2 Р Е Ш Е Н И Е № 104 гр. София, 14.07. 2022 г. В И М Е ТО НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести май , две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА при участието на секретаря Р. Иванова . изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 2722/2021 година. Производството е по реда на чл.290 от ГПК . Разглежда се касационна жалба на на„БТВ Медия Груп“ ЕАД, представлявано от ст. ю.к.М. Г. срещу решение №12147 от 20.10.2020г по в.гр.дело № 5013/2019г. на Софийски апелативен съд в частта , с която е потвърдено решение № 4798 от 28.06.2019г. по гр.д. № 14313/2017г. по описа на Софийски районен съд. Иск с правно основание чл.49 вр.чл.45 ЗЗД е намерен за основателен,като „БТВ Медия Груп ЕАД“ е осъдена да заплати на ищеца В. С. С. обезщетение до размера на сумата 2000 лв. за причинени неимуществени вреди от клевета, разпространена в новинарските емисии на 06.10.2017г. ,излъчени от медията в 17.00 часа, 19.00 часа и 23.00, ведно със законната лихва върху главницата,считано от 06.10.2017г. По отношение на размера, въззивният е приел присъденото обезщетение на първа инстнация за завишено и го е намалил ,а по отношение на основанието на иска е приел ,че служители на жалбоподателя са допуснали в три новинарски емисии на БТВ да се излъчат неверни твърдения за позорящ ищеца факт, а именно, че е заплашвал водещия на предаването „Здравей България“В. Н..Става дума именно за изявление за факт, обстоятелство от обективната действителност, а не за оценка или оценъчно мнение, до който извод въззивният съд е достигнал при граматическо тълкуване на изявленията: „Депутат и вицепремиер със заплахи към телевизионен водещ", излъчено в емисия на новините в 17 часа,"И вицепремиера със заплахи към телевизионен водещ", излъчено в централната емисия на новините на БТВ и „Тази сутрин А. Т. и В. С. демонстрираха заплашително и арогантно поведение към В. Н. от Нова телевизия", излъчено в късната емисия,които обстоятелства пълно и главно доказват разпространяването на клевета . При участие на ищеца в предаването „Здравей България“ с водещ В. Н. излъчено по NOVA на 06.10.2017г са обсъждани различни теми ,включително темата за скандала,известен с наименованието „Кумгейт“, касаещ изнесена информация за роднински назначения, свързани с депутат от управляващата коалиция.Като е възприел казаното в студиото при диалога между ищеца и водещия предаването със средствата на експертиза (изпълнила задача изявленията да се представят писмено) въззивният съд е изтъкнал ,че в нито един момент ищецът не е заплашвал водещия предаването В. Н. . Въззивният съд е обобщил спорните доводи на страните като сведени до въпрос допустима ли е критика под формата на иронизиране спрямо публична фигура-журналист,или това е неправомерно упражнена форма на заплаха т.е. нарушен ли е балансът между правото на свободно изразяване на мнение, обществения интерес и необходимостта от защита на правото на чест, достойнство и доброто име. Даденият с решението отговор възприма тезата на ищеца , тъй като според състава на съда в рамките на процесното интервю, последвано от широко медийно отразяване,не са изнесени публично нови факти и обстоятелства - резултат на проведено журналистическо разследване, които единствено биха били ценни от гледна точка на обществения интерес.Създаден е по-скоро изкуствен медиен конфликт,основан на препращане към стари разкрития по повод “Кумгейт” без реално ново съдържание, чиято крайна цел е повишаване на рейтинга и провокация, но не и информиране на обществото с нови разкрития в тази насока. Създаването на новини в стил “Много шум за нищо” води до уеднаквяване на емисиите както на БТВ, така и на Нова ТВ, което е резултат на творческо безсилие и липса на въображение. Въззивният съд е достигнал до извод ,че при така проведения и излъчен от студио на „Нова телевизия“ разговор ищецът се опитва да омаловажи роднинските назначения като излага тезата, че не е важно чии роднини са назначените, а дали си вършат работата и в тази връзка развива и друга теза – че винаги и за всеки е възможно да бъде скалъпена такава история за всяко лице, което има някакво влияние, като очевидно се опитва да даде пример на В. Н. със самия него, като го пита : „Вие нямате ли роднини“ и му казва, че те сигурно са назначени заради положението на водещия, а след това именно следва фразата „Ако съм недобросъвестен утре мога да спретна един Викторгейт“. По този начин е дадена илюстрация на по-рано изложената теза, че никой не е застрахован от измислици за неговите роднини, което става ясно от следващото изявление на В. С. : „Е, така се правят глупавите кампании, да. А глупави кампании за глупави хора, за ниско интелигентни избиратели или електорат. Е, за това е..“ Тези изявления са прецени като несъдържащи заплаха за журналиста, поради това изявленията в емисиите на ответника за отправена такава заплаха ,са клевета . Изтъкнато е ,че клеветата може да бъде публично извършена,включително в телевизионно предаване и че въпреки допустимо засиленото ниво на отрицателна критика и задаване на неудобни въпроси с цел провокация по отношение на публични личности ,следва да се застъпва и строго разграничаване между разгласяването на позорни обстоятелства и правото на изразяване на лична позиция и мнение,като принципно положение. Като приложима съдебна практика на по сходни случаи въззивният съд е изтъкнал решение №110/2017г по гр.д № 2808/2016г на Четвърто г.о и решение № 148/2015г на Трето г.о на ВКС. Тези решаващи съображения на въззивния съд се оспорват от катора поради непълна и едностранна оценка на доказателствата.Изявленията на С. са цитирани дословно и е отразена позицията на цялото общество ,че представляват заплаха .Отразена е обективно изява на политическа личност , обективно е отразена и реакцията на казаното . Оплакванията в касационната жалба са , че законът е приложен неправилно тъй като не е налице деликт Изявленията на вицепремиера са важна и чувствителна за обществото тема .. Съдът не е отчел ,че БТВ като независима медия не би могла да премълчи изявлението на вицепремиера на държавата ,преценката и квалификацията на това изявление от цялото общество,както и от самата медия (Нова Телевизия) като „заплаха“. Отразена е реакцията , която е еднозначна . Неправилен е изводът ,че изразите на ищеца :“Вие с конкурс ли сте назначен ? Сложили са Ви на временен договор и са Ви удължили.. .И останахте сам на всичкото отгоре .. Утре , ако съм злонамерен ,ще разработя един „Викторгейт“ не представляват заплаха,тъй като са иронизиране на журналист.Защитата на касатора изтъква ,че иронията не изключва заплахата -по дефиниция възможност , вероятност да се случи нещо лошо, угроза, застрашаване . На следващо място неправилно е прието, че в случая ищецът е имал право на отговор ,което медията отказала .Той е участвал в предаванията и неговата позиция , изказването му в цялост, е излъчено .Изводите в тази насока са необосновани , както и по отношение неполагане на дължимата грижа при отразяване на новината .Видно от показанията на доведен свидител , не е имало редакторска намеса.Процесните издания на БТВ са в съответствие с професионалните , енични и законови изисквания . В отговор насрещната страна В. С. С.,представляван от адв. М. И. , оспорва наведените отменителни основания .Фактите са възприети и обсъдени съответно от двете инстанции. Нарушено е задължението да не се разпространяват неверни факти. Зачетено е правото на медията да информира обществеността ,зачетено е задължението на политика да търпи засилена обществена и в частност журналистическа критика ,тези принципни постановки не водят до други изводи по отношение отговорността на ответника ,който измества фокуса на спора.В защита по същество се подчертава ,че изявление от типа на направеното в новините не е оценка , мнение или съждение .Пред аудиторията е съобщен факт , а той е неверен. Доказано са причинени и вреди .Свободата на словото е неизменно благо, но има своите граници. Претендират се разноски . С определение №73 от 03.02.2022г на ІІІг.о Върховен касационен съд допуска до касационна проверка въззивното решение , по въпроса какви са параметрите на критика и оценка на политическа личност от най- високите кръгове на властта ,за нейно участие в телевизионно предаване в качеството й именно на политик ? По въпроса е налице установена практика на ВКС , приложима и в настощия случай. В чл. 39 - 41 от Конституцията на република България и в чл.10 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи е прогласено правото на всеки да изразява и разпространява мнение и да търси, получава и разпространява информация Разпоредбата на чл. 10, т. 1 КЗПЧОС прокламира свободата на изразяването на мнения,включително разпространяването на информация и идеи без намеса на държавните власти. Нормата не дава право да се разпространяват неверни факти, нито да се засяга достойнството на други лица, а осигурява свободната оценка на фактите и възможността тя да се отстоява. Рамките, до които се простира прогласената свобода,се определят от възможността да бъдат засегнати неоправдано честта и достойнството на гражданите. Журналистите не могат да използват правото за свободно разпространение на информация, за да нанасят обиди и да клеветят. Те следва да ограничат критиките до границите, визирани в чл. 39, ал. 2 КРБ, а доколкото ги прекрачат, отговарят за причинените вреди. При тази отговорност от съществено значение е разграничеаването на твърденията от мненията и оценките , също така и целта, с която определени злепоставящи твръдения са разпространени , ако впоследствие се окажат неверни. Представлява твърдение,че конкретно лице е заплашило някого с нещо неправомерно. Оценъчно е съждението ,че някой представлява заплаха за обществото. Както заплашването, така и клеветата са съставомерни деяния по обективни критерии, отнасящи се до факти ,но в гражданското право заплашването се свързва в по- голяма степен със субективното възприятие.Субективното възприемане на лицата, че са заплашвани,така и твърденията им за това не пораждат отговорност, ако целта при разпространението на твърденията е защита, независимо дали заплахата е действителна или мнима. Когато твърдението за отправена заплаха се разпространява от трето лице, въпросът за неговата гражданска отговорност за вреди предвид злепоставящия характер твръденията , ако са неверни, отчита субективният елемент на възприятието при заплахата,а като изключващи вината обстоятелства и добросъвестнотоупражняване на прогласената от Конституцията свобда на словото в дължимите рамки. Съществено е доколко конкретното изразяване на факти, мнение и критика е обществено значимо и необходимо , дали то се използва целенасочено за накърняване на правата и доброто име на другиго, като границите на приемливата критика по отношение на политик, действащ в качеството на обществена или държавна фигура са значително по-широки, в полза на обществения контрол или на политическия дебат. Колкото и широки да са границите на допустима критика срещу един политик, те не включват правото той да бъде оклеветен . При изразена от медиите позиция, че в свое изказване политик е заплашил журналист в ефир, се съдържа и отправното твърдение за думите или действията ,с които заплахата е осъществена. След като самото изказване вече е излъчено и е публично известен факт, реакция окачествяваща думите на политика като заплаха налага решаващо да се съобрази злоупотребено ли е с комуникационно право,с цел да се навреди.Щом самите факти са се осъществили в пряко излъчвано телевизионно предаване по начин възприет от неограничен кръг лица , при интерпретацията им като заплаха не стои водещо въпросът за разпространяване на неверни твърдения , оклевеняване и приписване на престъпление , макар тезата за отправена конкретна заплаха винаги да съдържа елемент на фактическо твърдение . По касационната жалба. Въззивното решение не е съобразено с отговора на поставения правен въпрос и касационната жалба е частично основателна,не изцяло по съображенията поддържани в нея. Изяснените факти се съдържат в изявленията на ищеца,тогава вицепремиер, по време на участието му в предаването „Здравей България“ по Нова Тв с водещ В. Н. на 06.10.2017 ,като спорът е представлява ли отразяването им в три емисии новини на същата дата ,излъчени от медията в 17.00 часа, 19.00 часа и 23.00,часа твърдение за факт , или е оценка зявеното ,че вицепремиер отправя заплахи към журналист ., както и налице ли е изключващо отговорността на ответника основание при отразяването на случилите се същия ден .Спорен е и въпроса правомерен ли е отказът на медията да за право на отговор след излъченото . Изводите на съда за целта на разпространената от ответника информация са неправилни.Обществената необходимост от реакция, алармираща за пряко или завоалирано посегателство срещу свободата на словото ,каквото е казаното от властимащ политик в пряко излъчвано предаване,че действащ журналист и негов събеседник може да загуби работатата си - дори това да е изречено като условно възможно, само като учебен пример (но при намек,че другият водещ предаването жерналист вече не е на екран ), в случая обема начинът ,по който „новината“ е поднесена в информационните емисии на ответната медия и изключва основание за вменяване на търсената деликтна отговорност за оклеветяване . В действителност, еднопосочната реакция на ответната БТВ Медия Груп и други медии, е била обусловена от публично изказване на ищеца В. С., съдържащо внушението ,че примерът който условно дава - журналист да загуби работата си като поводът за отстраняване може да е несъстоятелен или да се изфабрикува от властимащ, се случва . При напомняне,че друг известен водещ телевизионно предаване журналист, работел в екип с водещия В. Н. вече не на екрана, казаното може да се възприеме и като заплаха поради високият властови пост на автора на изказването . Дори целта на автора на изявлението да е била илюстративно да разкрие и отрече порочна практика на компроментиране на популярни лица под несъстоятелен предлог , по повод разискван случай засегнал друг политик и депутат от управялащата коалиция, и като авторът поставя себе си и събеседника си в роли, за да подсили ефекта на аргументите си, то при горните обстоятелства въпросът злоупотребила ли е медията с право при своята реакция, алармирайки обществото че вицепремиер отправя „заплахи към телевизионен водещ“, следва да намери отрицателен отговор. Думите на ищеца като участник в коментираното телевизионно предаване са двусмислени. При ясно изразено от В. С. негово виждане в разговора , че темата поставена от водещия жерналист на сутрешния блок е „претоплена манджа“,глупава кампания за глупави хора, репликирането чрез въпрос за роднините на водещия и казаното в тази връзка , че може да му се разработи един „Виторгейт“ ,заедно с намек , че „ е останал сам“ , би могло да се възприеме като натиск и косвена заплаха, свързана с журналистическата работа. По съдържание оповестеното ,че В. С. е обяснил на В. Н. как трабва да се върши работата е коментар съдържащ оценка,за която ответникът не носи отговорност ,тъй като не съдържа обидни изрази . В трите емисии се акцентира на думи , изречени от ищеца. Информира се обществеността за вълна от реакции . Късната емисия на новините акцентира на оценката ,че поведението на В. С. е демострация на заплашително и арогантно поведение към В. Н. .По отношение на коментираните и пресъздадени по този начин изказвания,които са публични журналистите в ответната медия не са били длъжни да анализират в детайли контекста ,преди да разгласят произведения от изречените думи скандал . Твърдението , съдържащо се в дадената злепоставящата квалификация за отправена заплаха от политик към колега журналист , включва и субективното възприятие за случилото се ,но от гледна точка на обществените роли . Дори да се приеме ,че в контекста на целия воден разговор и дискусионния ракурс заплахата към водещия В. Н. е мнима, ищецът няма качеството на постарадал от твърдението, че заплашва журналиста в ефир Примерът на В. С. „със самия него“ постулира, че единствено собствената му добросъвестност го препятства да „спретне един „Викторгейт“ което съдържа внушението,че ако политик в неговото положение и възможности преследва като цел отстраняване от работа или спашване на журналист, няма други пречки тя да се осъществи . В това манифестиране се изразява посегателството върху свободата на словото, което изказването на ищеца В. С. съдържа, макар изреченото по-скоро да цели обосновка на изказани доводи и оценки , а не да опредметява чрез заплаха злепоставяне,или възможността за уволнение на конкретния журналист. Затова и примерът, даден от В. С. със събеседника му В. Н. в роля на условно потърпевш от изфабрикуван скандал ,може да бъде подлаган на журналистическа оценка и чрез твърдение за заплаха в самото изказване . При така отправената провокация в изказванията на ищеца медиите са имали право, дори са били са били длъжни да отговорят от етична и професионална гледна точка , но не са го сторили съвсем подобаващо . Трябвало е да дадат на политика право на отговор,защото казаното от В. С. съдържа критична позиция по отношение на медийни политики и резултатите от тях. Самата критика е манифестирана при обстоятелства и по начин ,безвиновно предизвикали реакция на отпор в защита на заплашен журналист. Коментарът на медията е собствен , но представителен за заегнатата професионална общност и затова защитаван като финален. При установените по делото обстоятелства, последното не е правно защитимо като позиция на ответника .Правото на отговор също е част от свободата на словото , гаранция за добросъвестното му упражняване и за правото на обществото да бъде информирано .Поднесената негативна информация за ищеца по повод негово изказване , излъчено в ефир е съдържала и злепоставящо фактическо твърдение ,по отношение на което ищецът е имал гарантираното от закона право по чл. 18 ЗРТ , отказано от БТВ Медия Груп“.Упражняването на правото отговор е и в публичен интерес ,а накърняването му в конкретния случай е непозволено увреждане ,както правилно е приел въззивния съд .Предметните предели на произнасяне на съда при обжалване на са накърнени, след като искът за обезщетение е основан включително на накърняване правото на отговор и произтеклите от това вреди.Не е било необходимо рещението на съда да се основава на събрани доказателства за тези вреди , предвид естеството им .Следва да бъде споделен изводът на въззивната инстанция ,че в случая вредите за ищеца не са с особен интензитет ,но са налице. .При осигурено право на отговор ищецът би имал възможността своевременно да разясни позицията си и да разсее опасения , предизвикани от изказването му ,по този начин и да минимализира вредите от разпространената новина ,че заплашил журналиист. За политик , заемащ висок пост в държавното управление, предвид оснавнията да търпи засилена журналистическа критика, накърненото право на отговор подлежи на обезщетяване за всеки конкретен случай в справедлив размер , съгласно критерия на чл. 52 ЗЗД.Според настоящата инстанция ,предвид конкретно установените обстоятелства по делото , справедливо и достатъчно е обезщетение от 1000 лева. Не препятства уважаване на иска до този размер обстоятелството, че правото на отговор по чл. 18 ЗРТ е било отказано и от друга медия , излъчила информация по същия повод.,за което по иск на ищеца срещу „Нова Броудкастинг Груп“ АД му е присъдено обезщетение в размер на сумата 1000 лева. Присъденото не препятства реализиране на отговорност за вреди на привлечения понастощем ответник „БТВ Медия Груп“ ,при накърняване на същото право ,тъй като присъденото по приключилото дело не компенсира напълно ищеца В. С. , за същата вреда . По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено в една обжалвана част , и тъй като не се налагат други процесуални действия,следва да се постанови решение по същество от настоящата инстанция , с което искът да бъде отхвърен за разликата над 1000 лева , по отношение на вредите претендирани като произтекли за ищеца от наклеветяване в отправяне на заплахи към журналист. В останалата част въззивното решение следва да бъде потвърдено като краен резултат , предвид изложените по- горе мотиви . Следва да се присъдят разноски според този изход на делото ,като се съобрази ,че в отхъвлителната част първоинстанционното решение не е било обжалвано , както и че въззивното решение също не е било обжалвано от ищеца в отхвърлителната част . Общо за трите инстанции на ищеца се дължат разноски в размер на 537лв (до размера на сумите 121 лв , 66лв и 350 лв за всяка инстанция ) Общо за трите инстанции на ответника се дължат разноски в размер на 860лв, включващи пропорционално на отхвърлената част от иска платени дължавни такси и дължимо юрисконсултско възнаграждение Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о. Р Е Ш И : Отменява решение №12147 от 20.10.2020г по в.гр.дело № 5013/2019г. на Софийски апелативен съд в частта,с която е потвърдено решение № 4798 от 28.06.2019г. по гр.д. № 14313/2017г. по описа на Софийски районен съд за разликата над присъдените 1000 лева , до размера на присъдените 2000 лева по иска на В. С. С.,предяен срещу„БТВ Медия Груп“ ЕАД за обезщетение за причинение неимуществени вреди от клевета, разпространена в три последователни новинарски емисии на БТВ на 06.10.2017г, както и в частта за разноските и вместо него постановява : Отхвърля иска,предявен от В. С. С. [ЕГН] от [населено място], [улица] против „БТВ Медия Груп“ ЕАД със седалище [населено място] за обезщетение на неимуществени вреди от клевета, разпространена в три последователни новинарски емисии на БТВ, излъчени на 06.10.2017г ,в 17.00 часа , 19.00часа и 23.00часа , за разиката над сумата 1000 лева до размера на присъдените 2000 лева, със законните последици . Потвърждава решението в останалата обжалвана част Осъжда „БТВ Медия Груп“ ЕАД да заплати на В. С. С. сумата 537лева разноски по делото за всички инстанции. Осъжда В. С. С. да заплати на „БТВ Медия Груп“ ЕАД сумата 860лв разноски по делото за всички инстанции . Решението е окончателно ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: