. С.. Установила е, че лекият автомобил към датата на произшествието е бил валидно застрахован за риск „гражданска отговорност“ в „Застрахователна компания Лев Инс“ АД.
Въз основа на представените удостоверения за родствени връзки въззивният съд е констатирал, че ищцата Д. Д. е сестра на В. С., а Л. Б. е негова баба - майка на майка му К. К..
За установяване на отношенията между починалия В. С. и неговите сестра Д. Д. и баба Л. Б. и претърпените от тях неимуществени вреди в резултат на неговата смърт, съдебният състав съд е обсъдил показанията на разпитаните по делото свидетели В. И. и Ватя С.. Приел е, че ищцата Д. Д. и брат й израснали заедно, били неразделни, живеели заедно с родителите си, отношенията в семейството били много добри, сестрата помагала на брат си, съветвала го; В. бил много възпитан и лъчезарен, заедно със сестра си помагали на родителите си в семейната фирма; неговата смърт била шок за близките му, сестра му не можела да повярва, че брат й не е между живите, година след събитието още не можела да се съвземе. По отношение на бабата на В. - Л. Б., е констатирал, че е живеела в едно домакинство с дъщеря си Е.; била грижовна баба и макар да не живеели заедно, редовно се виждала с внуците си, грижела се за тях и им помагала в учението, защото била учителка; до края на живота си не могла да преживее загубата на внука си, непрекъснато гледала негова снимка и споделяла със свидетелката В. С., че когато е сама, си говори с В.. Установил е, че както бабата на В. С., така и неговата сестра са понесли тежко смъртта му, тъй като помежду им е съществувала обичайната за близки хора обич и привързаност.
За да направи извод за неоснователност на предявените искове, въззивният съд е приел, че независимо, че бабата и сестрата на загиналия са понесли тежко внезапната му смърт, което е нормално при данните за съществуващите помежду им отношения на обич и привързаност, същите не са от кръга на лицата, които съгласно ПВС № 4/1961г. и ПВС № 5/1979г. имат право на обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди. Съдебният състав е изложил съображения, че от свидетелските показания не може да се направи обоснован извод за изключителност, както на връзката между ищците и В., така и на нематериалните вреди, за които се претендира обезщетение.
Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първият посочен от касатора въпрос по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е релевантен, тъй като е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на въззивната инстанция. Доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по този въпрос по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователен поради това, че не е осъществен допълнителният селективен критерий, предвиден в посочената разпоредба – въпросът не е решен в противоречие с константната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/21.06.2018г. по тълк. д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС и множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. В цитираното Тълкувателно решение е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/15.05.1961г. и ППВС № 5/24.11.1969г. и по изключение всяко лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. В мотивите изрично е посочено, че следва да се отчитат конкретните житейски обстоятелства, поради които привъзраността между братя и сестри, баби/дядовци и внуци е станала толкова силна, че загубата на родственика е причинила страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене обичайно присъщите. Преценката за наличие на такива обстоятелства се извършва въз основа на съответните конкретни доказателства по всяко отделно дело. В различни, постановени по реда на чл. 290 ГПК решения /напр. решение № 372/14.01.2019г. по т. д. № 1199/2015г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 92/17.11.2020г. по т. д. № 1275/2019г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 60070/29.06.2021г. по т. д. № 904/2020г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 33/12.04.2022г. по т. д. № 377/2021г. на ВКС, ТК, I т. о. и др./, ВКС е анализирал различни житейски ситуации, при които привързаността между брат и сестра, респективно между баба/дядо и внук/внучка е обусловила особено силна привързаност, тъй като отношенията помежду им са били със съдържание, наподобяващо връзката родител – дете, или отглеждането на внук от баба/дядо поради болест, работа в чужбина или друга обективна пречка за родителите е изградила връзка, също наподобяваща тази родител - дете. Разяснил е, че близка привързаност може да съществува между починалия и неговите братя и сестри, баби/дядовци и внуци. Традиционно в българското общество тези връзки се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, но когато поради специфични обстоятелства тези традиционни отношения станат изключителни, тогава смъртта на единия от родствениците може да причини на другия морални болки и страдания, надхвърлящи нормално присъщите за съответната родствена връзка. В конкретния случай въззивният съд е обсъдил събраните доказателства и въз основа на тях, при спазване на константната практика на ВКС, е направил извод, че по делото не е установено наличието на особени житейски обстоятелства, които да са довели до една по-силна и трайна емоционална връзка, даваща право на ищците да получат претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Дадените с посоченото Тълкувателно решение и съдебни актове по чл. 290 ГПК разрешения са съобразени изцяло от въззивния съд, поради което не е налице твърдяното от касатора отклонение от практика на ВКС.
По отношение на втория, формулиран от касатора, материалноправен въпрос настоящият съдебен състав приема, че не е осъществена основната предпоставка за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като въпросът не съответства на мотивите на обжалвания въззивен съдебен акт. Въпросът за прилагане на принципа на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, не е обсъждан, защото въззивната инстанция е приела, че не е налице изключителност, както на връзката между ищците Д. Д. и Л. Б. и техния брат, респективно внук В. С., така и на нематериалните вреди, за които се претендира обезщетение. Въззивната инстанция не е приела, че между починалото лице и преживелите го родственици е изградена особено близка връзка, а въз основа на свидетелските показания е установила, че съществуващата между сестрата Д. Д. и брат й, както и между бабата Л. Б. и внука й обич и привързаност е обичайната за близки хора. Основният аргумент за неоснователност на предявените искове е, че не са установени такива обстоятелства, които да обосновават изключението от разрешението, залегнало в ППВС № 4/196г. и ППВС № 5/1969г., като са приложени разясненията и изводите, дадени с Тълкувателно решение № 1/21.06.2018г. по тълк. д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС.
Относно поддържаното основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение, настоящият съдебен състав приема, че постановеното от Софийски апелативен съд решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен в нарушение на закона до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Като очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая обжалваното въззивно решение не попада в нито една от горепосочените хипотези, поради което същото не може да бъде допуснато до касационно обжалване и на това основание.
Поради липса на твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 3 ГПК не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на касаторите не се дължат. Касаторите трябва да заплатят на ответника на основание чл. 78, ал. 8 ГПК възнаграждение за юрисконсулт за касационното производство в размер общо 200 лв., от които 100 лв. се дължат от Д. И. Д. и 100 лв. – от К. С. К. и Е. С. С. /наследници на първоначалната ищца Л. С. Б./.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 308 от 30.03.2021г. по гр. дело № 3138/2020г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 4 състав.
ОСЪЖДА Д. И. Д. с ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица][жилищен адрес] да заплати на „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сума в размер 100 лв. /сто лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
ОСЪЖДА К. С. К. с ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх. А, ет. 6, ап. 15 и Е. С. С. с ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] /наследници на първоначалната ищца Л. С. Б./ да заплатят на „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сума в размер 100 лв. /сто лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.