7 Р Е Ш Е Н И Е № 60154 гр. София, 01.12.2021 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 936 по описа за 2020г. Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 137 от 16.03.2021г. по т. дело № 936/2020г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение по касационна жалба на ищците „Родопи“ АД, [населено място] и „Растер“ ООД, [населено място] на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК е допуснато касационно обжалване на решение № 2785 от 13.12.2019г. по гр. дело № 2628/2019г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 12 състав /погрешно посочено решение № 2785 от 13.12.2019г. по гр. дело № 9259/2015г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, XII състав/ в частта, с която е потвърдено решение № 800 от 04.02.2019г. по гр. дело № 9259/2015г. на Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 20 състав в следните части: 1/ частта, с която е отхвърлен предявеният от „Растер“ ООД против „Софийски имоти“ ЕАД иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за разликата над 52 388 лв. до пълния предявен размер от 75 030 лв. – обезщетение за неоснователно обогатяване чрез държане на временен търговски обект - магазин „Средец“ /бивш магазин „Бонжур“/, с административен адрес: [населено място], [улица], за периода от 26.05.2009г. до 15.02.2014г.; 2/ частта, с която е отхвърлен предявеният от „Родопи“ АД против „Софийски имоти“ ЕАД иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за разликата над 2 056 лв. до пълния предявен размер от 6 431 лв. – обезщетение за неоснователно обогатяване чрез държане на процесния временен търговски обект за същия период. Касаторите „Родопи“ АД, [населено място] и „Растер“ ООД, [населено място] чрез процесуалния им представител адв. Руслан Пейчев правят оплакване за неправилност на въззивния съдебен акт поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържат становище, че съдебният състав не се е съобразил със силата на пресъдено нещо по отношение на всички правопораждащи факти, установени с решението по уважения частичен иск и с размера на вземането. Молят въззивното решение да бъде отменено в обжалваната част и предявените искове да бъдат уважени. Претендират присъждане на направените разноски. Ответникът „Софийски имоти“ ЕАД, [населено място] оспорва касационната жалба на ищците и поддържа становище за правилност на въззивния съдебен акт в съответната част за отхвърляне на исковете. Излага съображения за неоснователност на доводите на ищците за формирана с решението по гр. дело № 25332/2014г. на СРС, 67 състав, постановено по частичния иск, сила на пресъдено нещо и по отношение на остатъка на вземането - предмет на настоящите искове. Моли касационната жалба на ищците да бъде оставена без уважение и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди изложените от страните доводи във връзка с релевираните касационни основания и данните по делото и като извърши проверка на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното: Въззивният съд е приел за безспорно, че между ищците и ответника е проведено предходно исково производство по гр. дело № 25332/2014г. на Софийски районен съд, приключило с влязло в сила решение, с което са уважени частичните искове на „Родопи“ АД и „Растер“ ООД срещу „Софийски имоти“ ЕАД за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване чрез държане на временен търговски обект - магазин „Средец“ /бивш магазин „Бонжур“/, с площ от 196 кв. м., находящ се в западната част на имот с идентификатор 68134.100.333 по кадастрална карта на [населено място] за периода 26.05.2009г. – 15.02.2014г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба в съда – 14.05.2014г. до окончателното изплащане на сумата. Приел е, че е недопустимо в последващ исков процес за разликата до пълния размер на вземането да се пререшава въпросът относно възникването на правоотношението и неговата правна квалификация. С оглед на това и предвид съдържанието на диспозитива на решението на СРС, решаващият съдебен състав е счел, че ответникът „Софийски имоти“ ЕАД не може да оспорва следните факти: наличието на обогатяване на ответника за сметка на ищците; липсата на основание за това обогатяване; ползваната без правно основание част от имот с идентификатор 68134.100.333 по кадастралната карта на [населено място], която е с площ 196 кв. м.; периода, в който имотът е ползван от ответника. Поради това въззивният съд е заключил, че не следва да се произнася по всички оплаквания и възражения на ответника, тъй като са пряко свързани с правопораждащите субективното право факти, с изключение на възражението за изтекла погасителна давност по отношение на част от претенцията. Въз основа на приетото заключение по допуснатата тройна СТЕ и при съобразяване, че обезщетението за 1 кв. м. от ползвания от ответника без правно основание имот, определено на база средния пазарен наем за сходни имоти, е в размер 584,52 кв. м., ползваната част от имота, притежаваните от ищците идеални части от имота, както и уважените частични искове на ищците в размер по 10 000 лв. всеки, апелативният съд е приел, че предявените искове са основателни за суми в размер 2 056 лв. по отношение на „Родопи“ АД и 52 388 лв. по отношение на „Растер“ ООД. Счел е за неоснователни оплакванията на ищците за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила при определяне на размера на вземанията им. Изложил е съображения, че съдът основава изводите си само на допуснатите и приети по висящото исково производство доказателства и доказателствени средства, като е недопустимо да се позовава на заключението по СТЕ, което е прието по друго дело. Изтъкнал е, че страната е имала възможност да оспори тройната СТЕ и да поиска допускането на повторна тройна експертиза, позовавайки се на разминаването между двете заключения. По отношение на релевираното от „Софийски имоти“ ЕАД възражение за изтекла погасителна давност, въззивният съд е изложил съображения, че ответникът е бил длъжен да изчерпи всички свои възражения срещу съществуването на претендираното право в срока за отговор, тъй като производството по делото се е развило по реда на чл. 131 ГПК с еднократна размяна на книжа. Констатирал е, че възражението е направено в първото по делото съдебно заседание, като липсват уважителни причини за предявяването му в по – късен етап от процеса. С оглед на това, въззивният съд е приел, че правилно възражението не е разгледано по същество от първоинстанционния съд. Касационното обжалване на въззивното решение в горепосочената отхвърлителна част е допуснато на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, предвид несъответствие на размера на обезщетението за 1 кв. м. от ползвания от ответника без правно основание имот - 584,52 лв. /неправилно посочено 584,52 кв. м./, при общ размер 114 565,92 лв., спрямо приетата сила на пресъдено нещо /СПН/ на влязлото в сила решение по частичните искове /по 10 000 лв. всеки/ за ползваната част от имота с площ 196 кв. м. и спрямо приетите за дължими останали части от обезщетението в размер 2 056 лв. за „Родопи“ АД и 52 388 лв. за „Растер“ ООД, съобразно притежаваните от ищците идеални части от имота – 4/32 ид. части за „Родопи“ АД и 20,7/32 ид. части – за „Растер“ ООД. С оглед основанието, на което е допуснато касационно обжалване, а именно чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, настоящият съдебен състав следва да се произнесе по правилността на въззивното решение. Констатацията на въззивния съд, че между ищците и ответника е проведено предходно исково производство по гр. дело № 25332/2014г. на Софийски районен съд, приключило с влязло в сила решение, с което са уважени частичните искове на „Родопи“ АД и „Растер“ ООД срещу „Софийски имоти“ ЕАД за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване чрез държане на описания временен търговски обект - магазин „Средец“ /бивш магазин „Бонжур“/, с площ от 196 кв. м., за периода 26.05.2009г. – 15.02.2014г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба в съда – 14.05.2014г. до окончателното изплащане на сумата, съответства на решение № 67-II-62/27.07.2015г. по гр. д. № 25332/2014г. на Софийски районен съд, ГО, 67 състав, потвърдено с решение № 2988/10.04.2016г. по в. гр. д. № 15253/2015г. на Софийски градски съд, ВО, II-А състав, последното недопуснато до касационно обжалване с определение № 223/06.04.2017г. по т. д. № 1946/2016г. на ВКС, ТК, Второ отделение. Съображенията за недопустимо пререшаване на въпроса относно възникването на правоотношението и неговата правна квалификация в последващ исков процес за разликата до пълния размер на вземането, след уважен частичен иск, са изложени при спазване на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019г. по тълк. дело № 3/2016г. на ОСГТК на ВКС. Обективните предели на СПН обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите факти, от които правоотношението произтича/, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право. Законосъобразно, обосновано и в съответствие със съдържанието на диспозитива на горепосоченото решение на СРС, с което са уважени частичните искове, въззивната инстанция е приела, че ответникът „Софийски имоти“ ЕАД не може да оспорва наличието на обогатяване на ответника за сметка на ищците, липсата на основание за това обогатяване, ползваната без правно основание част от имот с идентификатор 68134.100.333 по кадастралната карта на [населено място], която е с площ 196 кв. м., и периода, в който имотът е ползван от ответника – от 26.05.2009г. до 15.02.2014г. При определяне на размера на дължимото обезщетение за ползване на имота без правно основание за процесния период правилно съдебният състав е възприел заключението на допуснатата тройна СТЕ и е съобразил, че обезщетението за 1 кв. м. от ползвания от ответника без правно основание имот, определено на база средния пазарен наем за сходни имоти, е в размер 584,52 лв., предвид общия размер 114 565,92 лв. за 196 кв. м. Съображенията, че съдът основава изводите си само на допуснатите и приети по висящото исково производство доказателства и доказателствени средства, като е недопустимо да се позовава на заключението по СТЕ, което е прието по друго дело, са законосъобразни. При изчисляване на дължимия размер на обезщетението обаче въззивната инстанция необосновано и при нарушение на правилата на логическото мислене е приела, че дължимият остатък е в размер 2 056 лв. за „Родопи“ АД и 52 388 лв. за „Растер“ ООД. Съобразно притежаваните от ищците идеални части от имота - 4/32 ид. части на „Родопи“ АД и 20,7/32 ид. части на „Растер“ ООД, и среден пазарен наем за процесния период в размер общо 114 565,92 лв. дължимото на „Родопи“ АД обезщетение е в размер 14 320,74 лв., а на „Растер“ ООД – 74 109,83 лв. След приспадане на присъденото обезщетение по частичните искове по 10 000 лв. на всеки ищец дължимият остатък от обезщетението за ползване на недвижимия имот на „Родопи“ АД е в размер 4 320,74 лв., а на „Растер“ ООД - 64 109,83 лв. Възражението за изтекла погасителна давност за претендиране на обезщетението за периода от 26.05.2009г. до 15.07.2010г. не е направено в срока за отговор на исковата молба, връчена на ответника на 26.06.2017г., а в първото по делото съдебно заседание на 13.02.2018г., като не са изложени твърдения и не са представени доказателства, че релевирането му на по-късен етап от процеса се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Поради преклудиране на посоченото възражение правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 133 във връзка с чл. 131 ГПК въззивната инстанция не се е произнесла по него по същество. Въз основа на изложените съображения настоящият касационен състав счита, че неправилно Софийски апелативен съд е потвърдил решението на Софийски градски съд в отхвърлителната част за разликата над 2 056 лв. до 4 320,74 лв. по иска на „Родопи“ АД и над 52 388 лв. до 64 109,83 лв. по иска на „Растер“ ООД, поради което в посочената част решението следва да бъде отменено като необосновано. При отмяна на въззивния съдебен акт в посочената част делото не трябва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия. Вместо това ответникът „Софийски имоти“ ЕАД следва да бъде осъден да заплати на основание чл. 59 ЗЗД на „Родопи“ АД допълнително обезщетение в размер 2 264,74 лв. и на „Растер“ ООД допълнително обезщетение в размер 11 721,83 лв. Върху посочените суми се дължи законна лихва, считано от датата на предявяване на исковете – 15.07.2015г. до окончателното плащане на сумите. Въззивното решение следва да бъде оставено в сила в останалата допусната до касационно обжалване част като законосъобразно и обосновано, а именно в частта, с която са отхвърлени исковете на „Родопи“ АД за разликата над 4 320,74 лв. до предявения размер 6 431 лв. и на „Растер“ ООД за разликата над 64 109,83 лв. до предявения размер 75 030 лв. Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът трябва да заплати на страните направените разноски за трите инстанционни производства, изчислени съразмерно на уважената част от исковете с настоящото съдебно решение в размер, както следва: на „Родопи“ АД сумата 1 192,83 лв.; на „Растер“ ООД сумата 4 414,56 лв. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК касаторите – ищци трябва да заплатят на ответника юрисконсултско възнаграждение за касационното производство по 150 лв. всеки от тях, предвид частичната неоснователност на касационната жалба и правилност на въззивното решение в съответната част. Мотивиран от горното, съдебният състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 2785 от 13.12.2019г. по гр. дело № 2628/2019г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 12 състав в частта, с която е потвърдено решение № 800 от 04.02.2019г. по гр. дело № 9259/2015г. на Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 20 състав в следните части: 1/ частта, с която е отхвърлен предявеният от „Растер“ ООД против „Софийски имоти“ ЕАД иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за разликата над 52 388 лв. до 64 109,83 лв. – обезщетение за неоснователно обогатяване чрез държане на временен търговски обект - магазин „Средец“ /бивш магазин „Бонжур“/, с административен адрес: [населено място], [улица], за периода от 26.05.2009г. до 15.02.2014г.; 2/ частта, с която е отхвърлен предявеният от „Родопи“ АД против „Софийски имоти“ ЕАД иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за разликата над 2 056 лв. до 4 320,74 лв. – обезщетение за неоснователно обогатяване чрез държане на процесния временен търговски обект за същия период, и вместо това постановява: ОСЪЖДА Софийски имоти“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], ет. 6 да заплати на „Растер“ ООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] на основание чл. 59 ЗЗД сума в размер 11 721,83 лв. /единадесет хиляди седемстотин двадесет и един лева и осемдесет и три стотинки/, представляваща останалата част от дължимото обезщетение за неоснователно обогатяване чрез държане на временен търговски обект - магазин „Средец“ /бивш магазин „Бонжур“/, с административен адрес: [населено място], [улица], за периода от 26.05.2009г. до 15.02.2014г., заедно със законната лихва, считано от 15.07.2015г. до окончателното плащане на сумата; на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер 4 414,56 лв. /четири хиляди четиристотин и четиринадесет лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща направени по делото разноски за всички инстанционни производства съразмерно на уважената част от иска. ОСЪЖДА Софийски имоти“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], ет. 6 да заплати на „Родопи“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] на основание чл. 59 ЗЗД сума в размер 2 264,74 лв. /две хиляди двеста шестдесет и четири лева и седемдесет и четири стотинки/, представляваща останалата част от дължимото обезщетение за неоснователно обогатяване чрез държане на временен търговски обект - магазин „Средец“ /бивш магазин „Бонжур“/, с административен адрес: [населено място], [улица], за периода от 26.05.2009г. до 15.02.2014г., заедно със законната лихва, считано от 15.07.2015г. до окончателното плащане на сумата; на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер 1 192,83 лв. /хиляда сто деветдесет и два лева и осемдесет и три стотинки/, представляваща направени по делото разноски за всички инстанционни производства съразмерно на уважената част от иска. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2785 от 13.12.2019г. по гр. дело № 2628/2019г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 12 състав в останалата допусната до касационно обжалване част. ОСЪЖДА „Растер“ ООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] „Родопи“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплатят на Софийски имоти“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], ет. 6 на основание чл. 78, ал. 8 ГПК всеки от тях по 150 лв. /по сто и петдесет лева/ - юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.