14 Р Е Ш Е Н И Е № 280 гр. София, 27 февруари 2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на девети декември две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Костова ЧЛЕНОВЕ: Ружена Керанова Мина Топузова при участието на секретаря Марияна Петрова и на прокурора Тома Комов, изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 1136 / 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест на прокурор при Апелативната прокуратура – гр. Пловдив и по жалба на подсъдимия И. Й. Г., чрез защитника му адвокат К. Е. от АК – гр. Пловдив, срещу решение № 126 от 13 май 2016 година на Пловдивския апелативен съд, по внохд № 22 / 2015 година, с което е потвърдена изцяло присъда № 98 от 01 декември 2014 година на Пловдивския окръжен съд, постановена по нохд № 811 / 2014 година по описа на този съд. Касационният протест съдържа недоволството на представителя на обвинителната власт от потвърденото от въззивния съд оправдаване на подсъдимите И. Й. Г., Д. И. С. и И. Д. С. по повдигнатите им обвинения за извършени престъпления по чл. 354а, ал. 2 във вр. чл. 20 от НК и по чл. 242, ал. 2 във вр. чл. 20 от НК. Твърди се, че въззивният съд не е приложил правилно материалния закон и е допуснал нарушения на процесуалните правила при анализа и оценката на доказателствата по делото, поради което е формирал неправилни правни изводи относно процесуалната годност и достоверността на част от тях. Това ангажира отменителните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Претендира се отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. С касационната жалба на подсъдимия Г. е оспорено единствено потвърждаването от въззивния съд на осъждането му за извършено престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК. Жалбата съдържа формално позоваване на всички отменителни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК, като изложените доводи сочат по-скоро на оплакване за недоказаност на обвинението по изискуемия от закона начин и основаване на осъждането на предположения, което е недопустимо. Основното искане в жалбата е за отмяна на решението в тази му част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, а алтернативното – за оправдаване на подсъдимия Г. по това обвинение, в рамките на правомощията на касационната инстанция по чл. 354, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. В съдебното заседание пред ВКС представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа подадения касационен протест при посочените в него касационни основания и отправено искане за отмяна на въззивното съдебно решение в частта, с която е потвърдена оправдателната присъда на първоинстанционния съд. Намира жалбата на подсъдимия Г. за неоснователна. В същото съдебно заседание жалбоподателят-подсъдим И. Г. не участва лично, редовно призован. Представлява се от защитника си адвокат Е., който поддържа касационната жалба при направените в нея оплаквания и изложени доводи в тяхна подкрепа и изразява становище за неоснователност на касационния протест. Подсъдимият Д. С. също не участва лично, редовно призован. За него се явява защитникът му адвокат Почева от АК – [населено място], която моли протестът да бъде оставен без уважение като неоснователен. Подсъдимият И. С. участва лично пред ВКС, заедно със защитника си адвокат Е. Й. от АК – гр. София, който излага подробни съображения за неоснователност на доводите в касационния протест и отправя искане за оставянето му без уважение. Идентично е и становището на подсъдимия С., изразено в рамките на упражненото от него право на лична защита. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: Въззивният съдебен акт, предмет на настоящата проверка, е постановен в рамките на второ поред въззивно разглеждане на делото. При първото съдебно разглеждане (нохд № 308/2013 година на ПОС), е постановена осъдителна присъда по отношение на тримата подсъдими и по всички повдигнати им обвинения – по чл. 354а, ал. 2, по чл. 242, ал. 2 и по чл. 339, ал. 1 от НК (за подс. Г.). Въззивната проверка на присъдата е извършена по протест на прокурора - относно справедливостта на наложените наказания и по жалби на тримата подсъдими - относно ангажирането на наказателната им отговорност като цяло. С постановеното въззивно решение присъдата е отменена в цялост и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, поради констатирана практическа липса на мотиви. Съдебното производство по образуваното след връщането нохд № 245/2014 година по описа на ПОС е прекратено и делото е върнато на прокуратурата за отстраняване на допуснати процесуални нарушения, касаещи съдържанието на обвинителния акт. След изпълнение на указанията на съда, делото е внесено в съда с нов обвинителен акт, по който е образувано нохд № 811/2014 година. С постановената в това производство присъда № 98 от 01. 12. 2014 година е сторено следното: - подсъдимият И. Й. Г. е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 354а, ал. 2, предл. 2 във вр. предл. 1, във вр. ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4 от НК – за това, през периода м. януари 2012 година – 10. 02. 2012 година, в [населено място], в съучастие като подбудител и помагач с Д. С. и И. С., като извършители, умишлено да е склонил и улеснил двамата, без надлежно разрешително, на публично място – пощенска станция на „Български пощи”, клон 16, кв. К., да придобият от неизвестен извършител и да държат високорисково наркотично вещество в големи размери – 99.77 гр. кокаин, с процентно съдържание на активен компонент 79.6%, на стойност 26 439.05 лева, с цел разпространение, преди това изпратено и пренесено през границата на страната – Летище – София и получено в гр. Пловдив; - същият подсъдим е оправдан и по повдигнатото му обвинение по чл. 242, ал. 2, във вр. ал. 1, б. „д”, във вр. чл. 20, ал. 3 от НК – за това, по същото време, в съучастие като подбудител с И. С. и с Д. С. - като помагачи и с неустановено по делото лице – като извършител, умишлено да е склонил последния, без надлежно разрешително, да пренесе на 04. 02. 2012 година, през границата на страната – Летище – София, без знанието и разрешението на митническите власти същото високорисково наркотично вещество в големи размери и с търговска цел; - ангажирана е наказателната отговорност на подсъдимия Г. за извършено престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание от две години лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за срок от пет години от влизане на присъдата в сила; - подсъдимите Д. С. и И. С. са оправдани изцяло по повдигнатите им обвинения за извършени престъпления по чл. 354а, ал. 2, предл. 2 във вр. предл. 1, във вр. ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2 от НК и по чл. 242, ал. 2, във вр. ал. 1, б. „д”, във вр. чл. 20, ал. 4 от НК, извършени в съучастие с подсъдимия Г. и с неустановено по делото лице и с предмет посоченото по-горе високорисково наркотично вещество – кокаин. Съдът се е произнесъл по разноските, които са оставени в тежест на държавата, с изключение на направените във връзка с осъждането на подсъдимия Г. за извършеното престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, възложени на него. Съдът надлежно се е разпоредил с приложените по делото веществени доказателства и ВДС. В производство, инициирано по протест на прокурора с искане за осъждане на всички подсъдими по всяко от повдигнатите им обвинения и по жалба на подсъдимия Г. срещу осъждането му по чл. 339, ал. 1 от НК, е извършена въззивна проверка и след проведено съдебно следствие, е постановено атакуваното сега по касационен ред въззивно решение, с което присъдата е потвърдена изцяло. По касационния протест: Протестът е подаден от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е допустим. Разгледан по същество, протестът е неоснователен. С оглед съдържанието му и за очертаване рамката на касационната проверка, е необходимо да се отбележи следното: Внимателният прочит на касационния протест позволява констатацията, че с него не се атакува оправдаването на подсъдимите по повдигнатите им обвинения по чл. 242 от НК, в частта във вр. ал. 1, б. „д” от НК. В тази насока въззивният съд е изложил принципни правни съображения в решението си (с. 7 от същото), касаещи изначалната липса на надлежно оспорване от страна на обвинителната власт на оправдаването на подсъдимите по обвиненията в тази част, както при първото, така и при повторното съдебно разглеждане на делото. Тези съображения кореспондират с данните по делото и са съответни на закона, поради което няма причини да не бъдат споделени и не се налага да бъдат повтаряни. Акцентът в касационния протест е поставен върху оспорване на извършените от въззивния съд анализ и оценка на доказателствените източници по делото и изведените въз основа на тях факти. Нарушенията на процесуалните правила, според прокурора, са довели до неправилното оправдаване на подсъдимите по повдигнатите им обвинения. И тъй като е известно, че оценката за годност на доказателствените средства предхожда оценката за тяхната достоверност, тези възражения следва да бъдат обсъдени преди останалите. Оценката на съда относно годността на доказателствените източници е оспорена основно в няколко насоки: относно процесуалната правилност на изготвяне на веществените доказателствени средства, получени чрез използване на специални разузнавателни средства – най-вече за използвания оперативен способ „контролирана доставка”, относно факта на унищожаване на събраната информация, получена в резултат на прилагане на този оперативен способ, относно констатациите на съда, че представителите на съответните служби, осъществили физически пренасянето на колетната пратка, няма как да бъдат „контролирани лица” по смисъла на чл. 12 от ЗСРС, относно приетото от съда наличие на съмнение за идентичност на опаковките с наркотично вещество, констатирани в колетната пратка от митническите служители на Аерогара – София и тези, намерени в пратката в пощенската станция в кв. К. – [населено място]. Или иначе казано, представителят на обвинителната власт заявява неправилен прочит от страна на съда на регламента за провеждане на „контролирана доставка”, неправилно разбиране за същността на този оперативен способ и неправилна оценка на реализирането му в конкретния случай и на резултатите от него. Поради това, изводът на съда за липсата на процесуална годност на така приложеното СРС, е незаконосъобразен. На следващо място, в протеста се твърди игнориране от страна на съда на резултатите от другия използван оперативен способ – подслушване, за които са изготвени веществени доказателствени средства (ВДС), приложени в Папки 1 и 2 (секретни материали) и конкретно цитирани в р. ІІ на касационния протест. Преобладаващата част от направените пред касационната инстанция възражения, са били предмет и на въззивната проверка и са получили надлежен отговор в решението на въззивния съд. Тези, които не се споделят от настоящата инстанция, ще бъдат посочени и обсъдени по-нататък в решението. Следвайки хронологията и акцентите на направеното оспорване на доказателствената дейност на съда, настоящата инстанция обсъди на първо място възраженията относно използваните специални разузнавателни средства, преди всичко оперативния способ „контролирана доставка” и резултатите от него, а също и проведеното „подслушване” и изготвените в резултат на използването му ВДС. Подробните си съображения относно приетите в тази връзка обстоятелства и доказателствата за тях, въззивният съд е изложил на стр. 10 и сл. от решението си. Безспорно е, че към момента на прилагането на оперативния способ „контролирана доставка” в настоящето производство (м. февруари 2012 година), същият вече е предвиден като способ за събиране на доказателства в чл. 172, ал. 1 и сл. от НПК, а също и като оперативен способ за прилагане на специални разузнавателни средства (СРС) в чл. 10а от Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС). До влизане в сила на НПК (ДВ, бр. 86/2005 година, в сила от 29. 04. 2006 година), този способ е бил дефиниран и регламентиран по идентичен начин, но само в Закона за митниците (т. 21 на § 1 от Допълнителните разпоредби). В конкретния случай, изводите на предходните съдебни инстанции, че контролираната доставка не е проведена точно и съобразно регламента, естеството и предназначението й, следва да бъдат споделени. Няма съмнение, че този оперативен способ, познат и прилаган не само у нас, по същността си съдържа методи, позволяващи контрол върху внасяне, изнасяне, преминаване и пр. на вещи – предмет на престъпление, за да се разкрият лицата, участващи в незаконен трафик. От значение е обстоятелството, че това става със знанието и под контрола на компетентните органи и при наличие на законова възможност временно и съзнателно да се отложи предприемането на необходимите действия по разследването по отношение на извършителите. Касае се за дейност на компетентните органи, целяща да контролира движението на вещта, в случая пощенската пратка, както и да гарантира доставянето й в цялост до нейния адресат, без да се допуска вмешателство и манипулиране на съдържанието й. Това очевидно не би могло да се реализира без прилагане на някои от другите оперативни способи като наблюдение, проследяване и пр., вкл. чрез използване на съответните технически способи. По тази причина контролираната доставка (и доверителната сделка) са насочени към събиране на веществени доказателства, за разлика от „разследването чрез служител под прикритие”, резултатите от който способ се приобщават към доказателствените материали по наказателното дело чрез разпита на служителя като свидетел, провеждан при условията на чл. 141а от НПК (като свидетел с тайна самоличност). Аргументи за тези принципни констатации и изводи се черпят от съдържанието на разпоредбите на чл. 172, ал. 4 от НПК, чл. 132, ал. 2 – 4 от НПК, чл. 10а и чл. 11 от ЗСРС, чл. 1 от Конвенцията на ООН за борба срещу незаконния трафик на упойващи и психотропни вещества, приета 1988 година и ратифицирана със Закон (ДВ, бр. 60/1992 година), в сила за България от 23. 12. 1992 година, както и от Решение № 10/2010 година на КС на РБ, т. 2, също и „Специални разузнавателни средства”, Б. Р., стр. 109, „Доказателствени средства в наказателното производство”, В. В., стр. 353. Посочените принципни положения позволяват извода, че инкриминираната по делото пратка не е била контролирана по начин, който да гарантира запазването на целостта й и идентичността на съдържанието й. Няма спор по делото, че исканията за разрешаване използването на СРС – подслушване и контролирана доставка, както и наблюдение и проследяване във връзка с последната, дадените разрешения и последващи разпореждания, са извършени по законоустановения ред и са надлежно основание за използването на посочените оперативни способи. Съображенията си в тази насока въззивният съд е изложил на стр. 12 – 14 от решението си и настоящата инстанция не намира причини да не ги сподели като съответни на данните по делото и на закона, поради което не се налага да ги повтаря. Установено е, че инкриминираната по делото пощенска пратка от К. Р. е получена на Аерогара София с полет на 04. 02. 2012 година. Извършена е проверка на съдържанието й по предварително подаден сигнал от ОД на МВР – гр. Пловдив (показания на свид. Г.). Пратката е отворена от митническите служители и в присъствието на пощенски служител (свид. Г.). На дъното й са намерени двете опаковки с кокаин, впоследствие изследвани и измерени като 99.77 грама. Още същия ден пратката е предадена от митническия инспектор – свид. Б., на разследващия митнически инспектор – свид. У.. На 07. 02. с. г. (тъй като 05 и 06. 02. 2012 година са събота и неделя) е извършен оглед на кашона и на съдържанието му от разследващия митнически инспектор, изготвен е фотоалбум (т. 5, л. 6, л. 9 от ДП). От 07. 02. 2012 година е разрешението за използване на оперативния способ „контролирана доставка” по отношение на пратката, а от следващия ден е разпореждането за прилагането й (папка 5 от секретни материали). На практика, от този момент е започнало използването на СРС – контролирана доставка. Пратката била предадена от митническия инспектор на свид. Л. (служител на ГДБОП), транспортирана от него и още двама служители на ГДБОП до [населено място], там била предадена на служители на БОП – Пловдив, между които и свид. Г. – инспектор. На следващия ден пратката била предадена от нея на свид. А. – началник на пощенския клон в кв. К.. За всяко от тези действия са съставяни приемо-предавателни протоколи. На следващия ден – 10. 02., пратката, отново добре опакована, е предадена рано сутринта в пощенския клон, от пощенски служител на подс. Д. С., който получил известие за нея предния ден. Подсъдимият, придружаван от сина си Ил. С., взел от пощенското гише пенсията си, платил задължения и взел пратката. Непосредствено след това, пред пощенския клон, двамата били задържани, а в близост бил задържан и подс. Г.. Тези обстоятелства са несъмнено установени и изведени в резултат от подробния и задълбочен доказателствен анализ, извършен от въззивния съд на гласните и писмени доказателствени източници, при който те са изследвани за достоверност, противоречивост, логичност и взаимосвързаност (стр. 16 – 19 от решението). Правната оценка на съда относно действията по използване на СРС поначало е правилна, макар и не изцяло по изложените от него съображения (стр. 21 и сл. от решението). Пропуските и неточностите при използването на оперативния способ вероятно са резултат от схващането за „контрол” по отношение на доставката като нейно физическо пренасяне, транспортиране, предаване и пр., което е неправилно. Подробни съображения в тази насока бяха изложени по-горе в решението. Този начин на процедиране е довел до отваряне на пратката на Аерогара София, извършване на оглед и изземване на съдържанието, последващо предаване на същата от служител на служител и накрая връчването й на подс. Д. С. в пощенската станция. След това отново са извършени оглед и изземване (протоколи от 10. 02. 2012 година, т. 1, л. 50, т. 5, л. 19 от ДП), а отново намереното и иззето вещество е предадено за изследване, при което са установени конкретните му характеристики – вид, тегло, процентно съдържание, примеси и пр. Така извършените действия по използване на СРС обаче са осуетили възможността по категоричен и несъмнен начин да се установи идентичност на съдържанието на пратката при пристигането й в страната и след това - при получаването й от подс. С.. След първоначалното приобщаване на намереното в пратката вещество като доказателство по делото, то не е изследвано, а само е тествано с полеви тест. Ако при установяването на пратката на Летище – София, извършено по сигнал на ОД на МВР – Пловдив, просто беше проследена доставката й до адресата чрез наблюдение, проследяване, подслушване и т. н., установени лицата, които биха имали отношение и досег с нея и едва впоследствие - извършени съответните процесуално-следствени действия за оглед, заснемане, изземване, изследване и пр., този проблем би бил избегнат, а по делото биха били налице несъмнени ВДС, изготвени в резултат на използване на СРС, както и протоколи за оглед, фотоалбуми, за изземване, за експертно изследване и пр., непораждащи съмнение относно идентичността на изпратеното и на полученото от подсъдимите вещество. В тази връзка е необходимо отново да се подчертае, че контролът върху доставяната вещ в рамките на оперативния способ „контролирана доставка” не се изразява в нейното физическо пренасяне до получателя, а в създаване на възможност тя да бъде внесена (изнесена, превозена и пр.) от извършителите на трафика (които биха били „контролираните лица”), като това се случва под контрола на компетентните органи. Именно за това е необходимо и разрешението на използването на оперативния способ, защото без него всички тези действия очевидно биха били в нарушение на забраната за държане, пренасяне и т.н. на наркотични вещества. Тези действия на извършителите могат да бъдат документирани при използване на съответни технически средства в рамките на съответни оперативни способи. При това положение не би се стигнало до двукратното отваряне на пратката, двукратни огледи и изземване на съдържанието, без възможност да се установи по категоричен и несъмнен начин идентичността и принадлежността на намереното и инкриминирано наркотично вещество като нейно съдържание, както това е станало в настоящия случай. Съдържанието на пратката не може да бъде иззето при нейната проверка от митническите служители, защото така би се разсекретил използваният негласен оперативен способ. Именно запазването на целостта на пратката е и фактическото основание да не съставят митнически документи за констатирано нарушение – започването на такава процедура предполага отваряне и проверка на съдържанието на пратката, а това би злепоставило резултата от контролираната доставка. Изложените съображения следват от правната природа на „контролираната доставка” като регламентиран в процесуалния закон самостоятелен способ за събиране на доказателства, изразяващ се в контрол по отношение на внесени на територията на страната ни незаконно изпратени наркотични вещества, осъществен от компетентните органи с цел да бъдат разкрити лицата, които участват в незаконния трафик. Касае се за дейност, целяща и гарантираща единствено безпрепятственото доставяне на пратката до нейния получател и запазване на целостта й до получаването й от адресата и свързаните с него лица, което включва и избягването на възможностите за нейното манипулиране. В тази връзка, изложените от въззивния съд съображения относно това кои са „контролираните лица”, нарушен ли е редът за съхраняването и движението на намереното вещество, реагирало като наркотично при извършения първоначален тест, процесуалната съобразност на извършените разпити като свидетели на служителите на БОП и Български пощи и т. н., макар и принципно верни, не са от особено значение по делото. Обсъждането им е в отговор на направените пред тази съд възражения от представителя на обвинителната власт и с оглед изчерпателност на изложението, както изисква разпоредбата на чл. 339, ал. 2 от НПК. Не могат да бъдат споделени възраженията в касационния протест за игнориране от страна на съда на съдържанието на ВДС, изготвени в резултат на използване на СРС, при прилагане на оперативния способ „подслушване”. Надлежното разрешаване на използването на този способ, изготвените ВДС и съдържанието на проведените разговори, подробно са обсъдени и анализирани от въззивния съд в решението му (стр. 12 – 16). Отстранени са допуснатите от първоинстанционния съд пропуски, свързани с надлежното приемане на тези ВДС, както и на експертното заключение на СМЕ относно подс. Д. С., като съответните процесуални действия са извършени надлежно от въззивния съд. Този съд подробно е обосновал изводите си относно естеството и предмета на проведените разговори, така че заявеното в протеста (л. 11) противоречие не е налице. А правната си оценка във връзка със съдържанието на ВДС и тяхната тежест и отношение към доказателствената обезпеченост на повдигнатите обвинения, въззивният съд е изложил на стр. 31 от решението си. Все във връзка със съдържанието и обема на доказателствената съвкупност и заявената в протеста нейна достатъчност за обосноваване на обвинителната теза, ВКС намира за необходимо да посочи и изричната забрана по чл. 177, ал. 1 от НПК обвинението и осъждането да се основават само на данни от СРС, каквито несъмнено са оперативните способи контролирана доставка, подслушване, наблюдение и проследяване. В случая, използването им запълва обема на доказателствени източници в по-голямата му част. Разпитаните като свидетели служители преобладаващо са били ангажирани в прилагането на контролираната доставка и единствено опорочаването на използването й по начин, който не позволява тя да породи правни последици, прави допустимо обсъждането и съобразяването изобщо на техните показания, предвид разпоредбата на чл. 118, ал. 2 от НПК. При така изложените съображения, изводите на въззивния съд за неустановеност по изискуемия от закона начин на действия от страна на тримата подсъдими, които да осъществяват обективните и субективни признаци от съставите на престъпленията по чл. 354а, ал. 2 от НК и чл. 242, ал. 2 от НК, могат и следва да бъдат преценени единствено като правилни и законосъобразни. По жалбата на подсъдимия Г.: С жалбата се възразява потвърденото от въззивния съд осъждане на този подсъдим по повдигнатото му обвинение по чл. 339, ал. 1 от НК – за това, че на 10. 02. 2012 година, в [населено място], е държал огнестрелно оръжие – пистолет „B. C.”, модел „”, калибър 9/22 мм, както и боеприпаси за огнестрелно оръжие – два броя доработени шумови патрони, същият калибър, без да има за това надлежно разрешение, за което, при условията на чл. 54 от НК, му е наложено наказание две години лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за изпитателен срок от пет години от влизане на присъдата в сила. Жалбата съдържа формално позоваване на всички отменителни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Наведените в подкрепа доводи сочат по-скоро на оплакване за необоснованост на съдебния акт в тази му част, което не е касационно основание. Твърди се, че по делото не е установено участието на подсъдимия Г. в доработването на пистолета и патроните и превръщането им в огнестрелно оръжие и боеприпаси за него. Заявено е също допуснато съществено нарушение на процесуалните правила поради изземване на оръжието и патроните от дома на подсъдимия в негово отсъствие. Във връзка с релевираното отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК не са наведени конкретни доводи и съображения. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в предвидения в закона срок, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Релевираните касационни основания не са налице. Възражението във връзка с липсата на данни по делото за участие на подсъдимия Г. в преработката на оръжието и патроните за него е неоснователно. Съставът на престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК не съдържа като форма на изпълнителното деяние преработването на оръжието, както се сочи в жалбата, поради което това е извън предмета на доказване по делото. Повдигнатото на подсъдимия обвинение инкриминира единствено държането на оръжието и боеприпасите, а то е надлежно установено. Изцяло опровергано от доказателствата е твърдението, че претърсването и изземването на оръжието и боеприпасите в дома на подсъдимия Г. е извършено в негово отсъствие и без негово знание. Протоколът, приложен на л. 74-75, т. 1 от ДП, дава основание за констатацията, която ВКС прави, че процесуално-следствените действия са извършени при спазване на всички изисквания на чл. 161 и чл. 162 от НПК, в присъствие на подсъдимия Г. и на поемни лица, като подсъдимият е написал саморъчно обяснение във връзка с намерените и иззети предмети: „Пистолетите са газови, единият е служебен”. Не е отразил бележки и възражения по повод извършените действия и е подписал протокола. Преработване на оръжието и патроните е било предмет на СБЕ (експерт С., т. 2, л. 36 от ДП), чието заключение е категорично относно начина на видоизменение на сигнално-газовия пистолет и превръщането му в оръжие, позволяващо да възпроизведе изстрел с куршум. Същото се отнася и за допълнително снарядените с метални сачми два патрона, които представляват боеприпаси за огнестрелно оръжие. Що се отнася до формално заявената явна несправедливост на наложеното на подсъдимия Г. наказание, касационната жалба не съдържа каквито и да било конкретни доводи. В рамките на проверката на цялостното оспорване от страна на подсъдимия на ангажирането на наказателната му отговорност по това обвинение, настоящата инстанция констатира, че наложеното наказание лишаване от свобода е при предвидения в закона минимум, а изтърпяването му е отложено при условията на чл. 66 от НК. Определеният максимален изпитателен срок не го определя като явно несправедливо, доколкото не носи характеристиките по чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 126 от 13 май 2016 година на Пловдивския апелативен съд, по внохд № 22 / 2015 година, с което е потвърдена изцяло присъда № 98 от 01 декември 2014 година на Пловдивския окръжен съд, постановена по нохд № 811 / 2014 година. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.